Решение по дело №12772/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  262273/14.7.2021 г.

 

гр.  Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI състав, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, проведено в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ

 

            при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гражданско дело № 12772 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от ”***** - ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Н.Ш.Х., ЕГН ********** с адрес ***. В., бл. 55, вх. 6, ап. 15, за съдебно установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 367,53 лева, представляваща главница, дължима за периода от 05.12.2018г. до 09.03.2020г., за ползвани и неплатени *** услуги по партида с абонатен №1781706 за обект-имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. В.В., бл. 55, вх. 6, ап. 15 ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.05.2020г., до окончателно изплащане на вземането и сумата от 17,11 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 10.02.2019г. до 12.03.2020г., за които суми са издадени заповед за изпълнение за парично задължение по чл.410 ГПК, на осн.  чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.

В исковата молба се излага, че ищецът в качеството си на *** оператор е доставил на ответника *** услуги за процесния период, на обект находящ се в гр. Варна, ж.к. Вл. В., бл. 55, вх. 6, ап. 15, които не са били заплатени.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез неговия особен представител. Излагат се възражения, като се оспорва обстоятелството, че ищецът предоставя *** услуги на обект-имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. Вл. В., бл. 55, вх. 6, ап. 15. Оспорва претенцията и по размер.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

            Представени по делото са Общите условия за предоставянето на „*****” услуги на потребителите от „***** оператор”.

            Представена по делото е справка за недобора на частен абонат №1781706 с титуляр Н.Ш.Х., ЕГН **********, за адрес на потребление за битови нужди гр. Варна, ж.к. Вл. В., бл. 55, вх. 6, ап. 15.

            Представена е справка по партида водена в Служба по вписванията гр. Варна, в която се посочва, че на 22.11.2017г. ответникът е придобил собствеността по отношение на самостоятелен обект в гр. Варна, ж.к. Вл. В., бл. 55, вх. 6, представляващ апартамент №  15.

Представен е карнет за аб.№ 1781706, в който се посочва, че титуляр е ответника, като адреса на потребление е гр. Варна, ж.к. Вл. В., бл. 55, вх. 6, ап. 15. В карнета се отразяват отчитане на доставена на адреса на потребление питейна вода за периода 05.06.2018г.-07.03.2019г., като срещу всяко едно показание за всеки един отчетен период е положен подпис от потребителя.

Приета по делото е съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Л., в заключението на която се посочва, че общото задължение за предоставени на обекта на потребление *** услуги за процесния период възлиза на 367,53 лева, а мораторната лихва за забава за процесния период възлиза на 17,11 лева.  Експерта посочва, че на потребителя са начислени реални количества потребена питейна вода, на който адрес на потребление за доставят *** услуги. Посочва се, въпреки направеният опит в.л. не е получило достъп до имота с оглед поставеното му задача да осъществи оглед на водомера. 

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

За успешното провеждане на установителен иск по реда на чл.422  ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за доставка на *** услуги, обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предостави същите на ответника. При установяване на посочените обстоятелства ответника носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си, съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи обстоятелства.

            От съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства съдът приема, че ответникът има качество на потребител – физическо лице по см. чл. 2, т.1 пр.2-ро вр. чл. 59, ал.1, т.2 от ОУ. Във всички случаи потребители на *** услуги ще бъдат ФЛ или ЮЛ, които са собственици, ползватели съответно наематели на имота в хипотезата на чл. 2, ал.3 от ОУ.

Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на „*****” услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от Общите условия на оператора, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;  собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители – собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл.2 ЗВРВКУ – наематели. Възникването на договорната връзка се установява с писмен договор по Наредба № 9 от 14.09.1994 г., а след 2004 г. със заявление на лицето към ищцовото дружество, че е съгласно с публично обявените общи условия.

За да възникне задължението за заплащане на „*****“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. Във всички случаи потребители на „*****“ услуги ще бъдат физически лица или юридически лица, които са собственици, ползватели, съответно наематели на имота в хипотезата на чл. 2, ал.3 от Общите условия, като това им качество се удостоверява с документ за собственост или вещно право на ползване, съответно писмена декларация за наемателите по чл. 2, ал.3 от Общите условия. Като се отбелязва - за ползвател на имота се визира вещно право на ползване, а не фактическото ползване на имота, който извод се следва еднозначно от чл.59 от Общите условия.       

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „***** оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя „*****“ услуги срещу заплащане на територията на гр. Варна.

Процесният обект на доставка на *** услуги е жилищен, въведен в експлоатация, който съобразно спазване на всички нормативни строителни изисквания е присъединен към *** системата, която е собственост на ищеца. При тези съображения следва да бъде прието, че до процесния апартамент се доставят *** услуги от ищеца.

Качеството на потребител на *** услуги на ответника се установява от представите по делото писмени доказателства и в частност справка по партида от Служба по вписванията гр. Варна, от която се установява, че през 2017г. по възмезден ред ответникът е придобил собствеността върху процесния апартамент №15. В качеството му на потребител ответникът се явява и задължено лице за заплащане на предоставените на обекта на потребление *** услуги, на осн. чл.5, т.6 вр. чл.33, ал.2 от Общите условия.  

            На осн. чл. 22 от Общите условия за предоставяне на *** услуги на потребителите от *** оператор, изразходваните количества питейна вода се отчитат от водомер, който е монтиран на водопроводно отклонение от *** оператора или в имота на потребителя. В процесния казус не е спорно, че в имота на ответника е монтиран водомер, който е в метрологична годност и като такъв представлява годно техническо средство, с което да бъде измервана доставената на обекта на потребление питейна вода. Отчета на водомера се извършва от представител на оператора в присъствието на потребителя, съобразно изискванията на чл. 23, ал.4 от Общите условия, като с подписът си потребителят удостоверява съответното показание в данните за отчета.В процесната хипотеза на 05.06.2018г., 04.07.2018г., 05.09.2018г.,03.10.2018г.,07.11.2018г.,05.12.2018г.,07.01.2019г.,06.02.2019г. и 07.02.2019г. е извършен отчет на водомера на ответника, като са констатирани съответните реални количества доставена на обекта на потребление питейна вода. В карнета при всяко едно отчитане на питейна вода е положен подпис на потребителя, който подпис в хода на съдебното производство не е оспорен, че принадлежи на ответника. При така изложеното следва, че с полагане на своя подпис потребителя на *** услуги е удостоверил  показанията на средството за измерване към момента на снемане на отчет на същото. С полагане на подпис в този документ, който по своята същност е частен свидетелстващ такъв, ответникът извънсъдебно признава неизгоден за себе си факт, а именно че разликата между старото и ново отчетено показание на водомера монтиран в неговия адрес на потребление възлиза на количеството реално доставена на адреса на потребление питейна вода. Реалното количество доставена до адреса на потребление питейна вода е изчислено по надлежно определени цени, които са приети от КЕВР, което се установява от заключението на в.л. Л. по назначената съдебно – счетоводна експертиза, което изцяло се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено. При тези съображения предявеният иск за главница следва да бъде уважен изцяло като доказан по основание и размер, като бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 367,53 лева, представляваща главница, дължима за периода от 05.12.2018г. до 09.03.2020г., за ползвани и неплатени *** услуги по партида с абонатен №1781706 за обект-имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. В.В., бл. 55, вх. 6, ап. 15 ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.05.2020г., до окончателно изплащане на вземането.

            Предвид основателност на предявения главен иск, акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва върху уважената главница също се явява основателна предвид това, че не се установи погасяване на задължението от страна на ответника във връзка с предоставените му от ищеца *** услуги. По отношение на размера на задължението съдът изцяло кредитира заключението на в.л. Л., като компетентно и безпристрастно дадено, при което и този иск в размер на 17,11 лева следва да бъде уважен.

            По отношение на разноските:

            С оглед изходът на спора в полза на ищеца се дължат разноски в размер на 725 лева, от които 625 лева сторени съдебно – деловодни разноски и 100 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

            За проведеното заповедно производство на ищеца се дължат 75 лева, от които 25 лева заплатена по сметка на съда държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.Ш.Х., ЕГН ********** с адрес *** дължи на ”***** - ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 367,53 лева, представляваща главница, дължима за периода от 05.12.2018г. до 09.03.2020г., за ползвани и неплатени *** услуги по партида с абонатен №1781706 за обект-имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. В.В., бл. 55, вх. 6, ап. 15 ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.05.2020г., до окончателно изплащане на вземането,както и сумата от 17,11 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 10.02.2019г. до 12.03.2020г., за които суми са издадени заповед за изпълнение за парично задължение по чл.410 ГПК, на осн.  чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.

            Осъжда Н.Ш.Х., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ”***** - ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 725 (седемстотин двадесет и пет) лева, от които 625 лева сторени съдебно – деловодни разноски и 100 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство, както и сумата от дължат 75 (седемдесет и пет) лева, от които 25 лева заплатена по сметка на съда държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение за проведеното заповедно производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :