№ 545
гр. Пазарджик, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20255200500792 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №1555/09.12.2025г., постановено по гр.д.№3067/2023г. по
описа на РС- Пазарджик е признато за установено, че ответникът Н. И. К.,
ЕГН **********, от гр.***********, дължи на ищеца ЗАД“Армеец“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Стефан
Караджа“ №2, сумата 2310,23лв.- главница, 1317,62лв.- лихва за забава за
периода от 22.06.2020г. до 22.06.2023г. и законната лихва, считано от
23.06.2023г. до изплащане на вземането, представляващи регресно вземане по
заплатено от ищеца на „УниКредит Лизинг“ ЕАД застрахователно
обезщетение по застраховка „каско“ на автомобил „*****“, с рег.№****** за
вреди- тотална щета, настъпили в резултат от произшествие от 15.09.2018г. в
гр.Пловдив с участието на ответника, за които суми е издадена заповед за
изпълнение №1147/27.06.2023г., издадена по ч.гр.дело №2324/2023г. на
Пазарджишкия районен съд, като е отхвърлен иска за разликата над
2310,23лв. до общия предявен размер от 12983,82лв. и над 1317,62лв. до
3952,86лв. за лихвата за забава, от които за разликата от 2310,23лв. до
1
4327,94лв. за главницата- поради погасяване чрез прихващане с вземане на
ответника към ищеца като застраховател по застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобил ****** за претърпени от ответника имуществени
вреди в резултат на същото ПТП по вина на водача на автомобил ******, а в
останалата част на главницата и лихвата- като неоснователен.
Осъден е Н. И. К., да заплати на ЗАД “Армеец“ разноски по заповедното
производство в общ размер 104,69лв.
Осъден е ЗАД „Армеец“, да заплати на Н. И. К. разноски по заповедното
производство в размер 756,06лв.
Осъден е Н. И. К., да заплати на ЗАД „Армеец“ разноски по исковото
производство в общ размер 226,78лв.
Осъден е ЗАД “Армеец“ да заплати на Н. И. К. разноски по исковото
производство в общ размер 2310,25лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Армеец“,
представлявано от М.П. И.- Изпълнителен директор и К.С.В., чрез
процесуалния му представител юриск.М. Ж., в частта в която се отхвърлят
предявените искове от страна на ЗАД „Армеец“ АД срещу Н. И. К. за
разликата над уважения размер от 2310,23лв. до пълния предявен размер от
12983,82лв., представляваща регресна претенция за заплатено обезщетение за
причинените на лек автомобил „******“, модел „****“, с рег. №*****
имуществени вреди, във връзка с настъпил на 15.09.2018г. пътен инцидент в
гр.Пловдив, ведно със законната лихва от 23.06.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, както и акцесорен иск за разликата на мораторна
лихва от сумата 1317,62лв., за периода от 22.06.2020г. до 22.06.2023г. до
пълния предявен размер от 3592,86лв.
Сочи се, че с решението се осъжда ЗАД „Армеец“, на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК, да заплати на Н. И. К. сумата от 3066,31лв., представляваща
направените по делото разноски.
Твърди се, че решението е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно
и необосновано. Същото е постановено в нарушение на материалния закон,
като се счита, че направените изводи от съда са неправилни.
Счита се, че решението в частта на прихващане на насрещни задължения
е недопустимо. В този аспект се визира, че прихващането не може да породи
действие срещу ЗАД „Армеец“, тъй като вземането не е ликвидно и
2
изискуемо. Разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ въвежда изискване за
допустимост на предявения иск и предвижда няколко случая, в които
увреденото лице може да предяви пред съд претенцията си за плащане срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, а именно- ако застрахователя е платил в срок, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатено обезщетение. Предпоставка за допустимост на
иска е претенцията да е предявена първо пред застрахователя, какъвто не е
настоящия случай.
Твърди се, че в случай претенцията на увреденото лице не е заявена пред
застрахователя, а направо пред съда, поради което се явява преждевременно
предявена. Това обуславя недопустимост на настоящото производство по
прихващане на насрещни задължения.
Искането е да се отмени решението в частта за прихващане, тъй като
същото не отговаря на императивната норма на чл.498, ал.3 от КЗ.
Относно неправилността и незаконосъобразността на решението се
сочи, че съдът приема, че в конкретния случай е налице съпричиняване от 2/3
за лек автомобил „******“, модел „****“, с рег.№*****.
Счита се, че този извод е погрешен, тъй като лек автомобил „******“,
модел „****“, с рег.№***** е блъснат в задната дясна част от лек автомобил
„***“, модел „***“, с рег.№ ******* и действията на водача на лек автомобил
„******“, модел „****“, с рег.№**** не са в пряка причинно- следствена
връзка с процесното ПТП, тъй като удара е настъпил след завършване на
изпреварването.
Цитира се съдебна практика, съгласно която при отчитане на
съпричиняване- приносът на водача на лек автомобил „******“, модел „****“,
с рег.№***** трябва да е конкретен- да се изразява в извършването на
конкретни действия или въздържане на такива, а не хипотетични или
предполагаеми.
Сочи се, че в мотивите на решението съдът приема съпричиняване, като
обсъжда предходен момент- започване на изпреварването, като вменява
задължение на водача да предвиди бъдещите действия на водача на лек
автомобил, марка „***“, модел „***“, с рег.№ *****, а не анализира
конкретната фактическа обстановка в момента на ПТП-то.
3
Визира се, че от събраните по делото доказателства относно
фактическата обстановка непосредствено преди сблъсъка е напълно доказано,
че единствено поведението на водача на л.а., марка „***“, модел „***“, с рег.
№ *****, нарушавайки разпоредбата на чл.25 от ЗДП, предприемайки
маневрата „ляв завой“, без да се огледа преди започване на маневрата, пътния
инцидент е нямало да се осъществи.
Твърди се, че веднага след инцидента, мястото на събитие е посетено от
пътни полицаи, които в качеството на длъжностни лица са установили пътната
обстановка, местоположението на МПС-та, атмосферните условия, пътната
настилка и пътните знаци на мястото на събитието. След извършване на
процесуално- следствените действия, последвани от обясненията на водачите,
разпит на свидетелите на инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица.
Визира се, че в протоколът за нарушаване на разпоредбата на чл.25 от
ЗДП е наказан единствено водача на лек автомобил, марка „***“, модел „***“,
с рег.№ *****. Във връзка със съставения АУАН е издадено НП №18-1030-
008357, което е обжалвано и отменено на процесуално основание, като
направените фактически изводи от длъжностните лица не са разглеждани по
същество.
Твърди се, че съдебният състав приема, че свидетелят по делото- водач
на застрахованото МПС- П.Ц., разпитан в последното по делото заседание е
заинтересован от правния спор и обясненията му не се ценят от съда.
Приема се, че свидетелят носи наказателна отговорност за
лъжесвидетелстване и същия е пряк очевидец на ПТП-то и по никакъв начин
не е заинтересован от изхода на правния спор.
Сочи се, че отношението на водача на МПС-то и застрахователя по
застраховка „Каско на МПС“ приключват с изплащането на застрахователно
обезщетение от страна на застрахователя. Застрахованията е получил
застрахователно обезщетение и в настоящия казус няма правен способ и
правен интерес, то да му бъде изискано обратно по това застрахователно
събитие.
Визира се, че съгласно съдебната практика, именно водачите на МПС са
свидетели по застрахователни дела, без същите да се считат за заинтересовани
свидетели.
4
Твърди се, че в показанията си водача на лек автомобил „******“, модел
„****“, с рег.№***** заявява, че е имал видимост, в насрещното движение не
е имало автомобили, започнал е маневра изпреварване и след завършване на
изпреварването е усетил удар в задната дясна странична част, след което се е
завъртял и попаднал в дерето на реката. Оттук се приема и изводът, че водача
на изпреварващия автомобил не е могъл възприеме завиващия автомобил и не
е могъл да предотврати настъпването на ПТП-то, поради внезапно потегляне и
отнемане на предимство.
С оглед на събраните и приети по делото доказателства и изложени
фактически констатации се счита, че исковата претенция е безспорно доказана
в пълен размер, тъй като вината за пътния инцидент е единствено на водача на
лек автомобил, марка „***“, модел „***“, с рег.№ *****. Ето защо и изводът
на първоинстанционния съд за съпричиняване се явява погрешен и лишен от
правно основание.
Искането е да се уважи подадената въззивна жалба и се отмени
решението в неговата обжалвана част.
Алтернативно в случай, че се счете, че водача на лек автомобил
„******“, модел „****“, с рег.№***** е допринесъл за ПТП-то, то се моли да
се отчете повече принос за ответника в производството.
Моли се да се разгледа решението в частта относно прихващането на
насрещни задължения, като се обезсили и прекрати делото в тази му част.
Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- Н. И. К. на тази въззивна жалба.
Против цитираното по- горе решение е постъпила въззивна жалба от Н.
И. К. в частта в която съдът е признал за установено, че ответникът дължи на
ищеца ЗАД „Армеец“, сумата от 2310,23лв.- главница, 1317,62лв.- лихва за
забава за периода от 22.06.2020г. до 22.06.2023г. и законната лихва от
23.06.2023г. до изплащането на вземането, както в частта в която е осъден на
разноски.
Твърди се, че решението в тази му част е неправилно.
Цитира се Решение №577 от 29.11.2010г. по гр.д.№11741/2009г., на ВКС,
ІІІг.о., според което скоростта на автомобила, както и преценката за опасност
5
подлежат на съобразяване от водача предварително.
Сочи се, че при конкретната пътна обстановка, в която е настъпило
пътнотранспортното произшествие, която обстановка е подробно посочена в
отговора на исковата молба и установена в първоинстанционното решение,
ответникът- водач на *** не е могъл да предвиди предварително поведението
на водача П.Ц. на *****. Това е така, защото Ц. с ***** се е движел в градска
среда с превишена скорост от 71км/ч в нарушение на знак В26, въвеждащ
ограничение 30км/ч, в лентата за насрещно движение при забрана за
изпреварване със знак В24, отляво на поставените по средата на платното за
движение знаци Г9, ведно с табела С4.1 в обхвата на пешеходна пътека,
обозначена със знак Д17 и А18, в рамките на ремонтиращ се участък от пътя,
сигнализиран със знак А23, в близост до кръстовище.
Твърди се, че в конкретната пътна обстановка, К. е съобразявал
поведението си с въведените ограничения на пътното платно. Броят и
естеството на тези пътни ограничения по никакъв начин не е предоставял, че в
лентата за насрещно движение ще се появи изпреварващия с превишена
скорост автомобил ***** на Ц.. Поради тази причина се приема, че
ответникът К.- водач на ***, не е извършил нарушение на нормата на чл.20,
ал.2 от ЗДвП и чл.25 от ЗДвП.
Искането е да се отмени решението в неговата обжалвана част.
Алтернативно се иска да бъде намалена степента на принос на ответника
за настъпването на пътнотранспортното произшествие.
В срок на тази въззивна жалба не е постъпил писмен отговор от страна
на ЗАД „Армеец“.
С Решение №398/09.04.2025г., постановено по гр.д.№3067/2023г. по
описа на РС- Пазарджик е оставено без уважение искането на ответникът Н.
И. К., чрез неговия пълномощник за допълване на решението с произнасяне,
каква сума се погасява чрез прихващане от уважената искова претенция за
лихва за забава в размер на 1317,62лв. за периода от 22.06.2020г. до
22.06.2023г.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Н. И. К..
Твърди се, че то е незаконосъобразно. В тази насока се сочи, че с
отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане, с което е
поискано прихващане на претендираните от ищеца суми, а именно: Главница-
6
12983,82лв.; Лихва за забава- 3952,86лв. срещу дължимите от ищеца на
ответника суми.
Твърди се, че районния съд с Решение №1555/09.12.2024г. е признал за
установено, че ответникът К. дължи на ищеца суми в размер на 2310,23лв.-
главница и 1317,62лв.- лихва за забава, като се е произнесъл относно
възражението за прихващане само спрямо уважената претенция за главницата,
като е отхвърлил поради прихващане 2310,23лв. уважена главница с
признатото вземане на ответника към ищеца, но не се е произнесъл относно
прихващането на уважената искова претенция за лихва- 1317,62лв. с
признатото от ответника вземане към ищеца.
Твърди се, че за да може ответникът да обжалва съдебен акт, трябва да
има изрично произнасяне в диспозитива на решението относно възражението
за прихващане на признатото вземане на ответника с уважената ищцова
претенция за лихва препятства възможността на ответника да търси защита по
пътя на обжалването.
Сочи се, че разсъжденията на първоинстанционния съд в мотивите на
Решение №398/09.04.2025г. не санират липсата на произнасяне.
Искането е да се отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно
и да се получи произнасяне по отношение на направеното възражение за
прихващане на уважената ищцова претенция за лихва- 1317,62лв. с признато
на ответника вземане към ищеца.
В съдебно заседание, за жалбоподателят- ищец „Застрахователно
дружество Армеец“ АД, редовно призован се явява процесуалния му
представител юриск.М. Ж.. От страна на последния се поддържа подадената
въззивна жалба, като се оспорват тези на ответника. Излагат се съображения в
тази насока. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение, като се
постанови ново с уважаване на подадената въззивна жалба в цялост.
Претендират се разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. Прави се
алтернативно възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, който да е
по наредбата.
Жалбоподателят- ответник- Н. И. К., редовно призован не се явява. За
него се явява процесуалния му представител адв.М.. От страна на последния
се поддържат подадените от него въззивни жалби, като се оспорва тази
подадена от ищеца. Подробни съображения в насока основателност на същите,
7
пълномощникът развива в представени пред съда писмени бележки.
Претендират се разноски, така както са по приложения списък.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
Производството по делото пред РС- Пазарджик е образувано по повод на
искова молба подадена от ЗАД „Армеец“- гр.София срещу Н. И. К. от гр. ****,
с посочено правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.422, ал.1 от
ГПК.
Твърди се, че на 22.06.2023г., ищцовото дружество е депозирало
Заявление за издаване а Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Н. И.
К. за сума в размер на 12983,82лв.- главница за изплатено от ЗАД „Армеец“
обезщетение за имуществена застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“ на
увреден лек автомобил марка „******“, модел „****“, с рег.№*****, като се
претендира и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане
на вземането и направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Сочи се, че с разпореждане, постановено по ч.гр.д.№2324/23г. по описа
на РС- Пазарджик е уважено искането за издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника. На основание чл.415, ал.1 от ГПК, със съобщение получено
на 27.07.2023г., съдията- докладчик е указал на заявителя, че Н. И. К. е подал
възражение срещу издадената Заповед за изпълнение и, че дружеството може
да предяви иск в едномесечен срок.
Визира се, че с Полица №*********/26.10.2017г., ЗАД „Армеец“ е
сключил договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“
на лек автомобил „******“, модел „****“, с рег.№*****, собственост на
„Уникредит Лизинг“ ЕАД, със срок на действие от 23.12.2017г. до 22.12.2018г.
Твърди се от страна на ищецът, че на 15.09.2018г. около 21:45ч. в
гр.Пловдив на бул.“Марица- север“ е настъпило ПТП, при което лек
автомобил „*** ***“, управляван от Н. К., при извършване на маневра ляв
завой не пропуска и блъска движещия се в лявата лента в същата посока друг
лек автомобил „*****“. Настъпила тотална щета за автомобила „******“. Бил
съставен протокол за ПТП с пострадали лица, в който било отбелязано, че за
автомобила „***“, управляван от К., не е представена полица за застраховка
8
„гражданска отговорност на автомобилистите“. Другият автомобил- „******“
бил застрахован по застраховка „каско“ в дружеството ищец и на 17.09.2018г.
било подадено уведомление за ПТП с искане за обезщетяване на нанесените
щети. Щетата, определена като тотална, е оценена от експерти на
застрахователното дружество на 12973,82лв. Сумата била изплатена на
собственика на увредения автомобил, като били направени и ликвидационни
разноски в размер 10лв.
Визира се, че на основание чл.410 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД,
дружеството ищец след изплащане на обезщетението има право на регресен
иск срещу прекия причинител на вредата- ответника. На него му била
изпратена покана за доброволно плащане, получена на 19.04.2019г., но такова
не последвало.
Искането е да се уважи предявения иск, като се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата 12983,82лв.- главница, представляваща
застрахователно обезщетение по регресна претенция, заедно с 3952,86лв.-
мораторна лихва за периода от 22.06.2020г. до 22.06.2023г.- датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и
законната лихва от подаването на заявлението нататък.
В срок е постъпил писмен отговор от ответникът Н. И. К., чрез
пълномощника му адв.М. М. от АК- Пловдив.
В него се оспорва предявения иск, като недопустим и неоснователен. В
тази насока се твърди от ответникът, че е имал валидна застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите“- купил е автомобила на
02.06.2018г., като продавачът е имал валидна застраховка от 03.11.2017г. с
валидност една година, а според чл.491 от КЗ застраховката не се прекратява
при прехвърляне на собствеността, следователно към датата на ПТП е имал
валидна застраховка.
Визира се, че ищецът, суброгирал се в правата на претърпялото вреди
дружество „Уникредит Лизинг“, трябва да насочи претенцията си към
застрахователя на ответника- „Бул Инс“ АД, а срещу ответника персонално-
само ако вредите надхвърлят покритието по застраховката, като очевидно в
случая не я надхвърлят.
Излагат се твърдения и за самото ПТП- описва се пътната обстановка с
подробно изброяване на пътните знаци, някои от тях временни- за
9
ограничение на скоростта от 30 км/ч., за пешеходна пътека, забрана за
изпреварване, участък от пътя в ремонт, преминаване отдясно на знака и т.н.
Сочи се от ответникът, че движейки се от бул.“Източен“ по бул.
„Марица“ в посока запад и приближавайки входа на паркинга на магазин
„Билла“, подал ляв мигач, намалил и спрял, за да се огледа. В този момент от
лявата му страна по лентата за насрещно движение профучал в неговата
посока с много висока скорост автомобилът „******“, ударил се в предната
лява част на автомобила на ответника, отклонил се надясно и спрял в дърво „в
коритото на река Марица“.
Оспорва се от страна на ответникът Н. К. констатациите, направени в
протокола за ПТП. В тази насока се визира, че според него, не той не е
пропуснал движещия се автомобил „******“, а последният започнал
непозволено изпреварване на ответника и намиращия се зад него автомобил,
преминал през южната лента за насрещно движение и се ударил в предната
лява част на автомобила на ответника.
Заявява се, че се оспорва истинността на протокола, на основание чл.193
от ГПК. Счита се освен това, че протоколът, макар да представлява от външна
страна официален удостоверителен документ, не е такъв- не е съставен от
длъжностно лице в кръга на правомощията му, защото участъкът, в който се е
случило, бил временно затворен за движение със заповед на кмета на
общината, следователно органите на МВР нямат компетентност да
осъществяват контрол там, в т.ч. да съставят протоколи за ПТП. В подкрепа на
това становище се сочи Решение по КАНД 1375/2019г. на Адм.съд- Пловдив, с
което се отменя наказателното постановление, издадено срещу ответника.
Визира се, че ако съдът не приеме възражението за изключителна вина
на водача на автомобила „******“- П.Ц. се прави възражение за
съпричиняване на щетите от него с допускане на множество нарушения на
правилата за движение- забранено изпреварване, изпреварване на пешеходна
пътека, преминаване отляво на знак Г9, несъобразяване с опасността при път в
ремонт и с намалената видимост при нощни условия.
Прави и възражение за прихващане със свое вземане към ищеца- такова
за щети, нанесени от Ц., чийто застраховател по застраховка „ГО“ е ищецът.
Ответникът К. с подадени от него писмен отговор е направил искане за
привличане на Община Пловдив като подпомагаща страна, като се позовава на
10
нейното задължение по чл.3 от ЗДвП да сигнализира, поддържа и регулира
движението по общинските пътища- нейна собственост, за да осигури
безопасно придвижване по тях, като счита, че при осъждане би имал регресен
иск към общината. Искането е оставено без уважение с определение,
потвърдено от окръжния съд.
Пазарджишкият окръжен съд от фактическа страна прие за
установено следното:
Видно от Полица №*********/26.10.2017г. се установява, че ЗАД
„Армеец“ е сключил договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ и
„Злополука“ на лек автомобил „******“, модел „****“, с рег.№*****,
собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, със срок на действие от 23.12.2017г.
до 22.12.2018г.
От проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“- л.9 се
установява, че към дата 21.01.1019г., МПС с ДК№ ***** няма активна
застраховка „Гражданска отговорност“.
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 15.09.2018г. е
отразено, че участник №1- Н. К. при извършване на маневра завиване наляво,
не пропуска движещия се по пътя от лявата му страна направо участник №2-
П.Ц., удря го и допуска ПТП с пострадало лице- л.10.
От Уведомление- Декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“
подадено от Р.В.И. е видно, че същата като представител на собственика на
МПС, марка „******“, модел „****“, с рег.№ *****, че на 15.09.2018г., на
бул.“Марица- север“, колата която е от наша дясна страна, тръгва да прави
завой и я удря отзад.
Приложени са по делото Протокол № 0478243 от 22.12.2016г.,
Свидетелство за управление на МПС на П.Ц., Контролен талон на последния,
Свидетелство за регистрация, част І, Удостоверение за техническа изправност
на МПС, марка „******“, модел „****“, с рег.№ *****, Опис на щетите по
претенция №26018030104407, Опис- Заключение, Калкулация- ремонт,
Техническа експертиза, Доклад по щета №20018030104407 от който е видно,
че размера на обезщетението за МПС, марка „******“, модел „****“, с рег.№
***** е в размер на 12973,82лв.
Видно от Писмо изпратено до Н. И. К. с изх.№Л- 3049/16.04.2019г.- л.44
се установява, че с него е отправена повторна покана за доброволно
11
възстановяване в тридесетдневен срок на сумата от 12983,82лв., съставляващо
изплатено обезщетение по щетата и 10лв.- ликвидационни разноски. Същото е
получено от адресата на 19.04.2019г.
Приложени са по делото Общи условия за застраховка на моторни
превозни средства „Каско“.
По делото са приложени Акт за установяване на административно
нарушение №0693437 от 15.09.2018г., както и Наказателно постановление
№18-1030-008357 от 12.10.2018г.
Видно от Решение №1948/14.10.2019г., постановено по КНАХД
№1375/2019г. по описа на АС- Пазарджик е отменено Решение
№563/21.03.2019г., постановено по АНД №7540/2018г. по описа на РС-
Пловдив, в частта в която е потвърдено Наказателно постановление №18-
1030-008357 от 12.10.2018г. на Началник група при ОД на МВР- Пловдив, с
което на Н. И. К. са наложени административни наказания,, както следва: на
основание чл.175, ал.3, пр1 от ЗДвП- глоба в размер на 200лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП- глоба размер на 10лв. за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е отменено Наказателно
постановление №18-1030-008357 от 12.10.2018г. на Началник група при ОД на
МВР- Пловдив, с което на Н. И. К. са наложени административни наказания,,
както следва: на основание чл.175, ал.3, пр1 от ЗДвП- глоба в размер на 200лв.
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП- глоба
размер на 10лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
По делото са приложени Заповед от 05.07.2018г. на Община Пловдив,
Полица за сключена гражданска отговорност на автомобилистите от И.Г.Р. за
МПС, рег.№****, марка „***“, Комбинирана застрахователна полица за МПС,
марка „******“, модел „****“, с рег.№ *****.
Видно от Договор за покупко- продажба на моторно превозно средство
се установява, че на 02.16.2018г., лицето И.Г.Р. е продал на Н. И. К., лек
автомобил, марка *** *** *, с рег.№**** за сумата от 1000лв.
По делото са прието материали от ДП №20/2019г.
В показанията си св.В.Н. визира данни в насока, че е била в лекия
автомобил управляван от Н. К.. Движили са се от кръговото, което е било на
12
„6-ти септември“, завили са покрай „Макдоналдс“, покрай „Билла“ и са
излезнали на бул.“Марица“, за да завият към паркинга на „Билла“, където са
щели да пазаруват за вечеря. Сочи, че са се престроили в лявата лента, като
нямало очертана такава, тъй като пътя е бил в ремонт. Завивайки се да
престроят наляво към паркинга, отсреща е имало движение, предвид на което
са тръгнали да се изнасят леко, когато една кола отляво ги отнесла. В този
момент, Н. К. е управлявал „***-то“, като той е бил подал ляв мигач.
Свидетелката не може да си спомни дали е имало пътни знаци, но е имало
знак за ремонт.
В показанията си св.А.С. коментира, че „******та много гадно
изпреварваше“. Първо него го е изпреварил, като е застанал след ***-то, което
е било с ляв мигач към Билата. Визира, че човекът с ******та тръгна да го
изпреварва и мисля, че той не го е видял и го е ударил в задния калник. От
самата ситуация, ******та се е завъртяла и паднала в коритото на реката.
Коментира, че е имало знаци- разделителни, като ******та е преминала от
лявата страна на знаците. ***- то е свивало наляво, за да влезе в магазин
„Билла“, като „******та“ го е изпреварила на забранено. Мисли, че ***-то е
ударило другия автомобил в задния ляв калник, защото последното се е
завъртяло.
В показанията си св.Н. С. коментира, че не си спомня, кога този участък
на бул.“Марица- юг“ в Пловдив е бил в ремонт и не помни кога е затворен,
нито кога е затворен. Коментира, че ако изцяло се затваря участъкът се слага
„Забранено в двете посоки“, а ако се затваря частично се слага знак
„Забранено в едната посока“. Сочи, че са били поставени разделителни значи
по осевата линия, като е имало и знак за ограничение на скоростта, но не
конкретизира кои точно участък.
В показанията си св.П.Ц. коментира, че при предприета от него маневра
изпреварване е усетил удар в задната част на управлявания от него автомобил,
като колата му се е завъртяла, ударила се е в бордюра и е тръгнала надолу км
реката. Мисли, че там където е изпреварвал е нямало очертания на платното.
Не мисли, че скоростта му е била превишена и не може да каже дали е имало
ограничение на скоростта. Не му е направило впечатление и не може да се
спомни, да е имало ремонт на участъка там тогава.
В заключението на приетата по делото съдебно- автотехническа
13
експертиза се установява, че най вероятния от техническа гледна точка
механизъм на пътно- транспортното произшествие е следния:
Водачът Н. К. е управлявал лекия автомобил „*** ***Д“ по платното за
движение на бул.“Марица- юг“ в посока на изток на запад, като преди това се е
включил по бул.“Марица- юг“ със завой наляво от бул.“Източен“. По същото
време след него на известна дистанция, водачът П.Ц. се е движил,
управлявайки т.а.“*****“ по същия маршрут от бул.“Източен“ по
бул.“Марица- юг“.
Водачът Н. К. ускорил автомобила и след около 40-45м. по движение по
правия участък на бул.“Марица- юг“ започна да намалява скоростта и да се
престроява вляво към средата на пътното платно с намерение да спре, изчака
насрещен автомобил и извърши маневра завоя наляво към магазин „Билла“.
През това време, водачът П.Ц. предприел изпреварване от ляво при наличието
на пътен знак В24- „Забранено е изпреварването на МПС с изключение на
мотопеди и мотоциклети с кош“ и намиращата се в средата на пътното платно
комбинация от знаци- преносима стойка С4.1 и Г9 с т.а.“*****“ движейки се
със скорост от около 71км/ч. 0,5сек. След предприетото от водача на
т.а.“*****“ изпреварване водачът на „*** ***Д“ предприел маневра завой на
ляво. В резултат на пресичането на траекториите на двата автомобила
настъпил удар в предната лява част на „*** ***Д“ и от дясната страна на
т.а.“*****“. След контакта между двата автомобила, вследствие на висота
скорост, водачът Ц. на „******“ загубил контрол над управлението и напуснал
пътното платно в дясно по посоката си, след което се ударил в дърво от
коритото на р.Марица. Лекият автомобил „*** ***Д“ се установил на
платното за движение.
Сочи се, че имуществените вреди, нанесени на автомобила „******“,
модел „****“, с рег.№***** се намират в причинно- следствена връзка с
процесното ПТП.
Общата стойност на щетите, включваща стойността на авточастите,
материалите и трудът за възстановяване на автомобила към датата на
застрахователното събитие по средни цени възлиза на 16917,22лв. с включен
ДДС.
Обичайните разходи за ликвидационна дейност по щетите на
застрахователя е 10лв.
14
Общата стойност на щетите включваща стойността на авточастите,
материалите и трудът за възстановяване на ***, модел ***Д към датата на
застрахователното събитие по следни пазарни цени възлиза на 3026,56лв.
По данни от заключението на вещото лице, което освен данните от
свидетелските показания и протокола за ПТП е ползвало запис на
произшествието от камера на сграда в съседство, маневрата ляв завой е
започнала около 0,5 секунди след като Ц. се е отклонил от колоната с цел
изпреварване. От началото на изпреварването до сблъсъка, отново според
заключението, са изминали 1,82 секунди. В тези 1,82 секунди К. е можел
според вещото лице да погледне в огледалото за обратно виждане и да
възприеме изпреварващата „******“ и ако беше я възприел в рамките на
първите 0,5-0,6 секунди от началото на изпреварването, е можел да не потегли
или веднага да натисне спирачката, за чието сработване, отново според
вещото лице, са нужни 1,2 секунди от възприемането на опасността до
сработването на спирачките, така че автомобилът да не достигне до мястото
на сблъсъка.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбите са редовни и допустими- отговарят на изискванията на чл.260
и чл.261 от ГПК, подадени са в срок, от процесуално легитимирани субекти,
срещу подлежащи на обжалване актове.
По отношение на въззивната жалба на ЗАД „Армеец“ против Решение
№1555/09.12.2024г., в обжалваните с нея части, същата следва да се приеме
за неоснователна.
Първото наведено в нея възражение е в насока, че обжалваното решение
е недопустимо в частта за прихващане на насрещни задължения. Същото се
мотивира от обстоятелството, че прихващането не може да породи правно
действие срещу ЗАД „Армеец“, тъй като вземането не е ликвидно и и
изискуемо, като е налице позоваване на разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ.
В случая това възражение не може да се счете за основателно. Този
извод се мотивира със следното:
Прихващането е способ за прекратяване на две насрещни задължения до
размера на по- малкото от тях. Прекратяването на насрещни задължения не
настъпва по право. То е действие на упражняването на субективното
15
преобразуващо право, с което всяка от страните разполага, възникващо при
определен в закона фактически състав. Необходимо е да съществуват две
задължения/вземания- чл.10, ал.1 от ЗЗД. Вземанията трябва да се
действителни. Следващо изискване за възникване на правото да се извърши
прихващане е двете вземания да бъдат насрещни- кредиторът на едното
вземане трябва да е длъжник по другото и обратно. Елемент на фактическия
състав на правото да се извърши прихващане, също е изискването двете
задължения да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи. На
следващо място, прихващането е възможно само ако вземането на страната,
която прихваща/активното вземане/ бъде изискуемо. Достатъчно е да бъде
изпълняемо. Следваща предпоставка е ликвидност на вземането на лицето,
което извършва прихващането- чл.103, ал.1 от ЗЗД. Това изискване обаче е
изключено при съдебно прихващане, което може да бъде упражнено и с
неликвидно вземане.
В конкретният казус настоящата инстанция приема, че се касае за
съдебно прихващане, извършено чрез материално правно възражение, заявено
в срока за отговор на исковата молба, което определя и неговата допустимост
в настоящия процес. В допълнение тази констатация следва да се посочат и
цитираните в писмените бележки на защита на К.- Решение №35 от
25.07.2017г. по т.д.№3164/2015г. на ВКС, Іт.о., съгласно което възражението за
прихващане, заявено в хода на висящия исков процес е допустимо и когато
вземането не е ликвидно, нито изискуемо. Прието е в тази хипотеза на
съдебно прихващане, че погасителния ефект настъпва, след като влезе в сила
решението, тъй като от този момент вземането става ликвидно и безспорно. В
относимост на тези изводи е и Решение №148/29.10.2009г. по т.д.№1911/2003г.
на ВКС, ІІт.о., където в мотивите на същото е прието, че правният ефект при
съдебното прихващане настъпва след влизане в сила на съдебното решение, с
което се установява съществуването на насрещно вземане, неговата
изискуемост и ликвидност. С влизане в сила на решението, спорното,
неликвидно насрещно вземане става ликвидно.
Няма основание да се възприема за основателно и възражението в
насока, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно
мотивирано от това, че от събраните по делото доказателства, относно
фактическата обстановка, непосредствено преди сблъсъка е напълно
доказано, че единствено поведението на водача на л.а. марка „***“, модел
16
„***“, с рег.№*****, нарушавайки разпоредбата на чл.25 от ЗДвП,
предприемайки маневрата „ляв завой“, без да се огледа, преди започване на
маневрата пътния инцидент е нямало да се осъществи.
Това е така, тъй като от страна на първоинстанционният съд правилно е
обсъдена фактическата обстановка по време на настъпването на процесното
ПТП.
Не може да бъде игнорирано на база събрания доказателствен материал,
че в района на настъпилия пътен инцидент, вместо надлъжна маркировка на
платното по него имало преносима стойка с ограничителна табела С4.1 и
пътен знак Г9- „Премини отдясно на знака“. След кръговото кръстовище, на
около 90 метра преди мястото на произшествието, имало знак В24-
„Забранено е изпреварването на МПС с изключение на мотопеди и
мотоциклети с кош, пътен знак В26 с ограничение на скоростта до 30 км/ч. и
пътен знак А23 - „Участък от пътя в ремонт“.
Не може да има спор, че преминавайки през кръговото кръстовище с
бул.„Източен“, ответникът К. е имал намерение да завие наляво и да навлезе в
паркинга на намиращия се в близост магазин „Билла“.
Безспорно е установено на база свидетелските показания на св.В.Н., че
ответника управлявайки МПС, марка „***“, модел „***“ се е изравнил с входа
на паркинга на магазина, подал сигнал за завой наляво (мигач) и спрял, за да
изчака движещ се насреща автомобил, като впоследствие е предприел
въпросната маневра.
В показанията си св.А.С. в този момент е управлява микробус и е бил
непосредствено зад автомобила на К., които също е установил подаването на
мигач, както и последвалото настъпило ПТП.
Факт е, че МПС „*****“, собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД и
ползван по силата на договор за лизинг от „Ривиера- 98“ ООД, управляван от
свидетеля П.Ц. е започнал изпреварване на спрелите пред него два други
автомобила- на К. и С.. Факт е въз основа на установеното от вещото лице и
представена от него скица, че при предприемане на горната маневра, К. още
не е бил потеглил за маневра ляв завой. Както от заключението на вещото
лице, така и от показанията на св.С. се установява, че ударът е станал с лявата
предна част на *** и в задния калник на ******та управлявана от св.П.Ц..
На база установеното следва извод, че по отношение на причината за
17
настъпването на процесното пътно- транспортно произшествие се извеждат
изводи в насока, че на практика се установяват извършени нарушения по
ЗдВП и от двамата водачи- ответника К. и св.Ц..
От една страна няма основание да не се приеме, че св.Ц. при
предприемането на маневрата изпреварване не се е съобразил с ограничителна
табела С4.1 и пътен знак Г9- „Премини отдясно на знака“. Съответно със
знака намиращ се на около 90 метра преди мястото на произшествието В24-
„Забранено е изпреварването на МПС с изключение на мотопеди и
мотоциклети с кош, както и с пътен знак В26 с ограничение на скоростта до 30
км/ч. и пътен знак А23 - „Участък от пътя в ремонт“. Безспорно е установено,
че последния е управлявал с много над разрешената за процесния участък
скорост, а именно- 71км/ч при конкретно ограничение за него от 30км/ч.
Безспорно е установено от заключението на вещото лице, че при тази скорост
не е имал възможност да предотврати произшествието и когато, ответникът Н.
К. се отклонил наляво от колоната.
От друга страна, ответникът К. е предприел маневрата ляв завой около
0,5 секунди след като Ц. се е отклонил от колоната с цел изпреварване. От
началото на изпреварването до сблъсъка, отново според заключението, са
изминали 1,82 секунди. В тези 1,82 секунди К. е можел според вещото лице да
погледне в огледалото за обратно виждане и да възприеме изпреварващата
„******“ и ако беше я възприел в рамките на първите 0,5-0,6 секунди от
началото на изпреварването е можел да не потегли или веднага да натисне
спирачката, за чието сработване, отново според вещото лице, са нужни 1,2
секунди от възприемането на опасността до сработването на спирачките, така
че автомобилът да не достигне до мястото на сблъсъка. Това са категорични
данни от които няма основание да не се изведе извод, че и водачът К. също е
допуснал нарушение, конкретно на чл.25 от ЗДвП, „който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например (...) да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента (...),
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение“, като на практика без да се огледа е предприел маневрата „ляв
завой“. Никой от свидетелите и конкретно свидетелката намираща се в този
18
автомобил не дават сведения в такава насока, предвид на което и данните от
заключението на вещото лице следва да се възприемат изцяло.
В случая безспорни са данните в насока, че е налице съпричиняване,
като правилно от първоинстанционния съд е оценено същото, в съотношение
2/3 от П.Ц. срещу 1/3 от Н. К., като се има предвид броят на нарушените от Ц.
правила, от една страна, но от друга- важността на правилото при завой
наляво водачът да е напълно убеден, че няма опасност от произшествие. Няма
основания реално да се приемат други проценти на съпричиняване, в какъвто
смисъл са наведени доводи, както в тази жалба, така и в следващата от другата
страна.
При тези съображения и няма основание да се приемат възраженията в
насока, че при неправилния анализ на доказателствата следва да се приеме, че
исковата претенция е доказана в пълен размер, тъй като вина за пътния
инцидент е единствено на водача на л.а. марка „***“, модел „***“, с рег.№
*******. Правилно в този аспект е прието, че стойността на унищожения
автомобил „******“ е определен в заключението на вещото лице на
16917,22лв., а стойността на ремонта на автомобила „***“- на 3026,56лв. При
съответното намаляване с оглед на процентното съотношение на
съпричиняването, предявената конкретно претенция за главница, то правилно
е и определена същата в размер на 2310,23лв. с взето предвид възражението за
прихващане от страна на ответника.
По отношение на въззивната жалба подадена от Н. И. К. с вх.
№3353/04.02.2025г. против Решение №1555/09.12.2024г. в посочените в нея
обжалвани части, то следва да се приеме, на база наведените в нея доводи, че
тя е частично основателна.
В нея се приема, че решението е частично неправилно, като основното
възражение е в насока, че ответникът и в случая водач на „***“ не е могъл да
предвиди предварително поведението на водача П.Ц. на МПС „*****“. В този
аспект се и цитира съдебна практика на ВКС.
В конкретният казус безспорно е наличието на такава практика, но тя не
е приложима, тъй като с оглед и на изложеното по- горе не може да има спор,
че ответникът К. също е извършил нарушение на ЗДвП и по- конкретно на
чл.25 от ЗДвП и в частност и общата норма на чл.20 от ЗДвП. Не е спорно, че
последния е предприел маневра завой наляво, но данните са, че същия не се е
19
огледал, като е имал възможност времеви период от време да го направи като,
както се сочи от вещото лице и с това реално да предотврати настъпването на
процесното ПТП. На практика с допуснато от него нарушение се игнорира
твърдението, че не може да се изисква от Н. К., при управление от негова
страна на МПС- ***, да предвиди, че друг водач ще извърши изпреварване и
се движи попътно в лентата за насрещно движение със скорост от над 70км/ч,
при положение, че са налице ограничения- пътят е в ремонт, забрана за
изпреварване, поставени знаци указващи преминаване само от дясната страна,
въведено ограничение на скоростта от 30км/ч.
На база установените нарушения и от страна на св.Ц., процента на
съпричиняване е по- малък за К., както е и прието от районния съд. Съответно
няма основание за цялостно приемане на вина само от водача на ******та,
респективно намаляване в още по- голям процент съпричиняване от страна на
ответника.
Следва обаче да се отбележи, че същата се явява основателна в частта
относно присъдения размер на лихва за забава за периода от 22.06.2020г. до
22.06.2023г. в размер на 1317,62лв. Този извод на съда се мотивира с това, че
същия неправилно е определен, тъй като не е взето предвид от районния съд
направеното възражение за прихващане касаещо освен главницата, така и
лихвата.
В случая се констатира, че първоинстанционният съд е присъдил
процесната лихва в размер на 1317,62лв., но не е извършил съответното
прихващане на база присъдената от него главница в размер на 2310,23лв. След
съответните изчисления, то размерът на претендираната лихва за забава който
следва да бъде уважен е за сумата от 719,10лв. Последицата от това е, че
постановеното решение в частта касаеща лихвата за забава следва да се
отмени в частта за разликата от 719,10лв. до присъдения размер от 1317,62лв.
и се потвърди до размера от 719,10лв. за период от 22.06.2020г. до 22.06.2023г.
По отношение на въззивната жалба на Н. И. К. с вх.
№13494/13.05.2025г.
В случая с тази жалба се обжалва Решение №398/09.04.2025г.,
постановено по гр.д.№3067/23г. по описа на РС- Пазарджик с която е оставено
без уважение искането на ответника Н. И. К. за допълване на решението с
произнасяне, каква сума се погасява чрез прихващане от уважената искова
20
претенция за лихва за забава в размер на 1317,62лв. за период от 22.06.2020г.
до 22.06.20223г.
Първоинстанционния съд в мотивите се не е отрекъл, че има допусната
от него грешка при изчислението, като е приел, че действително е присъдил
лихва в по- голям размер от действителния от 719,10лв., като не е взел
предвид прихващането на част от главницата, а само намаляването поради
съпричиняване. Допълнил е обаче, че това не е нито пропуск за произнасяне
по част от иска, нито очевидна фактическа грешка, тъй като от мотивите му не
може да се установи различна действителна воля на съда, тъй като последния
сочи, че и лихвата и главницата, следва да се уважат до размер от 1/3.
Съответно е приел, че подобна неочевидна фактическа грешка може да се
поправи само по пътя на обжалване.
Следва да се посочи, че данните от молбата с която е поискано
допълване на съдебното решение с вх.№3390/04.02.2025г. е визирано, че във
връзка с направеното възражение за прихващане се иска да се произнесе
съдът, каква сума чрез прихващане с вземане на ответника се погасява от
уважената ищцова претенция за лихва за забава в размер на 1317,62лв. за
период от 22.06.2020г. до 22.06.2023г.
В случая, ответникът и неговата защита с оглед на изведените мотиви на
районния съд, на практика е следвало да предприеме действия не по искане за
допълване, а единствено действия в насока обжалване на основното решение,
с което да се изрази несъгласие с така присъдената сума, което на практика и
се реализира с първата жалба на ответника.
Предвид и на това, с оглед на гореизложените съображения съдът
намира, че има основание да потвърди това обжалвано решение, като реално
интересите на този жалбоподател се защитават с подадената от него жалба
срещу основното решение касаеща размера на въпросната лихва.
В потвърждение на тази си изводи, е че районния съд категорично в
мотивите си е приел, че иска за забава следва да се уважи до размер на 1/3,
тоест при тези мотиви е следвало да е налице обжалване, което на практика не
е реализирано от К. и неговата защита. Следва да се посочи, че прие
евентуално приемане, че действително няма съответно произнасяне и се
постанови ново такова в основното решение, то за другата не би имала
възможност да защити правата си във връзка с обжалване на така постановен
21
съдебен акт на този етап от процеса.
Ето защо, тази жалба също се явява неоснователна и това решение
следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
С оглед този изход на делото при условие на единствено частична
основателност на жалбата на К. с вх. №353/04.02.2025г., то в тежест на ЗАД
„Армеец“ следва да се присъдят направените от първия съдебно- деловодни
разноски в размер на половината от внесената ДТ- 72,55лв. по тази жалба, а
именно 36,27лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 1300лв. Във
връзка с така определения последен размер, бе съобразено и основателността
на възражението за прекомерност направено от страна на процесуалния
представител на застрахователното дружество и използваната за ориентир
Наредба №1 от 9 юли 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и
конкретна правна и фактическа сложност на делото и извършените по него от
този представител процесуални действия.
Съдът не намира, че следва да присъди претендираните транспортни
разходи, тъй като не са налице доказателства от кого те са реализирани, както
и претенцията за ДТ по втората въззивна жалба на К..
Поради изложеното и на основание чл.271 от ГПК, Пазарджишкия
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение №1555/09.12.2025г. постановено по гр.д.
№3067/2023г. по описа на РС- Пазарджик в ЧАСТТА за присъдената лихва за
забава, за разликата от 719,10лв. до присъдения размер от 1317,62лв., за
периода от 22.06.2020г. до 22.06.2023г., като ПОТВЪРЖДАВА същото в
ЧАСТТА до размера от 719,10лв. за периода от 22.06.2020г. до 22.06.2023г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1555/09.12.2025г. постановено по гр.д.
№3067/2023г. по описа на РС- Пазарджик, в ЧАСТТА с която е признато за
установено, че ответникът Н. И. К., ЕГН **********, от гр.***********,
дължи на ищеца ЗАД “Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.„Стефан Караджа“ №2, сумата 2310,23лв.- главница
и законната лихва, считано от 23.06.2023г. до изплащане на вземането,
представляващи регресно вземане по заплатено от ищеца на „УниКредит
22
Лизинг“ ЕАД застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на
автомобил „*****“, с рег.№****** за вреди- тотална щета, настъпили в
резултат от произшествие от 15.09.2018г. в гр.Пловдив с участието на
ответника, за които суми е издадена заповед за изпълнение
№1147/27.06.2023г., издадена по ч.гр.дело №2324/2023г. на Пазарджишкия
районен съд, с която е отхвърлен иска за разликата над 2310,23лв. до общия
предявен размер от 12983,82лв. и над 1317,62лв. до 3952,86лв. за лихвата за
забава, от които за разликата от 2310,23лв. до 4327,94лв. за главницата- поради
погасяване чрез прихващане с вземане на ответника към ищеца като
застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобил ******
за претърпени от ответника имуществени вреди в резултат на същото ПТП по
вина на водача на автомобил ******, а в останалата част на главницата и
лихвата- като неоснователен, в ЧАСТТА за разноските, както и Решение
№398/09.04.2025г., постановено по гр.д.№3067/2023г. по описа на РС-
Пазарджик.
ОСЪЖДА ЗАД “Армеец“, да ЗАПЛАТИ на Н. И. К. съдебно-
деловодни разноски пред настоящата инстанция в общ размер от 1336,20лв.,
от които 1300лв.- адвокатско възнаграждение и 36,20лв.- ДТ за въззивно
обжалване.
Решението, подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщението до страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23