№ 93
гр. Шумен, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500526 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №706/29.09.2022г. по гр.д.№1715/2020г. Районен съд-гр.Шумен е отхвърлил
иска за признаване за установено, че Д. Г. Ч. дължи на кредитора Изпълнителна агенция
„Военни клубове и военно-почивно дело“-гр.София, представлявана от В.К.С. –
изпълнителен директор, следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК- че в полза на ищеца съществува вземане против
ответника в размер на сумата от 1199,74лв.-главница за неизпълнение на задължение за
наеми за периода от 13.05.2016г. до 31.10.2019 г. в размер на 29,69 лв. месечно за ап. 12 в гр.
Ш....., на основание сключен договор за наем № 519/28.04.2016г., изчислени до 06.02.2020г.
и законната лихва от 20.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането - на основание
чл.422, ал.1, във вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК. Със същото решение е осъдил Ч. да заплати на
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“- гр.София, сума в размер
на 757,10лв., представляваща главница за неизпълнение на задължение за наеми за периода
от 18.08.2017г. до 31.10.2019 г., общо 25,5 месечни вноски в размер на 29,69 лв. /месечно/ за
горепосоченото жилищно помещение на основание сключен договор за наем №
519/28.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба
18.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения от
агенцията осъдителен иск срещу Д. Г. Ч. за сумата над 757,10лв. до 1199,74лв., или общо в
размер на 442,64лв., като неоснователен поради погасяването му по давност за периода от
13.05.2016г. до 18.08.2017г.. Присъдени са и следващите се разноски съобразно уважената
1
част от претенциите.
Недоволен от решението останал ответникът Д. Г. Ч., който го обжалва в частта, с
която е осъден да заплати на ищцовата страна сумата 757.10лв., представляваща главница за
неизпълнение на задължение за наеми за периода 18.08.2017г.-31.10.2019г. по договор за
наем №519/28.04.2016г., ведно със законна лихва, и в негова тежест са присъдени деловодни
разноски. Сочи, че решението в тази част се явявало неправилно, незаконосъобразно,
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, по подробно изложени в
жалбата съображения. Първоинстанционният съд не бил възприел правилно установената по
делото фактическа обстановка и въз основа на нея не провел задълбочен анализ на всички
събрани по делото писмени доказателства, както и заключението на ССЕ. Съгласно чл.17 от
процесния договор, последният бил сключен за срока на настаняването, определен в
заповедта за настаняване, а именно-за срока на военна служба. В случая жалбоподателят
бил освободен от военна служба, считано от 13.04.2020г., а видно от заключението на ССЕ
му били правени удръжки от заплатата за месеците 05.,06.,07.,08. и 09.2020г. Т.е. за тези
месеци била налице хипотезата на чл.55, ал.1 пр.3 от ЗЗД касаеща неоснователно
обогатяване на ищцовата страна. Моли същото да бъде отменено в обжалваната част и
вместо него бъде постановено друго, с което заявената срещу му претенция бъде изцяло
отхвърлена.
Въззиваемата страна, моли решението на ШРС да бъде оставено в сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява
процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното:
Видно от заповед за настаняване №787/28.04.2016г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, на сочената дата Д. Г. Ч.
бил настанен в жилище от жилищния фонд на Министерство на отбраната. Въз основа на
сочената заповед на същата дата бил сключен договор за наем №519/28.04.2016 г., с който
на наемателя е предоставен недвижим имот, находящ се в гр. Ш....., срещу насрещно
задължение да заплаща наемна цена, определена съгласно чл.21, ал.1 от Наредба №Н-
22/16.07.2010г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на
отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните
служители, които живеят при условията на свободно договаряне, в размер на 29.69лв.
месечно, в срок-за следващия месец най-късно до 25-то число на текущия месец.
По делото е представена и декларация от 13.04.2016г., с която Ч. е декларирал, че е
съгласен дължимите от него суми по договора за наем №519/28.04.2016г., а именно месечна
наемна цена от 29.69лв., да бъдат удържани от месечното му възнаграждение и преведени от
финансовия орган по местоработата му в банкова сметка на ищцовата страна.
Съгласно протокол-опис от 13.05.2016г., на сочената дата на Ч. е било предоставено
ползването на имота.
2
Видно от приложеното ч.гр.д.№431/2020г. на ШРС, по заявление по чл.417 от ГПК,
подадено от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“-гр.София
срещу Ч. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №187/21.02.2020г. за
сумата от 1199.74лв.-главница-дължими наемни вноски за периода 13.05.2016г.-
31.10.2019г./в размер на 29.69лв. месечно/ за горепосоченото жилищно помещение, ведно
със законово лихва, считано от 20.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането и
25лв. разноски, както и изпълнителен лист за сочените суми.
С определение от 02.09.2020г.по същото дело/влязло в законна сила на 02.12.2020г./, са
обезсилени издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от
ГПК.
Съгласно заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от страните, при
извършена проверка в счетоводството на ищеца се установило, че по сключения договор за
наем на 28.04.2016г. между страните били заплатени следните суми: на 25.10.2019г.-
извършен превод от Д. Ч. в размер на 30,00 лв., като със сумата бил погасен наем по ф-ра
№**********/07.09.2019г. в размер на 29,69 лв., а с остатъка – намалено задължението по
фактура №********** от 05.06.2016г. Направени били удръжки от заплатата на Д. Ч. от
м.11.2019г. до м.09.2020г., вкл. общо за 12 месеца на обща стойност 356,28 лв. Обща
стойност на платените суми за наем по договора за наем възлизала на 386,28лв., а остатъкът
за плащане бил в размер на 1297,29 лв.. Претендирана сума от Изпълнителна агенция
„Военни клубове и военно-почивно дело“-гр.София,била по фактурите за периода
05.06.2016г.-06.08.2019г. на обща стойност 1199.74лв.. На 13.05.2016г. бил внесен депозит в
размер на 59.38лв., който към 03.08.2022г. не бил възстановен.
Със заповед от 16.03.2020г. на министъра на отбраната, договора за военна служба на Ч.
бил прекратен, същият бил освободен от длъжност, от военна служба и зачислен в запаса.
Съгласно протокол №2210/11.02.2021г. ключовете за процесното жилище били изпратени
от Ч. на наемодателя по фирма за куриерски услуги с товарителница от 05.02.2021г.,
представена по делото. На 08.02.2021г. бил съставен протокол –опис при прекратяване на
намени отношения по отношение състоянието на жилището.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Доколкото е подадена въззивна жалба само срещу решението в частта, с която
заявената срещу ответника осъдителна претенция е уважена и Ч. е осъден да заплати сумата
757,10лв., представляваща главница за неизпълнение на задължение за наеми за периода от
18.08.2017г. до 31.10.2019г., общо 25,5 месечни вноски в размер на 29,69 лв. /месечно/, то
само тя следва да бъде разгледана в настоящото производство.
Предявеният иск е с правно основание чл.21 от Наредба №Н-22/16.07.2010г. за ползване
под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на
компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при
условията на свободно договаряне, вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД.
По делото се установи/заповед за настаняване №787/28.04.2016г., договор за наем
3
№519/28.04.2016 г./ че между страните в настоящото производство е било налице наемно
правоотношение във връзка с отдаване под наем на апартамент, по което правоотношение
всяка от тях е дължала изпълнение на уговорената престация: ищецът-предаване ползването
на жилището, а ответникът-заплащане на уговорения наем. Не е спорно между страните, а и
се установи също, че договорената наемна цена е била в размер на 29.69лв. месечно, както
и че жилището е предоставено на ответника/протокол-опис от 13.05.2016г./.
Ответната страна, върху която пада тежестта да докаже изгодния за нея факт –
изпълнение на задължението си за заплащане изцяло на дължимите за претендирания
период наемни вноски, не ангажира доказателства в тази насока. Предвид тази й пасивност
и следва да се приеме, че не е изпълнила задължението си за престация, поради което
главната претенция се явява основателна в размер на 1199.74лв, съобразно заключението на
ССЕ.
От ответната страна своевременно е депозирано възражение за погасяване на
вземането по давност. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 б.“в“ от ЗЗД, вземанията за наем
се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Ето защо и за периода 13.05.2016г.-
18.08.2017г. възражението се явява основателно. Или за дължимата общо сума за този
период в размер на 457.49лв., съгласно заключението на ССЕ. При определяне размера й,
настоящата инстнация съобрази, разпоредбата на чл.5, ал.3 от процесния договор, съгласно
която наемната вноска за следващия месец се заплаща най-късно до 25-то число на текущия
месец/или падежът на фактурираната през м.август 2017г. сума е 25-то число на месеца/.
Що се касае до заявеното в хода на първонистанционното производство възражение за
прихващане със сумата ог 59.38лв.-внесен депозит съгласно чл.6, ал.3 от договора от страна
на ответника, подлежащ на връщане от страна на ищеца, то същото се явява неоснователно,
доколкото Ч. не доказа в процеса наличието на предпоставките за връщане на дадената в
депозит сума-да е изплатил всички задължения произтичащи от договора след
прекратяването му. Напротив в случая безспорно се установи, че същият не е сторил това.
Или заявената осъдитилна претенция следва да бъде уважена за сумата в размер на
742.25лв./в размера над 457.49лв. до 1199.74лв./.
Не рефлектира върху извода на съда досежно основателността на претенцията в сочения
размер твърдението на жалбоподателя , изложено в исковата молба, че ищцовата агенция
била получила по банковата си сметка за месеците 05., 06, 07., 08., 09.2000г. суми които не й
се дължали, тъй като бил освободен от длъжност и военна служба, считано от 13.04.2020г..
По естеството си това твърдение представлява възражение на прихващане, което е
заявено за пръв път пред въззивната инстанция, поради което и не следва да бъде
разгледано. Съгласно приетото с Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ОСГТК,
възражението за прихващане може за пръв път да се заяви пред въззивния съд, ако се
изразява в материалноправното изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и
ликвидни вземания, при което те се погасяват до размера на по-малкото от тях от деня, в
който са били налице условията за компенсируемостта им. Ако насрещното вземане е
4
спорно, възражението за прихващане, не може да бъде заявено за пръв път пред въззивната
инстанция. Доколкото в случая се касае до спорно вземане, т. е. негов предмет е едно
спорно право, за което съдът се произнася със сила на пресъдено нещо /чл. 298, ал. 4 ГПК/,
при което ефектът на прихващането ще се прояви след влизане в сила на съдебното
решение, на общо основание /чл. 131, ал. 2, т. 5 и чл. 133 ГПК/ същото може да бъде
направено най-късно с отговора на исковата молба и заявяването му по-късно, включително
пред въззивния съд, е недопустимо.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено само в частта, с
която е уважен предявения от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно
дело“-гр.София, срещу Ч. иск за заплащане на наемна цена в размер на 14.85лв./размера
над 742.25лв. до 757.10лв./, по договор за наем № 519/28.04.2016г за периода 18.08.2017г.-
31.10.2019г., като бъде постановено друго, с която претенцията бъде отхвърлена за сочената
сума. В останалата обжалвана част, решението се явява правилно и следва да бъде
потвърдено. Решението следва да бъде коригирано и в частта касателно присъдените
разноски. В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
На основание чл.78 от ГПК, съгласно изхода на спора, жалбоподателят следва да
заплати на въззиваемата страна разноски в настоящото производство в размер на 98.03лв,/
на база размер на юрисконсултско възнаграждение 100лв., определено съгласно чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №706/29.09.2022г. по гр.д.№1715/2020г. на ШРС в частта, с
която Д. Г. Ч. е осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-
почивно дело“, с адрес гр.С...., представлявана от В.К.С. – изпълнителен директор сума в
размер на 14.85лв./размера над 742.25лв. до 757.10лв./, наемна цена по договор за наем №
519/28.04.2016г за периода 18.08.2017г.-31.10.2019г., за ап. 12 в гр. Ш....., и в полза на
агенцията са присъдени деловодни разноски в размера над 216.53лв. до 220.98лв. в
първоинстанционното производство, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-
почивно дело“, с адрес гр.С...., представлявана от В.К.С. – изпълнителен директор срещу Д.
Г. Ч. с ЕГН********** от гр.Т....., иск с правно основание чл.21 от Наредба №Н-
22/16.07.2010г. вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 14.85лв./размера
над 742.25лв. до 757.10лв./, наемна цена по договор за наем № 519/28.04.2016г. , за ап. 12 в
гр. Ш......
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която Ч. е осъден да
заплати на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“-гр.София
сумата 742.25лв., представляваща наемна цена по договор за наем № 519/28.04.2016г за
периода 18.08.2017г.-31.10.2019г., ведно със законната лихва и са присъдени деловодни
5
разноски в тежест на ответника в размер на 216.53лв..
В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Д. Г. Ч. да заплати на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-
почивно дело“, с адрес гр.С...., представлявана от В.К.С. – изпълнителен директор,
направени разноски пред въззивната инстанция в размер на 98.03лв..
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6