О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586 13.02.2020 г. Град
Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети
въззивен състав
На тринадесети февруари, две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №424 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 3763 от 23.12.2019г.
по гр.д.№6773/19г. на РС- Бургас, Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на
вътрешните работи – с адрес: град София, ул.”Пиротска“ №171-а, представлявана
от директора Николай Н., е осъдена да заплати на Д.И.И. ЕГН **********,***,
сумата от 2171,43 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд общо 234,52 часа, получени след преизчисляване с
коефициент 1,143 на положения от него за периода 01.07.2016г. до 30.06.2019г.,
1640 часа нощен труд в дневен, ведно със законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 12.08.2019г. до окончателното изплащане.
Главна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението“ МВР, е осъдена да заплати на ищеца сумата
от 400 лева съдебно деловодни разноски, както и да заплати по сметка на РС гр.
Бургас сумите от 200 лева за изготвената експертиза и 86,86 лева държавна такса.
Решението е връчено на страните
както следва: на ищеца- на 7.01.2020г. чрез адв.К., на ГД „ПБЗН“ на МВР- на 6.01.2020г.
Против решението е постъпила
въззивна жалба вх.№1970/14.01.20г. по описа на РС-Бургас, подадена от Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на
вътрешните работи, чрез юрисконсулт Стойкова. С нея решението е обжалвано
изцяло. Изложени са оплаквания, че същото е неправилно и необосновано, поради
което се иска да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което
исковете бъдат отхвърлени изцяло. Неправилно била тълкувана от съда
нормативната уредба, касаеща полагането, отчитането и заплащането на нощен труд
от държавни служители, чийто служебни правоотношения са уредени от ЗМВР. Неправилен
бил изводът на съда, че за исковия период действало правилото на чл.31, ал.2 от
Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент 0,143 и че тя е запазила действието си до приемането на новата
наредба №8121з-776 от 29.07.2016г.
Новата наредба№8121з-776 била обнародвана на 2.08.2016г., като с §4 от
същата се отменяла наредба №8121з-407. Следователно последната била действаща
за четири дни от исковия период.
Втората съществена грешка на съда
била, че допуснал субсидиарно прилагане на НСОРЗ. Препраща към мотивите за
неприложимостта на тази Наредба, изложени в отговора на исковата молба. В
допълнение е извършен преглед на нормативната уредба, въз основа на който са
изведени следните изводи: 1/ законотворческият разум предполагал изброяването
на видовете възнаграждения да е изчерпателно, поради което било безсмислено в
ЗМВР от 2006г. да се включва възнаграждение за извънреден труд без посочен
размер, а същото да се дължало по силата на КТ или ЗДСл ; 2/ Допълнението на
чл.202, ал.5 от ЗМВР от 2006г., касаеща характера на изброяването, на текста
„за държавните служители от МВР“ показвало желанието на законодателя да лиши
служителите в МВР от допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни
актове, които не били насочени специално към служителите в МВР. Приложението на
общите правила на ЗДСл /съответно на КТ и актовете по прилагането му/ било
отклонено с чл.211, ал.7 от ЗМВР от 2006г. и чл.187, ал.9 от ЗМВР-2014г., които
делегирали на министъра на вътрешните работи издаването на подзаконов
нормативен акт. С оглед нарочната уредба на видовете допълнителни
възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно
прилагане на КТ и ЗДСл, и актовете, към които препращали те. Освен това в ЗМВР
имало изрично препращане към КТ само за конкретни норми. Понеже редът за
полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд бил изрично уреден в
ЗМВР, а препращане за тези елементи на служебните правоотношения към КТ нямало.
Сочи, че действително за период
от около девет месеца, който е извън процесния, е действала наредба №8121з-407
и се е извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневен, но
това е било в несъответствие с ЗМВР.
Твърди, че продължителността на нощния труд е регламентирана в законова
разпоредба – чл.187, ал.3 от ЗМВР и тя е осем часа, а не седем. За служителите
в МВР положеният нощен труд, ако е в рамките на 8-часова продължителност, не се
трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час, съгласно заповед
№8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи.
Цитира съдебна практика, според
която НСОРЗ е неприложима по отношение на служителите в МВР, както и писмена
правна консултация на проф.Васил Мръчков относно прилагането на чл.187, ал.1
вр.ал.3 от ЗМВР и Наредба №8121з-776, която представя.
Неясно бил мотивиран изводът на
съда, че при преизчисляване на
положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължало
заплащане като за извънреден труд. Щом съдът приемал, че е приложима НСОРЗ, то
на ищеца не следва да се дължи възнаграждение за извънреден труд, защото
преобразуването с коефициент 1,143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд,
а не за генериране на извънреден труд.
Подчертава, че извънреден труд би
бил налице само ако работниците или служителите действително работят извън
установеното за тях работно време. Извършеното от съда преизчисление на
часовете нощен труд към дневен с коефициента, положен от ищеца означавало, че с
неприложим към материята подзаконов акт се дерогирала действащата в случая
законова норма на чл.187, ал.3 от ЗМВР, която регламентирала специалната
8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи
на смени, което било недопустимо и противоречало на принципа на йерархията на
нормативните актове.
На трето място са оспорени
констатациите на вещото лице относно положен от ищеца извънреден труд,
послужили като доказателство за постановяване на обжалваното решение, като
най-общо сочи, че експертизата е с манипулативен резултат, предвид неправилно
формулирани въпроси към експерта. Изложени са конкретни оспорвания, но не е
направено искане за нова експертиза.
Сочи, че когато отработените
часове не превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час, а когато
отработените часове са повече от нормата, то те се компенсират с възнаграждение
за извънреден труд, т.е. това са два вида нощен труд – положен по график в
рамките на месечната норма и положен по график над месечната норма. Съществува
и полагане на труд по заповед, при наличие на извънредни ситуации, който се
заплаща като извънреден такъв. Излага съображения, че в платежните ведомости е
начислен нощен труд от трите групи – положен
по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната
норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото
лице по извършената съдебно – икономическа експертиза.
В заключение е направен извод, че
с постановеното решение съдът е присъдил на ищеца повече от дължимото, без да е
отчел, че част от положения нощен труд вече е заплатен като извънреден.
При условията на евентуалност се
иска да бъде взето предвид, че през периода от 1.01.2018г. до 17.07.2018г. трудът
на работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е отчитан без
превръщане на нощните часове в дневни, съгласно редакцията на нормата на чл.9г
през този период от НРВПО /обн. ДВ бр.41/2017г./.
Претендират се разноски.
Направено е евентуално възражение за прекомерност на разноските на въззиваемата
страна.
Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от Д.И.И.,
чрез адв.И.К., с който въззивната жалба се оспорва изцяло. Въззиваемият намира
атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен. Намира за неоснователно
възражението в жалбата относно неприложимостта на НСОРЗ по отношение на
служителите в МВР. Сочи, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане
на труд през нощта, в рамките на процесния период се определят от няколко
наредби. Посочва, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-779/29.07.2016г. липсвала изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., според която при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143. Подчертава, че липсата на изрични норми в
наредбите, действали по време на процесния период, не следвало да се тълкува
като законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд от
служителите на МВР, тъй като същата представлявала празнота в нормативната
уредба, поради което се прилагала общата
такава. Иска от съда атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбите:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и
261 ГПК.
Отговорът е подаден своевременно,
от надлежно упълномощен адвокат.
Страните нямат доказателствени
искания.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, насрочено за 24.02.2020г. от 10.00ч.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за
доклад на въззивната жалба и отговора, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК
съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.