Р Е
Ш Е Н
И Е
№______
24.07.2019
г. гр.Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, дванадесети състав в публично съдебно заседание на двадесет
и пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА
ПАСКАЛЕВА
При участието на
секретаря ДИАНА ЙОРДАНОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№2852 по
описа на ДРС за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Я.Г.Д., ЕГН ********** *** срещу С.Г.С., ЕГН
**********, починал в хода на процеса и заместен на основание чл.227 от ГПК от С.Т.С.,
ЕГН ********** ***, З.С.Ц., ЕГН ********** *** и Т.С.Я., ЕГН ********** *** и И.Д.И., ЕГН ********** *** и Г.Д.И.,
ЕГН ********** ***
иск по чл.32 ал.2 от ЗС за разпределение
ползването на съсобствения им недвижим имот, находящ се в гр.Д., ул.“***, а именно – жилищна сграда с идентификатор ***
със застроена площ по скица 127 кв.м., сграда с идентификатор *** със застроена площ по скица 42 кв.м, съставляваща
гараж и стопански постройки и сграда с идентификатор *** със застроена площ по
скица 12 кв.м., съставляваща стопанска постройка.
Районният съд, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявеният иск с правно
основание чл.32, ал.2 от ЗС е допустим с
оглед на изложеното от ищеца, че не може да бъде постигнато съгласие относно
разпределението на ползването на съсобствения с ответниците недвижим имот, както и с оглед на
обстоятелството, че в производството по делото участват всички съсобственици.
С влязло в сила решение
№131/14.02.2018г., постановено по гр.д.№2680/2016г. е определен начин на
разпределяне на ползването на дворното място, съставляващо поземлен имот с
идентификатор ***. В настоящото производство спорът е сведен до разпределяне
ползването на жилищна сграда с идентификатор ***, гараж и стопанска постройка,
заснети като сграда с идентификатор *** и на стопанска постройка, заснета като
сграда с идентификатор ***.
Безспорно е, че страните
по делото са съсобственици спрямо посочените жилищна сграда и допълнителни
застроявания.
Първоначалните страни – ищцата Я.Г.Д. и ответникът С.Г.С. са наследници по закон
на Г.С. С., починал на 26.04.1998г. и З.А. С., починала на 27.01.2016г.
С Удостоверение
№VIII-B-3344/24.07.1958 г. е признато правото на собственост на
наследодателя Г. С. върху жилищна сграда от 38 кв.м. С Разрешение за строеж №
409 от 08.07.1968г. е разрешено изграждането на пристройка от 16 кв.м. С Разрешение за
строеж №388
от 12.11.1976г. е разрешено изграждането на гараж от
16 кв.м. С Акт
за узаконяване №27 от
30.10.1985г. е узаконена
масивна жилищна сграда от стая,
столова антре, кухня, баня, тоалетна,
изолационно антре и изба с площ общо
58 кв.м. С Акт за узаконяване №9 от 28.07.1993 г. е узаконена
масивна жилищна сграда от две
стаи и входно антре с обща площ 30 кв.м.
В полза на С.Г.С. е
извършено дарение от наследодателите на ½ от къща - 38 кв.м.,
пристройка от 16 кв.м., жилищна сграда от 52 кв.м.
и гараж от
16 кв.м. – така нотариален акт №120, том II
/1988г.
С
нотариален акт №92,
том IX/2007г., вписан под №156, том XXIX от 13.12.2007г. наследодателката З. С. е продала на ищцата Я.Г.Д. 1/3
от жилищна сграда от 52 кв.м , от
друга пристройка от 16 кв.м,
от гараж – идентификатор ***; жилищна сграда с идентификатор *** с площ 42 кв.м и сграда с идентификатор *** - сграда от 12 кв.м, заедно с правото на строеж
върху поземлен имот с площ 245 кв.м.
Така ищцата Я.Г.Д. се
легитимира като собственик на 1/12 идеална част от процесните
постройки по наследяване от баща си Г.С. С.. Към датата на сключване на договора за
покупко-продажба на 1/3 ид.част от процесните постройки Я.Г.Д. е била в брак с Д. И.Д.. Следователно
закупената по договора 1/3 идеална част
от сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** , сграда с
идентификатор *** и правото на строеж поземления имот, е станала притежание на
двамата съпрузи Я.Г.Д. и Д. И.Д. в режим на семейна имуществена общност. След смъртта
на съпруга Д. И.Д. на 29.04.2009г. неговият дял от прекратената семейна
имуществена общност е придобит на осн.чл.5 ал.1 и
чл.9 ал.1 от ЗН от съпругата Я.Г.Д. и двете му деца – ответниците
И.Д.И. и Г.Д.И..
