№ 13803
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110112408 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове от „ТТ.С.“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД при
условията на разделна отговорност против А. Т. О., С. Т. О. и В. К. О. за сумата от 3384,59
лева, от която 2821,93 лева представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен
№119750, сумата 549,88 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 18.08.2021 г.,
сумата от 10,00 лева- представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г. и сумата 2,78 лева - обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху задължението за предоставяне на услугата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 18.08.2021 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2021 г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№50497/2021 г., по описа на СРС,168 състав като сумите се претендират от А. Т. О. – 1/6, С.
Т. О. – 1/6 и В. К. О. – 4/6.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с отвтениците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в
интернет страницата на продавача. Сочи, че ежемесечното публикуване в интернет
страницата на дружеството на данните за дължими суми за топлинна енергия се
удостоверява чрез констативни протоколи, съставени в присъствието на нотариус. Заявява,
че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово
разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба
1
№13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните.
Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с
лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за
забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК и след това отвтениците не са депозирали отговори на исковата
молба. В депозираните по ч.гр.д. 50497/2021 г. по описа на СРС, 168 състав възражение
ответниците са посочили, че през процесния период жилището не е отоплявано поради
демонтирани радиатори през 2013 г. Признават, че услугата, която се използва е само за
загряване на топла вода.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Н.И.“ ООД счита предявените искове за
основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да им достави
топлинна енергия, а ответниците са поели задължение да я получат и да заплатят цената й,
както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че е са
погасили претендираните вземания, както и наведените правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от
17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с
топлопреносното предприятие. Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното
отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018
г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
В настоящия случай ответниците не оспорват, че са собственици на процесния имот,
находящ се в АДРЕС. Установява се от постановление за налагане на възбрана по ИД
20128630400412 по описа на ЧСИ Сия Халаджова, че върху 4/6 идеални части от имота са
собственост на В. К. О. е вписана възбрана в АВ. По делото няма данни, а и не се твърди
ответниците да са се разпоредили с правото си на собственост върху имота преди
депозиране на исковата молба, поради което съдът приема, че през исковия период В. К. О. е
собственик на 4/6 идеални части от правото на собственост, а А. Т. О. и С. Т. О. на 2/6
2
идеални части. Въпреки че по делото по категоричен начин се установява, че ответниците са
съсобственици на процесния имот, няма пречка само един от съсобствениците да поеме
задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия в целия
топлоснабден имот, доколкото съгласно предвиденото в чл. 63, ал. 2 от Общите условия на
дружеството няма пречка само един от наследниците на топлоснабдения имот да поеме
задължението за заплащане на потребената топлинна енергия, като именно на негово име
бъде открита партидата. Ако обаче нито един от наследниците не заяви, че желае да бъде
променена партидата и тя да се води на негово име, то тогава ищцовото дружество открива
партида на името на всеки един от наследниците. В конкретната хипотеза по делото не са
ангажирани доказателства само един от ответниците да е подал заявление за откриване на
партида за топлоснабденото жилище на негово име, поради което съдът намира, че по
отношение на всеки един от тях и ищеца съществува облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия. С оглед на тази облигационна обвързаност за
ищеца „ТТ.С.” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна
енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството им на
потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на
ЗЕ съобразно квотата, която притежават в собствеността.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия на
топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и
действащи през процесния период. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е
необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство не се
оспорва от ответниците.. Общите условия обвързват ответниците дори и без да са ги приели
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, а именно ответниците да са упражнили
правото си на възражение срещу Общите условия, действали към процесния период.
За установяване количествата доставена от ищеца топлинна енергия по делото е
допусната и приета съдебно – техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
Констатирано е, че в процесния имот не е потребявана топлинна енергия за отопление.
Установено е, че през периода е потребявана топлинна енергия за битовото горещо
водоснабдяване (БГВ) и за сградна инсталация. Сумите за топла вода за целия исков период
са определяни на база „служебен отчет“ , а именно на брой лица – 2 лица с нормативно
определен разход на денонощие в размер на 140литра за денонощие, поради липса на
технически изправен и сертифициран водомер за топла вода. Сумите за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на
жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост, действащи през
процесния период. От заключението на съдебно–техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че стойността на
потребената топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. е в размер на 2821,93
лева.
