Решение по дело №264/2024 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд - Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение последно ЗАНН във връзка с чл. 208 - 228 АПК.

Образувано е по жалба на Държавно предприятие "У.с.н.я." за проверка на Решение № 28/18.06.2024 г. постановено по АНД № 20242310200067 по описа на Районен съд - Елхово за 2024 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-*/10.01.2024 г., издадено от Председателя на ДАМТН - [населено място], с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите на Държавно предприятие "У.с.н.я.", [населено място], е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 2 във връзка с чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите, касатора е осъден да заплати на ДАМТН, [населено място], направените по делото разноски за осъществена защита от юрисконсулт в размер на 80 лева и не е уважено искането на Държавно предприятие "У.с.н.я."- София, за присъждане на разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като районния съд неправилно е приел, че при ангажиране на наказателната отговорност на ДПУСЯ са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, поради което се претендира да бъде отменено оспореното решение и се постанови друго с което да се отмени наказателното постановление и присъдят сторените в процеса разноски и юрисконсултско възнаграждение. Твърди се също, че от липсват доказателства, от които да се установява, че на 01.06.2023 предписанието не е било изпълнено, както и че е налице маловажен случай.

В съдебно заседание касатора и ответника по касацията, редовно призовани, не изпращат представители. В постъпилото от ДАМТН писмено становище депозираната касационна жалба се оспорва, като се прави искане за оставяне на първоинстанционното решение в сила и за присъждане на разноски. Прави се и алтернативно искане – в случай, че съдът уважи касационната жалба, да присъди на насрещната страна адвокатско възнаграждение в предвидения законов минимум.

Участващият по делото прокурор изразява становище, че следва да се остави касационната жалба без уважение като неоснователна, тъй като безспорно е установено, че нарушението е извършено и санкционирано по надлежния ред.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14 - дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество обаче, същата се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

С Решение № 28/18.06.2024 г. постановено по АНД № 20242310200067 по описа на Районен съд - Елхово за 2024 г. е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-*/10.01.2024 г., издадено от Председателя на ДАМТН - [населено място], с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, на касатора Държавно предприятие "У.с.н.я.", [населено място], е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 2 във връзка с чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите, касатора е осъден да заплати на ДАМТН, [населено място], направените по делото разноски за осъществена защита от юрисконсулт в размер на 80 лева и не е уважено искането на Държавно предприятие "У.с.н.я."- София, за присъждане на разноски по делото

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е приел, че не са налице процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото наказателно постановление, тъй като административнонаказателната отговорност на ДПУСЯ е ангажирана в напълно редовно възникнало и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на наказателното постановление, актовете са издадени от компетентни органи, в надлежната форма, при спазване на процесуалните изисквания и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл. 42, респ. чл. 57 ЗАНН, в АУАН, съотв. възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и конкретно формулирано словесно описание на нарушението, с неговите обективни признаци, посочена е цифрово и нарушената разпоредба, а актосъставителят и административнонаказващият орган правилно са посочили нарушената норма, както и че са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.

От материална страна съдът е намерил, че доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на административното нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, изразяващо се в неизпълнение на дадените с Протокол № ***/20.09.2022 г. задължителни предписания. Съдът е навел доводи както за правилността на размера на определеното наказание, така и за липса на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което е отговорил на всички възражения на касатора.

Касационната инстанция счита, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

В подкрепа на изводите си въззивната инстанция посочва изключително подробни и аргументирани доводи, изведени въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на страните.

Правилно и законосъобразно Елховския районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното пред него наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице, в степен да доведат до неговата отмяна и е обсъдил доводите на страната, поради което и твърденията в касационната жалба за обратното са неоснователни.

Заключението на съда, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че касаторът е извършил вмененото му във вина нарушение и че извършеното деяние е правилно квалифицирано от административно-наказващият орган се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция.

Не могат да бъдат споделени и доводите в касационната жалба, че не са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН.

По силата на чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН (изм.-ДВ, бр.21/2021 г.) не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

В настоящия случай срока за изпълнение на даденото предписание е изтекъл на 31.05.2023 г., поради което при неизпълнението му на следващата дата нарушението е било довършено. С това се изпълняват законовите предпоставки, даващи право на наказващия орган да наложи предвидената санкция, но не започва да тече срока по чл. 34 ЗАНН, защото изпълнителната форма е бездействие и извършването на нарушението продължава до момента на изпълнение на дадените предписания.

След като това не е било сторено към момента на обективираната в Констативен протокол № **-**-**/21.06.2023 г. проверка, а няма твърдения или данни да е направено и до сега, то при съставянето на АУАН не са били изтекли нормативно регламентираните срокове. Нещо повече, проверката не е била извършена на датата, следваща изтичането на срока за изпълнение на предписанието, а в по-късен момент, но този период на закъснение е в полза на касатора, защото през него е можел да изпълни задължението си, но не го е направил, поради което и не може да черпи права от свое противоправно поведение.

Ето защо правилно и законосъобразно Елховския районен съд, след обсъждане доводите на страните, е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че касатора е извършил административното нарушение, за което е санкциониран, поради което при разглеждане на делото и при постановяване на решението не са допуснати нарушения на процесуалния или материалния закон.

Предвид посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

С оглед изхода на делото следва да бъде осъден касатора да заплати на насрещната страна направените по делото пред касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. Решение № **/18.06.2024 г. постановено по АНД № 20242310200067/2024 г. по описа на Районен съд - Елхово.

ОСЪЖДА Държавно предприятие "У.с.н.я.", ЕИК ********, със седалище в [населено място], [улица], № ** и адрес за кореспонденция [населено място], ул.„Лъчезар Станчев“ № 9 да заплати на ДАМТН [населено място] направените по делото пред касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.