РЕШЕНИЕ
№
гр.София, ……..………….. г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на четвърти март през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Йоана Генжова
при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора ...................
като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 12 497 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
С решение № 154476 от 29.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 33 817/2018
г. по описа на СРС, ГО, 74 състав П.В.П., ЕГН ********** е осъден да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* по искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
1 530,39 лева за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 29.05.2018 г. до окончателното й изплащане, 271,33 лева – изтекла
законна лихва за забава върху претенцията за топлинна енергия за периода от
15.10.2015 г. до 01.12.2017 г., 26,91 лева, представляваща главница за услугата
„дялово разпределение“ за периода от м.05.2015 г. до м.04.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 29.05.2018 г. до окончателното й изплащане
и сумата от 6,12 лева – изтекла мораторна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г.
Със същия съдебен акт К.В.С., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* по искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумите: 1 530,39 лева за доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба – 29.05.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата 271,33 лева – изтекла законна лихва за
забава върху претенцията за топлинна енергия за периода от 15.10.2015 г. до
01.12.2017 г., сумата 26,91 лева, представляваща главница за услугата „дялово
разпределение“ за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 29.05.2018 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 6,12 лева – изтекла мораторна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г.
Ответниците П.В.П., ЕГН ********** и К.В.С.,
ЕГН ********** са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 1
072,76 лева, представляваща сторените в производст-вото
разноски.
Решението е постановено при
участие на трето лице – помагач на страната на ищеца „МХ Елвеко”
ООД, гр.София.
Така постановеното съдебно решение е
обжалвано от ответниците
П.В.П. и К.В.С. в частите, в които са уважени предявените срещу всеки един от
тях осъдителни искове за следните суми: сумата от 604,00 лева – главница, част от общо
присъдената в полза на топлофикационното дружество сума от 1 530,39 лева за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва от 29.05.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата от 135,50 лева – обезщетение за забава върху главницата от
604,00 лева, сумата 26,91 лева, представляваща главница за услугата „дялово
разпределение“ за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 29.05.2018 г. до окончателното й изплащане и
сумата 6,12 лева за изтекла мораторна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за времето от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г.
В жалбите се поддържа, че решението в
атакуваните части е неправилно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон, както и че съдът превратно е обсъдил обстоятелства от
съществено значение за делото, поради което е достигнал до погрешни правни
изводи. Твърди се, че СРС неправилно е приел, че цялата претендирана
от жалбоподателите сума е дължима, тъй като сумата от 604,00 лева от общата такава
от 1 530,39 лева за всеки един от тях е погасена поради изтекла погасителна
давност, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл.116 ЗЗД, която
да води до прекъсване на погасителната давност, както неправилно е приел първоинстанционният съд, доколкото извършеното частично
плащане от 208,54 лева не може да се приеме за признание на цялото вземане, а и
съгласно приетата ССчЕ тази сума е отнесена за
погасяване на лихви, съотв. че без правно значение за
теченето на давността е фактът, че сумата от 1 209,97 лева, от която от всеки
един от въззивниците се претендира ½, начислена
по фактури за периода: м.05.2014 г. – м.04.2015 г., е включена в общата фактура
за този период, тъй като давността тече поотделно за всяка месечна фактура. Релевират се доводи за недължимост
и на присъдената мораторна лихва в размер на 135,50
лева върху главницата от 604,00 лева предвид поради недължимост
на последната предвид погасяването й по давност, а при условията на
евентуалност: ако се приеме, че тази главница не е погасена по давност – поради
на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от Общи условия от 2014 г. и неустановена дата
на публикуване на фактурите на интернет страницата на ищеца. Навеждат се твърдения,
че решението на СРС е неправилно и относно сумите за дялово разпределение с
оглед на това, че ищецът не е доказал договорните си отношения с фирмата за
дялово разпределение, какви са били договорените със същата цени, както и какви
услуги са били предоставени от фирмата за дялово разпределение през процесния период, което води до извод, че не е налице
основание за уважаване на претенциите за главница за дялово разпределение. В
жалбите се инвокират твърдения и че лихвите върху
главниците за дялово разпределение са недължими, тъй като са недължими самите
главници, а отделно от това и поради обстоятелството, че топлофикационното
дружество не е установило и че ответниците са
изпаднали в забава за заплащане на сумите за услугата „дялово разпределение“, доколкото същите
не са получава-ли покана за плащане, за да настъпи изискуемост на вземането за
главница, респ.задължение за обезщетение за забава при неплащане на главницата.
Молят съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните части и да постанови
друго такова, с което да отхвърли исковите претенции в тези им части.
Претендират присъждане на разноски по делото.
Ответникът по жалбите – ищецът „Т.С.” ЕАД в срока по чл.263,
ал.1 ГПК не е подал отговори на въззивите жалби. С
молба с вх.№ 285604/2021 г. е оспорил жалбите като неоснователни и моли същите
да бъдат отхвърлени. Заявил е искане за присъждането на разноски по делото.
Навел е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивниците.
Третото лице-помагач на страната на ищеца –
„МХ Елвеко” ООД, гр.София не е взело становище по
жалбите.
Първоинстанционното
решение в частта, в която са уважени исковете с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ относно главниците за топлинна енергия за
разликата на сумите от по 604,00 лева до предявените размери от по 1 530,39
лева и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД – обезщетенията за забавено
изпълнение върху тези главници за разликата над сумите от по 135,50 лева до
сумите от по 271,33 лева – не е обжалвано и е влязло в сила.
Софийски градски съд като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235,
ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивните жалби са
допустими – същите са подадени от легитимирани страни в процеса, в срока по
чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въп-роси той е ограничен от наведените в жалбите
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка
настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и
процесуално допустимо в обжалваните части, поради което
съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в
жалбата доводи и изиск-ванията на приложимите в
случая императивни материалноправни норми, попадащи в
едно от изключения, визирани в ТР на ОСГТК на ВКС.
Съдът е сезиран със субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за
осъждане на ответниците при условията на разделна отговорност при квоти от по 1/2 част да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД сумата 1530,39 лева – представляваща стойност на ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба /29.05.2018 г./ до окончателното
й изплащане, сумата 271,33 лева – изтекла законна лихва за забава върху
претенцията за топлинна енергия, начислена за периода от 15.10.2015 г. до
01.12.2017 г., сумата от 26,91 лева, представляваща главница за услугата „дялово
разпределение“ за периода от м.05.2015 г. до м.04.2016 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба /29.05.2018 г./ до окончателното й изплащане,
както и сумата от 6,12 лева – изтекла мораторна лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. Претендира се и присъждането на разноски.
В подадената от „Т.С.“ ЕАД искова молба с уточненията на същата се поддържа,
че ответниците лично и като наследници на родителите
си са ползвали доставяната от дружеството топлинна енергия в съсобствения им недвижим имот – апартамент № 1, находящ се
в гр.София, ул.“*****, аб.№ 027106, като клиенти на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия през процесния период от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и
услугата „дялово разпределение“ за периода: м.05.2015 г. – м.04.2016 г., но не
са погасили задълженията си съгласно изготве-ните изравнителни сметки и установените срокове в
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители
/клиенти/ за битови нужди в гр.София, одобрени от КЕВР, за което дължат и законна
лихва за забава.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците П.В.П. и К.В.С., с които исковите претенции са
оспорени по основание и размер. Инвокирани са
възражения за липсата на облигационна връзка по доставка на топлинна енергия и за
изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач „МХ Елвеко” ООД, гр.София на страната на ищеца не изразява становище по предявените
искове.
Отношенията между доставчиците и
потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона
за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия правила, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи
условия, същото следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди.
Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията след измененията
от 17.07.2012 г., „клиент на топлинна
енергия”, действаща в исковия период от време от м.05.2014 г. – м.04.2016 г.
вкл., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
Предвид тази уредба, за да бъде определено едно лице като клиент на топлинна
енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да
бъде устано-вено, че същото е собственик или носител
на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение.
В мотивите но тълкувателно
решение № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк.дело
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.153, ал.1 ЗЕ/ и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди изм. с ДВ бр.54/2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Във въззивното
производство не е спорно обстоятелството, че П.В.П.
и К.В.С. като съсобственици на недвижимия
имот: апартамент № 1, находящ се в гр.София, ул.„*****при
равни дялове са били клиенти на топлинна енергия и че между тях и „Т.С.“ ЕАД е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди
относно процесния имот, по силата на което ответниците лично и като наследници на починалия в хода на
процеса – на 23.01.2019 г. ответник В.П.П. /техен баща/ дължат заплащането на стойността на потребената топлинна за
времето от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.
Спорен е въпросът дали вземането
за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. по
издадените месечни фактури са погасени по давност.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 3/18.05. 2012 г. по тълк.дело
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлоснабдителните
дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД, поради което се
погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
По силата на разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо, а съгласно чл.114, ал.2 ЗЗД – ако вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от дена, в който задължението е възникнало.
По отношение на вземанията за главница, представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за времето от м.05.2014 г. до м.04.2015 г. вкл., приложение намира
правилото на чл.114, ал.2 ЗЗД. Тези вземания са възникнали при действието на Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на клиенти за битови нужди в
гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР
№ ОУ-02/03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. Въпросът с изискуемостта на
стойността на доставената топлинна енергия по тези общи условия е уреден в клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от същите. С посочените договорни клаузи е регламентиран
падежът за изпълнение на задължението за плащане на стойността на топлинната
енергия. Мнозинството на настоящия съдебен състав намира, че клаузите на чл.33,
ал.1 и чл.33, ал.2 от общите условия от 2014 г. са нищожни на основание чл.146,
ал.1, пр.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като неравноправни – противоречащи
на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл.143, ал.1 ЗЗП и
водещи до значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца-търговец и
тези на потребителя /купувач/ – ответник по делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от тези общи условия е
установен падеж за плащане на месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозен дял /по чл.32, ал.1 ОУ/ – в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а с клаузата на чл.33, ал.2 от същите е установен падеж за
изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане след
изготвянето на изравнителните сметки – отново в 30-дневен срок след публикуването на интернет страницата на
продавача „Т.С.“ ЕАД. Обвързаното настъпване на падежа на задължението за
плащане с притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя
/компютър, таблет или смартфон/,
което да му дава възможност за достъп до интернет, както и задължаването на
потребителя да обезпечи допълнително и самата възможност за достъп до интернет,
го поставя в значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Потребителят
не може да бъде задължен да направи значителни по размер икономически
инвестиции за снабдяване с посочените технически средства и отделно от тях – да
извърши и допълнителни парични вложения, които да му осигуряват достъп до
интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния
договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения. От друга страна, от
клиента-потребител не може да се изисква да извършва постоянни справки в един
неопределен период от време за това кога точно топлопреносното
дружество ще публикува в интернет страницата си дължимите се месечни сметки, за
да може да съобрази едностранно определяните по този начин от „Т.С.” ЕАД падежи
за изпълнение. Предвид изложеното мнозинството на решаващия състав на СГС приема,
че клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите
условия от 2014 г. противоречат на императивната норма на
чл.143, ал.1 ЗЗП и са нищожни на основание чл.146, ал.1, пр.1 ЗЗП.
Ето защо, по отношение на тези вземания
приложение намира правилото на чл.114, ал.2 ЗЗД, като съдът приема, че при
липсата на договорен падеж и като последица от това – настъпване на изискуемост
на вземането след покана съгласно нормата на чл.114, ал.2 ЗЗД, каквато по
делото не е представена, давността е започнала да тече от датата на възникване
на задължението, а тази дата в случая е първият ден след изтичане на месеца, в
който е осъществена доставката на топлинна енергия. С оглед датата на
предявяване на исковата молба на 29.05.2018 г., когато течението на давностния срок е спряло, тригодишната погасителна давност
е изтекла за дължимите се вземания за стойността на доставената топлинна
енергия по издадените месечни фактури за времето от м.05.2014 г. до м.04.2015
г. вкл. Последното вземане е станало изискуемо на 01.05.2015 г.
Предвид изложеното, претенциите относно главницата
за доставена топлинна енергия следва да се намали със сумите, обхванати от давностния срок. Съгласно приетото и неоспорено по делото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице А.Т., което
съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено, размерът на
разглежданите главни вземания за доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2014 г. до м.04.2015 г., по отношение на които е изтеклата тригодишната погасителна давност,
възлиза на сумата 1 209,97 лева, като за всеки от жалбоподателите-ответници,
които отговарят за ½ част, тази стойност е 604,99 лева.
Поради неправилно приложение на правилата на
погасителната давност обжалваното решение по разглежданите претенции с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес се явяват
неоснователни за суми от по 604,00 лева по отношение на всеки един
жалбоподател, поради което обжалваното решение в тези му части като неправилно
следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което исковете
по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ за тези суми, представляващи
стойност на част от доставената топлинна енергия за периода: м.05.2014 г. –
м.04.2015 г. вкл. – да се отхвърлят.
Неотносимо към
горния извод на съда е обстоятелството относно частичното плащане на сумата
208,54 лева. Съгласно неоспореното заключение на изслушаната пред СРС
съдебно-счетоводната експертиза това плащане е извършено през 2016 г. и касае
фактура № 75538748 от м.07.2016 г., която е извън обсъждания период.
По силата на разпоредбата на чл.119 ЗЗД с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Такова
допълнително вземане в дадения казус се явява търсеното обезщетение за забавено
изпълнение на главните вземания за топлинна енергия на стойности от по 604,00
лева за извършените доставки до м.04.2015 г. вкл. в размер на законната лихва,
начислена за периода от 15.10.2015 г. до 01.12.2017 г., определено по реда на чл.162 ГПК с помощта на електронния калкулатор на
НАП на стойност от по 130,77
лева по всеки иск.
До тази сума за посочения период
исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД относно главниците за топлинна енергия на стойност
604,00 лева се явяват неоснователни, поради което обжалваното решение на СРС в
тази му част следва да бъде отменено и да се постанови ново, с което заявените претенции на това основание за
сумите от по 130,77
лева – да бъдат отхвърлени.
Неоснователни са релевираните в жалбите доводи за неоснователност на претен-циите за главница за услугата дялово разпределение.
По силата на чл.22 от Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2014 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или
чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания
от тях търговец.
Съгласно чл.36 от Общите условия
на ищеца от 2014 г. клиентите заплащат цена на услугата „дялово разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена
за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово
разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия е предвидено, че
редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано
с търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който
на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства
ищецът се легитимира като субект, който е активно материалноправно
легитимиран да получи цената на извършваната услуга „дялово разпреде-ление“
за времето от м.05.2015 г. до м.04.2016 г., като извършването на услугата се
установява от представените от третото лице-помагач „МХ Елвеко“
ООД документи с писмо от 23.05.2019 г. От неоспорената съдебно-счетоводна
експертиза на вещото лице А.Т., е доказан и размерът на тази претенция – 53,82 лева,
дължима се по ½ от всеки ответник.
По отношение на претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД на стойност от по 6,12 лева, касаещи главниците за дялово разпределение, въззивният съд намира, че не са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответните страни по тях. В клаузата на чл.36,
ал.2 от Общите условия 2014 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на
услугата за дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи същата, и се обявява по подходящ начин на клиентите, за
които обстоятелства в хода на производството не са представени никакви
доказателства, с оглед на което не може да са обоснове извод за наличието на
договорен срок за изпълнение на тази услуга между ищеца и ответниците.
По силата на разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД,
когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата „дялово разпределение”,
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Поканата за
заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът
изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната
лихва върху дължимата се като главница сума. До приключване на производството
пред първоинстан-ционния съд ищцовото
дружество не е ангажирало доказателства за връчването на ответниците
на такава покана относно заплащането на стойността на услугата за дялово
разпределение, съобразно което последните не са изпаднали в забава и не дължат
на „Топло-фикация София” ЕАД обезщетение по чл.86,
ал.1 ЗЗД относно това главно задължение до датата на подаване на исковата молба
в съда.
Поради несъвпадане на изводите на
настоящата съдебна инстанция с тези на решаващия състав на СРС относно изхода
на спора относно тези претенции, първоинстан-ционното
решение в тези му части като неправилно следва да бъде отменено и предявените
от ищеца искове като неоснователни да бъдат отхвърлени.
При приетия изход от
разглеждането на делото обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта,
в която жалбоподателите са осъдени
да заплатят на „Т.С.“ ЕАД разноски по делото в размер над 639,57 лева.
При този изход на спора право на
разноски се е породило в патримониума и на двете
страни. На основание чл.78, ал.1 ГПК на всеки един от въззивниците
съобразно уважената част от жалбата следва да се присъдят разноски за държавна
такса в размери от по 47,95 лева.
На основание чл.38, ал.2 ЗА във връзка с
чл.78, ал.1 ГПК за оказаната безплатна правна помощ на въззивника
П. на процесуалния му представител адв.Л.се дължи
адвокатско възнаграждение за въззивното производство
в размер на 95,90 лева /на база 100,00 лева/, а на адв.И.,
процесуален представител на жалбоподателката С. –
191,81 лева /на база 200,00 лева/.
За първоинстанционното
производство за предоставената безплатна правна помощ на ответника П. на
пълномощника му адв.К.се дължи на основание чл.38,
ал.2 ЗА във връзка с чл.78, ал.3 ГПК се дължи адвокатско възнаграждение в
размер на 80,76 лева /на база 200,00 лева, а на пълномощника на ответницата С.
на същото основание – сумата 121,14 лева /на база 300,00 лева/.
Адвокатските възнаграждения са
определени от съда съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото, която не е значителна, вида на производството, интереса, вида и обема
на извършените от всеки един от пълномощниците
действия по защита, проведените открити съдебни заседания – по едно във всяка
инстанция, осъщественото процесуално представителство в тях – само пред първа
инстанция от адв. Билева,
както и наличието на константна съдебна практика по въпросите-предмет на
спора.
Съгласно решение от
23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на СЕС размерите на адвокатските възнаграж-дения по Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдС
не се прилагат.
На основание чл.78, ал.3 във
връзка с ал.8 от ГПК на въззиваемата страна се дължат
разноски за въззивното производство съобразно
отхвърлените части на жалбите в размери от по 2,05 лева от всеки един от
жалбоподателите – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение
№ 154476 от 29.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 33 817/2018 г. по описа на
СРС, ГО, 74 състав – в
частта, с която ответниците П.В.П., ЕГН ********** и К.В.С.,
ЕГН ********** са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ суми от
по 604,00 лева, представляващи част от цената за доставената топлинна енергия за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от 29.05.2018
г. до окончателното им заплащане; в частта, в която П.В.П., ЕГН **********
и К.В.С., ЕГН ********** са
осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
суми от по 130,77 лева, представляващи лихва за забавено плащане на главницата
за топлинна енергия в размер на 604,00 лева, считано от 15.10.2015 г. до
01.12.2017 г.; в частта, в която П.В.П., ЕГН ********** и К.В.С., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********* на основание чл.86, ал.1 ЗЗД суми от по 6,12 лева – изтекла мораторна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г., както и в частта, в която П.В.П., ЕГН ********** и К.В.С., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на „Т.С.“
ЕАД разликата над сумата от 639,57 лева до сумата от 1 072,76 лева – разноски
по производството, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********* срещу П.В.П., ЕГН **********
осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ за сумата 604,00
лева, представляваща част от цената на доставената топлинна енергия за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр.София, ул.“*****, ведно със законната лихва от
29.05.2018 г. до окончателното й заплащане, с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата 130,77 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за топлинна енергия в размер на 604,00 лева, начислено за периода от
15.10.2015 г. до 01.12.2017 г. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата
от 6,12 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово
разпределение за периода от м.05.2015 г.
до м.04.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********* срещу К.В.С., ЕГН ********** осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ за сумата 604,00
лева, представляваща част от цената на доставената топлинна енергия за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр.София, ул.“*****, ведно със законната лихва, считано
от 29.05.2018 г. до окончателното й заплащане, с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 130,77 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата за топлинна енергия в размер на 604,00 лева, начислено за
периода от 15.10.2015 г. до 01.12.2017 г. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
за сумата от 6,12 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата
за дялово разпределение за периода от м.05.2015
г. до м.04.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 154476 от 29.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 33
817/2018 г. по описа на СРС, ГО, 74 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* да
ЗАПЛАТИ на П.В.П., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 47,95
лева – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* да
ЗАПЛАТИ на К.В.С., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 47,95 лева – разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА П.В.П., ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ
на „Топлофи-кация София“ ЕАД, ЕИК ********* на
основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 2,05 лева – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА К.В.С.,
ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл.78, ал.3
във връзка с ал.8 от ГПК сумата 2,05 лева – разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* да
ЗАПЛАТИ на адвокат С.А.К.– САК, ЕГН ********** на основание чл.38, ал.2
ЗА във връзка с чл.78, ал.3 ГПК сумата 80,76 лева – адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното производството.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* да
ЗАПЛАТИ на адвокат К.И.Б.– РАК, ЕГН ********** на основание чл.38, ал.2
ЗА във връзка с чл.78, ал.3 ГПК сумата 121,14 лева – адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното производството.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* да
ЗАПЛАТИ на адвокат Н.И.И. – САК, ЕГН **********
на основание чл.38, ал.2 ЗА във връзка с чл.78, ал.1 ГПК сумата 191,81 лева – адвокатско
възнаграждение за въззивното произ-водството.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* да
ЗАПЛАТИ на адвокат М.Л.Л.– САК, ЕГН **********
на основание чл.38, ал.2 ЗА във връзка с чл.78, ал.1 ГПК сумата 95,90 лева – адвокатско
възнаграждение за въззивното производството.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на страната на ищеца „МХ Елвеко” ООД, гр.София.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. о.м.2.