№ 520
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000500641 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 260695 от 05.05.2023 г. по гр.д. 110/2016 г. по описа на СГС, I-3 състав
(изменено в частта за разноските с Определение от 26.09.2023 г. по реда на чл. 248 ГПК),
„Лев Инс” АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Черни връх” 51Д е осъден да заплати на В.
Н. К. с ЕГН: ********** и А. М. К. с ЕГН: ********** сумите от по 180 000 (сто и
осемдесет хиляди) лв. за всеки от тях на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), представляващи
обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на М. А. К. (баща на
А. К. и съпруг на В. К.) при ПТП, настъпило на 25.11.2012 г. ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 25.11.2012 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил
исковете за разликата до заявените с исковата молба размери от по 300 000 лв. за всеки от
ищците. Изцяло е отхвърлен и иск за обезщетяване на имуществени вреди в размер 4 000
лв., изразяващи се в стойността на л.а. Мерцедес 250Д, рег. № ********, платима на всеки от
ищците, съобразно наследствените им квоти. Застрахователното дружество и ищците са
осъдени да платят съответните съдебно-деловодни разноски и държавна такса в полза на
СГС съгласно правилата на чл. 78, ал. 1, 3, 6 и 8 ГПК съобразно крайния изход на делото
(уважена и отхвърлена част на исковете). Присъдено е и адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) на процесуалния представител на
ищците, а решението е постановено при участието на третите лица-помагачи (ТЛП) на
страната на ответника – П. Д. Г., „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД и ЗК „Олимпик-клон
България” КЧТ.
1
В срока за въззивно обжалване са постъпили три въззивни жалби – от „Лев Инс”
АД, от ТЛП П. Г. и насрещна такава от ищците В. и А. К..
Оплакванията в жалбите са следните:
В тази на застрахователя и на третото лице-помагач се релевират оплаквания за
неспазване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД (присъждане на прекалено големи обезщетения,
несъобразени със съдебната практика в подобни случаи), както и за неправилност на акта по
отношение на произнасянето по претендираната законна лихва върху търсените
обезщетения, вкл. и непроизнасяне по направено от „Лев Инс” АД възражение за изтекла
погасителна давност по претенцията за присъждане на законна лихва. Отделно от това, в
жалбата на акционерното дружество се развиват мотиви за неправилност на решението на
градския съд досежно възприетия механизъм на ПТП при определяне на това чия е
отговорността на пътното произшествие, както и недоволство за определения размер на
възнаграждението за един адвокат при условията на чл. 38 ЗАдв. Ето защо, страните молят
САС за отмяна на решението и отхвърляне на исковете изцяло, а алтернативно – за
намаляването им като размери на присъдените главници ведно със законните последици от
това.
В насрещната въззивна жалба на ищците се изразява несъгласие с изводите на СГС
за разпределяне на принос в съответното съотношение между водачите на три от
автомобилите, участвали в процесното ПТП. Намира се, че с оглед изводите на наказателния
съд и влязлата в сила присъда на ВКС за наказателноправните аспекти на деянието, вкл. и
разпоредбата на чл. 300 ГПК, следва да се зачете друг механизъм на непозволеното
увреждане, различен от възприетия от градския съд. Изразява се несъгласие с разпореденото
относно претенцията за имуществени вреди, като се счита, че тя е следвало да се уважи
съобразно изслушаните в първата инстанция експертизи. Претендира се отмяна на
първоинстанционното решение в съответните части и уважаване на претенциите съгласно
изложеното в жалбата. Претендират се разноски.
Отговори на въззивните жалби по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК са подали, както
следва: ТЛП Г. на жалбата на „Лев Инс” АД, от В. и А. К. на жалбата на П. Г.; на ТЛП „ДЗИ-
ОЗ” ЕАД на жалбата на П. Г.; на В. и А. К. на жалбата на „Лев Инс” АД, включително и
отговор от ТЛП П. Г. на насрещната въззивна жалба, както и отговор на същата, но от „Лев
Инс” АД.
Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.
След като обсъди материалите по делото, бе възприета от настоящия състав
следната фактическа и правна обстановка по същото:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ от В. Н. К. с ЕГН:
********** и А. М. К. с ЕГН: ********** против „Лев Инс“ АД за сумата 600 000 лв. или по
300 000 лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, претендирано пряко от застрахователя, и сумата 4 000 лв. - обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на л.а. Мерцедес 250Д, рег. № ********,
2
платима на всеки от ищците, равна на наследствените им квоти, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 25.11.2012 г. до окончателното й изплащане и сторените по
делото разноски, в това число адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 25.11.2012 г. около 14,30 ч. на третокласен път ІІІ-108 „І-1-
Петрич“ при ПТП е загинал М. А. К. – съпруг на ищцата В. К. и баща на ищеца А. К.. ПТП
било настъпило по вина на водача П. Д. Г., който при управление на л.а. марка Ауди А4, рег.
№ ********, с посока на движение от гр. Петрич към София, със скорост от 135 км/ч., при
максимално допустима скорост от 90 км/ч., настига движещия се в същата посока л.а. марка
Ауди А6. Водачът Г. започнал изпреварване. По същото време на около 110 м. пред
наближаващите автомобили от десния банкет на пътя, считано за посоката им на движение
започнал да навлиза л.а. марка Тойота. Това принудило водача на л.а. Ауди А6, разположен
изцяло в дясната лента да започне аварийно спиране. В процеса на спирането по
продължение на спирачния път, автомобилът се отклонил постепенно вляво в посока на
лентата за насрещно движение. За да избегне удара в него водачът на изпреварващия
автомобил Ауди А4 П. Г., който изцяло бил навлязъл в лентата за насрещно движение, също
се отклонил вляво, като по този начин се оказал срещу приближаващия лек автомобил
„Мерцедес 250Д, рег.№ ********, управляван от М. К.. Въпреки опита на К. да предотврати
удара, поради късото разстояние и високата скорост на л.а. Ауди А4, последвал тежък челен
кос удар с предните леви части на двата автомобила. От удара л.а. Мерцедес се върнал назад
и се завъртял надясно, считано за посоката си. Почти веднага след това, МПС-то било
ударено в средна лява колона и задна лява част от отклонилия се при спирането и навлязъл в
лентата му л.а. Ауди А6. От последното съприкосновение, л.а. Мерцедес бил избутан и
напуснал пътното платно.
Непосредствена причина за смъртта на К. е острата кръвозагуба вследствие на получената
при ПТП тежка съчетана автомобилна травма.
Според отразеното в исковата молба, по случая било образувано ДП № 865/2012 г. по
описа на РУ-Петрич, пр.пр. № 5037/2012 г. по описа на ОП-Благоевград, приключило с
внасянето на обвинителен акт. Образувано било НОХД № 110/2015 г. по описа на ОС-
Благоевград, което към момента на завеждане на делото не било приключило с влязъл в сила
съдебен акт.
Ищците заявяват, че изключително тежко понасят загубата на своя съпруг и баща, тъй като
през годините отношенията между тях били основани на обич, съпружеска и родителска
опора и уважение, като си помагали взаимно и били привързани един към друг. Твърдят, че
болка от загубата ще изпитват до края на дните си.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищците твърдят да е сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п. 22112002568316,
валидна за периода 15.11.2012 г. – 14.11.2013 г.
В тази връзка са предявили настоящия иск срещу „Лев Инс“, АД с правно основание чл.226,
ал.1 КЗ /отм./ и чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и
3
имуществени вреди в посочения размер, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 25.11.2012 г., до окончателното изплащане и сторените по делото разноски, в
това число адвокатски хонорар.
Ответникът „Лев Инс“ АД оспорва предявените искове изцяло по основание и размер.
Оспорва наличието на виновно поведение на водача Г., по причина на което да се е
осъществило процесното ПТП, довело до смъртта на наследодателя на ищците.
Оспорва настъпването на риска, покрит по застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Оспорва причините за станалото ПТП и неговия механизъм, като твърди, че произшествието
е настъпило и по вина на останалите участници в транспортния инцидент.
Твърди, че е налице съпричиняване от страна на водача на л.а. Ауди А6 с рег. № ********,
поради извършено от него нарушение на разпоредбата на чл. 20, чл. 21, чл. 25 и чл. 42, ал. 3
ЗДвП.
Счита, че е налице и независим принос от страна на водача на л.а. Тойота Авенсис с рег. №
******** – Г. И. К., който е нарушил чл. 25 ЗДвП.
Отделно от това твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат и от страна на
починалия М. К., поради управление с превишена скорост и без поставен обезопасителен
колан.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на неимуществени вреди е прекомерно
завишен и не кореспондира с принципа за справедливост, заложен в закона, както и с
трайната съдебна практика в подобни случаи.
Оспорва изцяло исковете за присъждане на лихви по претенциите за неимуществени и
имуществени вреди, като неоснователни. На самостоятелно основание, прави възражение и
за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за лихва, съгласно чл. 111,
буква “в“ ЗЗД.
Оспорва изцяло исковата претенция за обезвреда на имуществени вреди, заявена като загуба
на л.а. Мерцедес 250Д с рег.№ ********, като счита, че автомобилът не представлява част от
наследствената маса на починалото лице.
По делото са конституирани на основание чл. 219 ГПК като трети лица – помагачи на
страната на ответника - П. Д. Г., ЗК „Олимпик– КЛОН БЪЛТАРИЯ“ КЧТ и „ДЗИ – Общо
Застраховане“ ЕАД.
Обжалваното решението на СГС е валидно и допустимо. При преценката относно
неговата правилност, при спазване на чл. 269 - чл. 271 ГПК, САС следва да се произнесе
само по оплакванията във въззивните жалби.
Относно оплакванията за неспазване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, изискваща
обезщетяване на неимуществените вреди по справедливост:
4
Според указанията, дадени в ППВС № 4/1986 г. на ВС на България, съдът трябва да
извърши преценка на всички обективно съществуващи и установени по делото
обстоятелства, от които се гради заключение за това какви морални вреди реално са
причинени на увреденото лице, в каква степен и колко продължително са засегнати
чувствата на конкретния индивид, като в т. 11 от Постановлението са примерно изброени
някои от тях. Установено е трайно и непротиворечиво тълкуване в многобройни решения на
състави на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК, според които, при определяне
размера на обезщетението по реда на чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди от причинена в
резултат на деликт смърт, от значение са конкретните обстоятелства, при които е настъпила
смъртта; съпътстващите физически болки и други страдания на починалото лице, тяхната
сила, интензитет и продължителност на болковия синдром, те в каква степен са били
възприети от ищеца, как са се отразили върху неговата психика и емоции; възрастта на
пострадалия и тази на ищеца към датата на деликта; родствените и емоционални отношения
между ищеца и пострадалия, близостта между тях; конкретните чувствата на ищеца към
момента на деликта и след това; отражението върху психиката и начина му на живот. Във
всички случаи, не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на
обогатяване за пострадалия, а справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични
случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се
съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. Като база при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и
средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането. Нивата
на застрахователно покритие, респ. - нормативно определените лимити на отговорност по
застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, са от значение при определяне
размера на обезщетенията за неимуществени вреди относно възможния максимален размер,
при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск, индиция са за
икономическата конюнктура, но сами по себе си не са критерий, нито са база за определяне
размера на обезщетението (в този см. решение № 95/24.10.2012 г., постановено по т.д. №
916/2011 г. на ВКС, I т.о., решение № 179/29.01.2016 г. по т.д. № 2143/2014 г. на I т.о. на ВКС,
решение № 207/03.09.2013 г. по т.д. № 207/2011 г. на II т.о., решение № 83/06.07.2012 г. по
т.д. № 795/2008 г. на II т.о. и решение № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на II т.о. на
ВКС).
Оплакванията за неспазване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД са частично основателни. Това
е така, защото непозволеното увреждане е осъществено през 2012 г. При смърт на родители
или съпруг, настъпила през 2012-2013 г. се установява, че съдилищата присъждат
обезщетения в размер между 100 000 – 120 000 лв., като през посочените години има
промяна, макар и незначителна, към подобряване на икономическата обстановка в страната,
лимитите по застраховка „Гражданска отговорност“ са увеличени двукратно /напр. решение
227/2017 г. по т.д. № 33676/2015 г. на I г.о. на ВКС/.
По-високи от установените по-горе размери за деликт, причинен през 2012-2013 г., са
присъждани в случаи, когато е установена по-голяма близост между починалите родители и
5
децата – съвместно живеене, обгрижване и др. специфични обстоятелства – напр. в решение
№ 978/2016 г. на САС по в.гр.д. № 1098/2016 г. е установено, че пълнолетният син е живеел
заедно с починалия си баща, работили са двамата, чувствали са се като един отбор, бащата е
полагал и ежедневни грижи за внуците; в решение № 179/2016 г. по т.д. № 2143/2014 г. на
ВКС, I т.о. починалият родител е на 56 г., в работоспособна възраст, също живеел в общо
домакинство с децата си, помагал им, грижила се ежедневно за тях, като смъртта им
променила живота им. Подобни са сумите и при обезщетяване на болки и страдания,
причинени от смърт при ПТП на съпруг.
При така установеното и като взе предвид гласните доказателства – показанията на
св. Г. Н. И. /брат на В. К. и вуйчо на А. К./, разпитан пред Софийски градски съд,
настоящият състав на САС намира, че справедливият размер на обезщетението за всеки
ищец по делото следва да е в размер от по 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди/ лева. Такива
суми отговарят не само на съдебната практика в сходни случаи, но и на събраните по делото
доказателства. Преценените от СГС обезщетения от по 180 000 лв. са прекалено високи и
нереалистични, тъй като не отчитат социално-икономическата конюнктура в страната пред
2012 г., когато е настъпило процесното пътно произшествие. Теоретично, биха могли да се
присъдят и по-високи обезщетения за неимуществени вреди от сумите по 120 000 лв., но
само ако преживелите починалия лица бяха доказали при условията на пълно и главно
доказване, че преживяното душевно страдание е патологично осезаемо и когато болките и
страданията надвишават обичайните негативни последици по отношение на здравословното
състояние от един трагичен случай, т.е. трябва да е налице увреждане на здравето поради
шок, вследствие смъртта на техния близък /т.нар. „Schockschaden“ в немското право/. И тъй
като в случая, такова доказване не е проведено, обезщетенията следва да са в рамките на
константната съдебна практика за аналогични случаи, в т.ч. и на ВКС.
САС се съгласява изцяло с изводите на първата инстанция, че съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от починалия няма, заради неефективността на обезопасителния
колан, дори и да е поставен правилно - при данните от приетите пред СГС експертизи –
СМЕ и САТЕ. Поради това, обезщетенията не следва да се намаляват с принос по чл. 51, ал.
2 ЗЗД, какъвто няма.
Относно оплакванията за това чия е вината за процесното ПТП и кой следва да
отговаря за настъпилите вреди по реда на чл. 226 КЗ /отм./ в конкретния случай:
Становището на първостепенния съд в атакуваното решение, че било доказано
съизвършителство и принос, освен на водача на л.а. Ауди А4 /60%/, така и на водачите на
л.а. Ауди А6 и Тойота Авенсис /по 20%/ няма как да бъде споделено. Освен, че не
кореспондира с данните от САТЕ, то е в противоречие и с разпоредбата на чл. 300 ГПК. Това
е така, защото по делото са приложени копия от съдебните актове по наказателното дело от
общ характер, образувано по случая. Видно от същите /в т.ч. Решение 98/27.06.2022 г. по н.д.
№ 281/2021 г. на ВКС, НК, второ н.о., с което делото окончателно е приключило/, е приет за
настъпил механизъм на процесното ПТП, изключващ наличието на причинна връзка между
поведението на водача на л.а. „Тойота Авенсис“ и съставомерния резултат, причинен от
6
водача П. Д. Г.. Такава връзка обаче не се отчита и при водача на л.а. „Ауди А6“, доколкото в
съдебния акт на ВКС е посочено изрично, че подсъдимият Г. се е движил с твърде високата
скорост от 135 км/ч и не реагирал на възникналата опасност за движение чрез отказ да
довърши маневрата изпреварване и да предприеме аварийно спиране, а вместо това насочил
колата си наляво, удряйки автомобила на пострадалия К., който се е движил със съобразена
скорост и своевременно е навлязъл в десния банкет. През призмата на актовете на
наказателните съдилища и нормата на чл. 300 ГПК, настоящият състав на САС приема, че
при конкретното произшествие цялата вина за катастрофата носи ТЛП П. Г. и в този смисъл,
правилно е ангажирана отговорността на неговия застраховател „Лев Инс“ АД по
предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. Не е налице независимо съизвършителство и
принос на останалите водачи, участвали в пътния инцидент.
Основателни са оплакванията в жалбите на третото лице-помагач и на „Лев Инс“
АД за неотчитане на направеното възражение за частично погасяване по давност на
акцесорния иск за мораторна лихва върху главниците по претендираните обезщетения. Тази
давност е тригодишна. Исковата молба е депозирана по пощата на 30.12.2015 г., а доколкото
става дума за искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, при които не се изисква завеждане на
извънсъдебна претенция към застрахователя, както е при сега действащия Кодекс за
застраховането, то претенцията по чл. 86, ал. 1 КЗ се явява погасена по давност за периода от
25.11.2012 г. до 29.12.2012 г. и в този смисъл, неправилно е присъдена от СГС мораторна
лихва за забава върху главниците от деня на деликта – 25.11.2012 г.
Основателни обаче се явяват оплакванията в насрещната въззивна жалба за това,
че неправилно е отхвърлена изцяло претенцията за имуществени вреди изразяващи се в
стойността на л.а. Мерцедес 250Д, рег. № ********, платима на всеки от ищците, съобразно
наследствените им квоти.
Налице са основанията за уважаване на подобна претенция – цялостно
унищожаване на превозното средство поради виновното противоправно поведение на П. Г. и
наличие на остойностяване на вредите с помощта на вещо лице. Според САС в настоящия си
състав за меродавни при определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди
следва да се вземат предвид данните от допълнителното заключение по съдебно-
оценителната експертиза с вещо лице И. Й. /л. 124, том първи/, а именно – 3 940 лв. по
пазарна стойност „Мерцедес“, модел „250 Д“ към датата на ПТП-25.11.2012 г. С оглед на
това, че колата е произведена през 1990 г., т.е. изминали са повече от 15 години от датата на
производство, следва да се приложи таблица Приложение 2 към чл. 15, ал. 4 от Наредба №
24 от 08.03.2006 г., издадена от КФН /сега отм., но действаща към момента на настъпване на
произшествието/, съгласно което стойността на автомобили над 15 г. от датата на
производство се намаляват/коригират със седем на сто от първоначалната цена, или в случая
– 2 854 лв., в който смисъл е и допълнителното заключение на в.л. Й.. Доколкото става дума
за вещ, придобита в режим на СИО и с данни за наследници по закон – преживял съпруг и
едно дете, наследствените квоти на ищците са ¾ ид.ч. за В. К. и ¼ ид.ч. за А. К..
Следователно, обезщетенията за имуществени вреди възлизат на 2 140.50 лв. за В. К. и
7
713.50 лв. за А. К.. Те също следва да се присъдят с мораторна лихва за забава, считано от
30.12.2012 г. до окончателното им изплащане по съображенията, изложени по-горе.
Последните оплаквания, които САС ще трябва да обсъди по трите въззивни жалби са
тези за съдебно-деловодните разноски. Определението по чл. 248 ГПК на
първоинстанционния съд не е атакувано със самостоятелни частни жалби, за да е налице
изрично произнасяне на съда по този въпрос, но така или иначе, при различните изводи, до
които стигна настоящата инстанция за размерите на неимуществените и имуществените
вреди, то ще следва да се преизчислят и разноските за първите две инстанции – съобразно
приложените списъци по чл. 80 ГПК от страните, както и да се определи ново
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв с включване на ДДС към същото - за процесуалния
представител на двамата ищци.
В обобщение, решението на СГС следва да се отмени частично, като обезщетенията
за неимуществени вреди се намалят до сумите от по 120 000 лв., да се присъдят обезщетения
за имуществени вреди от 2 140.50 лв. за В. К. и 713.50 лв. за А. К., а мораторната лихва за
забава върху главниците по обезщетенията ще следва да се начислява от 30.12.2012 г.
предвид частично основателното възражение за погасителна давност относно исковете за
лихви, направено от „Лев Инс“ АД. В останалите атакувани части, решението на СГС е
правилно и ще следва да се потвърди.
Разноски:
За първата инстанция – при уважена част от исковете от общо 242 85 лв и отхвърлена
361 146 лв. Разноските на застрахователя възлизат на 730 лв., в които е включено и
юрисконсултско възнаграждение от 300 лв., при което дружеството има право да получи
436.48 лв. На основание чл. 38 ЗАдв във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004
г. на ВАдвС, на процесуалния представител на ищците се определя възнаграждение от
17 236.99 лв. с ДДС, а дължимата от „Лев Инс“ АД държавна такса е 9 714.16 лв. На третите
лица-помагачи разноски не се присъждат на основание чл. 78, ал. 10 ГПК.
Втора инстанция:
Видно от съдържанието на жалбата на „Лев Инс“ АД, обжалваемият материален интерес е
бил 296 000 лв. /360 000 – 64 000 лв./, доколкото обезщетенията за неимуществени вреди са
оспорени за сумите над 32 000 лв. за всеки. Уважената част е общо 120 000 лв. /2х60 000 лв./,
а неуважената – 176 000 лв. Претендираните разноски /в които е включено юрисконсултско
възнаграждение от 540 лв./ са общо 6 460 лв. Следователно, дружеството има право да
получи 2 618.92 лв. При определяне възнаграждението за един адвокат при условията на чл.
38 ЗАдв за втората инстанция, към сумата от 176 000 лв. /неуважената част по жалбата на
„Лев Инс“ АД/ следва да се добави и сумата от 2 854 лв., представляваща общо присъденото
обезщетение за имуществени вреди, или общо 178 854 лв. Поради това, възнаграждението
възлиза на 17 949.98 лв. с ДДС /чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС/.
Върху сумата от 2 854 лв. и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Лев Инс“ АД следва да се осъди
да заплати държавна такса от 57.08 лв. На третите лица-помагачи разноски не се дължат.
8
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 260695 от 05.05.2023 г. по гр.д. 110/2016 г. по описа на СГС, I-3
състав (изменено в частта за разноските с Определение от 26.09.2023 г. по реда на чл. 248
ГПК) в следните негови части: а/ в частта, в която „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, гр.
София, бул. „Черни връх” 51Д е осъден да заплати на В. Н. К. с ЕГН: ********** и А. М. К.
с ЕГН: ********** /и двамата със съдебен адрес: гр. София, бул. „Д. Цанков“ 23, вх. А, ет. 2/
сумите от по 60 000 (шестдесет хиляди) лв. за всеки от тях на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вследствие
смъртта на М. А. К. (баща на А. К. и съпруг на В. К.) при ПТП, настъпило на 25.11.2012 г.
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.11.2012 г.; б/ в частта, в която са
отхвърлени исковите претенции за осъждане на Лев Инс” АД, ЕИК: *********, гр. София,
бул. „Черни връх” 51Д да заплати на В. Н. К. с ЕГН: ********** сумата от 2 140.50 лв. и А.
М. К. с ЕГН: ********** сумата от 713.50 лв., представляващи обезщетения за имуществени
вреди, изразяващи се в стойността на л.а. Мерцедес 250Д, рег. № ******** при ПТП на
25.11.2012 г. съобразно наследствените им квоти след смъртта на техния общ наследодател
М. А. К.; в/ в частта, в която е присъдена мораторна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главниците на обезщетенията за неимуществени вреди за периода от 25.11.2012 г. до
29.12.2012 г.; г/ изцяло в частта за присъдените съдебно-деловодни разноски, а вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковите претенции по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./,
предявени против „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Черни връх” 51Д за
осъждане на това дружество да заплати на В. Н. К. с ЕГН: ********** и А. М. К. с ЕГН:
********** /и двамата със съдебен адрес: гр. София, бул. „Д. Цанков“ 23, вх. А, ет. 2/ сумите
от по 60 000 (шестдесет хиляди) лв. за всеки от тях на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на
М. А. К. (баща на А. К. и съпруг на В. К.) при ПТП, настъпило на 25.11.2012 г. ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 30.12.2012 г. /т.е. за разликите над сумите от по
120 000 лв. до 180 000 лв. за всеки от ищците/.
ОСЪЖДА „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Черни връх” 51Д на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ да заплати на В. Н. К. с ЕГН: ********** сумата от 2 140.50 лв. /две
хиляди сто и четиридесет лева и петдесет стотинки/ и на А. М. К. с ЕГН: **********
сумата от 713.50 лв. /седемстотин и тринадесет лева и петдесет стотинки/, представляващи
обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на л.а. Мерцедес 250Д, рег.
№ ******** при ПТП на 25.11.2012 г. съобразно наследствените им квоти след смъртта на
техния общ наследодател М. А. К. при същото произшествие ведно с мораторна лихва за
забава върху двете главници, считано от 30.12.2012 г. до окончателното им изплащане.
9
ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност исковите претенции на В. Н. К. с ЕГН: **********
и А. М. К. с ЕГН: ********** /и двамата със съдебен адрес: гр. София, бул. „Д. Цанков“ 23,
вх. А, ет. 2/ против „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Черни връх” 51Д за
осъждане на това дружество да им заплати мораторна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главниците по всички обезщетения за имуществени и неимуществени вреди за
периода от 25.11.2012 г. до 29.12.2012 г.
ОСЪЖДА В. Н. К. с ЕГН: ********** и А. М. К. с ЕГН: ********** /и двамата със съдебен
адрес: гр. София, бул. „Д. Цанков“ 23, вх. А, ет. 2/ да заплатят на „Лев Инс“ АД, ЕИК:
*********, гр. София, бул. „Черни връх” 51Д на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК съдебно-
деловодни разноски за две инстанции в общ размер от 3 055.40 лв. /три хиляди петдесет и
пет лева и четиридесет стотинки/.
ОСЪЖДА „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Черни връх” 51Д да заплати на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата на АД „К. И. и Я. Н.“ с Булстат: *********, гр.
София, бул. „Ген. М. Д. Скобелев“ № 6, ет. 1, представлявано от адв. Я. Н. адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство за две инстанции в общ размер
от 35 186.97 лв. /тридесет и пет хиляди сто осемдесет и шест лева и деветдесет и седем
стотинки/ с включен ДДС.
ОСЪЖДА „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Черни връх” 51Д да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК на Софийския апелативен съд и по негова сметка сумата от
9 771.24 лв. /девет хиляди седемстотин седемдесет и един лева и двадесет и четири
стотинки/, представляващи дължими държавни такси за първите две инстанции.
Решението е постановено при участието на третите лица-помагачи на страната на „Лев Инс“
АД – П. Д. Г., ЕГН: **********, гр. ***, ул. „***“ № *, „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД с
ЕИК: *********, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б и ЗК „Олимпик-клон България” КЧТ с
ЕИК: *********, гр. София, бул. „България“ 102.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10