Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
05. 02. 2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на двадесет и трети януари две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Районен съдия: П.
ПЕТРОВ
при секретаря Д. И.……………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00445 по описа
за 2018 г и за да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от П.И.И. срещу ДЗИ гр. Г.Т.с искане ответникът да му заплати авторско възнаграждение в размер 500. 00 лв, като част от претенция от общата сума от 5000. 00 лева, ведно със законните лихви, за дължимо възнаграждение в размер на 11 % от дължимите възнаграждения на авторски колектив за самоопрашена линия слънчоглед № „2607” за 2017 година.
Претендират се и разноските по делото.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва процентното участие на ищеца от възнаграждението на авторския колектив, оспорва се иска по основание и по размер и се моли да бъде отхвърлен.Претендират се разноските.
В съдебно заседание по молба на ищеца съдът е приел изменение на размера на иска, като същият да се счита за предявен вместо като частичен за сумата от 500.00 лева от общо сумата от 5000. 00, за сумата от 1898. 28 лева.
Така предявен искът е с правно основание чл.16,ал.5 ЗЗНСРПЖ.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от издадения от патентното ведомство
на РБългария по реда на чл.13, ал.1 ЗЗНСРПЖ сертификат за нов сорт растения №
10638 от 31.05.2005г. ищецът по делото е бил член на авторски колектив, създал нов сорт
слънчоглед, самоопрашена линия „2607”, като съгласно ал.4, т.2 от същия закон
срокът на действие на сертификата е 25 години, считано от датата на
издаването му.
Според нормата на чл.16, ал.5 ЗЗНСРПЖ за
авторите на нови сортове се предвижда правото на справедливо възнаграждение, но
не по-малко от 4% от получените приходи. Съгласно приетите с протокол №
8/22.11.2001г. на УС на НЦАН Вътрешни правила и указания за прилагане на
ЗЗНСРПЖ възнаграждението по чл.16, ал.5 от закона може да бъде и по-голямо от 4%, ако НС на съответния институт е приел
по-висок процент и роялти се получава редовно по лицензионните договори.
Видно от Правилник за прилагане на ЗЗНСРПЖ
относно създадените в ИПС „Д.” /сега Д. з. и./ линии, хибриди и сортове слънчоглед, в раздел
ІV.Възнаграждение т.1 предвижда, че на авторите се изплаща възнаграждение в
размер на 6 /шест/ процента от чистия приход, получен при продажбите на семена
от линии и хибриди. Т.2.4 предвижда, че разпределението между членовете на авторския
колектив става според процентното им участие. От протокол № 7 от 05.12.1997г.
се установява, че секцията към ИПС”Д.” /сега ДЗИ/ е гласувала правилника на
това заседание. От писмо АО-04-163/16.01.1986г. е видно, че тези 6% се
разпределят между селекционерите от авторския колектив както следва: 23% за Й.С.и
по 11% за останалите 7 участника, включително и за ищеца в настоящото производство.
Със заключението
си вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза, приета от съда, е предложило
два варинта на заключението, първият от които е в зависимост от реализирани
приходи от продажба на семена от процесния сорт слънчоглед от ответника по
лицензионните договори и в държавите Чехия и Русия и по този начин ответникът е
реализирал чисти приходи от тези продажби за 2017 година в размер на 287618. 77
лева, от която сума сумата от 17257. 13 лева се дължи като общо възнаграждение
на авторсикя колектив, при което на ищеца като съавтор на самоопрашената линия
се дължи възнаграждение от 1898. 28 лева.
Вторият вариант
се определя само въз основа на чистите печалби реализирани по продажби по
лицензионните договори не корелира в пълна степен с буквата и духа на закона-
чл. 16, ал.5, т.1 ЗЗНСРПЖ, който предвижда заплащане на авторско възнаграждение
от всички приходи от продажба на създадения сорт, а не само такива по
лицензионните договори, поради което и съдът възприема заключението по първия
вариант.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Производството е по чл.79, ал.1 вр. чл.86 ЗЗД вр. чл.16, ал. 5 ЗЗНСРПЖ, като ищците следва да докажат
наличие на вземане и неговият размер, а ответникът – че е изпълнил.
Претендираното вземане от страна на ищеца
се оспорва в
настоящото производство от
ответния институт.
Настоящият съдебен състав в
продължение на повече от 10 години назад е разглеждал дела между същите страни
за авторско възнаграждение по същия издаден сертификат и винаги ответникът,
включително и представляван от настоящия законен представител И. И. И.- Д. на и.-
гр.д. № 00007/ 2017 год. по описа на ГТРС, е признавал исковете по основание, а
след заключението на вещото лице, и по размер. Така по отношение на
претендирано заплащане на авторски права настоящият ищец П.И.И. е водил успешно
искове по чл. 16, ал.5 ЗЗНСРПЖ срещу ДЗИ по граждански дела № 43/2008 год., №
22/2010 год., № 84/2011 год, № 62/ 2012 год.,№ 57/ 2013 год., № 93/ 2014 год.,
№ 57/ 2015 год., № 50/2016 год. и № 7/ 2017 год. и по тях са били постановени
влезли в законна сила осъдителни съдебни решение, в мотивите на които е било
приемано неизменно, че на авторския колектив на самоопрашена линия слънчоглед „
2607“ с майчина линия сорта 788-Албена,
се дължи общо възнаграждение от всички чисти приходи от продажбите им в размер
на 6 %, от което пък общо възнаграждение на ищеца П.И.И. се дължи 11 %
възнаграждение.Тъй като се касае до повтарящи се осъдителни искове то и
мотивите на влезлите в сила съдебни решения по цитираните по- горе дела съгласно ТР 1/ 2000 год. на ОСГК на ВКС по
отношение на констатациите относно спорното право- в случая – относно начините
за изчисляване на персоналното авторско възнаграждение, дължимо на ищеца П.И.И.,
се ползват със сила на пресъдено нещо и не могат да бъдат пререшавани, поради
което и имат доказателствена сила за съда в настоящото производство.
Настоящият съдебен състав намира за доказано, че ответният институт е реализирал
приходи от продажбата на семена от слънчоглед, самоопрашена линия „2607”, за
2017г. по лицензионните договори и по договори за продажба на
хибридни семена в Ч. и Р. в размер
на 287618. 77 лева. Според приетите Вътрешни правила от
тази сума на авторския колектив се полага 6%, която за 2017г. е в размер на 17257.13
лева, а на ищеца – 11% от тази сума или 1898. 28
лева. Нормата на чл.16, ал.8 ЗЗНСРПЖ предвижда, че възнаграждението на автора
се дължи от работодателя, а когато той не е притежател на сертификата - от
притежателя на сертификата. В настоящия случай притежател на сертификат № 10638
от 31.05.2005г., издаден от патентното ведомство на РБългария е ДЗИ-Г.Т..
С оглед доказателствата по делото, съдът намира, че претенцията на ищците е основателна и доказана, включително и по размери.
Предвид горното „Д. З. и.” с.П., общ.Г.Т., област с административен център град Д., трябва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1898. 28 лева,
представляваща полагащо се авторско възнаграждение за 2017г. като член на авторския колектив, създал
самоопрашена линия слънчоглед „2607”, заедно със законната лихва върху нея от
датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане.
На основание на чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сторени разноски от 250 лева за платен депозит за вещо
лице, от 106.00 лева за платена държавна такса и 600 лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Във връзка с направеното от
ответника възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение,
съдът като намери, че по делото е събран значителен по обем доказателствен
материал, изслушана е съдебно- счетоводна експертиза, както и че делото е със
завишена степен на фактическа и правна сложност, счита, че заплатеният от ищеца
размер на адвокатското възнаграждение от 600 лева не се явява прекомерен.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„Д. З.и.” с.П.,
общ.Г.Т., област с административен център град Д., ЕИК ***, представляван от И. И. И.- Директор, да заплати на П.И.И. ЕГН ********** *** сумата от 1898. 28 лева,
представляваща авторско възнаграждение като член на авторски колектив създал
слънчоглед самоопрашена линия „ 2607“ за 2017 година, ведно със законната лихва
от 29. 08. 2018 година до окончателното издължаване, както и да му заплати общо
разноски в размер на сумата от 956.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Д. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се
изпратят на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :