Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Пирдоп,
05.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на
четвърти юли
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Паралеева гр.д. № 832 по
описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.422 във вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Делото
е образувано по искова молба, предявена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ********* чрез пълномощника адв.Г.Х. против Х.И.Д.,
с която се иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на „Еос Матрикс“ ЕООД сумата от 3632.80 лв.- главница за периода
от 27.10.2013г. до 27.08.2018г., представляваща част от претендираната в
заповедното производство и непогасена по давност главница по договор за
потребителски кредит №FL448440 от 27.08.2008г. между „Юробанк България“ АД
и Х.И.Д., което вземане е прехвърлено с договор за цесия на ищеца; сумата от
603.37 лв. – договорна лихва върху главницата за периода от 27.10.2015г. до
27.08.2018г., представляваща част от претендираната в заповедното производство
и непогасена по давност лихва, ведно със законната лихва върху главницата за
периода от 10.10.2018г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до
окончателното заплащане на дължимата сума, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. №654/2018г. на РС-Пирдоп. Претендират се и разноски.
Твърди се в исковата молба, че вземането е
възникнало на основание „Договор за потребителски кредит“ № FL448440 от 27.08.2008г., сключен между „Юробанк България“ АД /с предходно наименование „Юробанк
и Еф Джи България“ АД/ и Х.И.Д.. Сочи се, че банката е одобрила и предоставила
на ответника потребителски кредит в размер на 5400 лв., кредитирайки с тази
сума разплащателна сметка с IBAN: ***, с титуляр кредитополучателят Х.И.Д. и изпълнявайки
по този начин задължението си по договора. Целта на отпуснатия кредит била за
текущи нужди. От своя страна ответникът Х.Д. усвоил отпуснатия кредит от 5400
лв. на 27.08.2008г. Срокът на действие на договора бил 120 месеца, за периода
от 27.08.2008г. до 27.08.2018г., като кредитополучателят се е задължил да
погаси усвоения кредит на месечни вноски, всяка в размер на 87.78 лв. и
последна изравнителна, дължима на 27-мо число на месеца съгласно погасителния
план. Според чл.3 от договора кредитополучателят дължал на банката
възнаградителна фиксирана годишна лихва, формирана от сбора на базовия лихвен
процент на банката в размер на 11,50
пункта плюс договорна надбавка в размер на 3,70 пункта, при годишен процент на
разходите – 17,20 %. Според чл.9 от договора, при просрочие на дължимите
погасителни вноски, кредитополучателят дължал лихва /неустойка/ за времето на
забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Съгласно
чл.5 от договора, за обслужване на разплащателната сметка, по която кредитът се
обслужва, се дължат такси и комисионни. От сумата от 5400 лв., с която била
захранена сметката на кредитополучателя, 5245 лв. били получени от него в офис
на банката в гр.София, 135 лв. били взети за сметка на отпуснатия кредит за
такса комисионна на банката и още 20 лв. – такса за администриране. За периода
от 26.09.2008г. до 16.12.2008г. ответникът извършил три плащания по кредита в
размер на 365 лв., с които суми са се погасили напълно дължимите главници и
лихва за периода от 27.09.2008г. до 27.12.2008г. Твърди се, че след месец
декември 2008г. ответникът Х.Д. е преустановил плащанията по сключения договор.
Сочи се, че на 18.01.2016г., по силата на Договор за прехвърляне на вземания
„Юробанк България“ АД е прехвърлила на „Еос Матрикс“ ЕООД портфейл от вземания,
определени и индивидуализирани в приложение №4 към договора за цесия, сред
които е и вземането към Х.И.Д.. Дължимата сума била в размер на 6485.83 лв., от
които 5336.30 лв.- главница, 1142.53 лв. лихви и 7.00 лв. такси. Сочи се, че
към исковата молба се прилага уведомление към ответника за извършената цесия.
Сочи се още, че на 27.08.2018г. е настъпил крайният срок за погасяване на
потребителския кредит, включително и дължимите лихви и от тази дата вземането е
изцяло изискуемо и дължимо. В този смисъл, крайният падеж на задължението е
настъпил преди датата на образуване от страна на ищеца на заповедно
производство – 08.10.2018г., в рамките на което производство – ч.гр.д.
№654/2018г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен
документ от ответника Х.И.Д., именуван „отговор“, с който ответникът най-общо
възразява срещу изложеното в исковата
молба, като заявява, че оспорва изцяло предявените искове по основание и
размер.
В
съдебното заседание по разглеждане на делото, ищецът „Еос Матрикс“ ЕООД се представлява от упълномощения адв.Г.Х., която
поддържа исковата молба, с която е предявена частична спрямо заповедната
претенция за главница и договорна лихва. Адв.Х. сочи, че кредитът е усвоен,
договорът за кредит е подписан на всяка страница, като е предоставен и
Европейски формуляр, което според съдебната практика показвало, че клаузите са
индивидуално определени и че лицето е имало възможност да се запознае с
договора за кредит. Сочи още, че размерът на претенцията за главница е точно
сумата от погасителните вноски, които не са платени през последните 5 години
преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Адв.Х. заявява, че изискуемостта
на вземането е настъпила на основание изтекъл срок и няма никакви доказателства
за плащане от страна на длъжника. Поради изложеното от нея адв.Х. моли съда да
уважи иска така, както е предявен.
Претендират се и разноски, за което е представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът Х.И.Д. не се явява в съдебното заседание по делото, но се представлява
от упълномощения адв. С.Ч.. Процесуалният представител на ответника оспорва
изцяло исковата молба – по основание и по размер, и моли да не се уважават
исковете и да не се присъждат разноски на насрещната страна, а на тях – да се
възстановят сторените такива.
Съдът, след
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното
от фактическа страна:
Ищецът
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е подал на 10.10.2018
г. до Районен съд-Пирдоп заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника Х.И.Д.
за дължими суми, произтичащи от договор за потребителски
кредит № FL448440/27.08.2008г., сключен между „Юробанк България“ АД /с предишно
наименование „Юробанк и ЕфДжи България“АД и „Пощенска банка“АД/ и Х.Д., въз
основа на което е образувано ч.гр.д. №654/2018г. по
описа на РС-Пирдоп, по което в полза на заявителя е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение № 683/15.10.2018г.
против длъжника и настоящ ответник, за главница в
размер на 5336.30 лв. и договорна лихва в размер на 1142.53 лв., от които суми
са част процесните. Заповедта за изпълнение е
била връчена на длъжника Х.И.Д., който е подал възражение по чл.414 ГПК в
законоустановения срок, твърдейки че „не дължи изпълнение на претендираната
сума“, поради което, на основание чл.415, ал.1 ГПК, на заявителя е било указано
да предяви установителен иск относно вземанията си и същият го е сторил в
законоустановния едномесечен срок.
Ответникът Х.Д. е подал молба за потребителски кредит,
приложена по делото, за сумата от 10 000 лв., платима за период от 120
месеца. По
делото е представен и приет Договор за
потребителски кредит /ДПК/ № FL448440/27.08.2008г., сключен между
„Юробанк И Еф Джи България“ АД /с предишно наименование „Българска пощенска банка“
АД/ и
Х.И.Д. /кредитополучател/,
по силата на който банката е предоставила
на кредитополучателя потребителски кредит, в размер на 5400
лева, като е договорено кредитът да бъде преведен по сметка с IBAN *** Х.И.Д. /чл.1-2 ДПК/. Страните са уговорили годишният лихвен процент да се формира от сбора на базовия лихвен процент
на банката /който към момента на сключване на договора е бил 11.50%/ плюс
договорна надбавка в размер на 3.70 пункта и годишен процент на разходите по
разрешения кредит от 17.20% /чл.3 ДПК/. Уговорено е, че погасяването на кредита
ще се извършва на равни месечни вноски от по 87.78 лв., съгласно погасителен
план, изготвен от банката/чл.7 ДПК/. Предвидена е клауза /чл.6 ДПК/, според
която крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е
27.08.2018г. Заедно с договора за потребителски кредит ищецът е представил и
погасителния план. Видно от така представения погасителен план падежът на
последното плащане е 27.08.2018г., а броят предвидени вноски е 120, като всяка
е в размерна 87.78 лв. и е формирана от сбора на вноските по главница и
договорна лихва.
Представено е извлечение от сметката на Х.И.Д. за периода
27.08.2008г. – 18.01.2016г., изготвено от „Юробанк България“ АД от което е
видно, че на 27.08.2008г. е осчетоводено усвояване на кредит в размер на 5400
лв., от които са удържани 135 лв. еднократна комисионна за обработка и 20 лв.
такса администриране /които са установими и от 2 бр. представени банкови
бордера за тези суми/, като реално на Х.Д. са изплатени 5 245 лв. Видно от
същото извлечение Д. е направил следните вноски по кредита: на 26.09.2008г. –
90 лв., на 27.11.2008г. – 140 лв., на 16.12.2008г. – 135 лв.
За сумата по кредита кредитополучателят е подписал и
запис на заповед, видно от самата запис на заповед, приложена към делото.
По
делото е приет и договор за възлагане на вземания
(цесия) от януари 2016г. и потвърждение към договора,
сключени между „Юробанк
България“
АД и „Еос
Матрикс“
ЕООД (цесионер), по силата на който
цедентът прехвърля на цесионера портфейл от свои
вземания, индивидуализирани в Приложение №1 към потвърждение за извършена цесия от 18.01.2016г. От
представеното Приложение № 1 се установява, че
вземането на „Юробанк България“ АД
срещу ответника Х.И.Д., по договор с № FL448440/ 27.08.2008г.,
състоящо се от главница в размер на 5336.30 лв., лихва в размер на 1142.57 лв.
и такси и разноски в размер на 7 лв., е част от прехвърлените
в полза на „Еос Матрикс“ ЕООД вземания.
От
ищцовата страна е представено
също и пълномощно, с което Асен Василев Ягодин и Милена Ивайлова Ванева, в
качеството си на изпълнителен директор и прокурист на „Юробанк България“ АД, са
упълномощили „Еос Матрикс“ ЕООД
да уведоми съгласно условията на чл.99, ал.3 ЗЗД физическите лица-длъжници
по договори за потребителски кредити за прехвърлянето към Дружеството на
вземанията на Банката срещу физическите лица-длъжници, произтичащи от посочените
договори за кредит, предмет на Договор за прехвърляне на вземания от
18.01.2016г., сключен между Банката и Дружеството, което пълномощно е валидно
до 31 януари 2021 г.
Представено
е към исковата молба уведомление за извършено прехвърляне на вземания от „Юробанк
България“ АД чрез „Еос Матрикс“ ЕООД, адресирано до Х.И.Д., с което последният бива
уведомен за сключения на 18.01.2016г. договор за цесия и че по силата на същия
договор „Еос Матрикс“ ЕООД е новият му кредитор по вземането, произтичащо от
договор за потребителски кредит № FL448440/27.08.2008г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Предявен е
иск с правна квалификация чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ за заплащане на произтичащо от договор за банков потребителски
кредит задължение за връщане на предоставена главница и задължение за заплащане
на договорна лихва.
От доказателствата по делото се
установи по безспорен начин, че между ответника Х.И.Д., в качеството му на кредитополучател
и „Юробанк и Еф Джи България“ АД /понастоящем „Юробанк България“ АД/, като
кредитодател, са съществували договорни отношения по договор за потребителски
кредит № FL448440/27.08.2008г., по силата
на който на Д. е отпуснат банков кредит за текущи потребителски нужди в размер
на 5400 лв. със срок на издължаване 120 месеца, т.е. до 27.08.2018г. Договорът е
подписан и от двете страни по него. Доказва се по безспорен начин от банковото
извлечение, че сумата е изплатена на кредитополучателя Х.Д. и е усвоена от
него.
Процесният договор за потребителски
кредит е сключен при свобода на договарянето между страните, установена в чл.9 ЗЗД и не съдържа неравноправни клаузи, нито ангажира отговорността на
икономически по-слабата страна по недопустим начин. Предвид факта, че част от претенцията
в настоящия процес е за връщане на предоставената по договора главница в
неиздължената част и то за последните 5 години преди подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, доколкото за вземанията преди октомври 2013г. е изтекла погасителна
давност, следва да се има предвид правният принцип на справедливостта, според
който не се допуска обогатяване на едно лице за сметка на друго и
обстоятелството, че същността на договора за заем, какъвто е и процесният
договор за кредит, налага при всички обстоятелства връщане на даденото в заем.
Даденият в случая заем се установи, че е усвоен, т.е. сумата по него е
преминала в патримониума на ответника Х.Д., от което именно лице следва да бъде
потърсена за връщане. Страните са договорили заплащане на договорна лихва. Размерът
на договорната лихва също е договорен свободно между страните, като същият не
противоречи на закона и на морала, поради което заплащането на такова
възнаграждение за ползване парична сума на банката-кредитодател се дължи от
лицето, поело задължение да го заплати.
Установи се от доказателствата още, че
процесният кредит е бил разсрочен на 120 месечни вноски, включващи главница и
лихва, като заплатената от ответника сума е общо 465 лв., която сума се равнява
на 4 месечни погасителни вноски за 2008г. и впоследствие плащанията са били
преустановени. Падежът на последната дължима вноска е бил 27.08.2018г.,
съобразно договора и видно и от приложения погасителен план, като от страна на
ищеца се претендира дължимост на сумите за главница и договорна лихва поради
настъпване на краен падеж. Датата 27.08.2018г. в действителност е предшестваща
датата 10.10.2018г., на която е подадено от ищеца заявлението по чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение и няма пречка да се заключи, че вземането е
падежирало изцяло преди предприемане на съдебни действия по установяването му.
Установи се, че от усвоената сума, за
5 години назад преди 10.10.2018г. е останала неиздължена сумата от 3632.80 лв.,
колкото се претендира от ищеца и не се доказва от ответника в този период да са
заплащани суми по определените в погасителния план вноски. Погасителният план отразява
договорения между страните начин на заплащане на сумите по кредита и съобразно
него бива изчислена дължимата сума за главница за периода от 27.10.2013г. до
27.08.2018г., доколкото вноските за главница са помесечно определени и не са
еднакъв размер. Отново на база погасителния план бива изчислена и дължимата за
3-години назад от подаване на заявлението по чл.410 ГПК договорна лихва, така,
както е поискана с исковата молба – за периода от 27.10.2015г. до 27.08.2019г.
Сумата за договорна лихва за посочения период възлиза на 603.37 лв.
Установи се по делото, че именно вземането по Договор
за потребителски кредит № FL448440/27.08.2008г.
между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и Х.И.Д. е
било предмет на договор за продажба на вземания от 18.01.2016г., сключен между „Юробанк България“ АД в качеството на
цедент и „Еос Матрикс“ ЕООД в качеството на цесионер. Това е видно от приложение №1 към потвърждението за цесия, където са посочени индивидуализиращи белези на задължението (номер на договора за кредит, име и ЕГН на длъжника и дължими суми), като съдът намира за достатъчни така посочените в
приложението специфики, за да достигне до обоснован извод, че предмет на цесията е
именно вземането по договора между „Юробанк България“ АД и Х.Д.. Номерът на договора за кредит, който е посочен
в приложението, съвпада с номера на договора за потребителски кредит, сключен
на 27.08.2008г. между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и Х.И.Д..
Съдът намира, че договорът за цесия е породил
своето правно действие и посредством него вземането е надлежно прехвърлено.
Това е така, тъй като съдебната практика е категорична, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК /вж. Решение № 3 от 16.04.2014
г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК/. В настоящия случай към
исковата молба е приложено уведомление от стария кредитор /цедента/ за
извършената цесия, изготвено обаче от новия кредитор /цесионера/ като
пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3
и ал.4 ЗЗД.
Извършеното в процесния случай
упълномощаване на цесионер да упражни необходимите за пораждане ефекта на
цесията действия, представлява друг валиден начин за нотифициране на цесията,
който не противоречи на задължителното разяснение, дадено с тълкувателно
решение № 142-7/11.ХІ.1954 г. на ОСГК на ВС на НРБ /така Определение №597/20.07.2015 по дело
№2406/2014 на ВКС, ТК, I т.о./.
Предвид доказаността на обстоятелството, че
задълженията на ответника Х.Д. по съществуващ между него и „Юробанк и Еф Джи
България“ АД /понастоящем „Юробанк България“ АД/ договор за потребителски кредит,
са били прехвърлени посредством цесия - договор за продажба и прехвърляне на
вземания, то следва да се приеме, че ищецът „Еос Матрикс“ ЕООД се явява правоимащо
лице, на което Д. следва да заплати дължимия от него размер на главницата и
договорната лихва по договора за кредит и предявеният иск се явява основателен
за претендираните суми от 3632.80 лв. /за главница/ и 603.37 лв. /за договорна
лихва/. Върху присъдената сума за главница следва да се заплати
от длъжника и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
РС-Пирдоп до момента на окончателното изплащане на задължението.
Не е правено от ответника възражение за изтекла погасителна давност, а
ищецът е този, който /както изрично е посочил/ е съобразил претенциите с факта
на изтеклата погасителна давност, поради което не е предявил установителния иск
за пълните суми на заповедните претенции, за които му е издадена заповедта за
изпълнение, а само за част от тях, съвпадаща като размер с дължимата за
последните 5 години главница и дължимата за последните 3 години договорна лихва.
Съдът следва да се съобрази с диспозитивното начало в процеса, както и с
изричната воля на ищеца и да уважи иска за предявените в исковото производство суми,
а за останалата част от сумите, включена в заповедта за изпълнение – да
обезсили последната поради непредявяване на установителен иск за тях в
законоустановения срок.
Съдът следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство и то с осъдителен диспозитив, както повелява Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. На
основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед изхода на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца такси и разноски в производството,
включително възнаграждение за един адвокат. В настоящия случай обаче съдът
счита, че следва да присъди на ищеца единствено заплатените от него суми за
държавна такса, но не и тези, претендирани за адвокатско възнаграждение.
Последните суми съдът отказва да присъди предвид факта, че в настоящия
случай не става ясно нито каква е сумата на уговореното конкретно плащане, нито
какъв е уговореният начин за плащане на възнаграждението за представителство по
настоящото дело. Представени са доказателства единствено за заплатена на адв.Х.
глобална сума от 3850.48 лв. Липсва самият договор за правна помощ и опис към
него или към фактурата, от който да стане ясно, че претендираните суми от 360.00
лв. за исковото производство и 360 лв. за заповедното производство са част от
фактурираните и преведени 3850.48 лв. и че е заплатена именно за оказване
правна помощ и съдействие от адв. Х. във връзка с претендираното по настоящото
дело задължение.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422 ГПК
вр. с чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК, съществуването на вземане на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Витоша“, ул.
„Рачо Петков Казанджията“ №147, ет.4-6, представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова
против Х.И.Д.,
ЕГН: **********, с
адрес: ***
за сумата от
3632.80
лв. /три хиляди шестстотин тридесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляваща
главница по договор за потребителски кредит №FL448440 от 27.08.2008г. между „Юробанк и Еф Джи България“ АД (днес „Юробанк България“ АД) и Х.И.Д., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.10.2018 г. до окончателното заплащане на задължението, както и за сумата от 603.37 лв. /шестстотин и три лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща договорна лихва върху главницата за периода от
27.10.2015г. до 27.08.2018г., които
вземания
са прехвърлени на ищеца с договор
за продажба на вземания (цесия) от 18.01.2016
г., сключен между „Юробанк България“ АД (цедент) и „Еос Матрикс“ ЕООД (цесионер) и относно които вземания е издадена
заповед за изпълнение № 683
от 15.10.2018 г. по ч.гр.д. № 654/2018г. по описа на РС-Пирдоп.
ОБЕЗСИЛВА Заповед
№ 683 от 15.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 654/2018 г. по
описа на Районен съд-Пирдоп срещу Х.И.Д. в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД В ЧАСТТА за присъдената главница над сумата от 3632.80 лв. до пълната предявена в заповедното производство
претенция от 5336.30 лв., за която установителен иск не е предявен, както и В ЧАСТТА за присъдената договорна лихва
над сумата от 603.37 лв. до пълната предявена в заповедното производство
претенция от 1142.53 лв., за която установителен иск не е предявен.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1
ГПК, Х.И.Д., ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Витоша“, ул.
„Рачо Петков Казанджията“ №147, ет.4-6, представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова,
сумата 195.31 лв.
/сто деветдесет и пет лева и тридесет и една стотинки/, от които 65.73 лв. – доплатена държавна такса в
настоящото производство, както и 129.58 лв. – разноски за държавна такса,
направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 654/2018 г. на Районен съд-Пирдоп и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на заплатен
адвокатски хонорар.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му
на страните
пред Софийски окръжен съд. В частта, имаща характер на
определение – за частично обезсилване на заповедта за изпълнение, обжалване
може да се реализира с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщението пред Софийски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Донка
Паралеева/