Ответниците не оспорват размера на претенидраните от тях суми за топлинна енергия
и не твърдят да са заплатени суми за процесния период, предвид това исковете за сумите,
представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017г. –
м.04.2019 г. от всеки от ответниците се явяват основателни изцяло.
За основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата
10,00 лева, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.07.2018 г. – м.04.2019 г. в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на
пълно доказване, че ответникът е поел задължение да заплаща възнаграждение за услугата
3
дялово разпределение на топлинната енергия, размера на договореното възнаграждение, че в
рамките на процесния период е извършвана услугата дялово разпределение на топлинната
енергия, за което ответникът дължи именно претендираната сума. От заключението на СТЕ
се установява, че ЕС по местонахождение на процесния имот е сключила договор с ФДР за
извършване на монтаж на измервателни уреди на дялово разпределение. Към сключения
договор между „Н.И.“ ООД и етажната собственост е представен протокол от общото
събрание на ЕС ведно със списък на етажните собственици. Съдът намира, че договорът с
топлинния счетоводител е сключен от упълномощени представители на етажните
собственици, съгласно протокола на общото събрание и същия обвързва етажните
собственици. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда в режим на
етажна собственост се извършва възмездно. Съгласно сключения между „ТТ.С.“ ЕАД като
възложител и „Н.И.“ ООД като изпълнител, договор при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, заплащането на цената на тази услуга
се извършва от възложителя, който на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава стойността на
тази цена от крайните клиенти, какъвто е ответника. Законовата уредба установява
задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното дружество
суми за дялово разпределение, чиято цена се определя в договора, сключен между него и
топлинния счетоводител, като е без значение факта дали топлофикационното дружество е
платило предварително или не тази цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е
единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се установява от
приобщените писмени доказателства и заключението на съдебно – техническата експертиза.
Предвид това освен сума за топлинна енергия, ответниците дължат и сума за дялово
разпределение в размер на 10,00 лева, който размер не се оспорва от ответниците.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответниците са изпаднали в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, предвид това последните следва
да бъдат осъдени да заплатят обезщетение за забава за периода 15.09.2018 г. до 18.08.2021 г.
в размер на 549,88 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата от 2,78 лева се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството, но
такива са претендирани само от ищеца. В съответствие със задължителните тълкувателни
разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. В
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани за двете
производства разноски съобразно размера на уважените претенции, от които 417,34 лева - за
платена държавна такса, депозити за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото
производство и сумата 117,59 лева за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП
за заповедното производство.
Така мотивиран , съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Т. О. ЕГН **********, С. Т. О. ЕГН
********** и В. К. О. ЕГН ********** и тримата с адрес : АДРЕС дължат на „ТТ.С.“ ЕАД,
ЕИК 8ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 2821,93 лева
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2017
г. до м.04.2019 г. в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен №119750, сумата 549,88 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 18.08.2021 г., сумата от 10,00 лева-
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2018
г. до м.04.2019 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2021 г. до окончателното плащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №50497/2021 г., по описа на СРС,168 състав като
сумите се претендират при следните квоти от А. Т. О. – 1/6, С. Т. О. – 1/6 и В. К. О. – 4/6
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено,
че ответниците дължат сумата над 2,78 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за предоставяне на услугата за дялово разпределение за периода
от 31.08.2018 г. до 18.08.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№50497/2021 г., по описа на СРС,168 състав като неоснователен.
ОСЪЖДА А. Т. О. ЕГН **********, С. Т. О. ЕГН ********** и В. К. О. ЕГН
********** и тримата с адрес : АДРЕС да заплатят на „ТТ.С.“ ЕАД, ЕИК 8ЕИК със
седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 417,34 лева
– разноски в настоящото производство и сумата 117,59 лева - разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„ТТ.С.” ЕАД – „Н.И.“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5