ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 99
гр. Варна, 14.02.2020г.
Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 70/20г., намира следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, подадена от М.А.Н. от гр. Търговище чрез адв. К. Д. ***, насочена срещу решение № 192/19.12.19г. по гр.д. № 293/19г. на ОС-Търговище, с което е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено по отношение на ответника IV ОУ „Иван Вазов”, ЕИК *********, административен адрес: гр. Търговище, кв. „Запад”, № 2, представлявано от директора Б.С., че ищцата не дължи плащане на сумата от 48 412,58 лв. по изп. дело № 20197690400260, по описа на ЧСИ А.З., образувано на 21.02.2019 год., поради погасяване на вземането по давност, съответно на правото му на принудително изпълнение. Счита се, че решаващите правни аргументи, изложени в обжалваното решение са противоречащи на закона, на задължителната съдебна практика и на събраните по делото доказателства. Не се споделя начина, по който съдът е приел, че следва да се прилага постановеното от ОСГТК на ВКС ТР № 2/15т. по т.д. № 2/13г., позовавайки се на едно изолирано и несъставляващо задължителна съдебна практика решение на ВКС – решение №170/17.09.18г. по гр.д. № 2382/17г. на ІV г.о. Счита се, че това решение противоречи на предходно постановената и задължителна съдебна практика на ВКС. Изложени са подробни съображения защо следва да се прилагат постановките на цитирания тълкувателен акт на ВКС и за заварените правоотношения, позовавайки на други тълкувателни решения на ВКС, както и на съдебни актове, постановени по конкретни дела, изхождайки основно от съображението, че при създадена колизия между два задължителни акта /в случая между ППВС № 3/80г. и Решение № 31/09.09.10г. по т.д. № 400/09г., ІІ т.о., постановено с цел осъвременяване на практиката и с оглед изменените обществени условия/, приложение следва да намери по-новият, тъй като по-правилно отразява изменените обществени условия. Освен това се поддържа, че поради непредприемането на никакви изпълнителни действия, изграждащи даден изпълнителен способ за период от 2 години, то прекратяването /перемпцията/ е настъпила по силата на закона на 11.03.15г., а не на 26.06.15г., както е приел първоинстанционният съд. Това прекратяване не запазва прекъсването на погасителната давност, настъпила чрез образуване на изпълнителното дело, поради което и давността е изтекла. Поддържа се, че и самото образуване на изпълнителното дело през 2013г. не е прекъснало давността, тъй като същото е било образувано по нередовна молба до съдебния изпълнител, поради което и не е било учредено валидно процесуално правоотношение, което е годно да породи свързаните с това правни последици, вкл. и на прекъсване на погасителната давност. Оспорва се и вторият решаващ мотив на първоинстанционния съд, че с молбата на М.Н. от 20.03.19г., че ще плаща по 100 лв. месечно по новообразуваното изпълнително дело, е налице признаване на задължението и отказ от изтекла погасителна давност. Изложени са подробни съображения в подкрепа на тезата, че с така подадената молба липсва признание на дълга, както и отказ от изтекла давност. Претендира се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения установителен иск.
В предвидения срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна IV ОУ „Иван Вазов”, гр. Търговище.
Не е налице и хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава указания на страните относно посочването и събирането на доказателства, а отделно от това и самите страни не са формулирали доказателствени искания, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото в открито с.з. на 04.03.20г.
от 09.00 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители - по телефона, на осн. чл. 42, ал. 3 от ГПК, предвид необходимостта да се спази изискването на чл. 56, ал. 3 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: