О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……….
гр.София, 24 януари 2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в проведено на 09.03.2018 г. закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Стефан МИЛЕВ
Светлана АТАНАСОВА,
като разгледа докладваното от съдия МИЛЕВ в.ч.н.д. № 258/19 г., намери за установено следното:
Софийската районна прокуратура (СРП) е подала в срока и по реда на чл. 243, ал.7 НПК протест срещу Определение от 10.09.2018 г. по н.ч.д. № 15258/18 г. на СРС (НО, 8 с.), с което по жалба на пострадалата В.Н.У. (ЕГН: **********) е било отменено постановлението от 15.08.2018 г. за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 2692/16 г. на СДВР/06 РУ, пр. пр. № 43358/15 г. на СРП.
Делото е водено за причинена на У. на 19.08.2013 г. средна телесна повреда поради незнание или немарливо изпълнение на правно–регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност (чл. 134, ал.1 НК), а повод за разследването са дали фактите около постъпването на пострадалата и нейното лечение в инкриминирания период в МБАЛ „Св. София“.
За да прекрати наказателното производство, прокурорът е приел, че настъпилата телесна повреда не е пряка последица от действия или бездействия на медицинския персонал в посоченото здравно заведение, като въз основа на това е мотивирал приложението на чл. 24, ал.1, т.1 НПК. От своя страна, Районният съд е констатирал (при това - с основание) непълнота на доказателствата и е указал провеждането на допълнителни действия по разследването.
Независимо, че част от указанията на съда имат своя резон, втората инстанция намери, че следва да отмени оспорваното определение.
Проблемът е, че разследваните обстоятелства и приложимото за тях право (причиняване на средна телесна повреда поради професионална непредпазливост - чл. 134, ал.1, т.2 НК) междувременно са били „застигнати“ от срока на наказателната давност. За цитираното престъпление същата е 5-годишна (изчислена съобразно чл. 80, ал.1, т.4 НК, считано от довършване на деянието – 19.08.2013 г.) и е настъпила на 19.08.2018 г. В рамките на този 5-годишен срок не е било извършено нито едно персонално действие по наказателно преследване срещу дееца (дейците), което да е от естество да прекъсне давността по реда на чл. 81, ал.2 НК и да доведе до изчисляване на нейния абсолютен размер от 7 години и половина (чл.81, ал.3 НК). По делото нито има привлечен обвиняем, нито конкретизирано лице, което да е било посочено като извършител на деянието в постановлението за образуване на производството – обстоятелства, които съобразно съдебната практика (Т.р.28-59-ОСНК, Т.р. 96-61-ОСНК, р. 46-85-І, 305-02-І, 510-08-І и 117-10-ІІІ) могат да доведат до последиците по чл. 81, ал.2 НК.
Настъпилите след датата на прекратяване на делото допълнителни обстоятелства, свързани с изтичане на общата преследвателна давност, правят невъзможно по-нататъшното продължаване на наказателното производство. Единственото лице с право да поиска такова „продължаване“ е обвиняемият (чл.24, ал.2 НПК), каквато фигура до този момент не е била конституирана. Ето защо, с оглед настъпилата давност, връщането на делото на СРП с указания за допълнителни действия по разследването се явява вече незаконосъобразно, а правилното прекратително основание по това досъдебно производство се явява разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.3 НПК, в каквато насока прокурорското постановление следва да бъде изменено.
В тази си част прокурорският протест е основателен, поради което и съобразно чл. 243, ал.8, вр. ал.6, т.2 НПК, Софийският градски съд, НО, ІІ въззивен състав:
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение от 10.09.2018 г. по н.ч.д. № 15258/18 г. на СРС (НО, 8 с.), с което е отменено постановлението на Софийската районна прокуратура от 15.08.2018 г. за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 2692/16 г. на СДВР/06 РУ, пр. пр. № 43358/15 г. на СРП, като вместо него:
ИЗМЕНЯ постановлението на СРП от 15.08.2018 г. за прекратяване на д.п. № 2692/16 г. на СДВР/06 РУ, пр. пр. № 43358/15 г. на СРП, относно основанието за прекратяване на делото - от такова по чл. 24, ал.1, т.1 НПК („деянието не съставлява престъпление“) в такова по чл. 24, ал.1, т.3 НПК („наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност“).
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: