РЕШЕНИЕ
№ 394
гр. Карлово, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20225320100939 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.500,
ал.1, т.3 от КЗ, предявен от З. К. „Л. И.“ АД със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С. Ш.“ № ***, ЕИК **********, представлявано от
С. Н. А. и П. В. Д. – изпълнителни директори, чрез юрк. К. З., против Т. Х. К.,
ЕГН: **********, постоянен и с настоящ адрес: гр. С., обл. П., комплекс „С.“
бл.**, вх.*, ет.*, ап.**.
В исковата молба се твърди, че на 24.12.2017 г., около 23:00 часа в гр.
К. на ул. „Д. В.“ №**водачът Т. Х. К. управлявала л. а. „Ф. П.“ рег. №
********, при което предизвикала ПТП със спрелия л. а. „К. С.“ рег. №
********. След като виновно причинила ПТП, Т. Х. К. напуснала мястото на
произшествието без да изчака органите на МВР. При настъпилото ПТП били
причинени имуществени вреди на л.а. „К. С.“ рег. № ****** **.
След като виновният водач бил издирен, за настъпилото ПТП, бил
издаден Протокол за ПТП №1712211/24.01.2018г и спрямо него било взето
административно отношение с АУАН №809909/24.01.2018, в който било
отразено, че след настъпване на ПТП, е напуснал местопроизшествието без да
1
уведоми и изчака контролните органи.
Към датата на събитието водачът на л . а. „Ф. П.“ рег. № ********бил
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Л. И.” АД,
обективирана в застрахователна полица BG/22/117002135169, със срок на
валидност от 03.08.2017 г. до 02.08.2018 г.
След предявена претенция от собственика на л. а. „К. С.“ рег. №
********към застрахователя по гражданска отговорност, била образувана
щета №2342-5060-18-300434. Бил извършени оглед и опис на вредите от ПТП,
експертиза и остойностяване на същите, след което на собственика на
пострадалия л. а. „К. С.“ рег. № ********било определено и изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 441,30лева.
Във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и т.3 от Кодекса за
застраховането, с изплащане на застрахователното обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ЗК „Л. И.“ АД
придобило право на регрес срещу виновния водач напуснал мястото на ПТП –
Т. Х. К., до размера на изплатеното застрахователно обезщетение – 441,30
лева, както и обичайните разноски за неговото определяне в размер на 10 лева
или общо за сумата в размер на 451,30 лева.
С писмо от 31.05.2018 г. Т. Х. К. била поканена от ЗК „Л. И.“ АД да
заплати дължимата сума от 451,30 лв. Писмото -покана било получено на
02.06.2018г., видно от обратната разписка, но до момента не било извършено
плащане. Поради това, за ЗК „Л. И.“ АД възникнало и вземане за мораторна
лихва в размер на 137,53 лв. за периода от 15.07.2018 г. до 07.01.2022 г.
С оглед тези обстоятелства, от името на ЗК „Л. И.“ АД било подадено
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа
на което било образувано ч. гр. д. № 351/2022 г., по описа на Районен съд - К..
С разпореждане на съда искането за издаване на заповед за изпълнение по
посоченото дело срещу Т. Х. К., било уважено. Поради връчването на
Заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК и след дадени от съда указания, за
ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск за
установяване на съществуването на вземането за заплатено застрахователно
обезщетение.
Ищцовото застрахователно дружество моли, съдът да постанови
2
решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи
следните суми, за които по ч. гр. д. №351/2022 г., по описа на РС К. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а
именно:
- сумата от 451.30 лева – главница, представляваща платено
застрахователно обезщетение по щета №2342-5060-18-300434;
- сумата от 137.53 лева – мораторна лихва за периода от 15.07.2018 г. до
07.01.2022 г.;
- законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 21.03.2022 г., до окончателното изплащане на
дължимата сума.
Претендират се разноските по делото, включително и тези в
заповедното производство.
Ответницата Т. Х. К. редовно призована за съдебното заседание, не се
явява, не се представлява и не взема становище по иска. Въпреки дадената й
възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозиран
такъв. На същата са указани последиците по чл.133, чл.143, ал.3 от ГПК,
както и по чл.238, ал.1 от ГПК, а именно: че ако не бъде подаден отговор в
срока за отговор на исковата молба и ответницата или неин представител не
се яви в първото заседание по делото, без да е направила искане за
разглеждането му в нейно отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу нея.
С молба с вх. №8829/11.11.2022 г., приета в първото по делото открито
съдебно заседание, ищцовото дружество, чрез пълномощника си юрк. З., е
направило искане за постановяване на неприсъствено решение на основание
чл. 238, ал.1 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните
предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответницата: същата е била редовно призована за съдебно
заседание, не се е явила и не е била представлявана. Редовно й е връчено
съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е подала
такъв, а са й указани надлежно последиците от това. С оглед приетите
писмени доказателства, представени с исковата молба, искът е вероятно
3
основателен. Ето защо следва срещу ответницата да бъде постановено
неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен съобразно
ангажираните писмени доказателства, без същият да се мотивира по
същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.
Производството по чл. 422 ГПК е особено исково производство за
установяването на вземане, предмет на заповед за изпълнение. На заявителя
/ищец по настоящото дело/ са присъдени разноски по заповедното
производство в размер на общо 75.00 лева /25.00 лева за платена държавна
такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение/, които основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да му заплати, заедно с направените
разноски в хода на настоящото исково производство – 175.00 лева,
включващи държавна такса от 75.00 лева и 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от
Закон за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбат за заплащането на
правната помощ.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Т. Х. К., ЕГН: **********, постоянен и с
настоящ адрес: гр. С., обл. П., комплекс „С.“ бл.**, вх.*, ет.*, ап.**дължи на З.
К. „Л. И.“ АД със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. Ш.“ № ***,
ЕИК **********, представлявано от С. Н. А. и П. В. Д. – изпълнителни
директори, следните суми, за които по ч. гр. д. №351/2022 г., по описа на РС
К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а
именно:
- сумата от 451.30 лева – главница, представляваща платено
застрахователно обезщетение по щета №2342-5060-18-300434;
- сумата от 137.53 лева – мораторна лихва за периода от 15.07.2018 г. до
07.01.2022 г.;
- законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 21.03.2022 г., до окончателното изплащане на
дължимата сума.
ОСЪЖДА Т. Х. К., ЕГН: **********, постоянен и с настоящ адрес: гр.
4
С., обл. П., комплекс „С.“ бл.**, вх.*, ет.*, ап.**да заплати на З. К. „Л. И.“ АД
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. Ш.“ № ***, ЕИК
**********, представлявано от С. Н. А. и П. В. Д. – изпълнителни директори,
направените по делото разноски общо в размер на 250.00 лева, от които 75.00
лева в заповедното производство по ч. гр. д. № 351/2022 г. по описа на РС К. и
175.00 лева в исковото производство по гр. д. №939/2022 г. по описа на РС К..
ПРИСЪДЕНИТЕ суми могат да бъдат платени по следната банкова
сметка на ЗК „Л. И.“ АД: ************************, BIC:
****************, „Ю.Б.“ АД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5