Решение по адм. дело №1974/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на В. М. М., [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [област], чрез адв. Д. Х., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - [област], [улица]за присъждане на сумата от общо 39 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство на малоценност в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия, както следва:

- 11 000 лева, представляващи неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест [област], от които 9 000 лв. за периода от 11.12.2020 г. до 10.05.2021 г. вкл. и 2 000 лв. за периода от 07.11.2023 г. до 15.12.2023 г. вкл.;

- 19 000 лева, представляващи неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвор - [област], от които 4 000 лв. за периода от 11.05.2021 г. до 08.07.2021 г. вкл. и 15 000 лв. за периода от 16.12.2023 г. до 30.07.2024 г. вкл.;

- 9 000 лева, представляващи неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие – [област] към Затвор - [област] за периода от 09.07.2021 г. до 11.12.2021 г. вкл.

Твърденията на ищеца са за нарушени права по чл. 3 от ЗИНЗС във всяко едно от посочените по-горе затворнически заведения, обобщени в следните групи:

1) условия в килиите – пренаселеност; наличие на хлебарки, дървеници и други насекоми, от които е ухапван и е получавал обриви по тялото; наличие на влага по стените; без осигурена топла вода; без възглавници и чаршафи, дюшеци в занемарено състояние (само за Ареста [област]); без санитарен възел на определените и задължителни места; лоши условия в общата баня.

2) поддържане на хигиената – наличие на хлебарки, дървеници и гризачи /мишки и плъхове/; липса на пералня, поради което перели дрехите си на ръка и простирали в килиите, в резултат на което имало мухъл и плесен;

3) недобро медицинско обслужване – в следствие на действия и бездействие на администрацията и в трите затворнически заведения здравословното състояние на ищеца е влошено. Твърди, че не са му предоставени и лекарства;

Посочва се, че през периодите, когато е пребивавал в Ареста – [област] често получавал храна с изтекъл срок на годност. В храната имало насекоми. В килиите, които помещавал липсвал хладилник, в който да съхранява храната, която близките му носели на свижданията, в следствие на което същата се разваляла бързо и ставала негодна за употреба.

Допълнително се твърди, че през време и на двата периода на пребиваване в Затвора [област] работил в обособеното производство, но не ползвал каре. Не са му предоставяни предпазна маска, работни дрехи и обувки през целия период.

Претендират се разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в полза на материално затруднено лице по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

По този начин е докладвано делото и от страните не са постъпили възражения.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - [област] чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни и недоказани, поради което настоява за тяхното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – [област] дава заключение за неоснователност на исковите претенции.

Административен съд – [област], II отд., XIII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.

Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС).

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

По отношение на искова претенция в размер на 11 000 лева, от които 9 000 лв. за периода от 11.12.2020 г. до 10.05.2021 г. вкл. и 2 000 лв. за периода от 07.11.2023 г. до 15.12.2023 г. вкл. в резултат на поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест [област]:

От Справка от 03.10.2025 г. на началник сектор „Арести“ при ОС“ИН“ [населено място] и Обобщена справка рег. № 1404 екз. №1 от 12.10.2021 г. на Началник с-р „Арести“ при ОС „ИН“ [населено място] се установява, че ищецът М. е пребивавал на територията на Арест [област] от 11.12.2020 г. до 06.06.2021 г. вкл., като на 07.06.2021 г. е бил преведен в Затвора [област], както и от 07.11.2023 г. до 20.12.2023 г.

Или, установява се, че ищецът М. е пребивавал на територията на Арест [област], през целите претендирани периоди, а именно от 11.12.2020 г. до 10.05.2021 г. вкл. и от 07.11.2023 г. до 15.12.2023 г. вкл. В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е сторено в тази насока), същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата молба.

През посочените периоди се установява, че ищецът е бил настанен в килии № 122 на ет. 1 и № 216 И № 223 на ет. 2. Килии № 122 и 223 били с площ от 14, 74 кв. м., т. е. с капацитет до три задържани лица, като е съжителствал с още две задържани лица. Килия № 216 била с квадратура 18,5 кв.м., като М. съжителствал с още трима задържани лица.

Или, установява, че стаите, в които е бил настанен ищецът в Арест [област], отговарят на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м. на един л. св., респ. на едно задържано лице, поради което и спрямо него не се доказа да са осъществени незаконосъобразни действия и/или бездействия на специализираните органи, които да се явяват в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.

