№ 518
гр. София, 23.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора С. Г. Т.
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно
наказателно дело № 20231000600501 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК.
Образувано е по частна жалба от осъдения И. И. М. срещу определение № 161 от 28.03.2023
г., по чнд № 201/2023 г., по описа на Окръжен съд - Враца, с което е оставена без уважение
молбата на осъденото лице да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от наказанието му в размер на 3 /три/ години и 10/десет/ месеца
лишаване от свобода, наложено му като общо наказание по нчд № 244/2022 г., по описа на
Окръжен съд - Видин, с остатък 10 /десет/ месеца и 2 /два/ дни.
В жалбата си пред въззивната инстанция осъденото лице излага възражения, че в
представените пред съда факти от затворническата администрация не били включени
депозираните от него молби от м. февруари и м. март 2023 г. за включването му в курсове
„Умение за мислене“ и „Толерантност в живота - толерантност в затвора“. Според осъденият
отказът на администрацията на затвора да го включи в желаните от него корекционни
програми и неуредиците в ЗИНЗС досежно планирането и препланирането плана на
присъдата били довели решаващия съд до неправилно решение. Представената пред съда
информация не била актуална към момента на делото,
тъй като не му била правена преоценка на риска и не били отразени положителните му
прояви, поради което рисковите му точки не били претърпели промяна. Към жалбата е
1
приложена и декларация от друго лице, лишено от свобода, с което същото потвърждава
отказа на администрацията на затвора М. да бъде включен в корекционните програми.
Иска се да се отмени обжалваното определение, и вместо него да се постанови ново, с което
М. да бъде освободен условно предсрочно.
Съдът, като взе предвид, че с допълнителна молба самият осъден е поискал назначаване на
служебен защитник и като съобрази, че в настоящия момент той изтърпява наказание в
ЗОЗТ – *** към Затвора – гр. ***, т.е. става въпрос за „задържано лице” по смисъла на чл.94,
ал. 1, т. 6, алт. 2 от НПК, предостави правна помощ на осъденото лице за участие на
служебен защитник в производството по чл.437 НПК. Съдът изиска също и справка от
Началника на Затвора – гр. *** дали осъденият М. е подавал молби за участие в курсове
„Умения за мислене“ и „Толерантност в Затвора- толерантност в живота“, дали същите са
уважавани и ако по същите има откази, какви са конкретните причини за това.
В съдебно заседание служебно назначеният защитник на осъденото лице акцентира на
тежкото му семейно състояние, на спазване условията, реда и дисциплината в затвора, на
полагането на доброволен труд, съгласно чл. 80 ЗИНЗС, като хигиенист в медицинския
център, на включването му в организирани курсове и образователни програми, на липсата
на дисциплинарни наказания. Възразява се още, че М. е подавал молби за включването му в
курсове, по които имало откази. Поради тази причина той не се чувствал насърчаван и
изпаднал в депресия. Така изложените възражения според защитата, които не били взети
предвид от първостепенния съд, водели до порок на първоинстанционното определение,
което се иска да бъде отменено и осъденият М. да бъде условно предсрочно освободен.
Осъденият М. поддържа казаното от защитата му и пред съда заостря внимание върху
усложненото му семейно положение. Твърди, че се е поправил в затвора и нямало да се
повторят пристъпните му прояви. Бил включен и бил изкарал курса „Умение за мислене“,
очаквал включването му в курса „Толерантност в затвора - толерантност в живота“. Стремял
се да участва и в други курсове. Относно негативната оценката на администрацията на
затвора към него, осъденият твърди, че инспекторът му в *** бил дал добра оценка за него,
но управата на затвора – *** почти винаги давала отрицателни оценки. Оставали му още 6
месеца, тъй като работел като хигиенист в медицинския център. Нямал никакви наказания,
нямал и пререкания със служителите на затвора.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна, а атакуваното определение за правилно и
законосъобразно и като такова следвало да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата, взе предвид атакувания
съдебен акт и материалите по делото, намира за установено
следното:
Частната жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е процесуално
2
допустима с оглед процесуална легитимация, спазване на срока и съответност.
При преценката по същество, въззивният съд намира, че същата е неоснователна, поради
което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
С определение № 161 от 28.03.2023 г. по чнд № 201/2023 г., Окръжен съд – Враца е оставил
без уважение молбата на л. св. И. И. М. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
За да постанови определението си, първостепенният съд пълноценно е установил
относимите за произнасянето си факти и по двете изискуеми предпоставки за условно
предсрочно освобождаване /УПО/, поради което изводите му по приложение на материалния
закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от въззивния съд. Извършена е
цялостна и задълбочена преценка за наличието на предпоставките, визирани в чл. 70 от НК.
Съобразявайки представените по делото доказателства, съдът правилно и законосъобразно е
констатирал, че е налице първата предвидена предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК, тъй като
към 28.03.2023 г. М. е изтърпял 2 години, 11 месеца и 28 дни, от които фактически 6 месеца
и 7 дни, от предварителен арест 2 години и 5 месеца и от работа 21 дни, във връзка с
определеното му по нчд № 244/2022 г., по описа на Окръжен съд - Видин, общо наказание в
размер на 3 години и 10 месеца „лишаване от свобода“, тоест повече от 1/2 от това
наказание.
От друга страна, по отношение на втората кумулативна предпоставка - наличие на
достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект върху осъдения М.,
съдебният състав на Окръжен съд - Враца се е запознал със затворническото досие на
осъдения, с наличните по него писмени доказателства и с доклада за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС. Съобразявайки основно липсата на промяна на риска от
рецидив, който е в границите на високите стойности, липсата на доказателства за трайна
промяна на личността, ориентирана към спазване на законите, липсата на критичност към
извършените престъпления и устойчива нагласа за промяна на досегашния начин на живот,
както и наличието на недостатъчна положителна промяна, от която не би могъл да се
направи извод за настъпил необратим процес на поправяне и превъзпитание,
първостепенният съд е счел, че към настоящия момент с поведението си осъденият И. М. не
е дал убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. Тези изводи на
първата инстанция не са лишени от обоснованост и следва да бъдат споделени. За да се
приеме, че съществуват предпоставките за УПО, настоящият състав намира за необходимо
да посочи, че лишеният от свобода следва да е доказал не формално, а реално, че е
претърпял толкова сериозен поправителен ефект, който да е довел до безспорен извод за
ресоциализацията
му в обществото като личност. Институтът на условното предсрочно освобождаване от
3
остатъка на наложено наказание „лишаване от свобода“ се явява изключение от принципа,
че всеки деец следва да изтърпи изцяло наложеното му наказание. Освобождаването
предсрочно на едно осъдено лице е възможно в случаите, когато освен формалното изтичане
на половината от наложеното му наказание, деецът е дал доказателства за своето поправяне,
които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени чрез пребиваването му в
пенитенциарното заведение. Законодателят не е имал предвид, че следва да се приема като
автоматична възможност за приложението му наличието само на някои положителни
тенденции в развитието и поправянето на едно изтърпяващо наказание лице, както е в
процесния случай. Поведението в местата за лишаване от свобода на съответното лице
следва да е надхвърлящо обичайното добро такова и каквото се изисква по ЗИНЗС. Именно
тогава следва да се приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици, привички и
мислене, каквито следва да има всеки един гражданин. В тази връзка и законодателят строго
е конкретизирал в чл. 439а НПК доказателствата за поправяне на осъдения, които от своя
страна се установяват от оценката му, залегнала в чл.155 ЗИНЗС, и работата по
индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС.
Фокусирането на осъденото лице и на защитата му върху положителната промяна, липсата
на наказания и пререкания със служители на затвора и трудовата му ангажираност не е
единствено и достатъчно основание, за да бъде постановено УПО, тъй като фактът на
трудова ангажираност, добро поведение и отношение към служителите от администрацията
и спазване на реда в затвора сами по себе си не водят безусловно до извод, че същият се е
поправил. Подобно поведение е дължимо в местата за лишаване от свобода. Не следва да се
игнорира, че от приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди е видно, че за
осъдения М. по шест проблемни зони са маркирани дефицитни стойности, а първоначалната
оценка на риска от рецидив, изготвена само преди около половин година, отчита високи
стойности, а именно 84 точки. На фона на осъжданията му в миналото това е било отчетено
от първоинстанционния съд, който е съобразил и липсата на доказателства за трайна
промяна на личността, ориентирана към спазване на законите, тъй като осъденият бил с
неустойчива нагласа за промяна на досегашния си начин на живот. Настоящият състав взе
предвид и констатациите в доклада, че рискът от вреди за обществото след освобождаване,
УПО или прекъсване е среден, че осъденият М. няма критично отношение към
престъплението, което е извършил, че омаловажава деянието си и че е склонен да надценява
личния си опит, да взема прибързани решения, да поема немотивиран риск и да повтаря
допуснати грешки. Установени са и дефицити в немалко зони, като възпитателното
въздействие и индивидуално-корекционната работа с л.св. М. ще продължи, като се
акцентира основно на разделите с изразени дефицити, повлияващи негативно на
поведението му в условията на свобода: „Отношение към правонарушението“ и „Умения за
мислене“.
4
Поставените в тази връзка цели според затворническата администрация са насочени
към анализиране на досегашния начин на живот, осъзнаване на факторите, довели до
криминалните прояви и формиране на умения за намиране
на законосъобразни решения при възникнали проблеми.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства, даващи основание да се приеме наличието на
незавършен поправителен процес и базирайки се на оценката на затворническата
администрация, доколкото съдът не е орган, който може да придобие преки впечатления от
личността, съответно от поведението на осъдения, и настоящият състав стигна до извода, че
не може категорично и безусловно да се направи заключение, че л. св. М. се е поправил до
степен, която да обезсмисля по нататъшното продължаване на изпълнението на наказанието.
Видно е, че не са налице достатъчно данни за поправяне на лицето в рамките на
пенитенциарното заведение, целите и задачите, заложени в плана на присъдата, не са
изпълнени докрай към момента, рискът от рецидив е с високи стойности, рискът от вреди за
обществото е оценен като среден, дефицитните зони са немалко на брой и са налице
актуални проблемни зони, по които работата следва да продължи. В този смисъл е и
даденото становище от началника на Затвора, което кореспондира и със заключението от
доклада. Видно е също така, че за периода на изтърпяване на наказанието осъденият М. не е
дал категорични доказателства за своето поправяне с оглед липсата на критичност към
престъпното си поведение, неосъзнаване в необходимата степен наличните проблеми и
неполагането на достатъчно усилия за преодоляването им. Всичко това от своя страна
налага извод, че опасността от рецидив все още не е изключена, а продължава да
съществува.
Досежно изтъкваните в жалбата обстоятелства, свързани с невключване на осъдения М. в
корекционни програми, настоящият състав намира, че към настоящия момент същите са
изгубили своята основателност. Както от самите твърдения на осъденото лице, така и от
изпратената справка от началника на затвора е видно, че л.св. М. е преминал през
специализирана групова работа „Умение за мислене“ в периода 04.04.2023 г. – 13.04.2023 г.,
за което му е бил издаден и сертификат, а досежно корекционната програма „Толерантност в
затвора – толерантност в живота“ предстои включването му в следващата група. От друга
страна, дори и да се приеме, че същият е преминал през тези две специализирани групови
програми, наличието на още четири проблемни зони с маркирани дефицитни стойности не
дават основание да се приеме наличието на завършена предпоставка за УПО.
Относно възражението в жалбата на осъдения, че представената от затворническата
администрация информация не била актуализирана към момента на делото и че обичайно
управата на затвора давала отрицателно становище, настоящият състав, като съобрази
данните от доклада, становището на затворническата администрация и досието на
осъденото лице, намира, че няма основание да не бъдат кредитирани констатациите на
администрацията на затворното заведение, формирани в хода на изтърпяването на
наказанието
5
лишаване от свобода на М.. Те не са повлияни от становището на Началника на Затвора,
дадено с оглед и за целите на настоящото производство, а са били придобити от
наблюдението на лишения от свобода преди инициирането на процедурата за УПО от него.
Всички доклади, оценки и становища, приобщени към затворното дело на осъдения, са били
издадени от компетентен орган в кръга на правомощията му като административен орган по
изпълнение на наказанията. Освен това от мотивите на обжалвания съдебен акт е видно, че
съдът е ценил съдържанието на горепосочените доказателствени източници не изолирано, а
след съвкупната им преценка и съпоставка помежду им.
Възраженията за трудова заетост на осъденото лице, липсата на наказания и пререкания със
служители в затвора, също следва да се приемат за несъстоятелни, тъй като следва да се има
предвид, че спазването на режимните изисквания и съвестното изпълнение на възложените
му задачи са дължими по закон.
Остатъкът от наказанието в случая също не е пречка за осъществяване на работа по плана на
присъдата, а семейното положение на осъденото лице не е сред предвидените от закона
обстоятелства, даващи основание да се направи извод за УПО.
Предвид изложените съображения правилно първоинстанционният съд е счел, че не е
налице обсъжданата предпоставка за освобождаване на л. св. М. от изтърпяване на
оставащото наказание. Съобразявайки гореизложените обстоятелства, даващи основание да
се приеме наличието на незавършен поправителен процес и базирайки се на оценката на
затворническата администрация, доколкото съдът не е орган, който може да придобие преки
впечатления от личността, съответно от поведението на осъдения, и настоящият състав
стигна до извода, че не може категорично и безусловно да се направи заключение, че М. се е
поправил до степен, която да обезсмисля по нататъшното продължаване на изпълнението на
наказанието. Данните по делото сочат, че все още не е постигната такава дълбока и трайна
промяна в личността на осъденото лице, която да гарантира законосъобразен начин на
живот и извън въздържащите условия на затвора, поради което не е налице изискуемото от
чл. 70, ал. 1 от НК поправяне на дееца, въпреки че към момента е изтърпял повече от
половината от наложеното му наказание.
Предвид гореизложеното частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното протоколно определение потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 161 от 28.03.2023 год. по описа на Окръжен съд - Враца
по чнд № 201/2023 година.
6
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7