№ 6
гр. Варна, 09.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20223000500204 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
С молба вх. № 7882/16.12.2022г. адв. Р. И., назначена на основание
чл.29 ГПК като особен представител на детето М. Р. М. – ответник по
предявения от майката иск за оспорване на бащинство, е сезирала съда с
искане за изменение на постановеното по делото решение № 159/07.11.2022г.
в частта му относно определеното й адвокатско възнаграждение за въззивното
производство. Изложени са доводи, че минималният размер на същото,
определен в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /изм. и доп. ДВ бр.88/04.11.2022г./ е 1 200 лева, поради което
и счита, че следващото й се възнаграждение е в този размер.
В срока по чл.248 ГПК не е постъпил отговор от останалите страни по
делото.
Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок и от легитимирано лице,
доколкото назначеният по реда на чл.29 ГПК процесуален представител
има право на заплащане на възнаграждение за осъщественото от него
процесуално представителство, чийто размер се определя от съда. С
оглед на това същата е процесуално допустима, но по същество
неоснователна по следните съображения:
С постановеното по делото решение от 07.11.2022г. съдът е определил
окончателно възнаграждение на адв.Р. И. в размер на 1 200 лева, от които 600
лева е следващото й се възнаграждение за предходното разглеждане на спора
от касационната инстанция, на основание чл.294, ал.2 ГПК, а останалите 600
лева са възнаграждението й за въззивното производство. Тези размери изцяло
съответстват на минималните размери, посочени в чл.7, ал.1, т.3 от Наредба
1
№ 1/2004г. относно исковете за бащинство и оспорване на бащинство
съобразно редакцията на този нормативен акт към датата на приключване на
устните състезания, съответно пред ВКС /28.03.2022г./ и АпС – Варна
/12.10.2022г./. Именно това е и меродавния момент към който съдът следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение. Последващото изменение
на Наредбата, обн. в ДВ бр.88/04.11.2022г. е ирелевантно, поради което и
искането на процесуалния представител за съобразяване с размерите
съобразно това изменение е неоснователно.
По гореизложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Р. И., назначена на основание
чл.29 ГПК като особен представител на детето М. Р. М. за изменение на
постановеното по делото решение № 159/07.11.2022г. в частта му относно
определеното й адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Определението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2