Във връзка с твърдението за липса на санитарен възел на определените и задължителни места – поради постоянни аварии често оставали без вода, а когато имало вода, перяли и простирали в стаите (пълнели студена вода с кофи от банята, за да перат дрехите си), тъй като в ареста нямало пералня, образували се мухъл и плесен и дишали цялата тази влага, тоалетната била с клекало и му било изключително трудно, почти невъзможно да я използва, в стаите нямало баня, ползвали банята в общия коридор два пъти седмично, тъй като бойлерът не работел, налягането било слабо и се къпели със студена вода, банята била в отчайващо състояние – в нея се носела лоша миризма, следствие от което често повръщал, нямали съблекалня, в която да си оставят дрехите преди да влязат в банята:

На първо място следва да се посочи, че не се установи липса на санитарен възел на определените и задължителни места, доколкото от събраните и неоспорени от страните доказателства, се констатира, че всяка килия в Арест [област] е снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се е подавала всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите – по един за двата етажа на Арест [област]. Размерите на санитарния възел са 125/112 см, което се явява 1, 4 кв. м. Извеждането до банята на Арест [област] става по утвърден график за месец с периодичност два пъти седмично най-малко, а при възникнали нужди от медицинско естество – по съответното предписание. Т. е. не се установява да е налице нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че във всички помещения на Арест [област], в т. ч. и в тези, в които е бил настанен ищецът, е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода, като задържаните лица имат неограничен достъп до тях, а по отношение наличието на топла течаща вода се установи, че същата се подава всеки ден сутрин и вечер, което подаване на топла вода няма данни да е било препятствано по някакъв начин. Отделно от това, няма нормативно изискване на задържаните лица да се осигурява баня в стаите. За пълнота е необходимо да се посочи, че в случаи на ВиК повреди, не само лишените от свобода, респ. задържаните лица нямат вода, но и всички граждани, засегнати от ВиК повредата, а понякога и цели населени места, нямат вода, което означава, че липсата на вода при ВиК повреда и/или ниско налягане на подаваната такава, не поставя лишените от свобода, респ. задържаните лица в частност ищеца в по-неблагоприятно положение от всеки друг гражданин. Друг е въпросът, че решение на самите задържани лица е къпането със студена вода в стаята, при положение, че, както вече се посочи и по-горе, сутрин и вечер се е подавала топла вода към санитарните възли в стаите. По идентичен начин стои въпросът и с прането и простирането в стаите, доколкото от неоспорените от страна ищеца справки се установява, че в Арест [област] има перално помещение. От страна на ищеца нито се твърди, нито се представят доказателства да е подавал молби да му бъдат изпрани дрехите в пералнята на Арест [област] и на тези молби да е получил отказ. Няма данни и ищецът да е подавал оплаквания за наличието на мухъл и плесен в килиите, а по делото са налице данни, че в Арест [област] е налице вентилационна система, която представлява всмукателна и нагнетателна уредба и посредством въздушни турбини въздухът от арестното помещение се изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни турбини пресен въздух отвън се вкарва в килиите. Отделно от това в килиите са били налични отваряеми прозорци за по-добра вентилация и достъп на свеж въздух, т. е. осигурена е възможност на задържаните лица да проветряват стаите, в които пребивават, поради което и образуването на влага е следствие тяхно решение да перат и простират в стаите, съответно да не проветряват, което не следва да бъде вменявано на ответника.

Що се касае до твърденията за лошото състояние на банята и санитарния възел, е необходимо да се посочи, че по делото са налице данни, че коридорите и всички общи помещения в ареста, са се почиствали и дезинфекцирали ежедневно, а и хигиената в спалните помещения и прилежащите към тях санитарни възли, е задължение на самите лица, които са настанени в тях, поради което и за лошата хигиена в тях, няма как да се ангажира отговорността на ГДИН. За пълнота следва да се посочи, че по делото остана недоказано твърдението, че тоалетната е била с клекало и е било много трудно използването й от ищеца.

Във връзка с твърдението, че на леглото в килиите нямало възглавница и чаршафи, дюшеците били в окаяно състояние и нямали одеяла:

От събраните и неоспорени от страните доказателства се установява, че постелъчният инвентар към килиите, които са били оборудвани с по три легла, е бил възглавници, одеяла и чаршафи, които чаршафи се сменяли и изпирали ежеседмично в пералните помещения на ареста, като е била предоставена и възможност на задържаните лица да ползват собствени чаршафи, поради което и тези твърдения на ищеца следва да се приемат за недоказани. Друг е въпросът и че от страна на ищеца нито се твърди, нито са представени доказателства, да е депозирал молба да му бъде предоставен постелъчен инвентар, в т. ч. и допълнителен такъв и на тези молби да е получил отказ.

Във връзка с твърдението, че имало аспирация, която играела роля на климатична система и през зимните месеци температурите били около нулата:

Отново от събраните и неоспорени от страните доказателства се установява, че Арест [област] е оборудван с водни климатични конвектори, свързани към водогреен газов котел, който се използвал за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон, конвекторите са били свързани с чилърна инсталация. По делото нито се твърди, нито се представят доказателства и през зимата чилърите да са били в режим на охлаждане.

Във връзка с твърдението за липса на адекватно лечение и подходяща храна за здравословното му състояние – от студа се разболял сериозно два пъти през двата процесни периода и състоянието му се влошавало с всеки изминал ден, записал се за преглед при лекаря, но нито бил прегледан, нито му изписали лекарства, не го лекували, въпреки молбите му, лекувал се сам, като се наложило роднините му да му носят лекарства; получавал много пъти и през двата процесни периода алергии от ухапвания от дървеници , като се записвал за преглед, но нито веднъж не бил прегледан и не му били изписвани лекарства против алергията, въпреки, че отправял множество молби до администрацията; в ареста нямало лекар и зъболекар:

От страна на ищеца не са изискани конкретни доказателства в подкрепа на тези му твърдения, освен свидетелски показания, от страна на Арест [област] обаче е представен медицинският картон на ищеца, от който се установява, че същият е постъпил без оплаквания в ареста на 11.12.2020 г. и на 08.11.2023 г., като са му проведени медицински прегледи, консултации и изследвания на 07.06.2021 г., 01.12.2023 г. и 19.12.2023 г., отделно от това е налице и нарочно становище, че ежедневно се е правил обход сутрин от дежурен служител от НОС на Арест [област] и са се правили запитвания за искания и желания от страна на задържаните лица, също така и по въпроси от медицинско естество, като при преценка и изразено желание се е провеждал съответният преглед в медицинския кабинет на Арест [област], като при необходимост е можело да се извърши и консултация с външни специалисти по реда на Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в МЛС в съответствие с разпоредбите на глава Десета от ЗИНЗС.

Няма данни също така и ищецът да е имал нужда от зъболекар, в т. ч. и да е подавал молби за посещение при лекар и/или зъболекар, доколкото доказателства в тази насока, както вече се посочи и по-горе, не са ангажирани от негова страна. Казано по друг начин, не се установява М. да е имал здравословен проблем през обсъжданите периоди и да не му е оказана медицинска помощ и/или да не е лекуван, в т. ч. да не са му били осигурени лекарства, още по-малко пък да не му е била осигурена подходяща храна за здравословното му състояние, от каквато дори не се установи да е имал нужда. В заключение следва да се посочи, че по делото липсват данни ищецът да е подал заявка да бъде прегледан от лекар и/или зъболекар и това да не е било сторено, поради което, наведените в тази връзка оплаквания, съдът намира за недоказани.

Във връзка с твърденията, че често получавал храна с изтекъл срок на годност, в нея често имало всякакви насекоми; в стаите в ареста нямало хладилник, в който да съхраняват храната, която близките им носели на свиждания, следствие от което тя бързо се разваляла:

Независимо, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства в подкрепа на тези му твърдения, от страна на Арест [област] е налице нарочно становище, че храната на задържаните лица в Арест [област] се е доставяла три пъти дневно – сутрин, обед и вечер от Затвора [област], като нейното количество и калориен състав са били съобразени с изискванията на Наредба № 23/19.07.2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението, издадена от Министерство на здравеопазването, както и че сготвената храна се е разпределяла за всяко задържано лице от ДА, като стриктно се спазвали разпорежданията на чл. 71 от Наредба № 2/22.03.2010 г. на МЗ и МП за условията и реда за медицинско обслужване в МЛС. Доказателства, които да оборят тези твърдения, не са ангажирани от страна на ищеца.

Що се касае до твърдението за липса на хладилник в спалните помещения, следва да бъде съобразено, че в списъка за разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта места лишените от свобода, утвърден със Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието, не фигурира хладилник, което означава, че същият не е разрешен за ползване от лишените от свобода, респ. задържаните лица, поради което и решението да съхраняват в стаята си храни, е изцяло на техен риск, поради което и наведените в тази връзка възражения, съдът също намира за неоснователни.

Във връзка с твърдението за наличие на хлебарки, дървеници и гризачи:

За първия период (от 11.12.2020 г. до 10.05.2021 г. вкл.) на пребиваване на ищеца в Арест – [област] от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация/л.68 и сл./, които се установи, че касаят целият исков период. Така представените справки не са оспорени от ищеца, не са ангажирани и други доказателства в подкрепа на твърденията му, поради което и същите следва да се приемат за недоказани.

Не така стои въпросът относно втория период (от 07.11.2023 г. до 15.12.2023 г. вкл.) на престой в Арест – [област]. От събраните доказателства съдът приема за доказани твърденията на ищеца за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и други насекоми в Затвора [област] за целия период на престой от 07.11.2023 г. до 15.12.2023 г. вкл. (общо 39 дни), с оглед доказателствената тежест в процеса и факта, че от страна на ответника не са представени доказателства за извършвани периодично дейности по ДДД в този период.

Като свидетел по делото е разпитан К. Т. К. относно условията, при които М. е пребивавал в Ареста. Съдът намира показанията му за логични, последователни и основани на непосредствени впечатления. Въпреки това те не могат да бъдат кредитирани, тъй като самият свидетел заявява, че е бил в Ареста само три дни и не си спомня нито къде е бил настанен той, нито къде е бил настанен ищецът. Свидетелските му показания са прекалено общи и от тях не може да се установи конкретен период, през който твърдените неблагоприятни условия са съществували. Не са посочени конкретни данни за площ, оборудване, санитарни условия, наличие или липса на мухъл, осветеност или възможност за проветряване, които биха позволили на съда да приеме, че описаните условия са били действителни, трайни и относими към посочените от ищеца периоди.

С оглед всичко, изложеното до тук, съдът намира, че предявеният иск за сумата от 9 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 11.12.2020 г. до 10.05.2021 г. вкл. по време на престоя на ищеца в Арест [област], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 09.09.2025 г. до окончателното й изплащане, следва да бъде отхвърлен изцяло.

Що се отнася до втория предявения иск за сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 07.11.2023 г. до 15.12.2023 г. вкл. по време на престоя на ищеца в Арест [област], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 09.09.2025 г. до окончателното й изплащане, съдът намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в необезпаразитяване на спалните помещения за целия период на престой на ищеца в това затворническото заведение от 39 дни, а именно от 07.11.2023 г. до 15.12.2023 г. вкл. Това от своя страна води до извода, че битовите условия в това затворническо заведение за този период създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че М. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Тук е мястото да се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест [област] и посредством ангажирани от негова страна доказателствени искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително пилотното решение „Н. и други срещу [държава]“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Така, съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от § 1 от ЗР на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), към който препраща разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от АПК, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест [област] и при отчитане икономическия стандарт на страната (за 2023 г.), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 175,50 лева, съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в [държава] и Р. (така [Наименование], жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и [Наименование], жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5 евро на ден (така [Наименование], жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; [Наименование], жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в [държава], при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в [държава] се явяват по-ниски от тези в [държава] средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в [държава], за справедлив размер за исковите периоди, би следвало да се счита такъв между 2, 00 евро и 2, 55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 5, 00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение. Ето защо, според този съд, при положение, че за период от 39 дни се установи единствено липса на обезпаразитяване, именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.

В останалата част исковите претенции следва да бъдат отхвърлени.

Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 09.09.2025 г. до окончателното изплащане на главницата.

По отношение на искова претенция в размер на 19 000 лева, от които 4 000 лв. за периода от 11.05.2021 г. до 08.07.2021 г. вкл. и 15 000 лв. за периода от 16.12.2023 г. до 30.07.2024 г. вкл. в резултат на поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора [област]:

От Писмо рег. № ИЗ-4917/19.09.2025 г. на Началника на Затвора [област] (л. 30), Справка от 09.11.2025 г., изготвена от Б. Т. – инспектор СДВР (л. 38-39), Справка от 15.09.2025 г., изготвена от инспектор СДВР С. П. (л. 42), Справка от 16.09.2025 г., изготвена от инспектор СДВР В. К. (л. 46-47), Становище рег. № 11-1681-4, екз. № 2 от 12.09.2025 г. на специалист ТРЗ И.. С. (л. 48), Становище от д-р Д. Т. – лекар по дентална медицина (л.50) и Докладна записка от 17.09.2025 г. от д-р Ж. П. – Директор МЦ Затвора – [област], се установява следното:

По отношение на първата исковата претенция за сумата от 4 000 лева за периода от 11.05.2021 г. до 08.07.2021 г. вкл., ведно с законната лихва, от 09.09.2025 г. /датата на предявяване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата:

Ищецът е постъпил в Затвора [област] на 07.06.2021 г. и е пребивавал там до 08.07.2021 г. вкл./крайна дата на периода/, т. е. по отношение на този исков период се установява, че от 11.05.2021 г. до 06.06.2021 г. вкл. щецът не е пребивавал в посоченото от него затворническо заведение, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да са разглеждат, наведените твърдения за извършени нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

Или, установява се, че ищецът реално е пребивавал в Затвора [област] от 07.06.2021 г. до 08.07.2021 г. вкл, като частично са представени данни в коя стая е бил настанен, при какви битови условия и с колко други лишени от свобода е пребивавал съвместно.

През част от посочения период, в който М. е търпял наказанието си в Затвора [населено място], а именно от 07.06.2021 г. до 10.06.2021 г. вкл. няма запазени данни с колко души е бил настанен ищеца и при какви битови условия. От 11.06.2021 г. до 08.07.2021 г. вкл. ищецът е разпределен в пета група, където е пребивавал в стая №61. Няма предоставени данни за броя лишени от свобода, с които е пребивавал съвместно.

При тези данни, съдът приема за доказани твърденията на ищеца за претърпени вреди от наличието на пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал в Затвора [област] за период от 32 дни, а именно: от 07.06.2021 г. до 08.07.2021 г. вкл., с оглед доказателствената тежест в процеса и факта, че нито от ответника, нито от Началника на Затвора [област] се представиха доказателства, които да ги оборят.

По отношение на втората искова претенция за сумата от 15 000 лева за периода за периода от 16.12.2023 г. до 30.07.2024 г. вкл., ведно със законната лихва, от 09.09.2025 г. /датата на предявяване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата:

Ищецът е постъпил в Затвора [област] на 20.12.2023 г. от ОЗСА [област] и е пребивавал в него до 09.07.2024 г. вкл./на 10.07.2024 г. е преместен в Затвора – [населено място]/. Т. е. по отношение на този исков период се установява, че за периода от 16.12.2023 г. до 19.12.2023 г. вкл. и от 10.07.2024 г. до 30.07.2024 г. ищецът не е пребивавал в посоченото от него затворническо заведение, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да са разглеждат, наведените твърдения за извършени нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

Или, установява се, за конкретния исков период ищецът реално е пребивавал в Затвора [област] от 20.12.2023 г. до 09.07.2024 г. вкл. (203 дни). От цитираните по-горе справки се установява, че за 20.12.2023 г., 21.12.2023 г. и 28.12.2023 г. (общо три дни) в стая „РЦ“ на Приемно отделение, ищецът е пребивавал с брой лишени от свобода, при съотношение квадратура на стаята към брой пребиваващи лишени от свобода, като се установява „пренаселеност на килиите“ тъй като са се падали под 4 кв. м. нетна площ на човек.

