Присъда по дело №472/2023 на Районен съд - Карлово

М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 472/2023 г. по описа на КрлРС

По отношение на подс. А. М. Й. е повдигнато обвинение и е внесен
обвинителен акт за това, че за периода от 01.06.2018 г. до 01.02.2023 г. в с.
Хр.Д., обл. П., след като е осъдена с решение № 29/02.02.2018 г. на Районен
съд гр. К., влязло в законна сила на 02.02.2018 г. по гр.д. №780/2017 г. по
описа на Районен съд гр. К. да издържа свой низходящ- детето си М. И. М.,
ЕГН **********, родено от брака й с И. М. М., ЕГН ********** от с. Хр.Д.,
обл. П., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на две и повече
месечни вноски, а именно- 56 пълни месечни вноски в размер на по 150,00 лв.,
равняващи се на 8 400 лв.- престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Районна прокуратура- П., ТО-К., представлявана в с.з. от прокурора П. Р.
счита вината на подсъдимата в извършване на престъплението, за което и е
повдигнато обвинение за безспорно и категорично доказана, поради което
пледира същата да бъде призната за виновна и й се наложи наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение се отложи с
изпитателен срок от три години.
Подс. Й., нередовно призована, не се явява. Делото се разглежда в нейно
отсъствие /чл.269 ал.4 б.“б“ от НК/, при отказ на властите в Р.Т. да връчат
съдебните книжа на подсъдимата на известния по делото адрес.
Защитникът на подсъдимата- адв. Ц., твърдейки, че подс. Й. се е
свързала с нея по телефона и че е наясно с повдигнатото й обвинение и
привилегията на чл.183 ал.3 от НК, не оспорва извършване на
престъплението, пледира за налагане на наказание в минимален размер, а
именно три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение се отложи с
изпитателен срок от три години.
Граждански иск по делото не е предявен.
Искане за конституиране на частен обвинител не е направено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата А. М. Й., ЕГН ********** е родена на ***** г. в гр. К.,
обл. П.. ****.****.*****. Има постоянен адрес в Р.Б. в с. Хр.Д., обл. П.,
ул.“****“ *** и настоящ адрес в ******.
На 25.10.2008 г. И. М. М. и А. М. К. /към момента Й./ сключили
граждански брак и същата приела фамилията на съпруга си М. От брака им се
родило на *** г. детето М. И. М..
С решение №29 от 02.02.2018 г. по гражданско дело №780/2017 г. по
описа на Карловски районен съд, влязло в сила на 02.02.2018 г. бракът между
1

И. М. и А. К. бил прекратен, като упражняването на родителските права по
отношение на детето М. И. М. били предоставени на бащата, а А. К. се
задължила да плаща месечна издръжка на детето чрез баща му в размер на 150
лева. В съдебното решение била посочена и банковата сметка, по която А. К.
трябвало да превежда парите за издръжката на детето.
А. К. превела една вноска и спряла да прави преводи за издръжка на
детето си. Казала на И. М., че има задължения към банките и затова не плаща
издръжката. Съгласно съдебното решение, уреждащо развода на М. останало
цялото имущество, а той трябвало да плати на А. К. сумата от три хиляди
лева. След развода, на 03.04.2018 г. М. предоставил на А. К. 1000 лева, за което
представил разписка, а на 31.05.2018 г. й дал останалите 2000 лева, съгласно
съдебното решение. На същия ден тя превела по банков път сумата от 450
лева, представляващи три месечни вноски по присъдената издръжка. След
този превод на 31.08.2018 г. до настоящия момент А. К. не направила нито
един превод повече.
С посочения превод А. К. покрила задълженията си до месец май 2018 г.
включително, като продължавала да дължи издръжка за периода от 01.06.2018
г. до настоящия момент. От 31.05.2018 г. до настоящия момент по сметката,
предназначена за изплащане на издръжка не постъпили средства от А. К. за
издръжка на детето.
На детето не били давани пари в брой от майката, не били правени от
нея подаръци. А. К. се омъжила за турския гражданин Ф. Й., роден на *** г.,
съгл. акт за сключен граждански брак № 33/26.04.2018 г., приела фамилията му
Й. и заминала да живее в Т., като до момента не се е завръщала в Б.. Обаждала
се на детето си от телефонен номер +********, но когато била търсена на него
от бившия си съпруг не отговаряла. Детето поддържало редовни контакти с
родителите на Й., св. С. К. и М. К., които обаче отричат да имат връзка с
дъщеря си.
А. М. Й. била търсена на всички известните адреси в страната, но не
била открита и е обявена за ОДИ с телеграма №35437 от 18.12.2019 г.
Съгласно приетата по делото справка от Сектор КИАД при ОДМВР- П.
А. Й. е напусната територията на Р.Б. на 02.08.2018 г. през ГКПП К.А. в посока
Р.Т. и до момента не се е завръщала. Установено е чрез молба за правна помощ
до властите на Р.Т., че А. М. Й. живее към момента в ******.
Изпратените призовки от досъдебното производство и съдебни книжа на
посочения адрес властите на Р.Т. са отказали да предадат, обосновавайки
отказа си с чл.36 от Конституцията на Р.Т., гласящ „Всеки има право да
използва законни средства и пътища, за да се защитава като ищец или
ответник пред съдебните органи, както и право на справедлив съдебен
процес“, чл.193 от Закона за наказателния съд на Р.Т., съгласно който „Делото
може да бъде приключено в отсъствие на обвиняемия без той да бъде
разпитан, само ако се стигне до заключението, че въз основа на събраните
доказателства следва да се вземе решение, различно от осъдителна присъда“,
2

чл.6 ЕКПЧ и резервите на Р.Т. към чл.7 от Европейската конвенция за правна
взаимопомощ по наказателноправни въпроси.
От приетата по делото справка от ДСИ при КрлРС се установява, че в
СИС при КрлРС има образувано изпълнително дело №56/2019 г. по описа на
службата с длъжник А. М. К. за присъдена дължима и неизплатен месечна
издръжка в размер н 150 лв. за детето М. И. М. чрез неговия баща И. М..
От извършената справка от Служба по вписванията- К. се установява, че
А. Й. не притежава недвижими имоти на територията на Б..
Съгласно прието справка от ТД на НАП-П., последният регистриран
трудов договор на А. Й. е с работодател „Алтънсой“ ЕООД, за който липсвали
данни да е прекратен.
Видно от приетата справка от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
П. Й. не притежава моторни превозни средства.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите И. М. и С.
К., както и приобщените по делото писмени доказателства- заверен препис от
решение № 29/02.02.2018 г. по гр.д. №780/2017 г. по описа на Районен съд- К.,
справка от ОДМВР- П., справка от ТД на НАП, справка от Агенция по
вписванията, справка от Банка ДСК, справка БНБ, справка от Община К.,
удостоверение за раждане, справка от ДСП, справка от Бюро по труда,
справка от СКФ Берингс, разписки, вносни бележки, справки за задгранични
пътувания, справки АИС БДС, справка за съдимост и характеристична
справка.
При постановяване на присъдата си, съдът ползва събраните по делото
писмени и гласни доказателства, тъй като същите са еднопосочни,
последователни и пряко относими към предмета на доказване по делото.
Безспорно се установява, че подс. Й. не е заплащала от 01.06.2018 г. до
01.02.2023 г. дължимата за детето си месечна издръжка, като същевременно не
се установиха пречки същата да може полага труд и да реализира доходи. В
тази насока са безпротиворечивите показания на свидетелите И. и К., макар и
последната като майка на подсъдимата да изразява неодобрително отношение
към бившия си зет, предвид наличието на влошени отношения, както лични,
така и неуредени финансови между дъщеря й и св. И.. С такъв оттенък са и
показанията на св. И. в частта им, касаеща отношенията с бившата му съпруга.
Сочените отношения съдът не констатира да са се отразили при обективното
пресъздаване на фактите от значение за предмета на делото, а именно
неплащането на дължимата издръжка от страна на подсъдимата, която е
осъдена с влязло в сила решение. В този смисъл съдът ползва с доверие
показанията на двамата свидетели. Приобщените по делото писмени
доказателства са събрани по реда и в изискуемата от НПК форма, явяват се
пряко относими към предмета на доказване по делото, установяващи
механизма на извършване на деянието и неговия автор, поради което съдът ги
кредитира изцяло при постановяване на присъдата си. Наличие на
3

противоречия между събраните по делото доказателства съдът не установи.
От тях точно и категорично се установяват всички факти от значение за
правилното решаване на делото- извършването на деянието, неговото
авторство и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на
дееца. Гласните и писмените доказателства, в своето единство изясняват
пълно, последователно и непротиворечиво приетата от съда за установена
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Й.
е осъществила от обективна и субективна страна престъплението, за което й е
повдигнато обвинение, поради което и я призна за виновна по същото.
От обективна страна- обект на престъплението са обществените
отношения, свързани с нормалното развитие на подрастващите.
Изпълнителното деяние е осъществено от подс. Й. чрез бездействие-
неплащане на определените с решението на КрлРС парични вноски за
издръжка. Престъплението е с продължен характер. Подсъдимата не е
изпълнила решение на КрлРС, съгласно което е осъдена да заплаща издръжка
за детето си в периода от 01.06.2018 г. до 01.02.2023 г. Деянието е извършено в
с. Хр.Д., общ. К., където е местоживеенето на детето й и където същото е
трябвало да получава паричните вноски, съобразно чл.68 от ЗЗД. Размерът на
издръжката е определен с влязлото в сила на 02.02.2018 г. решение № 29 от
02.02.2018 г. по гражданско дело №780/2017 г. по описа на Карловски районен
съд, като подсъдимата е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на
150 лева за детето М. И..
От субективна страна подсъдимата е извършила престъплението при
пряк умисъл. Знаейки, че е длъжна да заплаща издръжка, и след като е имала
възможност да го направи, подсъдимата не е платила дължимите месечни
парични вноски за детето си.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимата, съдът взе предвид, че предвиденото наказание
престъплението по чл.183 ал.1 от НК е лишаване от свобода за срок до една
година или пробация. При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подс. Й., съдът взе предвид обществената опасност на
деянието и дееца. Деянието не представлява тежко по смисъла на закона
престъпление. Независимо от това степента на обществена опасност на
деянието не може да се определи като ниска, доколкото неплащането на
дължимата издръжка от една страна касае умишлено неизпълнение на влязло в
сила съдебно решение, а от друга застрашава нормалното развитие на
подрастващите. От друга страна, съдът преценява подс. Й. като личност с
невисока степен на обществена опасност. Същата е с чисто съдебно минало и
добри характеристични данни, а и от неплащане на издръжката не са
настъпили вредни последици за детето, макар и благодарение на полаганите
само от бащата грижи. Тези обстоятелства съдът отчита като смекчаващи
отговорността на подсъдимата. Същевременно същата не е заплатила месечни
4

вноски за издръжката за детето си, чиято обща стойност е в значителен размер
от 8400 лв. и не полага никакви грижи към него след напускане на
семейството, които обстоятелства съдът отчита като отегчаващи вината й.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия и за да окаже същото необходимото си въздействие,
съдът счита, че същото следва да се определи при условията на чл.54 ал.1 от
НК. Доколкото НК предвижда две различни по вид наказания и във връзка с
разпоредбата на чл.57 ал.1 от НК, то най- подходящо за осъществяване на
индивидуалната и генерална превенции на наказанието съдът намира
наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде определено спрямо
подсъдимата. При определяне размера на наказанието и като взе предвид
смекчаващите и отегчаващи отговорността й обстоятелства, а и немалката
степен на обществена опасност на деянието, съдът намира, че по отношение
на Й. следва да се определи наказание над минималния, визиран от НК
размер, а именно лишаване от свобода за срок от четири месеца.
С оглед размера на така определеното наказание и тъй като подсъдимата
е неосъждана, съдът намира, че за изпълнение целите на наказанието не е
необходимо същата да го изтърпи реално, поради което приложи разпоредбата
на чл.66 ал.1 от НК и отложи изпълнението на наказание лишаване от свобода
с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С така определеното по вид и размер наказание ще се изпълнят в
достатъчна степен целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, като ще се
въздейства предупредително и превъзпитателно, както по отношение на дееца,
така и спрямо останалите граждани.
При този резултат от делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът
остави в тежест на подсъдимата направените по делото разноски, като я осъди
да заплати по сметка на РП- П. сумата от 277,50 лева, представляващи
изплатено възнаграждение на преводач в досъдебното производство по
делото, както и да заплати по сметка на КрлРС сумата от общо 735 лева,
представляващи изплатено възнаграждение на преводач.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
МТ

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	1
Дата:	16 януари 2025 г. (в сила от 1 февруари 2025 г.)
Съдия:	Анна Георгиева Георгиева

Дело:	20235320200472
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 септември 2023 г.

Присъда по дело №472/2023 на Районен съд - Карлово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите