№ 22417
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:......
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20231110156951 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от К. Й. М. ЕГН **********,
представляван от адвокат П. М. Б. с личен № ********** към Адвокатска колегия - ..., със
съдебен адрес: ..., осъдителен иск с правно основание чл. 2. ал. 1, т.З от ЗОДОВ срещу ...., с
адрес: ..... Ищецът претендира осъждане на ответника за сумите от 7 000лв, представляващи
претърпени неимуществени вреди, следствие на водено срещу ищеца досъдебно
производство повече от 7 месеца - ДП № 32/2023г. по описа на РУ-Своге за престъпление по
чл. 3436, ал. 3 НК, което било прекратено с постановление за прекратяване от 12.09.2023г. на
РП - Костинброд. Претендира и законната лихва от 22.02.2023г. - датата на която е
образувано досъдебното производство срещу ищеца.
Желае на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът да заплати съдебните разнозки и
адвокатско възнаграждение.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 22.02.2023. около 12:30ч., докато управлявал
товарен автомобил марка ..., собственост на ....., в с. Реброво. обл. Софийска, на второкласен
път II- 16, на около 500 метра от разклон за с. Батулия, бил спрян за проверка от
полицейските служители ... и ...... - мл. автоконтрольори към ОДМВР - София. РУ-Своге.
Полицейските служители извършили проверка за употреба на наркотични вещества и техни
аналози на ищеца, като използвали техническото средство ....." с № ...., тариран до септември
2023г, като техническото средство отчело положителен резултат за употреба на амфетамин.
Следствие на положителния резултат е бил съставен АУАН №..... от 22.02.2023г., след което
полицейските служители придружили ищеца до ВМА - София, където му била взета кръвна
проба и урина за химическо изследване. Била наложена и ЗППАМ №....., с която се отнело
1
..... на ищеца. След взимането на пробите във ВМА-София, ищецът бил откаран в РУ-Своге,
където бил обискиран на основание чл. 80 от ЗМВР, след което бил задържан със заповед за
задържане от 22.02.2023г. Няколко дена след освобождаването му получил призовка от
ОДМВР-София, РУ-Своге. че трябвало да се яви в сградата на РУ-Своге. за да бъде
привлечен в качеството на обвиняем и да бъде разпитан в това качество.
След изготвянето на химико-токсилогична експертиза, която не установява присъствие на
наркотични/упойващи вещества, ДП 32/2023г. било прекратено с постановление от
12.09.2023г. на зам. Районния прокурор при РП-Костинброд, ТО- Своге поради
несъставомерност на престъплението по чл. 3436, ал. 3 от НК и била издадена Заповед за
отмяна на ЗППАМ № .....
На осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ с оглед воденото срещу него досъдебно производство,
ищецът счита, че държавата отговаря за претърпените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в нравствени, емоционални и психически терзания на личността; накърнена
чест и достойнство; уронен престиж и добро име в обществото; силно неудобство; чувство
на унижение, притеснение, несигурност и безпомощност; загуба на доверие в националните
правозащитни институции; претърпян силен стрес, страх и напрежение; поругаване на
личното му достойнство; опетняване на доброто му име сред близки и познати, тъй като
досъдебното производство се водило в продължение на 7 месеца и следва ....... да заплати на
ищеца сумата от 7 000лв, ведно със законната лихва от 22.02.2023г., от която дата е
образувано досъдебното производство срещу него.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ......., представлявана от ............
Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан и по размер. Счита, че за вредите,
причинени от отнемането на СУМПС и задържане в поделенията на МВР не отговаря ........
Счита, че твърденията за влошено здравословно състояние са недоказани от ищеца, както и
че претендираните вреди не са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, както
и счита, че размерът на исканото обезщетение е силно завишен. Ответникът посочва, че
липсват доказателства за влязла в сила оправдателна присъда, заверена по надлежния ред,
нито че има приложен окончателен прокурорски акт, влязъл в сила. Твърди, че за вреди,
претърпени от ищеца, от отнемането на неговото СУМПС, както и от 24ч. задържане по
реда на ЗМВР, ....... не следва да отговаря
Съдът, след като обсъди представените доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено досъдебно производство №32/2023г., по описа на РУ- Своге,
прокурорска преписка №474/2023г. по описа на РП-Костинброд, ТО-Своге. което е
приключило с постановление №4711/2023 от 12.09.2023г
От приложеното по настоящото дело досъдебно производство №32/2023 г\. по описа на РУ-
Своге, прокурорска преписка №474/2023г. по описа на РП-Костинброд. ТО-Своге, става
видно, че на 22.02.2023г. ... и .... - мл. автоконтрольори към ОДМВР, РУ-Своге, в изпълнение
на служебните си задължения, около 12:30ч в землището на село Реброво, общ. Своге, по
2
второкласен път II-16 спират за проверка товарен автомобил марка .... При извършената
проверка, след като са се представили и са поискали документи за самоличност на водача и
тези на автомобила е установено, че водач е К. Й. М., ЕГН .... - ищецът по настоящото дело.
4
и че автомобилът е собственост на „..... ........ Извършена е проверка за наличието на
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство ...., №..... калиброван до
09.2023г. и след проверката служителите на реда установяват, че пробата отчита
положителен резултат за наличие на амфетамин, в слюнката събрана в устната кухина на
водача. На К. М. е издаден талон за меддицинско изследване №....., с направление ВМА- гр.
София и на същия е съставен АУАН, серия GA, с бланков № .... за извършено нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. I, пр. 2 от ЗДВП. Иззети са ........ и КТ към него със заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № ........ Между страните не се спори, а и от
приложеното досъдебно производство се установява, че К. М. е задържан със заповед за
задържане от 22.02.2023г.
От приложените по досъдебното производство справки съдимост и характеристични данни
за К. Й. М. става видно, че същият е неосъждан и няма криминалистически регистрации за
извършени престъпления.
С постановление на разследващ полицай е възложена да се извърши съдебно- химическа
експертиза, с която да бъде установено дали в кръвна проба, взета на 22.02.2023г. от лицето
К. Й. М. се съдържат наркотични вещества или техни аналлози и ако да, да се посочат
техния вид и процентно съдържание. Съдебно химико-токсикологична експертиза е
изготвена на 31.07.2023г., от чието заключение е видно, че от извършените изследвания на
предоставените проби на кръв и урина от лицето К. Й. М., ЕГН: **********, не е
установено присъствие на наркотични вещества и психоактивни медикаменти.
От приложена като доказателство, а и по досъдебното производство призовка от ОДМВР-
София, РУ-Своге, е видно, че ищецът е бил призован да се яви в сградата на РУ-Своге при
ст. разследващ полицай ..... за да бъде привлечен в качеството на обвиняем и да бъде
разпитан в това качество по БП №32/2023г. по описа на РУ- Своге. Въпреки това според
постановлението за прекратяване на досъдебното производство от 12.09.2023г. е описано, че
на К. М. не е повдигнато обвинение.
В хода на досъдебното производство са извършени множество процесуално- следствени
действия, сред които разпит на свидетели, събиране на писмени доказателства, извършване
на съдебно-химическа /токсилогична/ експертиза и други.
като същото е приключило с мнение на разследващия полицай за прекратяване на
досъдебното производство от 04.08.2023 г.
С постановление №4711/2023 от 12.09.2023г. на прокурор при РП - Костинброд. ТО Своге -
...., досъдебно наказателно производство № 32/2023 по описа на РУ-Своге, прокурорска
преписка № 474/2023г. по описа на РГГКостинброд. ТО-Своге, е прекратено.
За установяване на фактическите си твърдения относно претърпените неимуществени вреди
ищецът ангажира гласни доказателства посредством показанията на свидетеля .....
3
/обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 14.10.2024 г. /.
Ог показанията на св. ....... се установява, че се познава с ищеца от 8 години и живеят заедно
с нейните родители на семейни начала. Съдът кредитира дадените свидетелски показания,
като счита, че макар да е налице обвързаност между ищеца и свидетеля, дадените показания
са вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалия доказателствен материал в
производството. Споделя, че след инцидентът, ищецът е станал по-притеснен да не го
задържат отново. Притеснявал се от това, че има опасност да го уволнят, тъй като го
преназначили като складов работник в дружеството, в което работил и колегите му
започнали да странят от него и се държали дръпнато. Преустройството в работата му било
свързано с това, предишната му длъжност изисквала управляване на МПС. Чувствал се зле,
тъй като не можел да допринася за общия бюджет и да бъде пълноценен за себе си. Съседите
в квартала, в който живее ищецът, също са разбрали за инцидента, което повлияло на
доброто му име и те почнали да странят от него. Родителите на св. ......., тъй като живеят
заедно, също са започнали да мислят, че ищецът е приемал някакви субстанции. Ищецът не
е посещавал психолог, тъй като споделял на свиделя. която е най-близкият човек до него.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Според нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени
на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или, че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата по чл.2.
ал.1, т.З от ЗОДОВ е обективна, като дължимото обезщетение обхваща всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането - чл. 4
от ЗОДОВ. За да възникне субективното право на увредения по чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ,
следва да са осъществени следните кумулативно дадени предпоставки: на ищеца да е било
повдигнато обвинение в извършване на престъпление; ищецът да е бил оправдан по
повдигнатото обвинение с влязъл в сила съдебен акт; ищецът да е претърпял вреди; да е
налице причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредите.
В конкретния случай с оглед събраните по делото доказателства и практиката на ВКС следва
да се приеме, че ищецът има качеството на обвиняем в досъдебно производство №32/2023г.,
въпреки че срещу него не е повдигнато обвинение е постановление. Това е така, защото е
образувано досъдебно наказателно производство и са извършени действия по разледване
срещу уличено лице - ищеца, които действия са предварителни и подготвителни действия за
събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение /чл. 215 и чл.
219 НПК/. Предварителните действия са свързани е упражняване на държавна принуда и
когато са неоснователни - причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези
действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същия иск по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо
повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на упражнената
принуда, защото не е повдигнато обвинение, но правилото е, че който може по голямото,
4
може и по-малкото. Следователно за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното
лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено
поради липса на доказателства, ....... носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Ето защо
съдът приема, че по отношение на ищеца като уличено за извършване на престъпление лице,
от страна на отговорния държавен орган - ......., е установено неоснователно упражнена
принуда, , образуване на досъдебно производство за престъпление по чл. 343"б", ал. 3 НК,
по което единствено възможно лице извършител на деянието е ищеца, като в видно от
съобщение от 22.02.2023г. от РУ - гр. Своге до РП - Костинброд същото е образувано срещу
... Й. М., като той е получил призовка по досъдебното производство за явяване в РУ- Своге
за повдигане на обвинение и привличането му като обвиняем.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен
осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на
общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или
неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия
на лица от съответните правозащитни органи. Съдебната практика приема, че едно висящо
наказателно производство винаги води до негативни преживявания, които са естествни. Като
обичайни неимуществени вреди практиката е квалифицирала нравствените, емоционалните
и психически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в
обществото. Като нормално състояние на нещата практиката приема, че по време на цялото
наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в
последствие е постановена оправдателна присъда, изпитва неудобства, чувство на
унизеност, притеснение и несигурност, изпитване на неприятни чувства, усещания и
преживявания, доколкото са накърнени моралните и нравствени ценности у личността, както
и социалното му общуване. Отделно съдът взе предвид, че за твърдените болки и страдания
ищецът е ангажирал свидетелските показания на свидетелката ......., която е лице. с което
ищецът живее и споделя ежедневието си. Свиделят има преки и непосредствени
впечатления върху това как воденото срещу ищеца досъдебно производство се е отразило
върху емоциите му и съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като счита, че те са
логични и последователни и съответстват с приетите от практиката като обичайни
неимуществени вреди, следствие на водене на досъдебно производство срещу ищеца.
Ищецът по иск с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ може да претендира обезщетение за
обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без да е нужно да
ги описва подробно в исковата молба. Тогава не са нужни формални, външни доказателства
за установяване на тези обичайни вреди, тъй като ге настъпват винаги в резултат от
наказателното производство. В този случай размерът на обезщетението следва да се
определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия (Решение № 63 от 18.03.2016 Г. по гр.д. № 5124/2015 г., г., III г.о.
на ВКС; Решение № 165 ОТ 16.06.2015 г. по гр. Д. № 288/2015 г., III г.о. на ВКС).
Следователно в разглеждания случай настоящият състав приема, че ищецът е претърпял
обичайните неимуществени вреди, които настъпват като пряка и непосредствена последица
5
от образувано наказателно производство, изразяващи се в стрес, притесние, тревожност,
влошаване на отношенията с близки и роднини, както и накърняване на доброто име в
обществото.
За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените неимуществени вреди се
определя от съдилищата на база на релативния критерий за справедливост - арг. по чл. 52 от
ЗЗД. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на
обезщетението. Такива обстоятелства са продължителността на наказателното производство,
тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя на деянията, по които е било
незаконното повдигнатото обвинение, ограничаването на гражданските права, вида на
мярката за неотклонение и нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото му
положение. При определяне на размера на обезщетението следва да се вземат предвид и
социално- икономическите условия към съответния период. Определянето на обезщетение
по справедливост предпоставя съобразяване на конкретни условия - място и време на
възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, стандарт на живот,
средно-статистически размер на доходите. Това е така, защото критерия на справедливостта
не може да бъде изолиран от тези условия. (В този смисъл Постановления № 4/1964 и №
181968 на Пленума ВС; Решение № 344/24.11.2014 г. по гр. д№ 2378/2014 г. на ВКС, IV-то Г.
О.; Решение № 18/20.02.2014 г. по гр. д. № 2721/2013 г. на ВКС, IV-то Г. О.; Решение №
267/26.06.2014 г. по гр. д. № 820/2012 г. на ВКС. IV-то Г. О.; Решение № 55/1 1.03.2013 г. по
дело № 1 1.03.2013 г. на ВКС, IV-to Г. О. : Решение № 401/21.10.2011 г. по гр. д. № 483/2011 г.
на ВКС, IV-то Г. О. постановени по реда на чл. 290 от ТПК и задължителни за настоящия
състав).
Изхождайки от тези принципни положения, в настоящия случай следва да се имат предвид
всички фактори, обуславящи конкретно претърпените от ищеца вреди. Следва да се има
предвид относително кратката продължителност на наказателното преследване -7 месеца,
краткият престой на ищеца в мястото му на задържане РУ -
Своге - 24 часа. Освен това на ищеца не е била наложена мярка за неотклонение или друга
мярка за процесуална принуда, която да ограничава правото му на придвижване.
Настоящият съдебен състав намира за релевантен фактор за определяне размера на
обезщетението и тежестта на престъплението, в което ищецът е бил обвинен. Преследването
е било запрестъпление, което не изпълнява критериите за тежно умишлено престъпление..
Претърпените от ищеца неимуществени вреди сами по себе си не са значителни, доколкото
не са довели до увреждане на психо- физическото състояние на ищеца, предвид липсата на
твърдения за търсена и ползвана медицинска или друга специализирана помощ след
прекратяване на производството или оказано трайно увреждане.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази, че
няма как да бъде изцяло формално съизмерен, тъй като тази ситуация би се отразила
различно на хората, е оглед на тяхната личност и различията помежду им. Съгласно
константната съдебна практика, обезщетенията се определят по справедливост, като за всеки
6
конкретен случай се преценяват е оглед установените по делото обстоятелства, тежестта на
повдигнатото срещу ищеца обвинение, продължителността на досъдебното производство и
продължителността на принудителната административна мярка, отражението на
досъдебното производство върху физическото и психическото здраве , върху доброто име на
ищеца в обществото и върху взаимоотношенията му със семейство, близките и приятелите
му. В настоящия случай досъдебното производство трае 7 месеца, като е образувано за
извършено престъпление по чл. 3436, ал. 3 НК, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода от една до три години. От събраните по делото доказателства става ясно, че
воденото срещу него досъдебно производство се отразило най-вече върху отношенията му е
близките му, както и върху доброто му име в обществото и върху работните му
взаимоотношения с неговия работодател и колеги. Освен това била наложена и ПАМ
отнемане на СУМПС, както и бил задържан за 24ч. От друга страна, производството е
прекратено е постановление на прокурор месец след изготвяне на съдебно токсикологичната
експертиза.
Следва да се вземе предвид и възрастта на ищеца, която към момента на водене на
производството е била 32 години, която възраст предполага висок праг на психическите и
физическите способности за справяне е психологическите последици от неправомерното,
както и че с участието на ищеца не са извършвани процесуални следствени действия.
Предвид изложените по-горе съображения и в съответствие е принципа за справедливост
съдът намира, че паричният еквивалент на претърпените от ищеца болки и страдания е в
размер на 1 800 лв., за която сума и искът се явява основателен и следва да бъде уважен и
следва искът да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 7000лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение, произтичщо от непозволено
увреждане, каквото е настоящото по ЗОДОВ, длъжникът се намира в забава от деня на
увреждането, без да е нужно до него да бъде отправена покана. От
този момент ищецът по иск за вреди от деликт има вземане за обезщетение за претърпените
вреди, ведно е обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86. ал. 1 ЗЗД. С оглед
предвиденото в чл. 51, ал. 1 ЗЗД за обезщетяване на всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане, лихвите се явяват компенсаторни, а
не мораторни и се дължат като допълнение на обезщетението от деня на увреждането.
Затова размер на лихвата, която макар и компенсаторна е законна, не следва да бъде
определян. Задължение на съда е да посочи началния момент на тази лихва, а размерът й ще
бъде изчислен в изпълнителния процес в зависимост от момента на плащане на главното
задължение. В разглеждания случай, както бе отбелязано по-горе, към определеното
обезщетение се дължи законна лихва, считано от 12.09.2023г. до окончателното изплащане
на главницата.
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски. По отношение на
държавната такса и по арг. от чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, същата следва да бъде присъдена
изцяло в полза на ищеца, независимо, че искът е уважен частично, в размер на 10лв.
7
Не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение в полза на ищеца, тъй като същото се
претендира въз основа на договор за правна и защита и съдействие, приложен по делото, в
който е вписано "договорено възнаграждение" от 1360 лв., но не е отразено по какъв начин
(в брой, или по банков път) е заплатена сумата. Ето защо не е доказано според изискванията
на т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, плащане на
претенцията за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното. Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1. т. 3, пр. 2 вр. чл. 4 ЗОДОВ ..... да заплати на К. Й. М.
ЕГН **********, сумата от 1 800лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
следствие от водено досъдебно производство ДП 32/23 г. по описа на РУ - Своге и пр. пр.
474/23г. по описа на РП - Костинброд за престъпление по чл. 3436, ал. 3 НК, което досъдебно
производство е прекратено е постановление от 12.09.2023г., в едно със законната лихва от
12.09.2023г. до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди над уважения размер от 1800лв. до пълния претендирай размер от
7000лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ .... да заплати на К. Й. М.
ЕГН ********** сумата от 10лв. представляваща заплатена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препие от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8