№ 3763
гр. Варна, 11.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20253100501403 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 38634/30.04.2025 г. от П. И. И., ЕГН
********** с адрес в гр. Варна, к. к. „Златни пясъци“ № 513 560, вх. А, ап. 11, чрез адв. Ц.
Д. срещу решение № 1001/21.03.2025 г., постановено по гр. дело № 16536/2023 г. по описа на
ВРС, XVIII състав, с което е отхвърлен предявения от П. И. И. срещу С. А. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Кавала“ № 42, ап. 10, осъдителен иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 4500 /четири хиляди и петстотин/ лева, частичен иск от
сума в размер на 11 400 /единадесет хиляди и четиристотин/ лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от невъзможността
ищецът да ползва собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 10135.1506.367.1.20 по КККР на гр. Варна, за периода от 01.01.2019
г. до 01.03.2022 г. и е осъден П. И. И. да заплати на С. А. Н. сумата от 750 лева разноски по
делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Въззивникът счита решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Твърди, че неправилно ВРС е възприел за значимо към разрешаването на правния спор
обстоятелството – кой и кога е изградил процесната преградна стена, за което обстоятелство
свидетелите излагат различни данни. Погрешно са кредитирани показанията на свидетелката
на ответницата – нейна майка. Спорният въпрос е – имало ли е изграден незаконен строеж,
пречещ на безпрепятственото ползване на имота на ищеца или не. Противоправното деяние,
което трябвало да се доказва от ищеца можело да се извърши и с бездействие. Със заповед
на кмета на район Одесос на Община Варна било установено такова бездействие за
премахване на незаконен строеж. Безспорно ответницата била собственик на самостоятелен
обект и на идеални части от общите части на сградата, обособени като паркинг, поради
което била и възложител на този незаконен строеж. Обстоятелството, че С. Н. е придобила
правото на собственост върху така обособения „гараж“ в сегашния му вид не може да се
противопостави на императивните разпоредби на закона за премахване на незаконно
извършените строежи. По въпроса за вината на ответницата трябва да се вземе предвид
силата на пресъдено нещо на решение № 1364/03.07.2019 г. по а. д. № 2571/2018 г. на
Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на С. А. Н. против Заповед №
169/22.06.2018 г. на Кмета на район "Одесос", Община Варна, издадена на основание чл.46
от ЗМСМА вр. чл. 225а, ал. 1 вр. с чл.225, ал.2, т.2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, с която е
1
разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж «Гараж, представляващ преустройство на
паркомясто и обособяването му в самостоятелен обект» от общ подземен паркинг, с
административен адрес гр. Варна, ул. „Кавала“ № 42. Добавя, че бездействието на
ответницата се изразява в това, че е знаела за така построения „гараж“ без надлежно
разрешение и въпреки това не е изпълнявала заповедта на административния орган, а е
обжалвала същата пред Административен съд – Варна. Отправеното искане е, да се отмени
обжалваното решение и С. Н. да бъде осъдана да му плати сумата от 4500.00лв. по
предявения от хнсего частичен иск, целият от 11400.00лв., представляваща обезщетение за
имуществдени вреди под формата на пропуснати ползи от невъзможността да ползва
собствдения си недвижим имот, представлвяващ самостоятелен обект в сграда с
идентифищатор 10135.1506.367.1.20 по ККи КР на гр. Варна за периода от 01.01.2019г. до
01.03.2022г. . Претендира присъждане на сторените разноски за двете инстанции. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение, в случай, че надвишава минималния размер според Наредба № 1/09.0-
7.2004г. за минемалните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от С. А. Н., чрез адв. С. К., в
който е изразено подробно и аргументирано становище за валидност, допустимост и
правилност на първоинстанционното решение. Страната възразява, че едва с въззивната
жалба се излагат твърдения за това, че деянието, което се вменява във вина на въззиваемата
е извършено с бездействие и се посочва характера на това бездействие. Пред
първоинстанционния съд твърденията били за изграждане, /по – точно за преместване/ на
стена. Придобиването на собственост следвало по време изграждането на тази стена, което
се установявало и в хода на проведеното административно дело. Моли за отхвърляне на
въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение, а също - за
присъждане на разноски.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса. Не са отправени
искания за събиране на нови доказателства.
Страните не правят доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 38634/30.04.2025 г. от П. И. И.,
ЕГН ********** с адрес в гр. Варна, к. к. „Златни пясъци“ № 513 560, вх. А, ап. 11, чрез адв.
Ц. Д. срещу решение № 1001/21.03.2025 г., постановено по гр. дело № 16536/2023 г. по описа
на ВРС, XVIII състав, с което е отхвърлен предявения от П. И. И. срещу С. А. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Кавала“ № 42, ап. 10, осъдителен иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 4500 /четири хиляди и петстотин/ лева, частичен иск от
сума в размер на 11 400 /единадесет хиляди и четиристотин/ лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от невъзможността
ищецът да ползва собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 10135.1506.367.1.20 по КККР на гр. Варна, за периода от 01.01.2019
г. до 01.03.2022 г. и е осъден П. И. И. да заплати на С. А. Н. сумата от 750 лева разноски по
делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
НАСРОЧВА производството по в. гр. дело № 1403/2025 г. на ВОС за 06.10.2025г. от
14.30ч., за които дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
Определението е окончателно.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3