Решение по гр. дело №105/2025 на Районен съд - Кнежа

Номер на акта: 127
Дата: 29 октомври 2025 г.
Съдия: Пламен Георгиев Тодоров
Дело: 20251430100105
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. К., 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пламен Г. Тодоров
при участието на секретаря Красина М. Давидова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Гражданско дело №
20251430100105 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл. 414 от ГПК, вр. чл.183,чл.200 и
чл.86 от ЗЗД вр.чл.84 от ЗЗД,което е образувано въз основа на предявената искова молба от
„Евро Финанс Колект България“ЕООД,с ЕИК207473982,със седалище и адрес на
управление:гр.С.,р-н„С.,ул.„*** *****”№*,ет.*,представлявано от С.К.Н. с адрес за
съобщения и кореспонденция: гр.В., бул. „**** *** №**,ет.* против М. М. Т.,с
ЕГН:**********,с адрес:гр.К.,ул.“****** ******“№**,вх.*,ет.*,ап.**.
Ищецът твърди,че между „БТК“ЕАД и ответника е бил сключен Договор за електронни
съобщения от 28.05.2020г. и Допълнително споразумение за интернет и телевизионна
услуга („VIVACOM Net Slim 50“ и „VIVA TV“)като за отчетния период 22.06.2022г. –
21.07.2022г. е била издадена фактура №**********/22.06.2022г. на стойност 68,70лв. ,
която не е заплатена.
Ищецът твърди,че на 31.05.2021г. „БТК“ЕАД е прехвърлило вземанията си по силата на
Договор за цесия на „Иновативни Финанси“ООД,а на 03.08.2023г. последното е
прехвърлило вземанията си на „Евро Финанс Колект България“ ЕООД .
Ищецът описва, че ответникът е бил надлежно уведомен по чл.99,ал.3 ЗЗД за прехвърлянето
на вземането,като се позовава на изпратени уведомления по пощата.
Ищцовата страна претендира съдът да признае за установено, че ответникът й дължи:
68,70лв. главница по договора за телекомуникационни услуги,както и 20,23лв.мораторна
лихва за периода 12.07.2022г.–15.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението.
В хода на производството ищецът с молба от 30.05.2025г. е намалил размера на
претендираната главница до 32,00лв.,оттегляйки иска за сумата до 68,70лв.
В предоставения от ГПК и съда срок,ответникът, чрез адв. И. В. от АК–Плевен, оспорва
исковите претенции като недопустими и неоснователени.
В подадения отговор на исковата молба от процесуалния представител на ответника се
1
навеждат аргументи : за липса на активна легитимация на ищеца, тъй като ответника не е
бил уведомен за цесията по чл.99,ал.3 ЗЗД. Излагат се доводи,че процесната фактура не е
доказателство за дълг,тъй като е била издадена след изтичане на срока на договора,както и
че услугите не са реално предоставяни на ответника.
Твърди се за наличието на погасяване чрез плащане,тъй като сумите по договора са били
заплатени директно на избрания кредитор „БТК“ ЕАД. Излагат се аргументи за
неприложимост на първата цесия,тъй като договорът между „БТК“ и „Иновативни
Финанси“ООД от 31.05.2021г.не може да обхваща вземания,възникнали по-късно (фактура
от 2022 г.).
Ответната страна се позовава и на изтекла погасителна давност като иска от съда да
отхвърли изцяло исковата претенция и да й бъдат присъдени направените разноски.
Ищцовата страна е представила по делото заверени копия от следните си писмени
доказателства:
1.Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от
28.05.2020г.;
2.Фактура №**********/22.06,2022r. за отчетен период от 22.06.2022г. - 21.07.2022г.;
3.Договор за прехвърляне на вземания между „БТК“ЕАД и „Иновативни финанси“ООД,с
ЕИК201257149;
4.Извлечение от Приложение №1 Договор за прехвърляне на вземане от
31.05.2021г.,сключен между „БТК“ЕАД и „Иновативни Финанси“ООД,с ЕИК201257149;
5.Пълномощно;
6.Уведомление за цесия;
7.Договор за прехвърляне на вземания между „Иновативни Финанси“ООД,с ЕИК201257149
и „Евро Финанс Колект България“ЕООД,ведно с Приложение №1 неразделна част от
Договор за прехвърляне на вземания от 03.08.2023г. и
10.Уведомление за цесия.
Било е изискано и приложено по делото Чгр.д.№883/2024г. по описа на РС-гр.К..
По делото се проведоха 2 бр. о.с.з. на 10.06.2025г. и на 30.09.2025г.,за които страните са
били редовно призовани.
Ищцовата страна не изпрати процесуален представител на последното по делото о.с.з.,но
поддържа исковата си претенция на изложените в исковата молба правни доводи и
съображения.
Ответната не изпрати представител ,но съдът приема ,че поддържа подадения си писмен
отговор на исковата молба.
Ищцовата страна е направила и претендира разноски от общо 850лв./осемстотин и петдесет
лева/ по заповедното и по настоящото дело.
Ответната страна е направила и претендира направени разноски от 400лв./четиристотин
лева/ за адвокатско възнаграждение.
След като се запозна със събраните по делото доказателства от страните по отделно и
съвкупно,съдът счита за установена следната фактическа обстановка:
Между ответника и „БТК“ЕАД е бил наличен договор за телекомуникационни услуги,
сключен на 28.05.2020г.
На 22.06.2022г. на ответника е издадена фактура №********** за отчетен период
22.06.2022г. – 21.07.2022г. със стойност 68,70лв.
Договорът за цесия от 31.05.2021г. между „БТК“ЕАД и „Иновативни Финанси“ООД
предхожда данните на посочената по-горе фактура , поради което последната не може да
бъде предмет на това прехвърляне.
2
Представеното извлечение от Приложение №1 към договора за цесия от 31.05.2021г. не
съдържа данни, удостоверяващи, че вземането към ответника е било действително
прехвърлено от първоначалния кредитор на „Иновативни Финанси“ООД.
Ищецът не доказва надлежно уведомяване по смисъла на чл.99,ал.3 от ЗЗД на ответника
за настъпилата цесия,тъй като по делотоне е представено доказателство за връчено на
ответника съобщение затова.
По делото липсват данни и доказателства,че посочените услуги по описаната по-горе
фактурата са били реално ползвани от ответника.
Съобразно тази фактическа обстановка,съдът счита,че съгласно чл.422,ал.1 от ГПК,
ищецът трябва да докаже съществуването на вземането,което е предмет на заповедното
производство по ЧГр.д.№883/2024г. по описа на РС-гр.К..
Относно активната легитимация на ищеца:
Доказването на прехвърляне на вземането е от съществено значение. В случая цесията от
31.05.2021г. не обхваща процесното вземане към ответника,тъй като последното е
възникнало едва през юни 2022г.,което е след повече от година.
Видно от съдебната практика на ВКС:
/Определение №987/18.07.2011г. по гр.д.№867/2011г.,IVг.о., длъжникът може да
противопостави липсата на уведомяване по чл.99,ал.3 от ЗЗД,ако не е доказано,че му е
изпратено съобщение за настъпилата цесия. Поради това ,съдът счита,че в производството
ищецът не е доказал,че е титуляр на вземането предмет на иска и не притежава активна
процесуална легитимация.
Относно съществуването на вземането:
Дори да се приеме,че ищецът е легитимиран,по делото няма доказателства за реално
посочени и ползвани услуги през процесния отчетен период от ответника. Самото наличие
на фактура не е достатъчно доказателство за дълг, ако не е потвърдено с данни за
предоставяне на услуги и ползване от клиента,в който смисъл е практика на ОС-гр.Плевен
/Решение №102/12.03.2021г. на ОС-гр.Плевен по в.гр.д.№63/2021г./.
Относно акцесорния иск за лихви :
След като не се установи главното вземане и акцесорната претенция за лихви също е
неоснователна.
Относно изтеклата или не погасителна давност на вземането: съдът съобразно
събраните по делото доказателства счита,че погасителна давност по чл.111,бук.“в“ от ЗЗД на
вземането на ищеца към ответника в случая не тече,понеже липсват данни и доказателства
за прехвърлянето на вземането от предходния кредитор на ищеца.
Предвид изложеното,съдът следва да постанови съдебно решение,с което да отхвърли
предявените от „Евро Финанс Колект България“ЕООД,с ЕИК207473982,със седалище и
адрес на управление:гр.С.,р-н „С.,ул.„*** *****”№*,ет.*,представлявано от С.К.Н. с адрес за
съобщения и кореспонденция:гр.В.,бул.„**** ***“№**,ет.* против М. М. Т.,с
ЕГН:**********,с адрес:гр.К.,ул.“****** ******“№**,вх.*,ет.*,ап.** обективно
кумулативно съединени искове по чл.422 вр. чл.415 вр. чл.414 ГПК, вр. чл.183,чл.200 и чл.86
от ЗЗД вр.чл.84 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 32,06лв./тридесет и два лева и шест ст./–главница по Допълнително споразумение от
28.05.2020г.,както и сумата 20,23лв./двадесет лева и двадесет и три ст./–мораторна лихва
за периода 12.07.2022г.–15.11.2024г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, като неоснователни и
недоказани.
Да осъди „Евро Финанс Колект България“ЕООД,с ЕИК207473982,със седалище и адрес
на управление:гр.С.,р-н „С.,ул.„*** *****”№*,ет.*,представлявано от С.К.Н. с адрес за
съобщения и кореспонденция:гр.В.,бул.„**** ***“№**,ет.* да заплати на М. М. Т.,с
ЕГН:**********,с адрес:гр.К.,ул.“****** ******“№**,вх.*,ет.*,ап.** направените по делото
3
разноски от 400лв./четиристотин лева/за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Евро Финанс Колект България“ЕООД,с ЕИК207473982,със
седалище и адрес на управление:гр.С.,р-н „С.,ул.„*** *****”№*,ет.*,представлявано от
С.К.Н. с адрес за съобщения и кореспонденция:гр.В.,бул.„**** ***“№**,ет.* против М. М.
Т.,с ЕГН:**********,с адрес:гр.К.,ул.“****** ******“№**,вх.*,ет.*,ап.** обективно
кумулативно съединени искове по чл.422 вр. чл.415 вр. чл.414 ГПК, вр. чл.183, чл.200 и
чл.86 ЗЗД вр.чл.84 от ЗЗД,за признаване за установено,че ответникът дължи на ищеца сумата
от 32,06лв./тридесет и два лева и шест ст./– главница по Допълнително споразумение от
28.05.2020г.,както и сумата 20,23лв./двадесет лева и двадесет и три ст./–мораторна лихва за
периода 12.07.2022г.–15.11.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА „Евро Финанс Колект България“ЕООД,с ЕИК207473982,със седалище и
адрес на управление:гр.С.,р-н „С.,ул.„*** *****”№*,ет.*,представлявано от С.К.Н. с адрес за
съобщения и кореспонденция:гр.В.,бул.„**** ***“№**,ет.* да заплати на М. М. Т.,с
ЕГН:**********,с адрес:гр.К.,ул.“****** ******“№**,вх.*,ет.*,ап.** направените по делото
разноски от 400лв./четиристотин лева/за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-гр.Плевен чрез РС-К. в 14 дневен
срок от съобщението на страните,че е изготвено.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4