№ 2848
гр. Варна , 11.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501904 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба от Д. Й. К. от гр.Варна, действащ чрез адв.Р.Д.,
против Определение №1678/17.05.2021г. по гр.д.№ 3193/2021г. на ВРС, с което е прекратено
производството по делото на осн. чл.130 ГПК.
В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението за
прекратяване на делото, като счита, че факта на невръчване на поканата за добр.изпълнение
от ЧСИ и това, че срока по чл.414 ГПК не е започнал да тече, не следва да отнема правото
му на защита, както и да бъде задължаван да заплаща задължения, за които не е уведомяван.
Твърди, че е посочил изп.дела, които се водят срещу него, като с оглед на това следва да му
бъде дадена възможност да се защити. Моли да бъде отменено определението.
Частната жалба е подадена в срок от оправомощено за това лице и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните
съображения:
Производството по гр.д.№ 3193/2021г. на ВРС е образувано по постъпила
искова молба от Д. Й. К. против ЕОС МАТРИКС ЕООД гр.София, с която са предявени
отрицателни установителни искове, че ищецът не дължи на ответника следните вземания-
главница по договор за банков кредит в размер на 9172,02лв, просрочена лихва в размер на
1480,60лв, просрочена наказ.лихва в размер на 243,67лв, просрочена лихва по анекс№1 в
размер на 326,32лв, ведно със законната лихва от 19.03.11г. до оконч.изплащане на
1
задължението и разноските по делото, по издаден изпълнителен лист от 22.03.2011г. по
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по
ч. гр.д. № 4288/2011 г. по описа на ВРС, както и главница по договор за издаване на
международна кредитна карта в размер на 988,86лв, лихва в размер на 204,58лв, наказ.лихва
в размер на 102,11лв, ведно със законната лихва от 19.03.11г. до оконч.изплащане на
задължението и разноските по делото, по издаден изпълнителен лист от 21.03.2011г. по
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по
ч. гр.д. № 4282/2011 г. по описа на ВРС, поради изтекла давност.
С обжалваното определение ВРС е приел, че липсва влязла в сила заповед за
изпълнение, което обосновава недопустимост на специалния отриц.иск с правно основание
чл.439 ГПК.
Както от твърденията, наведени в исковата молба, така и от преписките по
изисканите изпълн.дела №274/11г. и №275/11г. на ЧСИ Р.Т., е видно, че издадените
заповеди за изпълнение по ч.гр.д.№4288/2011г. и ч.гр.д. №4282/2011г., и двете по описа на
ВРС, не са връчвани на длъжника, като няма данни да са връчени и към момента.
Следователно срока за възражение по чл.414 ГПК не е започнал да тече.
Когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното
производство, то длъжникът в срока по чл. 414, ал.2 ГПК разполага с възможност да подаде
възражение срещу издадената заповед. Когато длъжникът оспори вземането по заповедта за
изпълнение чрез отрицателен установителен иск в срока за възражение или, както е в
конкр.казус, преди да е узнал за образуваното от кредитора заповедно производство чрез
връчване на препис от издадената заповед за изпълнение, съотв. на покана за доброволно
изпълнение, този иск следва да се счита за допустим. При наличието на спор за вземането,
претендирано от кредитора, длъжникът винаги има интерес от иск за установяване
несъществуването му. В случаите на спор правният интерес не може да бъде изключен само
поради обстоятелството, че законодателят е предвидил нарочна процедура за защита на
правата на длъжника чрез подаване на възражение по чл.414 ГПК. За длъжника съществуват
алтернативни методи за защита и публичното му преобразуващо право на иск не може да
бъде отречено, поради това, че е срещу него е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение / в този смисъл са Определение №318/09.07.19г. по ч.гр.дело № 2108/2019г. на
ВКС, решение № 76 от 07.05.2013 г. по гр.д. № 391/2012 г. на ВКС и др./. Ето защо
предявения от ищеца отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на
претендираното от кредитора по реда на заповедното производство вземане не е
недопустим.
По така изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното
определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото да се върне на ВРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №1678/17.05.2021г. постановено по гр. д. №
3193/2021г. по описа на Варненски районен съд.
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3