Съответно ответниците -
наследници на С.Г.С.: С.Т.С. – съпруга,
З.С.Ц. – дъщеря и Т.С.Я. – дъщеря се легитимират като собственици на общо 7/12 идеални части от процесните постройки, придобити от наследодателя им въз
основа на наследяване и договор за дарение.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че обект с идентификатор *** е с площ по КК от 127 кв.м. и представлява
едноетажна монолитна сграда за жилищни нужди. По документи за собственост
общата площ на сградата е 136 кв.м., а действителната площ по архитектурно
заснемане е 142,36 кв.м. Обект с идентификатор *** с площ по
КК 42 кв.м. на един етаж представлява монолитен гараж с площ от 20 кв.м. и
паянтови постройки за складови нужди с площ 22 кв.м. Обект с идентификатор *** с площ по КК 11,53 кв.м. е с предназначение друг вид
сграда за обитаване. Вещото лице
докладва, че постройките се ползват, както следва: обект с идентификатор *** се ползва от съсобствениците съгласно отразеното в скица – приложение №2 /л.76 по делото/ - 50 кв.м. от ищцата Я.Д. и 92,46 кв.м. от
ответниците – наследници на С.С.;
гаражът – част от обект с идентификатор *** също се ползва от ответниците – наследници на С.С.;
останалите постройки се ползват общо от всички съсобственици.
Съобразно
констатациите относно фактическата площ на процесните постройки,
вещото лице е дало шест предложения
/варианти/ за разделното им ползване, отразени
графично по скици - л.76, 77, 78, 79, 96, 97, 98, 99 по делото. Съдът намира, че предложения
от вещото лице
първи вариант за разделно ползване на сграда с идентификатор ***, отразен графично по скица – приложение №2 /л.76 по делото/, съответства
най-пълно на искането по чл.32, ал.2 от ЗС, с което е сезиран. При този вариант ищцата Я.Г.Д. и ответниците И.Д.И. и Г.Д.И., следва да ползват общо 50 кв.м. от сграда с идентификатор
***, оцветени в жълт щрих по скица – приложение №2 /л.76 по
делото/, а ответниците С.Т.С.,
З.С.Ц. и Т.С.Я. следва да ползват общо 92,46 кв.м. от сграда с идентификатор
***, оцветени в син щрих по същата скица. Като ползването е определено за действителната площ на сградата по
архитектурно заснемане – 142,36 кв.м.
Посоченият вариант се възприема от съда предвид
обстоятелството, че е най-близък до ползването, осъществявано към образуване на
настоящото производство, отразява с приблизителна точност правата на страните
в съсобствеността, както и при него не се предвиждат
преустройства. Възприетият начин на ползване не отразява с абсолютна точност
правата на страните в съсобствеността, при което получилият по-малко може да
търси обезщетение за ползите, от
които е лишен на основание чл.31, ал.2 ЗС. По
всички други предложени
варианти, с изключение на
възприетия от съда се предвиждат преустройства, което е недопустимо в
настоящото производство. Съсобствениците единствено по
общо съгласие могат да предприемат и извършат преустройства с цел обособяване на
отделни дялове за ползване. Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС представлява осъществяване
на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод ползването
на общата вещ. Съдът замества мнозинството
от съсобствениците и преценява целесъобразността, както и възможностите съобразно участието на страните в съсобствеността
за разпределяне ползуването на общия имот, т.е.
съдът е компетентен да се произнесе
само по тези
въпроси, които са от компетентността
на мнозинството съсобственици. При разрешаване на
спора съдът съобразява правата на съсобствениците, изградените от тях подобрения и фактическото положение до възникване на
спора и предназначението на имота. Съдебната администрация се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта и съдът
няма право да предписва или
да взема предвид каквито и да било бъдещи
преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване. (така
в Решение № 147 от
1.02.2016 г. по гр. д. №
3037/2015 г., II г. о. ВКС, Решение № 71 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г., II г. о., ВКС и Решение
№ 409/2010 г. по гр. д. №
224/2009 г., I г. о, ВКС всички постановени
по реда на
чл. 290 ГПК).
Поради тези съображения съдът постановява ползване на сграда с идентификатор
*** при възприемане на предложения от вещото лице първи
вариант по скица – приложение №2 /л.76 по делото/, която съставлява неразделна
част от настоящото решение.
Съдът намира, че като компенсация за по-малкото площ
определена за ползване от ищцата Я.Г.Д. и ответниците И.Д.И. и Г.Д.И. от сграда с идентификатор *** с действителна площ
по архитектурно заснемане – 142,36 кв.м., на същите следва да бъде предоставен за ползване
гараж от 20 кв.м., заснет като сграда с
идентификатор ***. Ответниците С.Т.С.,
З.С.Ц. и Т.С.Я. също
настояват да им бъде предоставен за ползване гаража с аргументи, че последните
две ответници притежават собствени автомобили, което
се установява и от представените доказателства. Последните обаче не живеят в
имота, а не се установява живущата в имота
С.Т.С. да притежава и ползва автомобил. Установява се, че ищцата Я.Г.Д. притежава в собственост лек автомобил. Последната също не
живее в имота, но заявява такова желание, в потвърджение
на което е и предявения от същата иск за разпределение ползването на съсобствения имот. Съответно
на ответниците С.Т.С., З.С.Ц. и Т.С.Я. следва да се предоставят за ползване 22 кв.м. - стопанска постройка, заснета като сграда с
идентификатор *** и стопанска постройка,
заснета като сграда с идентификатор *** по скица – приложение №4 /л.78 по делото/.
Ищцата Я.Г.Д. и ответниците С.Т.С., З.С.Ц. и Т.С.Я. са претендирали присъждане на сторените по делото разноски. В производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от
разноските, включващи заплатени такси и
възнаграждения за назначени от съда технихески експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските
следва да останат за всяка от страните в обема, в който са направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл.32, ал.2 от
ЗС, представляващо спорна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в това
произвоство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както
са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в
съсобствеността. В този смисъл са определение №389 от 8.10.2010 г. по ч.гр. д. № 293/2010 г.,
ВКС, ІІ г.о. и решение
№275 от 30.10.2012г. по гр.д.№
444/2012г., г. к., ІІ г.о. ВКС. При това ответниците С.Т.С., З.С.Ц. и
Т.С.Я. следва да заплатят на
ищцата Я.Г.Д. сторените по делото разноски в размер на 326,79 лв. (29,17 лв. – държавна
такса и 297,62 лв. – възнаграждение на вещото лице). Следва да се посочи, че дължимата по делото държавна такса е в размер на
50 лв., като надвнесената сума подлежи на връщане на ищеца при заявено изрично
искане за това.
Водим от горното, Добричкият районен съд
Р Е Ш И :
ОПРЕДЕЛЯ начин на
ползване на съсобствения на страните недвижим имот, находящ се в гр.Д.,
ул.“***, а именно – жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ по скица 127 кв.м. и с действителна
площ по архитектурно заснемане – 142,36
кв.м., сграда
с идентификатор ***
със застроена площ по скица
42 кв.м, съставляваща гараж и стопански постройки и сграда с идентификатор *** със застроена площ по скица 12 кв.м., съставляваща стопанска
постройка, като ПОСТАНОВЯВА:
Я.Г.Д., ЕГН ********** ***, И.Д.И., ЕГН ********** *** и Г.Д.И., ЕГН ********** *** да ползват 50 кв.м. от сграда с идентификатор
*** със застроена площ по скица
127 кв.м. и с действителна площ
по архитектурно заснемане – 142,36 кв.м., оцветени в жълт щрих по скица – приложение №2 /л.76 по
делото/ и 20 кв.м. - гараж, заснет като сграда с идентификатор ***,
по скица – приложение №4 /л.78 по делото/;
С.Т.С.,
ЕГН ********** ***, З.С.Ц., ЕГН ********** *** и Т.С.Я., ЕГН ********** *** да ползват 92,46 кв.м. от сграда с идентификатор
*** със застроена площ по скица
127 кв.м. и с действителна площ
по архитектурно заснемане – 142,36 кв.м., оцветени в син щрих по скица – приложение №2 /л.76 по
делото/; 22 кв.м. - стопанска постройка,
заснета като сграда с идентификатор *** и
стопанска постройка, заснета като сграда с идентификатор *** – 12 кв.м.
по скица – приложение №4 /л.78 по делото/.
Ползването да става съобразно оцветяванията и числените
данни по скица - приложение №2 /л.76 по делото/ и скица – приложение №4 /л.78 по делото/, които съставляват неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА С.Т.С., ЕГН ********** ***, З.С.Ц., ЕГН **********
*** и Т.С.Я., ЕГН ********** *** да заплатят на Я.Г.Д.,
ЕГН ********** *** сторени по
делото разноски в размер на 326,79
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред ДОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: