Определение по дело №494/2015 на Софийски градски съд

 

 

                                    М О Т И В И

 

КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 494/15 НА СГС, НО, 20-А СЪСТАВ

 

 

СГП е повдигнала обвинение против подс. Г.А.Б. с ЕГН **********, за това, че на 05.04.2013 година, около 17.00 часа, в гр. С., ул. ”К. Андреев”, пред № 26, причинил по непредпазливост смъртта на Н.С.К., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност /боравене с огнестрелно оръжие/, като на горепосоченото място и дата подс. Б. - изпълнителен директор на охранителна фирма ’’С. ДАС” ООД, е нарушил установените правила за безопасност при боравене с огнестрелно оръжие, съгласно Наредба 1з - 575 / 02.03.2011 г. за условията и реда за провеждане на курсове за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, издадена от Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 22 от 18.03.2011 г., както следва:

т. 35 - със заредено оръжие без поставен предпазител не се влиза и излиза от автомобили, не се преодоляват препятствия;

т. 38 - при движение с оръжие в ръка показалецът трябва да бъде изваден от спусковата скоба и оръжието да бъде насочено в безопасна посока;

т. 40 - пистолетът за охрана и самоохрана се носи в кобур по тялото без патрон в цевта,

като по този начин, при слизане от служебен автомобил марка ”Тойота”, модел ”Корола” с ДК № ********, произвел изстрел със законно притежаван пистолет марка ”Макаров” 9мм, с фабричен № ВЕ253203, който държал в ръка - с показалец поставен на спусъка, без поставен предпазител и с патрон в цевта, вследствие на което прострелял в главата Н. К., като след деянието подс. Б. направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия - качил К. в горепосоченото МПС и го закарал в МБАЛСМ „Н.И.Пирогов ”, където същия ден последният починал - престъпление по чл. 123, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 2 от НК.

Съдът прие за съвместно разглеждане предявения от Б.Н.К. граждански иск срещу подсъдимия Б. в размер на 100 000 лв и  конституира Б.Н.К. в качеството на граждански ищец в настоящото производство.

Съдът прие за съвместно разглеждане предявения от Д.Г.К. граждански иск срещу подсъдимия Б. в размер на 60 000 лв и  конституира Д.Г.К. в качеството на граждански ищец в настоящото производство.

По искане на защитата съдът допусна предварително изслушване на страните. В хода на проведеното съкратено съдебно следствие беше дадено съгласие от страните да не се извършва разпит на всички свидетели от списъка на лицата за призоваване, както и на вещите лица, като протоколите от разпитите на свидетелите и експертните заключения от ДП се използват при постановяване на присъдата, с изключение на: СМЕ изпълнена от д-р И. Б. и проф.д-р С.Х.; Комплексна съдебномедицинска и съдебно- балистична експертиза изпълнена от д-р И. Б., проф.д-р С.Х. и П.П., специалист в областта на балистиката, вещо лице в ЦЕКИИ към НИКК-МВР, и Балистична експертиза изпълнена от П.П. и А.А., специалисти в областта на балистиката, вещи лица в ЦЕКИИ към НИКК-МВР.

Съдът на основание чл. 372, ал. 3 НПК, като констатира че на ДП съответните действия по разследването са извършени в съответствие с правилата на НПК, с определение одобри така изразеното съгласие.

В хода на съдебните прения прокурорът от СГП поддържа обвинението, което счита доказано от събраните ясни и категорични доказателства от ДП и съдебното следствие. Счита, че не се касае за случайно деяние, а за проява на груба небрежност и немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност. Релевира доводи, че не са събрани доказателства в подкрепа на версията на подсъдимия, че се е опитвал да прибере оръжието   и при досег на спусъка с твърдите части на кобура или дрехата, бил произведен случаен изстрел, като пръста на  подсъдимия не бил върху спусъка. Счита, че всички вещи лица  са изяснили причините за разликата между нивата на входната и изходната рана на главата на пострадалия по логичен и правдоподобен начин. Макар и вещите лица да не са категорични за отстоянието между автомобила и пострадалия /автомобилът е преместен, предвид транспортирането на пострадалия до болница /– това се установява от други доказателства, като ориентир се ползват  намерената гилза и петната кръв, а така също и свидетелски показания на св. К..Прокурорът анализира изготвените експертни заключения, като посочва причините, поради които, според него, някои въпроси не са получили категоричен отговор. Подчертава, че по категоричен начин от експертните заключения се установява, че изстрелът не е произведен по описания от подсъдимия начин, по който въпрос всички вещи лица са единодушни. В експертните заключения се дава отговор и на въпросът за разликата между нивата на входната и изходната рана. Обясненията на подсъдимия, освен по експертен път, били оборени и от проведения следствен експеримент. Анализира и съпоставя показанията на св. М., според които нямало данни за наличие на възвишение, на което да се е намирал автомобилът и показанията на св. К. , която твърди тъкмо обратното.

 Прокурорът пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като предлага налагането на условно наказание лишаване от свобода. Моли да се уважат  гражданските искове.

В репликата си прокурорът посочва, че местоположението на гилзата не отговаря на описания от подсъдимия начин на възпроизвеждане на изстрела.

Повереникът на гражданските ищци – адв. М. се присъединява към казаното от прокурора. Оспорва версията на подсъдимия. Гражданските искове счита за доказани, като относно размера на вредите били събрани гласни доказателства.

Защитникът на подсъдимия Б. - адв. Д. оспорва направения от прокурора анализ на експертните заключения, респ. механизма на причиняване на уврежданията. Посочва, че подсъдимият е дал подробни обяснения, които не били изолирани и се подкрепяли от доказателствата по делото. Приема, че обясненията на подсъдимия имат подкрепа най-вече в показанията на св. М., а също и от проведения следствен експеримент. Подсъдимият и св. М. били в условията на стресираща обстановка в процесния ден. Подсъдимият направил опити да прибере оръжието си в кобура, който бил на колана му и така неволно петлето било приведено в крайно положение. След това последвало въздействие от закопчалката на кобура, съчетано и със случайното изпускане на съединителя на автомобила. Така бил произведен и неволният изстрел. Обясненията на подсъдимия защитникът намира за кореспондиращи с изготвените експертизи. Неизяснено оставало мястото, от където е произведен изстрела, както и каква е разликата в нивата на терена , където са е намирал подсъдимия и пострадалия.Счита, че св. М. е категоричен в показанията си, че подсъдимият се е намирал на по- високо място спрямо пострадалия. В тази връзка защитата коментира естеството и механизмът на получените наранявания. Защитникът намира, че е налице хипотеза по чл. 15 НК – случайно деяние. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици. Според него не можело да се приеме, че подсъдимият е можел и е бил длъжен да ги предвиди. Куршумът  попаднал в пострадалия вследствие на непредвидени обстоятелства. Предвид липсата на вина, като елемент от състава на чл. 45 ЗЗД, намира и гражданските искове за недоказани.Пледира подсъдимият да бъде признат за невинен.

Подсъдимият Б. се възползва от правото си да даде обяснения пред съда, в които заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, но с уточнението - не по фактите, така както са изложени. Смята, че има неточност при извършената балистична експертиза - при самата стрелба от гледна точка,  че входната рана, т.е. влизането на куршума, е на по-високо разстояние, отколкото изходната рана. Според подсъдимият при неговото положение, излизайки от автомобила и произвеждайки този неволен изстрел, следвало да е точно обратното. При излизането си от автомобила той бил в приклекнало положение, а в експертизата е прието обратно- „взе едно съм бил отвисоко“. В тази насока изразява съмнение относно правилността на експертизата. Счита, че в обвинителния акт горните обстоятелства са неправилно отразени - входната рана следвало да бъде на по-ниско ниво, отколкото изходната.

В допълнителни обяснения подсъдимият описва събитията преди инцидента. Сочи, че при преследване на извършител на престъпление, от покрива на „Христо Ников“ зад Метални конструкции, стрелял два пъти във въздуха със стоп патрони.Наложило се със св. М. да скочат от покрива от 3 м височина, след което се качили заедно в автомобила. Подсъдимият бил пуснал леко, плавно петлето, ударника. За предпазител нямало време. През това време, тичайки към автомобила, многократно се мъчил да прибере пистолета в кобура, но не успявал. Кобурът бил на колан.Бил облечен с риза, пуловер и яке.Предполага, че пуловера му вероятно  е бил отгоре и поради това не е успял да прибере пистолета в кобура. Знаел, че след изстреляните два стоп патрона, идвали бойните и продължавал с опитите си да прибере пистолета. Автомобилът бил марка „Тойота“ и подсъдимият трудно се събирал в нея. В хода на преследването, лицето, което преследвали минало пред автомобила и за да не го блъснат, колегата му спрял. Подсъдимият отворил вратата на автомобила, продължавайки да се опитва да си прибере пистолета.  Колата отскочила и го блъснала. Единия му крак бил извън колата, вратата била широко отворена, а той - почти изправен, но все още не бил стъпил стабилно. Продължавал да прави опити да прибере пистолета. В показанията си подчертава, че нито един от пръстите му не бил на спусъка, а в страни, като пояснява, че с пръст в спусъка не може да прибере пистолета в кобура. При самото движение металната част на кобура от горе влязла вътре между скобата и спусъка, който бил в положение назад, като така се произвел изстрел при подхлъзването и подскачането на автомобила. В момента на изстрела, ръката му била горе-долу върху кобура, а кобура -на нивото на колана. Видял наранения пострадал и го откарал в Пирогов. Посочва, че няма спомени дали е вдигнал предпазителя. За много работи човек не мислел, а действал механично.

В последната си дума подсъдимият искрено се извинява и съжалява за случилото се. Събитието било преломно в живота му и нямало нещо, за което да съжалява повече. Никога не предполагал, че може да се случи нещо подобно. Направил всичко възможно К. да оцелее, а после съдействал на разследването. Подкрепя доводите на защитника си и отново изразява съжаление. По възможност моли за постановяване на оправдателна присъда.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, вкл. тези от ДП, приобщени по реда на чл. 371, т. 1 НПК, като взе предвид доводите и съображенията на страните, при спазване изискванията и принципите на НПК, вкл. тези, предвидени в чл. 13, чл. 14, чл. 18 НПК, намери за установено следното:

 

  ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Г.А.Б. е роден на *** ***, българин, с българско гражданство, неосъждан, неженен, със средно образование, работи, с адрес гр. С., ж.к. ” Овча купел ”, бл. *********. Работел като изпълнителен директор на охранителна фирма ” С. ДАС ” ООД.

На 05.04.2013 година, около 17.00 часа, в гр. С., подс. Г.А.Б. пътувал в служебен л.а. марка ”Тойота”, марка ”Корола” с ДК № ********. Колата се управлявала от св. М.Л.М., работещ като охранител в горепосоченото дружество.Подсъдимият Б. седял на предната дясна седалка. В дясната си ръка държал законно притежаван пистолет марка ”Макаров”9 мм, с фабричен № ВЕ253203. Подсъдимият държал пистолета с поставен показалец на спусъка, без поставен предпазител и със зареден патрон в цевта. Автомобилът, в който се намирали двете лица, се движел с бърза скорост по ул. ”К. Андреев”, с посока на движение от ж.к. ”Зона Б 5 ”, към бул. ”Цар Борис III”. Двамата преследвали лице, което току що било извършило кражба от обект, пазен от охранителната фирма, в която работели. Когато автомобилът, в който се намирали, движейки се по ул. "К. Андреев", наближил сградата на ”Метални конструкции”, подс. Б. и св. М., забелязали, че лицето, което преследвали пресича улицата пред служебния им автомобила. По този причина пред № 26 на същата улица, св. М. натиснал спирачките и колата спряла от лявата страна на улицата, като предните й гуми се качили на бордюра. Точно в този момент на отсрещния тротоар - от страната на сградата на „Метални конструкции”, вървели св. Д.Г.К. и Н.С.К.. Двамата идвали в посока от бул. ”Цар Борис III“. В бързината св. М. и подс. Б. отворили вратите на автомобила и изскочили навън. Излизайки от колата подс. Б., който ръката си продължавал да държи описаното по-горе оръжие, което било без поставен предпазител и с патрон в цевта, без да цели, неволно го насочил за момент към намиращия се на отсрещния тротоар Н.С.К.. Точно тогава, тъй като св. М. не бил изключил колата от скорост и същевременно я напуснал, тя ”подскочила” напред. В този момент подс. Б., който се намирал до нея, неволно с пръста си натиснал спусъка и  оръжието произвело изстрел. Изстреляният куршум уцелил в главата Н.С.К.. По този начин на Н. К. било причинено едно транзиторно огнестрелно нараняване с входна огнестрелна рана на височина 161 см в областта на брадичката вляво, с минус тъкан дефект с диаметър 0,7 см. и контузен пръстен 0,1 - 0,2 см, раневи канал преминаващ през тялото на долната челюст вляво с многофрагментно счупване на същата, меките тъкани на пода на устната кухина, корена на езика, изронване на костен фрагмент от левия ъгъл на долната челюст, меките тъкани на шията вляво с разкъсване на вътрешната сънна артерия вляво и изходна огнестрелна рана на височина 157 см по задно - лявата повърхност на шията.

Св. К. след като чула изстрела забелязала, че съпругът и Н. К. се хванал за главата, откъдето започнала да му тече силно кръв. Св. К. започнала да вика за помощ. От своя страна подс. Б., който се намирал до автомобила на няколко метра от тях, осъзнал какво се е случило и се приближил до ранения от него Н. К.. Хванал го през тялото и го качил на предната лява седалка на служебния си автомобил. Св. К. се качила на задната седалка, а подс. Б. седнал на шофьорското място. После подкарал автомобила, като откарал ранения от него Н. К. в МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.   

Въпреки, че в случая Б. направил всичко зависещо от него, за да спаси Н. К., същия ден последният починал от нараняванията си, получени от горепосочената огнестрелната рана.

Видно от заключението на назначена и изготвена съдебно - медицинска експертиза на труп № 280/13г./л.90-95/ причината за смъртта на Н. К. е транзиторно огнестрелно нараняване на главата и шията, с разкъсване на вътрешната сънна артерия вляво, което е довело до тежка масивна остра кръвозагуба и аспирация на кръв в белите дробове като  комплекса от морфологични находки отговаря смъртта да е настъпила  в порядъка на минути след получаване на транзиторното огнестрелно нараняване.Входната огнестрелна рана е  на височина  161 см в областта на брадичката вляво с раневи канал преминаващ през тялото на долната челюст вляво, меките тъкани на пода на устната кухина, корена на езика, изронване на костен фрагмент от левия ъгъл на долната челюст меките тъкани на шията вляво с разкъсване на вътрешната сънна артерия вляво, и изходна огнестрелна рана на височина 157см по задно-лявата повърхност на шията.

Съгласно заключението на Съдебнохимическа експертиза  №230/2013г   в изследвана проба кръв от трупа на Н. Ст.К.  , не се доказа  наличие на алкалоиди, синтетични и опиеви наркотични вещества, барбитурати, салицилати др. лекарствени средства.

В заключението на  Съдебнохимическа експертиза № А-246/2013г се сочи, че при химическото изследване на проба кръв от трупа на Н. Ст.К., не се доказва наличие на етилов алкохол и на други летливи редуциращи вещества/метанол, ацетон/.

С Протокол №13/ДНК-181 вещите лица, специалисти  в областта на СМЕ на веществени доказателства в сектор „ДНК анализи“ приемат, че от изследваната кръв по дръжка на пистолет и капачка на пълнител, е определен един и същи ДНК профил, който напълно съвпада с профила на Н.С.К.  и  произхожда от Н.С.К..

С Протокол №13/ДКТ-108 е прието, че върху пистолета, 4 броя патрони и пълнител не са открити  и не са проявени годни за сравнително изследване и идентификация  дактилоскопни следи.

С Протокол  №13/БАЛ-153 специалист в областта на балистиката е приел, че пистолет „Макаров“ кал.9 /18мм, е технически изправен, годен да произведе изстрели и представлява огнестрелно оръжие.Пистолетът не може да произведе изстрел без натискане на спусъка.Представените за изследване 1 бр. гилза и 1 бр. куршум са били изстреляни от инкриминирания пистолет.

В заключението на Протокол №13/БАЛ-193- вещите лица П. и А., специалисти в областта на балистиката, сочат, че е възможно произвеждането на изстрела, причинил  нараняването на Н. К. да е получено при излизането на подсъдимия Б. от лекия автомобил, като в  момента на изстрела цевта на пистолета е била насочена към главата на пострадалия.На въпроси на защитата вещите лица дават отговор, че по каталожни данни  куршум, изстрелян от пистолет „Макаров“ притежава начална скорост 315 м/сек и начална кинетична енергия около 300-305 джаула.

В Протокол за комплексна експертиза №14/БАЛ-1, експертите – Б., Х. и П. дават обобщено заключение ,че в случая са налице две точки от траекторията на куршума / входна и изходна рани/, намиращи се на главата на пострадалия, която е подвижна част от човешкото тяло , поради което не може да се определи точната посока , ъгълът на попадение  и траекторията на куршума, с който е уцелен в главата Н. К., както и  мястото, от където е бил произведен изстрелът.

С цел да се проверят и уточнят данни, получени от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, проведено на 08.12.2015 г. - установяване мястото и посоката на изстрела, мястото на пострадалия, действия на поставяне на пистолета в кобура и други, свързани с положението на ударника на пистолета, когато е в крайно възведено положение, съдът допусна извършването на следствен експеримент в хода на съдебното следствие.

В хода на експеримента, автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ с ДК № ********  бе разположен на бордюра, в положение под ъгъл, съгласно описанието на подсъдимия, като местонахождението е приблизително, тъй като към момента на провеждане на следствения експеримент се извършваха ремонтни дейности от СО. За експеримента бяха ползвани веществените доказателства по делото – пуловер, кобур, пистолет. За провеждане на експеримента, подсъдимият облече пуловера си, постави кобура на колана от дясната си страна, седна на предна дясна седалка - до шофьора. Излезе от автомобила от предна дясна врата с десен крак, като левият крак бе вътре в автомобила. В дясната си ръка държеше инкриминирания пистолет при възведен назад ударник, за да го постави в кобура. Направи няколко опита да прибере пистолета в кобура, но не е успя при нито един от тях . Държейки пистолета в ръка, при натискане спирачките на автомобила, колонката на автомобила блъсна в гърба подсъдимия Б. и в този момент той произвежда изстрел. При това положение, което показва подсъдимият Б.- дясната му ръка е под ъгъл, сочещ надолу, като се опитва да прибере пистолета в кобура и в този момент го блъска колата, от удара, ръката неволно прави движение нагоре.

Опитът беше повторен. Експериментът се направи с пистолет - с възведено назад чукче /петле/. Самото възвеждане издърпва спусъка с около 1 см назад, след което съгласно експертите, усилието е много по-малко. При опита се установи, че закопчалката на кобура не влиза между спусъка и предпазната пускова скоба (това опровергава обясненията на подсъдимия). Пуловерът при свободно положение покрива кобура. Подсъдимият посочи, че е направил опит да повдигне пуловера и да приберe пистолета в кобура.

При третия опит  се взе предвид, че подсъдимият Б. в обясненията си твърди, че при движение с дясната ръка, при опита да постави пистолета в кобура, при взаимодействие с пуловера може да се възведе чукчето. При този опит се провери  възможността да се закачи чукчето в детайл от автомобила - врата, седалка и да се възведе. От колана не е възможно. При опит за прибиране на пистолета в кобура, при приплъзване в пуловера се установи, че не е възможно да се възведе чукчето (това опровергава обясненията на подсъдимия).

Относно мястото, на което се е намирал автомобилът при инцидента, съдът прецени, че същото следва да се установи посредством показанията на св. К. и вещественото доказателство – открита и иззета при огледа гилза. С оглед преместването на автомобила, наложило се за транспорт на пострадалия до болнично заведение, не може да се очаква по-прецизно установяване на това място.

От кредитираното от съда заключение на изготвената в хода на съдебното следствие допълнителна комплексна експертиза- Протокол за изготвена комплексна експертиза №16/БАЛ-75- от специалисти в областта на балистиката, съдебна медицина и деонтология, и съдебен лекар/ се установява, че:

1- по начина, показан от подсъдимия при проведения следствен експеримент е възможно чукчето на ударника (петлето) на пистолет „Макаров", кал. 9 мм с фабричен № ВЕ253203 да се взведе при взаимодействие с кобура. Това взаимодействие се получава ако ръкохватката на пистолета е под ъгъл спрямо кобура, като при това положение и ориентация на оръжието не е възможно то да бъде прибрано в кобура. За прибирането му в кобура е необходимо ръкохватката да е ориентирана успоредно на кобура.

2-установено е от вещите лица, че по начина, показан от подсъдимия по време на следствения експеримент, а именно: при опит за прибиране на пистолета с повдигнат пуловер и заредено оръжие с взведен ударник, е възможно закопчаващия механизъм на кобура да влезе между предпазната спускова скоба и спусковия лост и при движение/завъртане на ръката с пистолета надолу и напред, закопчаващия механизъм да окаже въздействие на спусковия лост и да се произведе изстрел. При невзведено ударно чукче, не е възможно закопчаващия механизъм да въздейства на спусковия лост и да се произведе изстрел.

3-при проведено визуално изследване  на представения кобур, върху лицевата/ външната му страна са установени следи под формата на ожулвания, получени от взаимодействие  с твърд предмет, най- вероятно от чукчето и/или мерника на пистолета.При изследване на снимковия материал към Протокол № 13/БАЛ-193 от 24.10.2013 г  върху кобура не се установяват  подобни следи.При проведено визуално изследване на представения пуловер  не са установени следи, които  евентуално да са оставени от пистолета.

4-вещите лица посочват, че конструктивно при стрелба с  пистолети „Макаров“ кал.9мм при нормално държане на оръжието / цев насочена напред и ръкохватка, сочеща надолу/, стреляните гилзи се изхвърлят  надясно, леко нагоре и назад.Ако изстрелът е произведен от обозначеното с №5  място, по начина и посоката, показани от подсъдимия,стреляната гилза ще се изхвърли надясно от пистолета / снимка №6-показано с пунктир/, което е в посока, противоположно на тази, в която е намерена гилзата при огледа на местопроизшествието.

Вещите лица достигат до категоричен извод, че местоположението на намерената гилза, не отговаря на изстрел, произведен по описания от подсъдимия начин,  и не  е възможен от експертна гледна точка.

При проведена експериментална стрелба с пистолета„Макаров“ кал.9мм с фабричен № ВЕ253203 и подходящи патрони  кал.9мм / 9/18 /от колекцията  на Лабораторията по Съдебна балистика при НИКК-МВР като стрелбата е извършена при насочване на оръжието напред  и височина на цевта около 112 см от терена, при различна ориентация, съответно различни ъгли на ръкохватката спрямо земната повърхност, а именно:

позиция 1 –ръкохватка перпендикулярно надолу, стреляната гилза се изхвърля надясно , леко нагоре и назад на разстрояние 4-6 м,

позиция 2 -  ръкохватка завъртяна на около 90 градуса надясно/ успоредно на земната повърхност/, стреляната гилза се изхвърля леко наляво, леко нагоре и назад на разстояние 4-6 м,

позиция 3- ръкохватка завъртяна на около 125 градуса надясно, стреляната гилза се изхвърля наляво, леко нагоре и назад на разстояние 4-6 м.

От съдебномедицинското изследване на трупа, вещите лица приемат, че според морфологичните характеристики на огнестрелното нараняване, се касае за пряко попадение, като раневият канал е праволинеен, без отклонения.Посоката на раневия канал кореспондира с вектор на полет на  проектила, съответстващ на хоризонталния или близък до него спрямо земната повърхност.Експертите приемат, че установения раневи канал не може да бъде получен при попадане на проектил  с посока, съобщена в обясненията на подсъдимия, както и с данните от извършения следствен експеримент, включително и при тласъчно движение от автомобил в посока отзад- напред с височина контактуващата повърхност 0,95- 0,97 м и разстояния от дулото на цевта на пистолета до терена / земната повърхност/ и от кобура до земната повърхност-1,12 м.При това положение, съпоставено с посоката на цевта на пистолета, дулото може да се отклони в известна степен нагоре, но даже и в това положение, посоката на полет на проектила е основно отдолу – нагоре.Вещите лица са категорични, че посоката на установения раневи канал не кореспондира с посока на изстрела отдолу- нагоре, съпоставена с обстановката на местопроизшествие, данните от следствения експеримент  и обясненията на подсъдимия.

 

  ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

  Горната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на ДП и на съдебното следствие доказателства, вкл. тези приобщени по реда на чл. 371 НПК, в това число: обясненията на подсъдимия (в кредитираната от съда част), показанията на свидетелите Д.К., Б.К., М.М., Й. М., С. С., И. И., М. П.

 

писмените доказателства – протокол за оглед, справка от СО и извлечение от план,

 

заключенията на СМЕ на труп, балистична експертиза,  допълнителна съдебно - балистична експертиза,  комплексна съдебно - медицинска и балистична експертиза, допълнителна комплексна експертиза, съдебнохимически експертизи, проведения в хода на съдебното следствие следствен експеримент, приобщените по делото веществени доказателства.

В обясненията си подсъдимият не отрича, че е произвел случаен изстрел с носеното от него оръжие. Тоест, авторството на деянието е безспорно. Спорен за подсъдимия е механизмът на произвеждане на изстрела и местонахождението на автомобила, от които обстоятелства следва да се съди за наличието на вина. Обясненията на подсъдимия в посочените части съдът прие за защитна версия. Действията, които той описва да е извършил при инцидента, бяха опровергани като възможни от извършения с негово участие следствен експеримент, както и от заключенията на приетите експертизи.

По експертен път е установено, че местоположението на откритата гилза не отговаря на описания от подсъдимия начин на произвеждане на изстрела, а раневият канал в тялото на пострадалия не може да се получи по този начин, вкл. при тласъчно движение на автомобил отзад- напред. Посочените обстоятелства са индиция за недостоверност на обясненията на подсъдимия - в тази насока обясненията на подсъдимия се опровергават от кредитираното от съда заключение на допълнителната комплексна експертиза. Вещите лица от състава й са категорични, че не е възможно изстрелът да е произведен по описания от подсъдимия начин. В заключението си те приемат, че  обективно на местопроизшествието е намерена 1 бр. гилза, стреляна с пистолета „Макаров“, кал. 9 мм с фабричен № ВЕ253203. Гилзата е обозначена с № 3 на следствения експеримент - находяща се на 2,5 м от бордюра на ул. „******* посока север. С № 1 и № 2 са обозначени петна от кръв, с № 4 - местонахождението на пострадалия, съгласно показанията на гражданския ищец Д.К.. С № 5 е обозначено предполагаемото местонахождение на автомобила марка „Тойота", модел „Корола“ с ДК № ********, съгласно показанията на подсъдимия. При това разположение на обективните находки и дуло сочещо към петната кръв, респективно пострадалия, намерената гилза се намира в ляво от пистолета (Снимка №5).

При стрелба с пистолети “Макаров” кал. 9 мм ако изстрелът е произведен от обозначеното с № 5 място, по начина и посоката показани от подсъдимия, стреляната гилза ще се изхвърли надясно от пистолета (показано с пунктир на Снимка №6), което е в посока противоположна на тази, в която е намерена гилзата при огледа на местопроизшествието. Тоест, местоположението на намерената гилза не отговаря на изстрел, произведен по начинът, описан от подсъдимия в неговите обяснения.

Вещите лица посочват още и че е установено едно транзиторно огнестрелно нараняване с входна огнестрелна рана на височина 161см в областта на брадичката вляво, с раневи канал преминаващ през тялото на долната челюст вляво, меките тъкани на пода на устната кухина, корена на езика, изронване на костен фрагмент от левия ъгъл на долната челюст меките тъкани на шията вляво с разкъсване на вътрешната сънна артерия вляво, и изходна огнестрелна рана на височина 157см по задно-лявата повърхност на шията.

Според морфологичните характеристики на установеното и описано огнестрелно нараняване се касае за пряко попадение, като раневият канал е праволинеен, без отклонения. При изправено анатомично положение на главата, посоката на раневият канал е отпред-назад, отдясно-наляво и хоризонтално до леко косо отгоре-надолу. При физиологично положение на главата, по време на ходене и съответно за възрастта на пострадалия, както и в другите възможни физиологични положения на главата в изправено положение, хоризонталата на раневият канал може да варира със съвсем малко минимално отклонение. Посоката на раневия канал кореспондира с вектор на полет на проектила, съответсващ на хоризонталния или близък до него спрямо земната повърхност. Установеният раневи канал не може да бъде получен при попадане на проектил с посока, съобщена в обясненията на подсъдимия, както и с данните от извършения следствен експеримент, включително и при тласъчно движение от автомобил в посока отзад-напред с височина на контактуващата повърхност 0.95-0.97м и разстояния от дулото на цевта на пистолета до терена /земната повърхност/ и от кобура до земната повърхност - 1.12м. При това положение, съпоставено с посоката на цевта на пистолета, дулото може да се отклони в известна степен нагоре, но даже и в това положение, посоката на полет на проектила е основно отдолу-нагоре.

 

В заключение, вещите лица обосновано приемат, че посоката на установения раневи канал не кореспондира с посока на изстрел отдолу-нагоре, съпоставена с обстановката на местопроизшествие, съобщаваните данни от следствения експеримент и дадените обяснения от подсъдимия. Този им извод се споделя от съда, поради което и обясненията на подсъдимия в тази част съдът прие като защитна теза.

   С оглед твърденията на защитата за денивелация на терена съдът изиска  данни от Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“за денивелацията на ул.“К. *** към  дати 05.04.2013г  и 11.03.2016 год. Столична община не предостави изисканите данни, тъй като не разполагат с такива данни.  В тази връзка, следва да се посочи, че противоречие в доказателствата относно денивелация на терена съществува, но не е съществено. Св. К. изразява несигурност за това обстоятелство, а св. М. в показанията си сочи, че не е имало голяма разлика във височината на терена. Данни за значителна денивелация липсват и в останалите доказателства по делото. Предвид това, съдът прие, че дори и известна денивелация да е съществувала, то тя не е от съществено значение за правилното решаване на делото. Възраженията на подсъдимия в тази връзка не бяха уважени, тъй като се касае за въпрос, на който вещите лица дават обосновани и конкретни отговори при разпита им пред съда.

  Освен изводите, направени от вещите лица в обсъдените експертизи , основни за правилното решаване на делото, са и показанията на свидетелите очевидци – К. и М..

  Съдът кредитира показанията на св. К., която е очевидец на инцидента. От същите се установи, че автомобилът е спрял на около 6-7 метра от нея и пострадалия. Подсъдимият излязъл бързо, а пистолетът му сочел нагоре.

  Като цяло съдът кредитира и показанията на св. М., дадени пред съда и на ДП. В тях обаче няма данни за значителна денивелация на терена. Дори и такава да е имало, то не се установи тя да е била над съществения за експертите праг от 1.5 м., за да съществува нужда да се ревизират експертните изводи, на които съдът основава присъдата си. При разпита си свидетелят сочи, че надигането на терена не е било масивно. От показанията на М. се установи и „подскачането“ на автомобила. Свидетелят потвърждава, че е пропуснал да изключи автомобила от скорост, макар и да бил дръпнал ръчната спирачка.

  Съдът цени показанията на св. И. и св.П.във връзка  с претърпени от гражданските ищци неимуществените вреди.

  Съдът изцяло кредитира приетите по делото експертни заключения. Същите са от особено значение за правилното решаване на делото, тъй като за тази цел са нужни експертни знания от областта на балистиката и съдебната медицина, с каквито съдът не разполага.

 Вещите лица по СМЕ на труп при разпита си посочват, че раневият канал е праволинеен, т.е. проектилът не е променял начина си на движение. Проектилът е притежавал достатъчно кинетична енергия, за да напусне тялото, пробивайки кожата, поради което считат, че кинетичната му енергия е била значителна. Раневият канал е в леко косо направление отгоре на долу, което в случая би могло да се обясни с взаимната подвижност на главата и по-специално брадичката спрямо шията и вероятното леко приведено напред положение на главата спрямо шията в момента на нанасяне на огнестрелното нараняване. Отклоняване на посоката на проектила при контакт с костни структури зависи от характеристиките на проектила, включително и кинетичната му енергия, както и характеристиките на увредената кост. В случая проектилът е притежавал достатъчно голяма кинетична енергия, така че ходът му да не бъде отклонен при увреждането на костта. Не са установени морфологични данни, които да сочат обратното. Нараняването в корена на езика е транзиторно, като част от общия раневи канал на проектила.

Заключението на СМЕ не е оспорено от страните. Съдът го кредитира в   цялост, като намира, че от същото се установява достатъчно ясно вероятната причина за направлението на раневия канал и взаимното разположение на входната и изходна рани, които въпроси подсъдимият поставя на вниманието на съда в обясненията си – това би могло да се обясни с взаимната подвижност на главата и по-специално брадичката спрямо шията и вероятното леко приведено напред положение на главата спрямо шията в момента на нанасяне на огнестрелното нараняване. С оглед на това, заключението на СМЕ формира у съда фактическите констатации, отразени по-горе. Описанието на деянието не влиза в противоречие с експертните констатации, поради което и съдът намира за неоснователни възраженията на подсъдимия и защитата във връзка с местоположението на входната и изходна рани.

Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-балистичната експертиза, което страните също не оспорват.

По отношение заключението на двойната съдебно-балистична експертиза съдът констатира, че същото е обосновано и компетентно. При разпита на вещите лица същите мотивирано обосновават изводите си, поради което за съда не възникват съмнения относно тяхната правилност. Вещите лица посочват, че за да се натисне спусъка назад и да се произведе изстрел, е необходимо да се приложи усилие в посока централна назад и с необходимата сила. Предвид формата на спусъка, от долната част, средната, почти до горната част, ако се приложи такова усилие, е възможно да се произведе изстрел, като се изключва най-горната част на спусъка, където не може да се възпроизведе. Усилието е централно назад. По каталожни данни куршум, изстрелян от пистолет „Макаров“ притежава начална скорост 315 м /сек и начална кинетична енергия около 300-305 джаула като стойности са донякъде условни. Експертите изразяват становище, че не е възможно по входно-изходни данни да се определи кинетичната енергия на проектила в момента на проникване и в момента на напускане на тялото. Проектилът е имал достатъчно енергия, за да пробие костта и да напусне тялото, а каква е била стойността - не може да се изчисли (този извод съответства на СМЕ на труп).Според вещите лица има два варианта  за единично действие и за двойно  относно силата, която е необходима да се упражни върху спусъка, като поясняват, че единично действие има, когато чукчето е издърпано назад при зареден пистолет. Другия вариант е при първоначално зареждане на пистолета, при издърпване на затворния блок назад и при вкарване на патрон в целта - след отпускането на затворния блок напред, чукчето остава във взведено положение назад. При тази ситуация  спусъкът автоматично се издърпвал с 1-3 мм назад. Това е позицията при единично действие, а при двойно действие такова издърпване няма. В това положение оръжието е заредено и годно за стрелба, и в това състояние хода на спусъка е малко по-къс, и усилието върху спусъка, за да се възпроизведе изстрел е по-малко, в сравнение с двойното действие. В долната част на спусъка, която е по-близо до скобата, крайната, се изисква по-лек натиск, но в този случай се иска по-голямо действие върху спусъка назад.

При констатираната входно-изходна рана върху главата на пострадалия, следва да се отчете, че главата е силно подвижна част от човешкото тяло, не е фиксирана и не се знае в момента на получаване на нараняването в какво положение е била (и този извод съответства на дадения от СМЕ на труп отговор). При леко мърдане на главата, положението, от което е възможно да бъде произведен изстрела, варира в известни граници, поради което не е възможно да се определи точно на каква височина е било дулото на оръжието в момента на произвеждане изстрела. Главата е подвижно тяло и е възможно да бъде възпроизведен изстрел, както от седнало, полуизправено или от изправено положение, като във всичките случаи цевта е сочила към главата на пострадалия. Вещите лица сочат, че не са измервали денивелация на терена, не са използвали конкретен модел автомобил при експериментите, поради същата причина - главата е силно подвижна част и при различните й положения дава широк диапазон на положение на оръжието от нивото на земята. Има широк диапазон на движение надолу и нагоре - при пет градуса движение надолу или нагоре на брадичката на десетия метър дава разлика вече от 1 метър от възможното място на възпроизвеждане на изстрела. Посочват, че ако се приеме, че е на хоризонтално положение вход-изход при пет градуса вдигане на брадичката нагоре или надолу, на десетия метър отклонението, което ще се даде, е около 1 метър от нивото на раневия канал. Необходимо е било да има много голяма денивелация, каквато те не са забелязали на снимките, за да извършат такова измерване. Така направените изводи също подкрепят изцяло достигнатите от съда изводи от фактическа страна. От разпита на вещите лица възражението за разликата в нивата на входната и изходна рани,  получи отговор с  логично обяснение за наличието на тази разлика, изцяло подкрепено и от вещите лица  по СМЕ.

Съдът кредитира и заключението на комплексната експертиза. Вещите лица посочват, че в конкретния случай относно изстрела няма данни, по които да определят дистанцията. Няма допълнителни фактори, относно ориентация за местоположение на пострадалия и автомобила. Липсват данни къде е бил разположен точно лекият автомобил. Дистанцията е установима само по допълнителни фактори - петно кръв, местоположение на пострадал и автомобил, но пак се приема, че се касае за ориентировъчна дистанция. Няма достатъчно данни, за да се определи точното място, от където е произведен изстрела. Като ориентири евентуално служат петната от кръв и намерената гилза на местопроизшествието. След възпроизвеждане на изстрел с пистолет „Макаров“, гилзата изскача на разстояние от 2 до 5 м. и не може да послужи за база за даване на точно място, от което е възпроизведен изстрела. Това разстояние е статистическа величина и никога не се повтаря едно и също, винаги е различно, но в този диапазон.  Входната и изходната огнестрелни рани са свързани от пряк раневи канал - в случая са отражение на вътрешната ранева балистика и отразяват единствено движението на проектила в тялото. Възможно е, да е имало движение на главата спрямо шията, което е различно от анатомичното положение, и това единствено отразява раневия канал и неговата посока в тялото, което не е еквивалентно на посока на изстрела. В случая има само две точки, които са подвижни, а за построяване на права и определяне на траекторията са необходими две строго фиксирани точки.  Всяка промяна на изправеното положение на тялото ще придвижи по-високо или по-ниско раневия канал, или ако се движи част от тялото - също ще има промяна. Леко навеждане на главата надолу може да даде отклонение, т.е. раневия канал да бъде хоризонтален, а при изследване той да дава вид, че е леко отгоре- надолу. При проведените експерименти, пусковият лост не се закачи към части от дрехите и тялото, но не се закачи и към кобура. По принцип кобура, като принадлежност за пистолети, спусковата скоба и спусъка са така конструирани, за да предпазват именно от такова действие като нежелателен изстрел. Този вид кобури са фабрично изработени, те са минали през съответните тестове и са обезопасени. Вещите лица са изследвали кобура при опитите и той не се закачил,  което означава, че не е възможно кобура да е причината за произвеждане на изстрела.

  Внимание следва да се обърне на допълнителната комплексна експертиза, назначена в хода на съдебното следствие. Тя вече бе коментирана по-горе във връзка с обясненията на подсъдимия - вещите лица по нея заключават и при разпита си сочат, че не е възможно възпроизвеждане на изстрел по начина, описан от подсъдимия в неговите обяснения. Съдът кредитира този извод, който се подкрепя и от проведения следствен експеримент. Последният също е взет под внимание от вещите лица. Те са категорични, че изстрелът е изключено да е произведен отдолу-нагоре. И в двете хипотези на терена – по-висок и по-нисък, изводите на вещите лица са идентични, поради което този въпрос не обуславя съществено крайните изводи на съда. Нужна е разлика от поне 1.5 м. за евентуална промяна на тези изводи, а такива данни по делото съдът не установи от нито едно доказателство. Вещите лица сочат още, че начинът, по който подсъдимият твърди да е държал оръжието, е нетипичен. Това е още едно основание съдът да не кредитира обясненията му в тази част.

 

  ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При горната фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият Г.А.Б. от обективна и субективна страна е осъществил всички признаци на престъплението по чл. 123, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 2 от НК, като на 05.04.2013 година, около 17.00 часа, в гр. С., ул. ”К. Андреев”, пред № **, причинил по непредпазливост смъртта на Н.С.К., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност /боравене с огнестрелно оръжие/, като на горепосоченото място и дата подсъдимият Б. - изпълнителен директор на охранителна фирма „С. ДАС” ООД, е нарушил установените правила за безопасност при боравене с огнестрелно оръжие, съгласно Наредба 1з - 575 / 02.03.2011 г. за условията и реда за провеждане на курсове за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, издадена от Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 22 от 18.03.2011 г., както следва:

т. 35 - със заредено оръжие без поставен предпазител не се влиза и излиза от автомобили, не се преодоляват препятствия;

т. 38 - при движение с оръжие в ръка показалецът трябва да бъде изваден от спусковата скоба и оръжието да бъде насочено в безопасна посока;

т. 40 - пистолетът за охрана и самоохрана се носи в кобур по тялото без патрон в цевта,

като по този начин, при слизане от служебен автомобил марка ”Тойота”, модел ”Корола” с ДК № ********, произвел изстрел със законно притежаван пистолет марка ”Макаров” 9мм, с фабричен № ВЕ253203, който държал в ръка - с показалец поставен на спусъка, без поставен предпазител и с патрон в цевта, вследствие на което прострелял в главата Н. К., като след деянието обв. Б. направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия - качил К. в горепосоченото МПС и го закарал в МБАЛСМ „Н.И.Пирогов ”, където същия ден последният починал.

С действията си описани по - горе по време на престоя си в процесното МПС и на слизане от него подс. Б. е нарушил установените правила за безопасност при боравене с огнестрелно оръжие, регламентирани с Наредба 1з - 575/02.03.2011 г. за условията и реда за провеждане на курсове за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, издадена от Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 22 от 18.03.2011 година.

Боравенето с огнестрелно оръжие е правно-регламентирана дейност (съвкупност от отделни действия на субекта). За носене и боравене с оръжие се изисква лицето да придобие определен обем от познания, вкл. и да се запознае с правната уредба, уреждаща материята.

Освен правно регламентирана дейност, боравенето с огнестрелно оръжие, съставлява източник на повишена опасност. При незнание и/или немарливо боравене с оръжие е възможно да пострадат хора, вкл. и самото лице, което носи у себе си оръжието (напр. да се самонарани). Правилата, регламентиращи дейността по боравене с оръжие, са въведени с цел осигуряване на безопасност и избягване на инциденти. Те свеждат риска от увреждане на човешкия живот и здраве до степен, приемлива от гл.т. на обществения интерес. Предвид това, нарушаването на правните норми, уреждащи реда за боравене с огнестрелно оръжие, се явява само по себе си общественоопасно деяние. То може да се дължи било на незнание, било на неспазване на тези правни норми.

В процесния случай съдът приема, че подсъдимият е бил наясно с разпоредбите на Наредба 1з - 575/02.03.2011 г., за нарушаването на които е обвинен. Той е преминал нужното обучение и е получил разрешително за носене на оръжие. Предвид това, подс.Б. несъмнено е бил наясно с правилата за носене на повереното му оръжие. Макар и да ги е знаел, подс. Б. е нарушил тези правила. В този смисъл, налице е „немарливо изпълнение“ по см. на чл. 123, ал. 1 НК на дейността по носене и ползване на оръжие.

Съдът приема, че от обективна страна подс. Б. е нарушил Наредба 1з - 575/02.03.2011 г. за условията и реда за провеждане на курсове за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, издадена от Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 22 от 18.03.2011 година.

Допуснал е нарушение на т. 35 от Наредбата - със заредено оръжие без поставен предпазител не се влиза и излиза от автомобили, не се преодоляват препятствия. В случая Б. е държал в ръка зареден пистолет, без поставен предпазител – готов за стрелба и въпреки нормативната забрана за това, е предприел излизане от автомобил.

Подсъдимият Б. е наруши и т. 38 от Наредбата - при движение с оръжие в ръка показалецът трябва да бъде изваден от спусковата скоба и оръжието да бъде насочено в безопасна посока. Установи се, че показалецът на подсъдимия не е бил изваден от пусковата скоба – в противен случай до изстрел не би се стигнало. Настъпилата смърт на случаен пешеходец очевидно сочи на това, че оръжието не е сочело в безопасна посока.

Нарушени са и предписанията на т. 40 от Наредбата - пистолетът за охрана и самоохрана се носи в кобур по тялото без патрон в цевта. Вместо в кобур, пистолетът е носен в ръка. Несъмнено доказано е за съда, че в цевта му е имало патрон – именно с него е произведен фаталният изстрел, довел до смъртта на пострадалия.

Както вече се посочи, установено е от вещите лица и при проведения следствен експеримент, че по начина, показан от подсъдимия по време на следствения експеримент, а именно - при опит за поставяне на пистолета в кобура с повдигнат пуловер, е възможно чукчето на ударника/петлето/ на пистолет „Макаров“ кал.9мм, да се взведе при взаимодействие с кобура / снимка №1/, както и при опит за поставяне на пистолета в кобура с повдигнат пуловер и заредено  оръжие с взведен ударник ,е възможно закопчаващия механизъм на кобура да влезе между предпазната спускова скоба и спусковия лост/ снимка №2/ и при движение/завъртане на ръката с пистолета надолу и напред/ снимка №3/ закопчаващия механизъм да окаже въздействие на спусковия лост и да се произведе изстрел. При невзведено ударно чукче, обаче, не е възможно закопчаващия механизъм да въздейства на спусковия лост и да се произведе изстрел. Следователно при невзведено ударно чукче, не е възможно закопчаващия механизъм да въздейства на спусковия лост и да се произведе изстрел. От действията на самия подсъдим е зависело дали да приведе оръжието си в бойна готовност или не. Преди напускане на автомобила обективно той е бил задължен да бъде с прибрано оръжие, което да е без патрон в цевта, с предпазител и в кобура. Нарушавайки тези предписания от обективна страна, той сам е предизвикал последвалите събития, т.е. дори да е било налице  съприкосновение между оръжието и кобура, както твърди подсъдимия в обясненията си, то пак е резултат от виновно допуснато неизпълнение на правните предписания за безопасност.

В резултат на немарливото боравене с огнестрелно оръжие, от същото е произведен нежелан изстрел, насочен към главата на пострадалия К.. Проектилът на куршума е попаднал в главата на пострадалия, причинявайки му наранявания, несъвместими с живота, в резултат на което същия ден е настъпила и неговата смърт.

Налице е пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между допуснатите нарушения на цитираните нормативни разпоредби, произведения в резултат на това изстрел и настъпилия фатален резултат. Ако което и да е от трите описани нарушения не бе допуснато – напр. ако предпазителят бе спуснат при слизане от автомобила, ако показалецът не бе поставен на спусъка, ако нямаше патрон в цевта и пр., вероятно до изстрел не би се стигнало и общественоопасните последици на процесното деяние не биха настъпили.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия Б. виновно - по непредпазливост (небрежност), като същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият е бил предварително обучен да борави с оръжие. Знаел е правилата за това, но ги е пренебрегнал. Нормативно е бил задължен да носи, съхранява и употребява оръжието си безопасно. Длъжен е бил и е могъл да предвиди, че излизайки на улицата от автомобила със заредено оръжие – с патрон в цевта, държано в ръка - с поставен на спусъка пръст, може да произведе случаен изстрел, при който да пострада друго лице. Нямало е каквито и да било пречки, които да са ограничавали или осуетявали възможността на подс.Б. да предвиди процесните събития. Отнесъл се е немарливо към действията си по носене на оръжие, в резултат на което сам се е поставил в ситуация да не може да избегне вредоносния резултат – настъпилата смърт.

Анализирайки събраните доказателства, съдът достигна до категоричен извод, че деянието на подсъдимия Б. не съставлява случайно събитие (чл. 15 НК). При последното, съгласно закона, деецът не действа виновно, тъй като не е могъл или не е бил длъжен да предвиди настъпването на вредоносния резултат. В настоящия случай нито една от тези две хипотези не е налице. Пренебрегвайки цели три нормативни забрани (някои от които макар и съдържащи се в една норма предвиждат повече от едно задължение), свързани с боравенето с оръжие, подсъдимият неминуемо е бил наясно, че драстично увеличава шансовете от инцидент, вкл. настъпване на смърт. Нарушените от подс. Б. правила са въведени, за да предотвратят настъпването на подобни инциденти. Анализът на тези нормативни правила разкрива, че те са въведени с оглед осуетяване на случайни изстрели и предписват определени правила, за да се елиминират факторите, които могат да доведат до подобен случаен изстрел.

След като подсъдимият Б. е нарушил основни правила за боравене с оръжие, няма причина да се приеме, че той не е бил длъжен и/или не е могъл да предвиди, че до случаен изстрел може да се стигне. Той сам се е поставил в ситуация, в която да може да произведе неволен изстрел. Бил е длъжен обаче, а и е можел, да предвиди случилото се.

Обстоятелството, че подсъдимият е преследвал заподозрян извършител на престъпление, не изключва отговорността му. Той във всички случаи е бил длъжен да съблюдава установените правила за безопасно служене с оръжие. Пренебрегването на не само едно такова правило, а съвкупно на няколко, сочи на наличие на виновно поведение - дори едно от установените правила да бе съблюдавано от подсъдимия, то общественоопасният резултат не би настъпил. Следователно, не се касае за хипотеза на чл. 15 НК. В тази връзка, подсъдимият и в обясненията си ясно заявява, че е осъзнавал, че след изстреляните от него два стоп-патрона в пистолета, се е заредил боен патрон – т.е. такъв, който е годен да причини именно настъпилият резултат – смърт.

Разпоредбата на чл.15 от НК намира приложение само когато деецът е изпълнил предписанията на съответните приложими правилата, но  въпреки това не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните последици /така т. 5 от ТР № 28/1984 г. на ОСНК на ВС/. В случая това не се е случило. Приложението на тази разпоредба е изключено в тези случаи, когато подсъдимият виновно е нарушил правилата за съответната дейност и това е станало причина за настъпване на произшествието. Или иначе казано - за приложението на чл.15 от НК е необходимо да са налице условия, при които деецът да е бил поставен в положение на невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредни последствия /Решение № 318/1988 г. на III НО на ВС/.

И най-важното в случая - когато деецът сам се е поставил в положението, довело до невъзможността вредните последици да бъдат предотвратени, е недопустимо да се позовава на случайно настъпило деяние – в този см. и Решение №65/23.05.2017 по дело №118/2017 на ВКС, НК, III н.о.

Предвид изложеното, съдът отхвърли като неоснователно възражението на защитата за наличие на деяние по чл. 15 НК.

С оглед изложеното, съдът прие, че подс. Б. по непредпазливост (небрежност) е причинил смъртта на Н.С.К., като това се дължи на немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - боравене с огнестрелно оръжие.

От обективна страна се установи, че след деянието подсъдимият е направил всичко, което е зависело от него, за да окаже помощ на пострадалия. Той го е качил в автомобила и го е откарал в болнично заведение, за да му бъде оказана квалифицирана помощ. В случая подобна стъпка е била адекватна и нужна, с оглед причиненото нараняване. Ето защо, налице е признакът, обосноваващ приложимост на привилегирования състав на чл. 123, ал. 4 НК.

Предвид горните мотиви, съдът призна подсъдимия Г.Б. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 123, ал. 4, вр. ал. 1 НК.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО:

Предвиденото в чл. 123, ал. 4, вр. ал. 1 НК наказание е до три години лишаване от свобода.

Неприложим в случая е институтът по чл. 78а, ал. 1 НК, предвид забраната на чл. 78, ал. 7 НК. В случая с деянието на подсъдимия е причинена смърт.

Предвид това, съдът при индивидуализация на наказанието, съобрази като отегчаващо обстоятелство, че подсъдимият не е изпълнил няколко от нормативните си задължения на лице, боравещо с оръжие, т.е. проявената небрежност е изключително груба. Несъмнен превес обаче имат смекчаващите обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, направеното частично самопризнание, многократно изразеното дълбоко и искрено съжаление за случилото се.

При тези обстоятелства, съдът определи наказание към минималния размер, а именно – 1 (една) година лишаване от свобода. Наказанието бе определено при условията на чл. 54 НК, т. к. няма предпоставки по чл. 55 НК – смекчаващите обстоятелства не са многобройни и/или изключителни, а предвиденото в закона минимално наказание не е несъразмерно тежко, с оглед на това, че от деянието е причинена смърт и то при груба небрежност.

Съдът прецени, че не съществува необходимост подсъдимият да изтърпи ефективно така наложеното му наказание, за да изпълни последното в съответствие с предвидените в закона цели, поради което и на осн. чл. 66, ал. 1 НК го отложи за изпитателен срок от три години.

 

ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:

Предявените искове са с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Същите съдът намери за доказани по основание и за частично доказани по размер.

Гражданските ищци са активно материално и процесуално легитимирани да претендират обезщетение за вреди от смъртта на пострадалия.

Ищците са съпруга и син на пострадалия. Деянието на подсъдимия е противоправно и виновно. Като пряка и непосредствена последица от същото за гражданските ищци са настъпили твърдяните за тях неимуществени вреди – страдания и негативни емоции от загубата на близък. Доказа се от свидетелските показания, че деянието на подсъдимия  се е отразило на гражданските ищци до степен, че е променило начинът им на живот. Наложило се е синът на пострадалия, да се върне да живее при майка си, за да полага грижи за нея. Деянието е извършено пред очите на св.К., което в допълнителна степен увеличава негативните й изживявания.

Съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД, съдът прие за справедливо да определи и присъди на гражданския  ищец Д.К. обезщетение в размер на 30 000 лв., а на гражданския  ищец Б.К. - обезщетение в размер на 20 000 лв.

По-високият размер на обезщетението на съпругата на пострадалия, от една страна, е обусловен от факта, че същата приживе е живяла заедно с пострадалия К., поради което съдът счита, че загубата на съпруга й се е отразило значително по-тежко, отколкото на сина Б., който видно и от молбата за предявяване на иска, е водил самостоятелен живот, отделно от покойния си баща. От друга страна, съдът отчете и това, че К. е очевидец, което неминуемо е засилило негативните й емоции.

  За разликата до пълния им предявен размер съдът отхвърли гражданските искове, т.к. ги прие за неоснователни.

  Доколкото се касае за вреди от непозволено увреждане, съгласно чл. 84 ЗЗД подсъдимият е в забава и без покана. Ето защо, съдът присъди и законната лихва от датата на деянието до окончателното плащане на присъдените обезщетения.

 

  ПО РАЗНОСКИТЕ:

  Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, съдът осъди подсъдимия да заплати разноските по делото в размер на 2069,60 лева по сметка на СГС; държавна такса върху уважения размер на гражданските искове в общ размер от 2000,00 лева, както и 5,00 лева - ДТ за издаване на изпълнителен лист. 

 

  Така мотивиран, съдът постанови присъдата си по делото.

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: