Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2932 Година 13.08.2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХIII граждански състав
На двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2230 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ'' ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
п.к. 1766, съдебен адрес:***, чрез адв. Н.Ш., с който
се иска от съда да признае за установено по отношение на А.А.В. ЕГН **********, с
адрес: ***, че му дължи сума в общ размер на: 366,72 лв., представляваща
сума в размер на 190,21 лв. - неплатени
абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с
пред почетен номер **** и Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги предпочетен номер **** и 176,51 лв. - неплатени лизипгови вноски по
по Договор за лизинг към Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ****; законна лихва, от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Претендира сторените
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.
№ 17796/2018
г. и по настоящото производство.
С исковата си молба ищецът твърди, че
21.09.2015 г. между А.А.В.
и «Теленор България» ЕАД с ЕИК *********, е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ****, за срок от 24 месеца, с абонаментен план «Резерв 13,99
с тарифиране на интервали от 60 секуниди», със стандартен месечен абонамент от
13.99 лв. Твърди, че В. не изпълнявал задълженията си по договора в общ размер
на 43,94 лв., представляващи не платени абонаментни такси и използвани услуги
за отчетен период 05.06.2016 г. - 04.09.2016 г.
Твърди,
че на 04.01.2016 г. между същите страни бил сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер **** за срок от 24 месеца. На 16.02.2016 г. между същите
страни е сключено Донълнително сноразумение къ.м горсноеочения договор за
мобилни услуги с предпочетен номер **** за срок от 24 месеца с абонаментен план
«Стандарт 25.99». със стандартен месечен абонамент от 25,99 лв. на месец. В. не
изпълнявал задълженията си по договора в общ размер на 146,27 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 05.06.2016г. - 04.09.2016г.
На
същата дата - 16.02.2016 г. и по повод горепосоченото донълнително споразумение,
мобилният оператор, като лизингодател, сключва с А.А.В. – лизингополучател,
Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно
ползване устройство марка НТС Desire 620 Grey, с обща лизингова цена в размер
на 273.67 лв., платима от лизингополучателя на 23 месечни лизингови вноски,
всяка една в размер на 9,29 лв. По договора за лизинг В. дължи заплащане на
сума в общ размер на 176;51 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен
период 05.06.2016 г. - 04,11.2016 г., както следва:
9,29
лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.06.2016г.
-04.07.2016г., начислена във фактура № ********** /05.07.2016г.;
9,29
лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.07.2016г.
-04.08.2016г., начислена във фактура № ********** /05.08.2016г.;
9,29
лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.08.2016г.
-04.09.2016г., начислена във фактура № ********** /05.09,2016г.;
-
148,64 лв. - сбор от 16 лизингови вноски, начислени накуп, поради нсплащане на
предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг,
за отчетен период 05.10.2016г. - 04.11.2016г„ начислени във фактура №
********** /05.11.2016п.
Твърди,
че горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури:
фактура
№ ********** /05.07.2016г. за отчетен период 05.06.2016г. - 04.07.2016г.. срок
за плащане - 20.07.2016г., издадена за сумата от 106.13 лв.. представляваща
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска. Така
дължимите суми са както следва:
14,89
лв. абонаментна такса за предпочетен номер ****;
81,95
л в. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ****;
9.29
лв. лизингова вноска за предпочетен номер ****;
Фактурата
претеидирали в размер на 104,75 лв., поради извършено плащане в размер на 1,38
лв., което частично погасявало задължението за абонаментни такси и използвани
услуги за предпочетен номер ****.
фактура
№********** /05.08.2016г.. за отчетен период 05.07.2016г. - 04.08.2016г.. срок
за плащане - 20.08.2016г.. издадена за сумата от 64.03 лв.. представляваща
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска. Така
дължимите суми са както следва:
15,06
л в. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ****;
39,68
лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ****;
9,29
лв. лизингова вноска за предпочетен номер ****;
фактура
№ **********/05.09.2016г. за отчетен период 05.08.2016г. - 04.09.2016г. срок за
плащане - 20.09.2016г.. издадена за сумата от 49.30 лв.. представляваща
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска. Така
дължимите суми били както следва:
13.99
лв. абонаментна такса за предпочетен номер ****;
26,02
лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ****;
9,29
лв. лизингова вноска за предпочетен номер ****;
фактура
№********** /05.11.2016г.. за отчетен период 05.10.2016г. - 04.11.2016г.. срок
за плащане - 20.11.2016г.. издадена за сумата от 654.11 л в.. представляваща
неплатени неустойки и лизингови вноски. Така дължимите суми са както следва:
505,47
лв. - неустойки за предпочетени номера **** и ****; -148.64 лв. -лизингови
вноски, начислени накуп за предпочетен номер ****;
Твърди,
че фактурата претеидирали в размер на 148,64 лв., представляващи неплатени
лизингови вноски по горепосочения договор за лизинг с предпочетен номер ****.
С
оглед на гореизложеното на 27.09.2018 г,. «Теленор България» ЕАД подава
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд
- гр. Видин срещу А.А.В., в което се претендират: главница в размер 366,72 лв.
(триста шестдесет и шест лева и 72 ст.) и законна лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането. На 10.10.2018г. получихме от Районен съд
- Видин определение от 28.09.2018г., с което прекратява образуваното
производство по ч.гр.д. № 2474/2018г. и препраща делото по подсъдност на
Районен съд - Пловдив. Образувано е ч.гр.д. № 17796/2018г., по описа на Районен
съд - гр. Пловдив, като е издадена е Заповед за изпълнеиие №9818/12.11.2018г.,
връчена редовно на длъжника, който в установения от закона срок е подал
възражение срещу заповедта. Предвид това, на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК
за ..Теленор България" ЕАД възниква правен интерес от завеждането на
установителей иск за вземанията на дружеството срещу него.
Относно
получената на 08.01.2019 г. частна жалба Вх. №7721/2018г. срещу процесната
заповед за изпълнеиие, връчена със съобщението за съда за подаване на настоящия
установителен иск, заявява по
направенитс възражения:
В
офис на „Теленор България"ЕАД няма данни да е постъпвало каквото и да е
формално волеизявление от страна на г-н В. за прекратяване на който и да е от
процесните договори. Същият не ангажира и доказателства в подкрепа на
твърденията си, поради което моли да се приеме, че мобилният оператор не е бил
известен по надлежния ред за подобна воля от страна на В. за едностранното прекратяване
на договорите му. От друга страна, мобилният оператор е изпълнявал задълженията
си по договорите през процесния период, осигурявайки достъп до мобилни услуги
на ответника и е бил изправна страна по тях.
Видно от съдържанието на гореописаните и
приложени към исковата молба фактури, ответникът е ползвал предоставяните му от
мобилния оператор услуги от 05.06.2016 г. до 04.09.2016 г., без да заплаша
задълженията си към оператора. Неизпълнението на договорните задължения започва
през месец юли 2016 г., като дотогава ответникът е заплатал задълженията си към
оператора. Видимо от съдържанието на договорите, с което същият е бил запознат
и от периодичния характер на задълженията, ясно може да се заключи, че В. е
знаел кога е датата на фактуриране на задълженията му и срока, в който следва
да ги заплати.
По
отношение на гореописания договор за лизинг, ответникът нито е упражнил правото
си да придобие собствеността върху устройство, което му е била предадено, нито
върнал е върнал същото на мобилния оператор.
Относно
възражението за сторените от ищеца разноски. Възражението на ответника, че с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото срещу него е
неоснователно. С неизпълнението на задълженията си безспорно е дал повод за
завеждане па делото срешу него, а фактът на обжалване на издадената заповед за
изпълнеиие очевидно показва. че същият не признава процесните вземания. Смята,
че не е налице основание за освобождаване на ответника от отговорност за
разноски и същите ни се дължат. Претендираното в заповедното производство
адвокатского възнаграждение е в законоустановения минимален размер, съгласно
Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатские възнаграждения.
С уточняваща молба от 04.07.2019 г. ищецът
заявява, че претендира сума в
общ размер на: 366,72 лв., представляваща сума в размер на
190,21 лв. - неплатени абонаментни такси
и използвани услуги по
Договор за мобилни услуги с пред почетен номер **** и Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги
предпочетен номер **** и 176,51 лв. - неплатени лизипгови вноски
по по Договор за лизинг
към Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
****;
законна лихва, от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането;
І.
По Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** общата дължима сума е в
размер на 43,94 лв., представляваша неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 05.06.2016г. - 04.09.2016г., формирана по
следния начин:
14,89
лв. - абонаментна такса за отчетен период 05.06.2016г. -04.07.2016г., начислен»
във фактура 3& **********/05.07.2016г.;
15,06
лв. - абонаментна такса и използвани услуги за отчетен период 05.07.201бг. -
04.08.2016!., пачислени във фактура № **********/05.08.2016г.;
13,99
лв. - абонаментна такса за отчетен период 05.08.2016г. - 04.09.2016г.,
начислена във фактура № **********/05.09.2016г.
ІІ. По Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ****, общата дължима сума е в размер на
146,27 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 05.06.2016г. - 04.09.2016г., формирана по следния начин:
80,57
лв. - абонаментна такса и използвани услуги за отчетен период 05.06.2016г. -
04.07.2016г., начислени във фактура № **********/05.07.2016г.;
39,68
лв. - абонаментна такса и използвани услуги за отчетен период 05.07.2016 г. -
04.08.2016г., начислени във фактура № **********/05.08.2016г.;
26,02
лв. - абонаментна такса за отчетен период 05.08.2016г. - 04.09.2016г.,
начислена във фактура Jfe **********/05.09.2016г.
III.
По Договор за лизинг към Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер **** общата дължима сума е размер на 176,51 лв.,представляваща
неплатени лизингови вноски за отчетен период 05.06.2016г. - 04.11.2016г., формирана
по следния начин:9,29 лв. - лизингова вноска за отчетен период 05.06.2016г. -
04.07.2016г., начислени във фактура № **********/05.07.2016г.;
9,29
лв. - лизингова вноска за отчетен период 05.07.2016г. - 04.08.2016г., начислен»
във фактура № **********/05.08.2016г.;
9,29
лв. - лизингова вноска за отчетен период 05.08.2016г. - 04.09.2016г., начислени
във фактура № **********/05.09.2016г.;
148,64
лв. - лизингови вноски за отчетен период 05.10.2016г. -04.11.2016г., начислена
във фактура ,N> **********/05.11.2016г.
ОТВЕТНИКЪТ
А.А.В., с отговора на
исковата молба заявява, че оспорва предявените
искове по основание и по размер.
Заявява,
че счита
така изложената искова молба с вх.№8846/06.02.2019 г., въз основа на която е
образувано гражданско дело №2230/2019 г., за незаконосъобразна,
неоснователна и необоснована, поради което моли съда да я остави без
последствия, а образуваното гражданско дело да се прекрати, тъй като същата е
подадена след изтичане на законоустановения за това срок.
Твърди,
че искът на „Теленор България" ЕАД с ЕИК ********* срещу него се базирал на неистини, подкрепени
единствено с частични извадки от договори, които не всички бил подписал саморъчно,
а същите били изфабрикувани в момента, в който дори бил извън пределите на града, в който било
описано, че са сключени.
Твърди, че договорът за лизинг, с който
ищецът твърди, че му било предоставено устройство марка НТС Desire 620 Grey, не бил подписан от него. На
всички била известна практиката на служители на мобилини оператори да
"сключват" договори за сметка на нищо неподозиращи клиента, в
резултат на което да препродават устройствата на доста по-висока цена. Именно
такава практика била приложена и при него, без дори да подозирал в какво е намесен. Твърди, че в
исковата молба ищецът моли съда да приеме, че в офис на „Теленор България"
ЕАД не е постъпвало волеизявление от негова страна под каквато и да е форма, но
съзнателно се пропуска неколкократните му посещения в офиси на „Теленор
България" ЕАД, при които заявявал ясно и точно, че желае да прекрати
договора си. При тези негови посещения
получавал не само отказ да бъде прекратен договорът му, но и заплахи, че
ще му бъдат начислени в размер не по-малко от 360
лв. за неустойки само за 6 месеца. Отговорите на
служители на компанията били винаги едни и същи: или твърдяли че не е възможно
прекратяването на договора към момента, в който е заявявал това, или започвали
да му обясняват, че ако толкова не може да изчака още няколко месеца, то
договорът ще му бъде прекратен, но само след като му се начислят и едва след
като заплатя неустойки в размер не по-малък от 360
лв. за 6 месеца, но същите тези
неустойки ще се изчислят за период от
24 месеца.
Твърди, че тези суми и сега били непосилни
за него, поради което се страхувал от представяне на искане за прекратяване на
договора с „Теленор България" ЕАД.
Твърди,
че в края на м. април 2016 г. при едно от посещенията му в офис на „Теленор
България" ЕАД, находящ се в гр. П., ул. "М.", представил
саморъчно написано искане за прекратяване на договора с мобилния оператор, при
което му било заявено от служителката в гореописания офис, че се приемат и
обработват искания за прекратяване на договора, които били подписани само и
единствено на тяхна бланка. Такава не му била предоставена, защото не бил
изтекъл някакъв срок, който самата служителка не успяла да му обясни. При този
пореден от негова страна опит да прекрати договорните си отношения с оператора
искането му отново не е било надлежно прието, въпреки че лично депозирал
саморъчно написаната молба за прекратяване на договорните отношения.
Заявява,
че оспорва изцяло размера на твърдените от ищеца суми за фактури, които същият
твърди, че е издавал, докато той, по негови думи, не е заплащал старите си
задължения. Разговорите и кратките съобщения, описани в представените фактури,
реално не били провеждани. Твърди, че на всички било известно, че ако не заплатиш издадена от мобилен оператор
фактура в срок, то изходящите обаждания биват ограничени. В исковата си молба
„Теленор България" ЕАД твърди, че за него това не се е случило, а същият е
продължил да му предоставя мобилни услуги, които в същото време той вече е бил
отказал да заплаща няколко месеца по-рано. Твърди, че в действителност това не
било възможно, тъй като самият мобилен оператор имал техническата способност да
ограничи изходящите обаждания, съобщения и ползване на интернет, когато клиент
не заплати издадена фактура до определена за това дата. Никъде в договорът,
предоставен от „Теленор България" ЕАД не били поместени „специални
условия", които да дават възможност на него като тогавашен техен клиент да
се ползва от привилегията да не заплаща дължима сума, а мобилният оператор да
продължава да му предоставя всички предлагани от него услуги.
Още повече, в исковата си молба „Теленор
България" ЕАД твърди, че не само, че не са му били ограничени
предоставяните от същия услуги, но и му било предоставено за ползване
устройство марка НТС Desire 620 Grey в момент, в който той се
опитвал по всякакъв начин да прекрати договора си с компанията.
Твърди, че фактурите, описани в исковата
молба от „Теленор България" ЕАД не отразявали действително предоставени от
същия и ползвани от него мобилни услуги. Не било възможно да ползва услуги,
които били ограничени от страна на оператора, който единствен имал техническата
възможност за това, както и да ползва същите след като при посещението си на
офис на компанията, находящ се в гр.П., ул."М.", в края на м.Април
2016г. върнал SIM картата, предоставена му при
сключването на договора. Втора SIM карта не му е била
предоставяна от „Теленор България"ЕАД.
Твърди, че така описаните в исковата молба
фактури и суми, които ответникът твърди, че му дължал, създавали условия за
неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и
нарушават принципа на справедливост.
Досежно претенцията за неустойка, считал,
че същата се явявала противозаконна, неоснователна и необоснована.
В стремежа си да увеличи разноските и да
натовари него като ответник с по-голям размер такива, ищецът претендирал и за
съдебно-счетоводна експертиза за нещо, което и съда могъл да прецени.
С оглед горното, моли съда да прекрати
образуваното гражданско дело № 2230 по описа за 2019 г., да остави
без последствия искова молба с вх.№8846/06.02.2019г., в резултат на която било
образувано описаното гражданско дело.
Моли също така, направените до момента
разноски да бъдат присъдени на „Теленор България" ЕАД с ЕИК *********, тъй като същото е дало
неоснователен повод за образуване на настоящото гражданско дело №2230 по описа за 2019 г., а и същите се явявали
прекомерни и необосновани.
От събраните по делото
доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено следното:
По
делото са представени в заверени преписи Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер **** от 21.09.2015 г. със стандартен месечен
абонамент от 13,99 лева, сключен между страните по делото.
Представен е
в заверен препис и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от 04.01.2016 г., сключен между страните по делото.
На 16.02.2016 г. между страните е подписано и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****, със дстандартен месечен абонаментен план от 25,99 лева на месец, представен по делото,
поради това че ответника не е заплатил абонаментни такси и услуги в общ размер
на 146,27 лева за периода 05.06.2016 г. - 04.09.2016 г.
На същата дата ответника е сключил с ищеца и
договор за лизинг, с който е получил устройство марка НТС Desire 620 Grey, с обща
лизингова цена в размер на 273.67 лв., платима от лизингополучателя на 23
месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 9,29 лв.
Представени са Общи условия на „Теленор
България" ЕАД и Декларация - съгласие за приемането им.
За претендираните суми мобилинят оператор е издал
фактури които са представени по делото, както следва:
Фактура
№ **********/05.11.2016 г. на стойност 148,64 лева,с която са начислени 16
лизингови вноски, начислени наведнъж поради неплащане на предходни такива съгласно чл.12 от ОУ към
договора за лизинг.
Фактура
№ ********** /05.07.2016 г. за отчетен период 05.06.2016 г. - 04.07.2016 г.,
срок за плащане - 20.07.2016 г., издадена за сумата от 106.13 лв.. представляваща
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска.
Фактура
№********** /05.08.2016 г., за отчетен период 05.07.2016 г. - 04.08.2016 г.,
срок за плащане - 20.08.2016г., издадена за сумата от 64.03 лв.. представляваща
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска.
Фактура
№ **********/05.09.2016 г. за отчетен период 05.08.2016 г. - 04.09.2016 г. срок
за плащане - 20.09.2016г.. издадена за сумата от 49.30 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска.
Фактура
№********** /05.11.2016 г., за отчетен период 05.10.2016 г. - 04.11.2016 г.,
срок за плащане - 20.11.2016 г., издадена за сумата от 654.11 лв.,
представляваща неплатени неустойки и лизингови вноски.
По
делоте прието заключение на в.л. М.М. от 17.02.2020 г., от което се установява,
че процесните фактури са надлежно отразени в счетоводните документи. Твърди се
че три от процесните фактури - № ********** /05.07.2016 г., №**********
/05.08.2016 г. и № **********/05.09.2016
г. са включени в в месечните дневници за продажби и Справки – декларации по
ЗДДС. Сумите по начисления ДДС по
фактурите участва в ежемесечния разчет с бюджета на «Теленор България» ЕАД.
Твърди,
се че фактура №********** /05.11.2016 г., не фигурира в дневника за
продажби по ЗДДС тъй като съща е без
начислен ДДС.
в.л.
е заявило, че от датата на издаване на процесните фактури до датата на
входиране на заявлението по чл.410 от ГПК
- 28.09.2018 г.; до датата на завеждане на исковата молба – 06.02.2019
г. и до датата на проверката от експертизата -13.02.2020 г. в счетоводството на
ищцовото дружество няма отразени получени плащания на задължения по фактурите.
Твърди
се, че ищцовото дружество е фактурирало суми за заплащане за извършени от него
сделки на мобилни услуги и лизингови вноскси
за предоставено устройство на
ответника А.В. по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер **** от 21.09.2015 г.,
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от 04.01.2016 г., и
Допълнително споразумение към Договор от 16.02.2016 г., както и Договор за
лизинг от 16.02.2016 г. за периода м.06.2016 г. до м.11.2016 г. вкл. в общ
размер на 368,10 лева.
Твърди се, че
незаплатените задължения по всяка от процесните фактури за сделки предоставяне
на мобилна услуга по договор и лизингови
вноски по договор към датата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 28.09.2018 г. са в общ размер на
366,72 лева.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
Правният интерес от търсената защита се извежда
от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 17796/2018 г. по
описа на ПРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Налице е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е издадена
заповедта по чл. 410 ГПК, и чиято дължимост е предмет на установяване в
настоящото производство.
За да е налице валидно
възникнало вземане на ищеца от ответника, нужно е да бъдат установени като
настъпили следните факти: че ответникът има качество на потребител на мобилни
услуги за процесния период и абонатен номер; че от доставчика на мобилни услуги
и въз основа на валидно учредено договорно отношение са били предоставени
посочените услуги на ответника, както и че е начислена дължима сума за
лизингови вноски поради неизпълнен договор и Общите
условия, поради което се дължи плащане в посоченаия във фактурата размер.
При
успешно провеждане на това доказване, ответникът следва да проведе такова на
наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по
иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, както и деня, на
който е следвало да изпълни насрещното си задължение по договора.
По
отношение искането за прекратяване на производството, съдът констатира, че
исковата молба по чл.422 от ГПК е подадена в законоустановения срок, след
подадено възражение на ответника срещу издадената заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Ето защо не са налице
предпоставки за прекратяване на производството по делото.
Ответникът
оспорва исковата претенция с твърдението, че не е ползвал услугите на мобилния
оператор Теленор България ЕАД на претендираната от същия стойност.
По делото
са представени подписани договор за мобилна услуга, допълнително споразумение
към договора и договор за лизинг сключен към споразумението за предодставяне на
устройство на лизинг.
Същевременно ответника не оспорва подписите си под представените
договори по надлежния ред. Оспорването се състои единствено в твърдението, че
не дължи претендираната сума по договорите. Твърди се многократно искане за
прекратяване на договора до мобилния оператор, но не се представят доказателства
за това.
Същевременно
по делото е прието заключение на в.л. по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява надлежно осчетоводяване на издадените
фактури и сумите претендирани по тях, което не беше оспорено от ответника и
прието като доказателство делото.
Ето защо
съдът намира за недоказано направеното оспорване на ответника и следва да
приеме, че иска относно претендираните суми за незаплатени мобилни услуги е
основателен и доказан.
Съдът
намира за неоснователно и възражението за неистинност на договора за лизинг за устройство марка НТС Desire 620
Grey.
По делото ищецът твърди, че ответника е
заплащал лизинговите вноски за периода от 16.02.2016 г. до 05.07.2016 г.,
съответно не претендира същите. Остава неизяснено от ответника при твърдение,
че изобщо не е сключил дговора за лизинг, защо и от кой са били погасявани
първите пет лизингови вноски. Същевременно ответника не представи доказателства
във връзка с направеното оспорване.
С оглед всичко изложено
по-горе, съдът намира, че следва да уважи предявеният иск и да признае за
установена дължимостта на сумата от 366,72
лв., представляваща
сума
в размер на 190,21 лв. - неплатени абонаментни такси и използвани услуги по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** и
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги предпочетен номер **** за перода
05.06.2016
г. до 04.09.2016 г., и 176,51 лв. - неплатени
лизин
гови вноски по Договор за лизинг към
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** за
периода 05.06.2016 г. до 04.09.2016 г., ведно със законна лихва, от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.09.2018 г. до окончателно
изплащане на вземането.
По
отношение на разноските:
В хода на заповедното производство заявителят е направил разноски в
размер на 385,00 лева от които 25,00 лева за държавна такса и 360,00 лева
за адвокатско възнаграждение и същите са залегнали в
заповедта за изпълнение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските,
сторени в заповедното производство, включително когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото
производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. Предвид
уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в заповедта
за изпълнение.
А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство
разноски, които за ищеца са в общ размер на 475,00 лева, от които 50,00
лева за държавна такса, 300,00 лева за възнаграждение на един адвокат и 150,00
лева за възнаграждение на в.л..
С оглед
на горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, вр. с чл.415 от ГПК, по отношение на А.А.В.
ЕГН **********, с адрес: ***, че „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ'' ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, съдебен адрес:***, чрез
адв. Н.Ш., има вземане спрямо него в размер на 366,72(триста шестдесет и шест лева
и 72 ст.)лв., представляваща сума в размер на 190,21 лв. - неплатени
абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер **** и Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги предпочетен номер **** за перода 05.06.2016 г. до 04.09.2016 г., и 176,51 лв. - неплатени лизипгови вноски по Договор
за лизинг към Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер **** за
периода 05.06.2016 г. до 04.09.2016 г., ведно със законна лихва, от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 17796/2018 г. по описа
на ПРС – 28.09.2018 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А.А.В. ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ'' ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, съдебен адрес:***, чрез адв. Н.Ш., сумата от
385,00(триста осемдесет и пет) лева
разноски направени в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. №17796/2018
г., по описа на ПРС, І гр.с.
ОСЪЖДА А.А.В. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ'' ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, съдебен адрес:***, чрез
адв. Н.Ш., сумата от 475,00(четиристотин седемдесет и пет) лева разноски направени в хода
на настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
РЦ