№ 585
гр. Ямбол, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20252330103087 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена молба от С. Б. Б. , за издаване на заповед
за защита срещу осъществено по отношение на молителя домашно насилие от страна
на Б. С. Б. – негов син.
В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при се твърди да е
извършен твърденият акт на домашно насилие. Посочва се,че на от началото на лятото
на 2025 година ответникът имал всекидневно лошо и грубо отношение към ищеца,
налагал му постоянен физически и психически тормоз, което довело до проблеми в
семейството и работата му. Последното му агресивно поведение , съчетано с обиди и
псувни било на 04.11.2025 год., когато в склад за яйца, находяща се в с. Б., започнал
да му крещи, обиждал го с нецензурни думи. За инцидента ищецът съобщил на тел.
112, но когато полицията се отзовала ответникът се скрил. От този пореден скандал
ищецът започнал да се страхува за живота и фермата си, поради котето претендира да
му бъде издадена заповед за незабавна защита.
Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН. Представени са и други доказателства.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от молителя и упълномощен
адвокат.
Ответникът оспорва иска лично и чрез процесуален представител.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените
1
в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 10 от ЗЗДН, т.к.
се твърди, че актове на насилие са осъществени на 25.08 и 04.11.2025 г. , пред родово
и местно компетентен съд.
Между страните е безспорно, а и се установява от приложените писмени
доказателства, че същите се намират в роднинска връзка, а именно ответникът е баща
на ищеца.
Установява се от служебно изготвените справки, че страните не са осъждани.
Представени са и доказателства , че с решение по гр. дело № ***/2025 год. на
ЯРС е уважен предявен срещу ответника от съпругата му Т. Б. иск по реда на ЗЗДН,
като е издадена заповед за защита с мерките по чл. 5,ал.1,т.1,3 и 4 ЗЗДН за срок от 12
месеца.
Прието са – Справка за вписвания отбелязвания и заличавания по индивидуална
партида на лицето С. Б. Б., Удостоверение от ОДЗ – гр. Я., ръкописна кореспонденция
между ищеца, ответника и сестрата на ищеца.
По делото са събрани и гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелката Т. Б. – майка на ищеца и съпруга на ответника, ищец по гр. дело №
***/2025 год. на ЯРС заведено срещу ответника посочва, че на 04.11.2025 год. е била
на работа в семейната ферма до обяд и си тръгнала. Около 14.30 часа й се обадил
синът й, който казал, че баща му започнал поредния скандал, да го обижда и псува,
след което се обадил на полицията, но когато последните се отзовали баща му си бил
тръгнал. Излага, че проблемите в семейството започнали от около година, т.к.
съпругът й започнал да употребява системно алкохол, станал избухлив и агресивен.Те
живеели в Б., а синът им в Я.. Твърди, че съпругът й често обижда синът им, като
отношението на баща му му се отразява много зле, на психиката, на работата, вкл. на
взаимоотношенията в собственото му семейство. Излага, че семейството многократно
се е опитвало да помогне на ответника , но без резултат. Споровете били за дребни
неща. Цялото семейство работели във фермата, но имало различни виждания за
работата между различните поколения.
Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от
осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и
съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът
изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от
предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно - всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
2
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
В настоящия случай съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че
е налице осъществено по отношение на ищеца психическо насилие на посочените от
него дати през 2025 год.
Изложеното в исковата молба е пресъздадено в декларацията по чл.9,ал. 3 от
ЗЗДН , която може да служи като единствено основание за издаване на заповед за
защита. В процеса бяха ангажирани гласни доказателства посредством разпита на св.
Б., намираща се в близки родствени отношения с двете страни по делото, чиито
показания съдът няма основание да не кредитира. Предметните предели на
производството обхващат изследване на твърдения акт на насилие, с посочената
фактическа конкретизация и касаещ единствено страните по делото, като при
преценката си съдът следва да вземе предвид и предходни актове на насилие, ако е
имало такива, но отново касаещи единствено страните по конкретното дело, а не
изобщо наличието на усложнени междуличностни взаимоотношения между членовете
на семейството им, каквито в случая очевидно са налице.
Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно
насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона.
Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда
чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка,
за да се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва въпросът дали
по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по
смисъла на чл. 2 от закона. Законът защитава правото на лична неприкосновеност,
независимо дали е налице неправомерно действие на пострадалия, с което да е
предизвикал насилие спрямо себе си , респ. дали са налице спорове за имущество
между страните, каквито са твърденията на ответната страна.
При установеността на извършеното домашно насилие следва да бъде
преценено какви мерки съдът следва да наложи за да гарантира защитата на
молителя. Съдът намира, че следва да наложи на ответника единствено мярката по
чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, като следва да бъде предупреден да се въздържа от
упражняването на домашно насилие по отношение на сина си. Според настоящия
състав констатираните с настоящото съдебно решение актове на домашно насилие
няма характер на такива, който да сочи на някакво трайно и сериозно агресивно
поведение на ответника. Както твърденията на ищеца, така и показанията на
разпитания свидетел, ценени по смисъла на чл. 172 от ГПК не установяват
категорично трайно агресивно поведение на ответника, което е от естеството си да
засегне физическата неприкосновеност на ищеца или неговото имущество. Като такова
не може да се прецени твърдението, че ответникът се дразни от най-малките неща в
3
работния процес в семейния бизнес и е налице разминаване в разбиранията между
различните поколения. Същевременно липсват категорични данни с поведението си
ответникът да е нанесъл трайни психически вреди на ищеца. Съдът намира, че се
касае за случай на психическо насилие, изразяващо се в изричането на обидни думи,
между много близки роднини, продиктуван от изострените отношения, като в този
смисъл е достатъчно ответникът да бъде предупреден за в бъдеще да се въздържа от
такова поведение спрямо молителя. Тази мярка съдът намира за справедлива и
съответстваща на степента на тежест на извършеното, като при съобразяване на
примерните критерии по ППЗЗДН приема,че в процесния случай е налице ниско ниво
на риск. Не без значение е и обстоятелството, че спрямо ответника е издадена заповед
за защита по горепосоченото гр. дело , по силата на която на същия е наложена мярка
по чл. 5,ал.1,т.3 от ЗЗДН – забрана да посещава обекта птицеферма, находящ се в с. Б.,
където е и работното място на ищеца и увреждането на която същият се страхува.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, в тежест на
ответника следва да се възложи заплащането на държавната такса за настоящото
производство в размер на 25 лв.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., съобразно представения договор за
правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.7 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от
ЗЗДН, Ямболският районен съд
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за незабавна защита на С. Б. Б., ЕГН ********** срещу
осъществено спрямо него домашно насилие от страна на Б. С. Б., ЕГН ********** ,
КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА Б. С. Б. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на С. Б. Б..
ОСЪЖДА Б. С. Б., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка
на Ямболския районен съд в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА Б. С. Б., ЕГН ********** да заплати на С. Б. Б., ЕГН **********
разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв.
Да се издаде служебно изпълнителен лист за присъдената държавна такса.
4
Да се издаде заповед за защита.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава Б. С. Б., че при неизпълнение на заповедта полицейският
орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата.
Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на
страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР – Т. и Я..
Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седемдневен срок ,
считано от 04.12.2025 год.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5