Или, установява, че за период от 3 дни (за 20.12.2023 г., 21.12.2023 г. и 28.12.2023 г.) ищецът е живял в условията на пренаселеност

За останалите части от претендирания период, при съотношението квадратура на стаите към брой пребиваващи лишени от свобода, не се установява „пренаселеност на килиите“ като са се падали 4 кв. и повече метра нетна площ на човек.

Що се касае до битовите условия в пенитенциарното заведение и през двата искови периода за Затвора [област], следва да се съобрази следното:

По искане на ищеца и във връзка с условията на престой в Затвора [област], като свидетел по делото е разпитан М. Г. М., чиито показанията съдът приема за логични, последователни и почиващи на непосредствени негови впечатления и спомени, но на съда е служебно известно, че свидетелят е инициирал производство по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца, поради което за него е налице и личен интерес да твърди конкретни обстоятелства, с оглед на което показанията му следва да бъдат кредитирани само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, предвид разпоредбите на чл. 164 и чл. 172 от ГПК.

Във връзка с твърдението за липса на санитарен възел на определените и задължителни места - на коридора в Затвора [област] нямало баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, през зимата било студено и много неприятно да минават през двора, нямало съблекалня и се налагало да преминават през двора по хавлии, работели два душа за 15-20 л.св., в банята имало ръждясали железа и кал, когато правели „каре“ за 1 час не можело да ползват тоалетна:

На първо място следва да се посочи, че липсва фиксирано от законодателя задължение за осигуряване на тоалетна или течаща вода на л.св. в коридора и при осъществяване на престоя им на открито. Последното мероприятие се осъществява за сравнително кратък период от време – 1 час дневно и липсват пречки л.св. да ползват санитарен възел преди или след това, като не се установява, в т.ч. и от показанията на разпитания по делото свидетел да са налице пречки при нужда л.св. да получат съдействие от надзирателите чрез извеждането им до тоалетна, съответно да си осигурят вода за пиене в бутилки.

Не се установява и да е налице нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че във всички помещения на Затвора [област] е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода, като л.св. имат неограничен достъп до тях, а по отношение наличието на топла течаща вода - на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а на всички работещи л.св., какъвто е бил и ищецът е осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключването му.

Що се касае до твърдението, че на л.св. се налага, отивайки и връщайки се от помещението за къпане, да преминават през двора, настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства не се установява от страна на затворническата администрация да са налице допуснати нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Действително, ноторно е, че използването на банята в Затвора [област] предполага преминаване на л.св. през двора, но в представените по делото справки изрично се посочва, че в банята има съблекалня, където къпещите се могат да се преобличат и да оставят дрехите си и не се налага лишените от свобода да се придвижват без дрехи по карето. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото в случая не се установява неизпълнение на задълженията на затворническата администрация по чл. 151 от ЗИНЗС, поради което и това оплакване е неоснователно. Недоказани останаха и следващите твърдения на ищеца, а именно, че в банята работели два душа, за които се „борили“ 15-20 човека, както и че в банята имало ръждясали железа и кал, доколкото в тази връзка не са ангажирани никакви доказателства, а и разпитаният по делото свидетел не твърди да има ръждясали железа и кал, като той точно посочва и че работещите душове са пет, а не два, както твърди ищецът.

Във връзка с твърдението за липса на пералня в Затвора [област] (дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага):

От страна на ответника е представен Седмичен график на служебната пералня в Затвора [област] (л. 59-гръб), от който се установява, че за различните групи л.св. е предвидено ползване, както за пране за спално бельо, така и за лични и/или служебни дрехи, неоспорен от ищеца, прането става по усмотрение на самия лишен от свобода – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. От представените справки се установява, че в общото помещение на групата има простор за простиране на дрехи при необходимост, но отделно в пералното помещение има и сушилня за дрехи. Няма данни и ищецът да е подавал оплаквания за наличието на мухъл и плесен в килиите, от страна на ответника обаче е налице нарочно становище, че доколкото всяка една стая разполага с отваряеми прозорци, проветряването е по желание на л.св., които са настанени в конкретната стая и не би следвало да има мухъл, които становища не са оспорени, поради което и настоящият съдебен състав приема за недоказани, наведените в тази връзка твърдения.

По отношение на твърдение на ищеца че не са му осигурявани предпазна маска, работни дрехи и обувки, както и че не му е осигуряван не му е осигуряван престой на открито (т.нар. „каре“) по време на работа, е необходимо да се съобрази следното:

Видно от представено и неоспорено от ищеца Становище от ТРЗ И.. С. л. св. М. е назначен на работа със Заповед № 815/02.04.2024 г. в обособено производство към ДП ФЗД ТП [област] като ръчник /зачистване на детайли от термоактивна пластмаса/ и е спрян от работа със Заповед № 1701/02.07.2024 г.

