Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 06.04.2017
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Анелия Маркова
мл.с. Велизар Костадинов
при секретаря Н.С., като разгледа докладваното от съдия Симеонова гр.дело №
623 по описа за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.08.2016 г. по гр.дело № 11889/13
г., СРС, ІІ ГО, 123 състав е осъдил А. „П.И.”, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „З.А.Д.А.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 1454,39 лв.-регрес по
щета № 30009030100491/2009г., образувана при „З.А.Д.А.” АД, от които 1439,39 лв. - платено застрахователно обезщетение и
15 лв. - ликвидационни разноски за определяне размера на застрахователното обезщетение,
на основание чл. 213, ал. 1, изречение 1 от КЗ (отм.) във връзка с чл. 49 ЗЗД,
ведно със законната лихва върху общата сума от 1454,39 лв., считано от 19.03.2013 г. до окончателното й плащане; сумата
от 450.68 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 11.02.2010 г. до 18.03.2013 г. включително, на основание чл. 86,
ал. 1, изр. 1 от ЗЗД; сумата от 358.20 лв. - направени по
делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ЕПК, както и сумата от 363.35
лв. - възнаграждение за един юрисконсулт, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Осъдил
е „П. Б.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** А да заплати на А. „П.И.”, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 1454.39 лв. - дължимо по
регреса платено застрахователно обезщетение и сумата от 450.68
лв. - дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 11.02.2010 г. до 18.03.2013 г., включително, на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД; сумата от 358.20 лв. - направени по делото разноски,
както и сумата от 363.35 лв. - възнаграждение за един
юрисконсулт, които А. „П.И.” е осъдена да заплати на З.А.Д.А.” АД, гр. София по
главните регресни искове; сумата от 75 лв. - направените по
обратните искове разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и сумата от 363.35
лв. - възнаграждение за един юрисконсулт за процесуално
представителство по обратните искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от третото
лице помагач „П. Б.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** А, представлявано от управителя Р.К. в частта, в която е уважен
обратния иск на А. „П.И.” и третото лице помагач „П. Б.” ЕООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на А.
„П.И. сумата от 1454.39 лв. -
дължимо по регреса платено застрахователно обезщетение и сумата от 450.68 лв. -
дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
11.02.2010 г. до 18.03.2013 г., включително, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД; сумата от 358.20 лв. -
направени по делото разноски, както и сумата
от 363.35 лв. - възнаграждение за един юрисконсулт,
които А. „П.И.” е осъдена да заплати на З.А.Д.А.” АД, гр. София по главните
регресни искове; както и сумата от 75
лв. - направените по обратните искове
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и сумата от 363.35 лв. -
възнаграждение за един юрисконсулт за процесуално представителство по обратните
искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с мотиви, изложени в
жалбата. Сочи, че в обжалвания акт липсват мотиви в частта по обратния иск. Не
е изследвана материално правната връзка между страните по обратния иск. Не е съобразено,
че отговорността на ответника по главния иск А. „П.И. произтича от ЗДп, а на ответника по обратния иск „П. Б.” ЕООД от сключения договор между страните А.
„П.И. и „П. Б.” ЕООД, поради което
уважаването на първоначалните искове не
означава автоматично, че следва да бъдат уважени изцяло и обратните без да
бъдат разгледани фактите и обстоятелствата по делото относими към договорното правоотношение
между ищеца и ответника по обратния иск. Съдържанието на договора за изработка,
от който произтича правната връзка между страните по обратния иск, изобщо не е
разгледано от съда. Липсва индивидуализация и преценка в какво се изразява
неизпълнението на договорното З.ължение по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗЗД от
страна на ответника, на което основание съдът е постановил осъдителното решение
по обратния иск. Налице са два иска, поради което счита, че е несправедливо СРС да осъди в решението си „П.
Б.” ЕООД да заплати два пъти разноски-по
главния и по обратния иск. Третото лице помагач не е ответник по главния иск и
не дължи разноски по него. Моли да
бъде отменено процесното решение в обжалваните части. Не претендира присъждане
на разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемият-ищец
по жалбата З. „А.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** оспорва същата. Не претендира разноски.
Въззиваемият ответник А. „П.И.”,
със седалище и адрес на управление *** оспорва въззивната жалба. Не претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество основателна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 213,
ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.49 и чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от З. „А.” АД срещу А. „П.И.” за следните суми: сумата от 1454,39 лв.-регрес по щета № 30009030100491/2009г.,
образувана при „З.А.Д.А.” АД, от които 1439,39 лв. - платено
застрахователно обезщетение и 15 лв. - ликвидационни разноски за определяне
размера на застрахователното обезщетение, на основание чл. 213, ал. 1,
изречение 1 от КЗ (отм.) във връзка с чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва
върху общата сума от 1454,39 лв.,
считано от 19.03.2013 г. до окончателното й плащане; сумата от 450.68 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 11.02.2010 г.
до 18.03.2013 г. включително, на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД; сумата от 358.20 лв. -
направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ЕПК, както и сумата от 363.35 лв. -
възнаграждение за един юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При условията
на евентуалност и на основание чл.219, ал.3 ГПК ответникът А. „П.И. е предявил срещу третото
лице помагач „П. Б.” ЕООД, ЕИК ******* обратни искове с правно
основание чл.79, ал.1, предл. 2 ЗЗД за сумата от 1454,39 лв. - платено
застрахователно обезщетение по регреса и за сумата от 450,68 лв. - дължимо
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 11.02.2010 г.
до 18.03.2013 г., Твърди се, че по
Договор за възлагане на обществена поръчка от 12.09.2005 г. било възложено на
фирмата изпълнител извършване на ремонтни работи на обект „Път III-7006
/Върбица - Бероново/-Садово-гр. ОПУ Сливен при км. 5+040 до км
7+600” чрез полагане на 10177 кв. м. плътен асфалтобетон със средна дебелина 4
см., която работа била приета на 08.01.2008 г. от възложителя и съгласно чл.
22, ал. 12 и чл. 23 от Договора гаранционната отговорност на изпълнителя била 2
години, считано от 08.01.2008 г. Освен това, с молба от 02.12.2014 г. от Областно
пътно управление-***, като специализирано звено от А. „П.И. е посочено, че ответникът по обратния иск е „П.Б.“ ЕООД по силата
на договор от 12.09.2005 г сключен между ИАП-ОПУ-Б. и „П.Б.“ ЕООД за извършване
на дейности по текущ ремонт и зимно поддържане на процесния обратен участък.
Ответникът по обратните искове „П.Б.“ ЕООД не взема становище по тях.
По развитите във
въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема следното:
Съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Предмет на производството пред настоящата
инстанция е разглеждане на жалбата само в частта по предявените от ответника
спрямо третото лице помагач обратни
искове при условията на евентуалност и на основание чл.219, ал.3 ГПК.
По главният иск на ЗАД „А.” АД срещу А. „П.И. с
правно основание чл.213, ал.1 КЗ/отм./ вр. чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, СРС се
е произнесъл, като е приел, че е основателен и е осъдил ответникът да заплати
на ищеца претендираните суми.
Предвид сбъдване на процесуалното условие, поради уважаване на исковете от
ищеца, съдът е следвало да разгледа и предявения обратен иск от ответника А. „П.И.
срещу „П.Б.“ ЕООД. С оглед уважаване на първоначалния иск, който е преюдициален
по отношение на предявения обратен иск, съдът дължи произнасяне по обратния
иск. Доколкото за главния иск съдът е изложил макар и оскъдни мотиви, то за
обратния иск липсват каквито и да било мотиви, поради което възражението на
въззивника в тази насока се явява основателно. Основателно се явява и
възражението, че уважаването на първоначалните искове не означава
автоматично, че следва да бъдат уважени изцяло и обратните без да бъдат
разгледани фактите и обстоятелствата по делото относими към договорното
правоотношение между ищеца и ответника по обратния иск. Съдът не е обследвал материално правната
връзка между страните по обратния иск, като според твърдението на ответника по
главния иск А. „П.И., отговорността
на ответника по обратния иск-„П.
Б.” ЕООД произтича от сключения договор между страните А. „П.И. и „П.
Б.” ЕООД. Излагат се доводи, че това е Договор
за възлагане на обществена поръчка от 12.09.2005 г., по силата на който било
възложено на фирмата изпълнител извършване на ремонтни работи на обект „Път III-7006
/Върбица - Бероново/-Садово-гр.
ОПУ Сливен при км. 5+040 до км 7+600” чрез полагане на 10177 кв. м. плътен
асфалтобетон със средна дебелина 4 см., която работа била приета на 08.01.2008
г. от възложителя и съгласно чл. 22, ал. 12 и чл. 23 от Договора гаранционната
отговорност на изпълнителя била 2 години, считано от 08.01.2008 г. Такъв договор по делото обаче липсва.
Приложен е договор за обществена поръчка със същата дата 12.09.2005г., но между
други страни-ИА“Пътища“-ОПУ-Б. като възложител и „КИТ“ ЕООД, като изпълнител,
който изпълнителят „КИТ“ ЕООД приема да извърши работите по поддържане, зимно
поддържане и ремонт на пътищата от републиканската пътна мрежа на РПС Карнобат/
общини Карнобат и Сунгуларе/, а не на обект „Път III-7006 /Върбица - Бероново/-Садово-гр. ОПУ Сливен, т.е. и с
друг предмет. При тези данни следва изводът, че за ответника по обратния иск не
се е породило задължението да извършва ремонтни работи на обект „Път III-7006
/Върбица -
Бероново/-Садово-гр. ОПУ Сливен при км. 5+040 до км 7+600” чрез полагане на
10177 кв. м. плътен асфалтобетон със средна дебелина 4 см., където е настъпило
произшествието и съответно не носи договорна отговорност за некачествено
изпълнение на такъв род задължения. Обратният иск се явява неоснователен.
Крайните
изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1, ІІ пр. ГПК, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
същият да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от 26.08.2016 г. по
гр.дело № 11880/13г. на СРС, ІІ ГО, 123 състав в частта, в която СРС е осъдил „П. Б.” ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** А да заплати на А. „П.И.”, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 1454.39 лв. - дължимо
по регреса платено застрахователно обезщетение и сумата от 450.68
лв. - дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 11.02.2010 г. до 18.03.2013 г., включително, на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД; сумата от 358.20 лв. - направени по делото разноски,
както и сумата от 363.35 лв. - възнаграждение за един
юрисконсулт, които А. „П.И.” е осъдена да заплати на З.А.Д.А.” АД, гр. София по
главните регресни искове; сумата от 75 лв. - направените по
обратните искове разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и сумата от 363.35
лв. - възнаграждение за един юрисконсулт за процесуално
представителство по обратните искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от А. „П.И.”, със седалище и адрес
на управление *** срещу „П. Б.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** А обратни искове,
както следва: с правно осование чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 1454,39 лв. -
дължимо по регреса платено застрахователно обезщетение за некачествено
изпълнение, за сумата
от 450,68 лв. - дължимо обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 11.02.2010 г. до 18.03.2013 г.,
включително, както и за претендираните разноски.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.