№ 3034
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно гражданско дело №
20201100509626 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. В. К. срещу решението,
постановено по гр.д. № 17045/2019 г. на СРС, III ГО, 89 състав, което се
обжалва изцяло. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са
изложени подробни съображения за това. Въззивникът моли да се отмени
решението и да се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявеният
иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Д. А. К., действаща чрез нейната майка и законен
представител И. Й. И., оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без
уважение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
1
доводи на страните, приема за установено следното:
С решението по гр.д. № 17045/2019 г. СРС, III ГО, 89 състав, е
отхвърлил иска на А. В. К. срещу Д. А. К., действаща чрез нейната майка и
законен представител И. Й. И., за намаляване на месечната издръжка на
ответницата, определена по гр.д. № 20550/2012 г. на Софийския районен съд,
от 500 лева на 152.50 лева.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз
основа на доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението на Софийския
районен съд са неоснователни.
Първоинстанционният съд е установил точно фактическата обстановка
и е направил правилни изводи въз основа на доказателствата по делото, вкл. и
относно това, че въззивникът сам се е поставил в затруднено положение,
което не следва да се отразява върху издръжката на първородното му дете –
въззиваемата страна, като интересите на детето стоят пред интересите на
баща му, който е длъжен да направи всичко по силите си, за да осигури
дължимата издръжка. Ето защо, въззивният съд не намира за необходимо да
преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното решение
(чл. 272 от ГПК). Като допълнение към тези мотиви трябва да се отбележи, че
по делото не са ангажирани никакви доказателства за материалните
възможности, в т.ч. за доходите, на въззивника към датата на определяне на
сегашната издръжка на въззиваемата, не е представено самото съдебно
решение, с което е определена тази издръжка, като не са ангажирани
доказателства и за оценката на работоспособността на въззивника (ЕР на
ТЕЛК) към посочената дата. Следователно, въззивникът не е доказал, че
трайно съществено са намалели възможностите му да заплаща на
въззиваемата страна месечната издръжка. Недоказаният факт е неосъществил
се, несъществуващ факт, поради което не могат да възникнат и неговите
правни последици. Следва да се има предвид и че до 22.02.2019 г.
въззивникът е работил по трудов договор (прекратен по взаимно съгласие) на
длъжност „специалист, телекомуникации и мрежи за данни“ (заповед на л. 5
от делото на СРС), т.е. лицето притежава добра професионална
квалификация, която му позволява да реализира трудови доходи за покрИ.е
2
както на собствената му необходима издръжка, така и на издръжката на
всичките му четири деца, още повече че в последното представено по делото
ЕР на ТЕЛК на въззивника (л. 50 от делото на СРС) няма отбелязани никакви
противопоказни условия на труд. Въззивният съд не споделя довода на
въззивника, че невъзможността му да дава определената на детето му Д.
месечна издръжка се обуславя и от задължението му да заплаща месечен наем
за нает от него жилищен имот, представляващ апартамент в гр. София, кв.
Кремиковци – А. К. е закупил през 2013 г. двуетажна къща в село Желява,
която се намира в същия район на Столична община, а именно район
Кремиковци, както и наетия от него имот.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е правилно,
постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, и следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, въззивникът няма право на разноски. Такива
не се присъждат и на въззиваемата страна, защото двата договора за правна
защита и съдействие (л. 26-гръб и л. 95 от настоящото дело) са сключени от
И. Й. И. в лично качество, а не като законен представител на детето Д. К..
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 17045/2019 г. по описа на
Софийския районен съд, III ГО, 89 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на А. В. К. и Д. А. К.,
действаща чрез нейната майка и законен представител И. Й. И., за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4