№ 16224
гр. С., 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И. ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110124875 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „.....“ ЕООД срещу Р. Р.
К., с която са предявени искове с правно основание за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 500 лв. –
незаплатена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 27.09.2023 г. до окончателното плащане, сумата 89,94
лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 20.06.2019 г. – 21.09.2023 г., които
суми произтичат от Договор за потребителски кредит № 261310/20.01.2019 г., сключен
между Р. Р. К. и „.....“ АД, вземанията по който срещу ответника са прехвърлени на ищеца с
договор за цесия – суми, за които по ч.гр.д. № 53268/2023 г. по описа на СРС, 182 състав е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 20.01.2019 г. между Р. Р. К. и „.....“ ООД е сключен
Договор за потребителски кредит № 261310, по силата на който ответникът е получил
сумата от 500 лв., която следвало да върне до 20.06.2019 г. на 5 вноски в размер на по 171
лв. всяка. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен
процент на разходите в размер на 48,95 %. Излага твърдения, че ответникът не е изпълнил в
срок задълженията си по договора за кредит, а с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г. „.....“ ООД е прехвърлил своите вземания по договор за
потребителски кредит на „.....“ ЕООД. Поддържа, че е уведомил надлежно длъжника за
извършената цесия на посочения от него имейл адрес, евентуално същият следва да се счита
за надлежно уведомен с връчване на препис от отговора на исковата молба. Излага
твърдения, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по
Договора за кредит не е била начислявана на основание чл. 6 ЗМДИППП. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Р. Р. К., чрез назначения от съда
особен представител е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като недопустими, а по същество като неоснователни. Оспорва
сключването на процесния договор за кредит, както и получаването на заемната сума.
Излага съображения за недействителност на договора за кредит. Твърди, че изискванията, на
които трябва да отговаря предоставеното обезпечение на кредита са неизпълними за
кредитополучателя. Ответникът поддържа, че в процесния договор липсва клауза,
1
предвиждаща възможността за прехвърляне на вземането на 3-то лице, съобразно
изискванията на действащия по време на сключване ЗПК. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено
следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 9.11.2023г. по ч.гр.д. № 53268/2023г.
по описа на СРС, 182 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 1
ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличие на
валидно правоотношение по договор за заем, предоставянето на заетата сума, размера на
претендираните главница и мораторна лихва, както и че вземанията са му прехвърлени с
договор за цесия.
В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените
обстоятелства да докаже плащане на вземанията.
Относно наличието на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит
сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съдът
намира следното.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит – ЗПК /Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. / – чл.
9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – чл. 10,
ал. 1 ЗПК – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра
– по един за всяка от страните по договора /дефиниция на понятието "траен носител" се
съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя
да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация/.
Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски
кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът
трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно
приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски
кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за
комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен
или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 /при използването на телефон като
средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние/,
кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация
посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски
кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани
в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние – ЗПФУР /Обн., ДВ, бр. 105 от
22.12.2006 г. /, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
2
изключително средство за комуникация – едно или повече. Дефиниция на понятието
"финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по
извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно
пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и
предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" – в § 1, т. 2
от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и
на потребителя.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да докаже, че е: 1/.
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2/. спазил
сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/. получил съгласието на потребителя за сключването на
договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни
изявления /както се твърди в частност/ се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис – /понастоящем ЗЕДЕУУ/, като изявленията, направени чрез
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила
за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което
може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява
електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Същото се счита за подписано
при условията на чл. 13, ал. 1 от закона – за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3
ЗЕДЕУУ/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4
ЗЕДЕУУ/. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и
чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не
поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание /в този смисъл решение
№ 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV ГО/.
В случая от съдържанието на относимите към процесния договор Общите условия на
цедента „.....“ ООД за заеми „К.“ (представени към заявлението по чл. 410 ГПК в
заповедното производство) се установява, че редът за сключване на договора за
потребителски кредит е следният. Съгласно чл. 6 ОУ, кандидатстването за заем, когато
същото се осъществява чрез интернет платформа, се извършва по установен от заемодателя
ред, посредством създадената за това електронна форма, намираща се на неговия сайт на
адрес https://credirect.bg, на уеб сайта или в локален офис на трето лице партньор на
заемодателя. Искането за предоставяне на потребителски кредит се попълва от заемателя.
Срокът за разглеждане на всяко отправено искане за заем е 7 работни дни считано от
подаването на искането за заем. В чл. 8 ОУ е предвидено, че при кандидатстване за заем,
заемателят е длъжен да предостави всички посочени във формата за кандидатстване данни,
актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем /размер на
главницата и период на погасяване/, две лица за контакт, както и да посочи желания начин
на изплащане на отпуснатата заемна сума: по банков път, на декларирана банкова сметка,
или чрез системата на „...“. В чл. 9 ОУ е уредено, че заемодателят изпраща на посочената от
заемателя електронна поща СЕФ, съдържащ цялата необходима преддоговорна информация
за искания заем. Неприемането им се счита за отказ от подаване на искане и не позволява на
заемодателя да разгледа искането за заем. Според чл. 11 ОУ, заемодателят предоставя чрез
своя уеб сайт, уеб сайт на трето лице партньор проект на договора за заем, общи условия
като заедно със СЕФ трите съдържат цялата необходима преддоговорна информация. С
натискането на бутона „Изпрати“, заемодателят декларира, че приема така предоставените
му условия. Това действие се счита за подписване от заемателя на всяка страница от
3
предоставените му документи при условията, при които те са му предоставени. Заемодателят
потвърждава /чл. 13 ОУ/, респективно отказва сключването на договор за заем посредством
телефонно обаждане, електронно съобщение или изпращане на кратко съобщение /SMS/ на
декларирания от заемателя телефонен номер. За мълчалив отказ от сключване на договора се
счита непотвърждаването му в срок от три работни дни, считано от датата на подаване на
искането за заем. Заемателят потвърждава /респективно отказва/ сключването на договор за
заем във всеки момент до неговото сключване посредством телефонно обаждане до
заемодателя на неговия единен национален телефонен номер ****. Доколкото отправянето
на искане за заем представлява желанието на заемателя да сключи договор за заем със
заемодателя, неговото съгласие за сключване на договор за заем е наложително само при
промяна от страна на заемодателя на първоначално заявените параметри. Според чл. 18 ОУ,
при одобрение на сключването на договор за заем, заемодателят изпраща на декларирания
от заемателя електронен адрес договор за заем, заедно с погасителен план и общи условия
във формат, който не позволява коригиране на предоставената с него информация.
Изпратеният договор за заем се счита за приет от страна на заемателя до неговия изричен
отказ за сключване на договор за заем по реда и начините, описани в настоящите общи
условия. Тези действие се считат за подписване на всяка страница от предоставените
документи от всяка от страните при условията, при които са предоставени. Съгласно чл. 20
ОУ, договорът се счита за сключен и влиза в сила от изпращането му от заемодателя на
заемателя и страните се съгласяват съобщенията по електронната поща да имат силата на
саморъчни подписи на страните, съгласно чл. 13 ЗДЕУУ.
С оглед описания начин на сключване на процесния потребителски кредит се налага
извод, че с предоставянето на лични данни и изпращане на искането за кредит до кредитора,
потвърдено чрез натискането на бутона „Изпрати“, следва да се приеме, че клиентът-
кредитополучател изявява своята воля за сключването на договора и приема общите
условия. За тези обстоятелства обаче по делото не са ангажирани доказателства от страна на
ищеца въпреки разпределената доказателствена тежест с доклада по делото. Съгласието на
страните да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен се
съдържа в общите условия към договора, чието приемане и потвърждаване от страна на
ответника по делото не е установено. По делото е представен само договор на хартиен
носител, който не носи подписа на нито една от страните. Липсват каквито и да било
доказателства изявления на ответника, че е запознат с условията по договора, с общите
условия и че ги приема, не е предоставено и доказателство за подаване на заявка за кредит и
потвърждаване получаването на стандартния европейски формуляр и неговото съдържание,
а доказателствената тежест за тези е на кредитора, съответно на ищеца-цесионер съгласно
изричната норма на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПФУР. Знанието на кредитора за лични данни на
ответника само по себе си не може да обоснове извод, че страните са постигнали съгласие за
договора, нито представената разписка за извършен превод чрез системата „...”.
Предвид гореизложеното съдът намира, че по делото не е доказано наличието на
валидно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит, а при
липсата на първата и основна материалноправна предпоставка за уважаване на исковете,
разглеждането на останалите е безпредметно.
На следващо място, съдът намира, че самостоятелно основание за отхвърляне на
исковете е и обстоятелството, че въпреки дадените от съда указания по реда на чл. 146, ал. 2
ГПК, ищецът не ангажира доказателства за усвояването (предаването) на заемната сума от
страна на ответника К.. Представената по делото разписка удостоверява извършването на
превод от страна на ищеца към „...” с получател Р. К. с описание „заем съгл. дог. 261310“, но
не са ангажирани други относими доказателства, че последният е усвоил процесната заемна
сума“, в какъвто смисъл са и възраженията на процесуалния представител на ответника Р.
К., в това число и за липса на подпис от страна на последния, удостоверяващ получаването
на заетата сума (в този смисъл Решение № 337/10.06.2024 г. по гр. д. № 3621/2023 г. на ВКС,
IV г. о.). Ето защо и последната не би могла да служи като доказателство за съществуването
на заемно правоотношение между страните, противно на изтъкнатите от ищеца
съображения, доколкото не се доказва предаването на процесната заета сума.
С оглед на горното предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските в производството.
4
При този изход на спора право на разноски има ответника, но доколкото същият е бил
представляван от назначен от съда особен представител, то същият не е сторил разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „.....“ ЕООД, ЕИК: ...., със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ..., срещу Р. Р. К., ЕГН **********, с адрес гр.
С., ул. .... установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.
99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че Р. Р. К. дължи на „.....“ ЕООД
сумата 500 лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит №
261310/20.01.2019 г., сключен между Р. Р. К. и „.....“ АД, вземанията по който са прехвърлени
на ищеца с договор за цесия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 27.09.2023 г. до окончателното плащане, сумата 89,94
лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 20.06.2019 г. – 21.09.2023 г., за
които суми по ч.гр.д. № 53268/2023 г. по описа на СРС, 182 състав е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5