РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Враца 22.02.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 24.01.2023 г. /двадесет
и четвърти януари две хиляди двадесет и трета
година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 662 по описа на
АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63В от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Н.Д.К. ***, действащ чрез пълномощника
си адв. П.Т. от АК – Кюстендил, против Решение № 90 от 26.07.2022 г. на Районен
съд – Мездра, постановено по АНД № 114 по описа на съда за 2022 г.
С цитираното решение е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К № 2010027,
издаден от ОД на МВР – Враца, с който на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на касатора
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лв. (сто лева).
В касационната жалба са релевирани доводи, че решението на първата съдебна
инстанция е незаконосъобразно и неправилно, като постановено в нарушение на
материалния закон, както и съществени нарушения на процесуалните правила -
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Твърди се, че
изложеното в мотивите на оспореното решение за изтекла давност за реализиране
на административнонаказателанта отговорност е неправилно и не намира опора в
закона и установената съдебна практика. Отправено е искане към касационната
инстанция да отмени решението на РС – Мездра и вместо него да постанови друго,
с което да отмени ЕФ. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски в размер на 300,00 лева адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – ОД на МВР - Враца, редовно призован, представител не
се явява. Становище по касационната жалба не е ангажирано.
Представителят на Окръжна прокуратура - Враца, прави заключение за
допустимост и основателност на жалбата, тъй като към момента е изтекла
предвидената в чл. 81 от НК абсолютна погасителна давност.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК , приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Предмет на касационна
проверка е Решение № 90 от 26.07.2022 г. на Районен съд – Мездра,
постановено по АНД № 114 по описа на съда за 2022 г., с което е потвърден ЕФ серия К № 2010027, издаден от ОД на МВР – Враца. С последния,
на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, във
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на
касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лв.
(сто лева).
Правилно и обосновано районният съд е приел в оспореното решение, че ЕФ е
издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при липса на
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание, нито са ограничени
правата на наказаното лице. След преценка на доказателствената съвкупност
безспорно е установено от обективна и субективна страна извършеното нарушение и
неговия автор.
Решението е правилно
като мотиви и краен резултат към момента на постановяването
му.
Съгласно ТП №
1/27.02.2015г. по т.д. №1/2014 г. на ОС на ВКС и ВАС институтът на
погасителната давност, включително и абсолютната такава, следва да намери
приложение и при наказателно преследване за административни нарушения. В
противен случай би се стигнало по- неблагоприятно третиране на извършителите на
правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото
представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на
общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е
престъплението. В ТП се приема, че липсата на правна регламентация на института
на абсолютната погасителна давност в ЗАНН се преодолява по силата на
препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН с приложението на чл. 81, ал. 3, във
връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, т.е. субсидиарното приложение на НК, касае института на абсолютната давност, а не на
обикновената такава.
Съгласно чл. 81, ал.
3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока по
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който е три години. Така абсолютната погасителна
давност за реализиране на административнонаказателната отговорност съгласно чл.
81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН е
четири години и шест месеца и започва да тече от извършване на деянието, в
конкретния случай на 07.04.2018 г., когато е установенто нарушението, поради
което след постановяване на първоинстанционното решение и преди постановяване
на настоящото решение същият срок е изтекъл. При това положение е погасена и
възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на
ответника по касация с процесния ЕФ.
По тези съображения решението
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспореният ЕФ
бъде отменен.
С оглед изхода от спора и своевременно направеното от касатора
искане, на основание чл. 143, ал.
1 от АПК, следва да му бъдат присъдени направените в настоящото касационно
производство съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, в
размер на 300,00 лева, съобразно представените в тази насока доказателства –
договор за правна защита и съдействие.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 90 от
26.07.2022 г. на Районен съд – Мездра, постановено по АНД № 114 по описа на
съда за 2022 г. и
вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К №
2010027, издаден от ОД на МВР – Враца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.К. *** направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста лева/.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.