Назначените на работа в обособено производство към ДП ФЗД - ТП [област], спазват работно време, съгласно Заповед № Л-461/25.02.2020 г. на Началника на Затвора [населено място]. При започване на работа на лишените от свобода се прави инструктаж, раздава им се работно облекло /тениски, престилки / и периодично им се дават ръкавици и маски срещу подпис. Приложено към становището е предствавен и списък от назначаването на В. М., на който лицето е декларира, че е получил лични предпазни средства, работно облекло и пили. Не е известно М. да е имал оплаквания по време на работа. С оглед на това следва да се приеме, че са налице активни действия по въвеждане на съответна организация за осигуряване работно облекло и предпазни средства на л. св. при извършване на трудовата им дейност.

По отношение на следващото твърдение на ищеца, а именно, че докато е бил в Затвора [област], е работел и не е спазвано правото му на каре, е необходимо да се посочи, че участието в трудова дейност на лишените от свобода има изрична регламентация в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като продължителността на работния ден на лишените от свобода, минималната междудневна и междуседмична почивка, полагането на извънреден труд, условията за работа, се определят съобразно разпоредбите на трудовото законодателство (така разпоредбите на чл. 79 и чл. 175, ал. 2 от ЗИНЗС, съответно чл. 59 - 61, чл. 172 и чл. 174 от ППЗИНЗС). Това налага да се приеме, че дневният режим на работещите лишени от свобода, е различен от този на неработещите. Според чл. 169а, т. 1 от ППЗИНЗС по време на работа на лишените от свобода не е разрешено да напускат определените от администрацията работни места, което изключва възможността им да присъстват с останалите лишени от свобода (неработещите) на т. нар. „каре“. За сметка на това пък на работещите лишени от свобода се осигурява почивка през работния ден, същите получават възнаграждение за положения труд, а последният се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода, съгласно чл. 41, ал. 3 от НК. В посоченото по-горе становище е посочено, че съглано утвърден график с рег. № 1421/12.03.2024 г. от началника на Затвора, работещите използват престой на открито от 15.30 ч. до 16.30 ч. в района на цехова зона, пост № 4. В този смисъл и ищецът, с приемането да упражнява трудова дейност, за да намали срока на наказанието си, доброволно се отказва от правото си на „каре“, съответно и на почивен ден. При това положение, не може да се приеме, че с назначаването на работа (от която е можел да се откаже по всяко време), ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, още повече, че започването на работа е по желание на съответния лишен от свобода (чл. 164, ал. 5 от ППЗИНЗС).

Във връзка с твърдението за наличието на много котки, които влизали в столовата, качвали се на масите и ядели от храната, което било предпоставка за болести и зарази:

Като недоказани следва да се приемат тези твърдения, доколкото не са подкрепени с никакви доказателства. До извод за противното не водят и показанията на разпитания по делото свидетел, които в тази част съдът не кредитира, доколкото за разглежданите тук периоди, се установява, че ищецът е пребивавал във пета група от декември 2023 г. до март 2024 г. и в трета група от март 2024 г. до юли 2024 г., а свидетелят твърди, че са били заедно „в отряд 3“ „от юни до декември“ и ищецът е бил в килия № 25, т.е. не са били на един пост/група. Отделно от това, както вече се посочи и по-горе, за свидетеля М. е налице и личен интерес да твърди конкретни обстоятелства, поради което и съдът кредитира показанията му само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства.

Във връзка с твърдението за липса на адекватно лечение – в затвора можело да ползват лекар един път седмично, при престоя му в Затвора [област] бил настинал, уведомил веднага администрацията, че имал нужда от лекар, но не бил прегледан от лекаря, нито му били предоставени лекарства, лекувал се сам, като се наложило роднини да му осигурят лекарства, по същия начин стоял въпросът и с посещението при зъболекар, имал кариеси и се нуждаел от спешно пломбиране:

От страна на ищеца е изискано представянето на медицинското му досие, от становище, изготвено от д-р Ж. П. П. – Директор МЦ Затвора [област] се установява, че при извършена проверка за наличие на медицинска документация в Архив на МЦ „Затвора“ [област] на л.св. В. М. М., такава не е била открита. Други доказателства нито са изискани, нито са представени от ищеца. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото същият не посочва конкретни здравословни проблеми, които ищецът да е имал. Няма данни също така и ищецът да е имал нужда от зъболекар, в т.ч. и да е подавал молби за посещение при лекар и/или зъболекар, доколкото доказателства в тази насока, както вече се посочи и по-горе, не са ангажирани от негова страна. Казано по друг начин, не се установява М. да е имал здравословен проблем през обсъждания период и да не му е оказана медицинска помощ и/или да не е лекуван, в т.ч. да не са му били осигурени лекарства, още по-малко пък да не му е била осигурена подходяща храна за здравословното му състояние. В заключение следва да се посочи, че по делото липсват данни ищецът да е подал заявка да бъде прегледан от лекар и/или зъболекар и това да не е било сторено, поради което, наведените в тази връзка оплаквания, съдът намира за недоказани.

Наведените в исковата молба твърдения, че в затвора са около 450-500 човека и не може да разчитат на елементарни медицински грижи, че са оставени на произвола и когато на някой му стане много зле, се обаждат на адвокат, за да им съдейства за линейка, тъй като на тях не им обръщат внимание и им отказват всякаква медицинска грижа, че не им се правят изследвания, че около 40 % от лишените от свобода в Затвора [област] са с диагноза ХИВ и се заразяват като използват една и съща игла, както и чрез хомосексуални контакти и тях никой не ги лекува, нито ги настанява за лечение в болнични заведения и се разчита на естествения подбор – който оцелее, са твърде общи и от тях не може да бъде установено дали и кога ищецът е имал конкретен здравословен проблем, още по-малко пък да е имал назначена диета, която да не е била спазвана. По идентичен начин стои въпросът и с твърдението, че в затвора имало лекар един път седмично и можело да бъдат прегледани само в определен ден от седмицата по график и ако им се наложило да ползват медицинска услуга, чакали до следващата седмица, като и тогава не било сигурно, че ще бъдат прегледани, като по същия начин стоял и въпросът с посещението при зъболекар, доколкото, както вече се посочи и по-горе, от страна на ищеца на са ангажирани конкретни доказателства в подкрепа на тези му твърдения. В този смисъл, наведените възражения за липса на адекватно лечение и подходяща храна, съдът намира за недоказани.

Във връзка с твърдението за наличието на за лоша хигиена в килиите, поради наличие на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки и плъхове):

Съдът счита за основателни и твърденията досежно наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в и през двата периода на престой на М. в Затвора [област], а именно от 07.06.2021 г. до 08.07.2021 г. вкл. (32 дни) и от 20.12.2023 г. до 09.07.2024 г. (общо 203 дни). От затворническата администрация не са представени протоколи за извършена ДДД обработка на спалните помещения през целия период на престой на ищеца в пенитенциарното заведение При това положение, следва да се приеме, че от страна на администрацията на ответника не са предприети необходимите действия по дезинсекция и дератизация. Впрочем наличието на дървеници и хлебарки категорично се установява и от показанията на свидетеля.

Тези факти (на обитаване на пренаселени килии и на заразеност) са достатъчни, за да се приеме, че в посочените по-горе два периода, администрацията е поставила изтърпяващия наказание М. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

С оглед изложеното до тук, за предявения иск за сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 11.05.2021 г. до 08.07.2021 г. вкл. по време на престоя на ищеца в Затвора [област], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 09.09.2025 г. до окончателното й изплащане, съдът намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в необезпаразитяване на спалните помещения, както и пренаселеност за целия период на престой на ищеца в това затворническото заведение от 32 дни, а именно от 07.06.2021 г. до 08.07.2021 г. вкл. Това от своя страна води до извода, че битовите условия в това затворническо заведение за тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че М. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора [област] и при отчитане икономическия стандарт на страната (за 2021 г.), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 256 лева, по съображенията, изложени по-горе, които е излишно да бъдат преповтарян и който размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.

Що се отнася до втория предявения иск за сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 07.11.2023 г. до 15.12.2023 г. вкл. по време на престоя на ищеца в Затвора [област], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 09.09.2025 г. до окончателното й изплащане, съдът намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в необезпаразитяване на спалните помещения за целия период на престой на ищеца в това затворническото заведение от 203 дни, а именно от 20.12.2023 г. до 09.07.2024 г. вкл., както и 3 дни пренаселеност в стая „РЦ“ на Приемно отделение за 20.12.2023 г., 21.12.2023 г. и 28.12.2023 г. Това от своя страна води до извода, че битовите условия в това затворническо заведение за този период създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че М. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора [област] и при отчитане икономическия стандарт на страната (за периода 2023 г. - 2024 г.), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 925,5 лева, по съображенията, изложени по-горе, които е излишно да бъдат преповтарян и който размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.

В останалата част исковите претенции следва да бъдат отхвърлени.

Съответно, спрямо тези размери на главните искове, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 09.09.2025 г. до окончателното изплащане на главницата.

По отношение на искова претенция в размер на 9 000 лева за периода от 09.07.2021 г. до 11.12.2021 г. вкл. в резултат на поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в ЗООТ „[област]“:

От Справка рег. № 567, екз. № 1 от 15.09.20258 г. на ИСДВР Папратилова, съгласувана с Началник ЗООТ „[област]“, която не е оспорена от ищеца, се установява, че М. е постъпил в затворническото общежитие на 27.07.2021 г. Въпреки дадените с Определение № 7807 от 11.09.2025 г. от страна на настоящия съдебен състав указания за разпределяне на доказателствената тежест между страните, и изричното изискване да се представят конкретните периоди на престой на ищеца в различните пенитенциарни заведения, от страна на ответника не е посочена крайна дата на пребиваване на М. в ЗООТ „[област]“ Така с оглед чл. 284, ал. 3 от ЗИНС за краен период на пребиваване на М. в ЗООТ „[област]“ следва да се приеме така посоченото от ищеца, а именно 11.12.2021 г. Т. е. по отношение на този исков период се установява, че за периода от 09.07.2021 г. до 26.07.2021 г. вкл. ищецът не е пребивавал в посоченото от него затворническо заведение, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да са разглеждат, наведените твърдения за извършени нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

Или, установява се, за конкретния исков период ищецът реално е пребивавал в ЗООТ [област] от 27.07.2021 г. до 11.12.2021 г. вкл. (138 дни).

И тук следва да бъде съобразено че за всички, наведени в исковата молба твърдения за извършени нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, касаещи ЗО „[област]“, доказателствената тежест да докаже при условията на пълно доказване осъществяване на твърдените нарушения от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е на ищеца. В тази връзка, както вече се посочи и по-горе, с определението за насрочване на делото в о.с.з. на страните е указана доказателствената тежест, както и че при неангажиране на доказателства, ще се приложат последиците от недоказването.

По отношение на ЗО „[област]“ от страна на ищеца отново е изискана справка за килиите, в които е пребивавал М. с посочен брой л.св., с които е съжителствал и какви мерки са взети за унищожаване на дървеници, хлебарки и гризачи.

Ответникът е представил съответните справки, видно от които през целия престой са спазени изискванията за минимална жилищна площ повече от 4 кв. м. за стая № 203. Налице са нужните битови условия в килиите на затворническото общежитие, ищецът има постоянен достъп до санитарен възел и течеща вода, а до баня, съгласно график. Не е констатирано наличие на мухъл, а и прозорците са отваряеми и лишените от свобода могат до проветряват, за да не се завъжда мухъл. В тази връзка следва да се отбележи и че в общите помещения има обособени простори, където лишените от свобода могат да си простират дрехите, за да се избегне влагата в килиите. Хигиената в килиите е задължение на самите лишени от свобода. Няма никакви данни за влошено здравословно състояние във визирания период, поради което ответника не може да бъде винен, че не е провеждал лечение.

Съдът счита за основателни твърденията относно наличието на дървеници, хлебарки и гризачи през целия период на престой на М. в ЗООТ [област], а именно от 27.07.2021 г. до 11.12.2021 г. вкл. (138 дни). От затворническата администрация не са представени протоколи за извършена ДДД обработка на спалните помещения през целия период на престой на ищеца в пенитенциарното заведение При това положение, следва да се приеме, че от страна на администрацията на ответника не са предприети необходимите действия по дезинсекция и дератизация. В този смисъл, необорени са твърденията в исковата молба за наличие на дървеници, хлебарки и плъхове за посочения период.

Ето защо, за предявения иск за сумата от 9 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 09.07.2021 г. до 11.12.2021 г. вкл. по време на престоя на ищеца в ЗООТ [област], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 09.09.2025 г. до окончателното й изплащане, съдът намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в необезпаразитяване на спалните помещения, за целия период на престой на ищеца в това затворническо общежитие от 138 дни, а именно от 27.07.2021 г. до 11.12.2021 г. вкл. Това от своя страна води до извода, че битовите условия в това затворническо заведение за тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че М. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора [област] и при отчитане икономическия стандарт на страната (за 2021 г.), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 621 лева, по съображенията, изложени по-горе, които е излишно да бъдат преповтарян и който размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.

В останалата част исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС и претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Х. адвокатско възнаграждение, което съдът определя на такова в размер на 191,15 лева, съразмерно на уважената част от иска, изчислено на основание чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Ще следва също така, ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца, сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – [област], ІІ отд., ХІІІ състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - [област], [улица]да заплати на В. М. М., [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [област] сумата от общо 175,50 /сто седемседет и пет лева и 0,50 ст/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Арест - [област] в периода от 07.11.2023 г. до 20.12.2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2025 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер от 2 000 лева.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - [област], [улица]да заплати на В. М. М., [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [област] сумата от общо 256 /двеста петдесет и шест/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора - [област] в периода от 07.06.2021 г. до 08.07.2021 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2025 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер от 4 000 лева и периода от 11.05.2021 г. до 06.06.2021 г. вкл.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - [област], [улица]да заплати да заплати на В. М. М., [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [област] сумата от общо 925 /деветстотин двадесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора - [област] в периода от 20.12.2023 г. до 09.07.2024 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2025 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер от 15 000 лева и периодите от 16.12.2023 г. до 19.12.2023 г. вкл. и от 10.07.2024 г. до 30.07.2024 г. вкл.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - [област], [улица]да заплати да заплати на В. М. М., [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [област] сумата от общо 621 /шестстотин двадесет и един/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затворническо общежитие „[област]“ към Затвора [област] в периода от 27.07.2021 г. до 11.12.2021 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2025 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер от 9 000 лева и периода от 09.07.2021 г. до 26.07.2021 г. вкл.

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на В. М. М., [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [област], срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - [област], [улица]за присъждане на сумата в размер на 9 000 лева за периода от 11.12.2020 г. до 10.05.2021 г. в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест [област].

ОСЪЖДА Г. Д. “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати в полза В. М. М., [ЕГН], сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

ОСЪЖДА Г. Д. “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати в полза на адв. Д. Х., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1, офис 4, сумата от 191,15 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 1974 по описа за 2025 г. на Административен съд [област].

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - [област], [улица]за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – [област] в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.