ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 375
гр. ХАСКОВО, 10.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20225600500294 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх.№4576/21.03.2022г. по описа на
РС- Хасково от Е.С.Х. от гр.***, депозирана чрез пълномощника адв.Р.И. от АК- София,
против Определение № 337/01.03.2022г. на РС- Хасково, постановено по гр.д.№1707/2021г.
по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от
заплащане на разноски по делото.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение. Твърди, че доходите, имущественото и семейно положения на
жалбоподателя не му позволяват да заплаща разноските по делото. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно приел, че ищецът по делото разполага с парични
средства по банковата си сметка в БДСК АД. Моли въззиния съд да отмени атакуваното
определение, вместо което се постанови ново, с което да се уважи молбата по чл.83 ал.2
ГПК.
В срок е постъпил отговор от другата страна по делото- Банка ДСК АД. Намира, че
определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Твърди, че
молителят разполага с парични средства, за да заплати разноските за съдебното
производство, доколкото по банковата му сметка в БДСК АД на 18.02.2021г. са постъпили
присъдените му по влязъл в сила съдебен акт суми в размер на 12 659 лева и 1701.93 лева.
Моли въззивния съд да остави частната жалба без уважение и да потвърди обжалваното
определение.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди направените доводи и прецени
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от надлежна страна и против
1
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Съдебното производство пред РС-Хасково е образувано по искова молба вх.
№4944/23.07.2021г., депозирана от Е.С.Х. срещу Банка ДСК ЕАД. Предявеният иск е
квалифициран от районния съд като такъв с правно основание по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, като
дължимата държавна такса е била определена върху цената на иска в размер на 149.20 лева.
От страна на ищеца е депозирана молба за освобождаване от заплащане на държавна такса
по делото, на основание чл.83 ал.2 ГПК. С Определение №652/28.09.2021г., постановено от
РС- Хасково по гр.д. №1707/2021г., молбата на ищеца е оставена без уважение. Така
постановеният от районния съд акт е обжалван от молителя пред въззивната инстанция,
която с Определение №432/08.11.2021г. по в.ч.гр.д.№660/2021г. по описа на ОС- Хасково, го
отменя, вместо което постановява страната да бъде освободена от заплащане на държавни
такси по гр.д. №1707/2021г. по описа на РС- Хасково.
С Определение №99/19.01.2022г. по гр.д. №1707/2021г. на РС- Хасково,
постановено по реда на чл.140 ал.3 ГПК, РС- Хасково назначава съдебно-счетоводна
експертиза, за изготвянето на която определя ищецът да внесе депозит в размер на 250 лева.
С молба вх.№3410/28.02.2022г., депозирана от ищеца по делото, на основание чл.83 ал.2
ГПК, е направено искане поради липса на финансови средства да бъде освободен от
заплащане на така възложените му разноски. Към молбата са представени Декларация за
доходи, семейно положение, имуществено и здравословно състояние от името на Е.С.Х. и
Удостоверение изх.№***/28.02.2022г., издадено от „А.Д.“ЕООД- гр.***, за изплатените на
Е.С.Х. трудови възнаграждения за м.12.2021г. и м.01.2022г.. С Определение
№337/01.03.2022г. районният съд оставя молбата без уважение, като приема, че не са налице
доказателства, от които безспорен и категоричен начин да може да се направи извод, че
ищецът няма възможност да заплати дължимите в съдебното производство разноски. Съдът
се мотивира с това, че ищецът получава доходи от заплата, разполага със собствено
движимо и недвижимо имущество- микробус и апартамент, като отделно от всичко на
18.02.2021г. по банковата му сметка е преведена сумата от 12 659 лева, присъдена му с
влязло в сила Решение №260061/02.02.2021г. по гр.д.№3182/2019г. по описа на РС- Хасково.
Имено така постановеното от районния съд определение е предмет на обжалване в
настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК такси и разноски по производството не
се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги
заплатят. По-нататък в закона са посочени критериите, въз основа на които се извършва
преценката на имущественото състояние на страната, която е подала молба за
освобождаване от такси и разноски по делото, а именно: доходите на лицето и на неговото
семейство, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното положение,
здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, както и други обстоятелства. В
константната практика на ВКС, обективирана в Определение №603/02.10.2014г. на ВКС по
ч.т.д. №2139/2014г., II т.о.; Определение №573/12.07.2011г. по ч.т.д. №230/2011г. на ВКС, II
2
т.о.; Определение №612/12.08.2010г. по ч.т.д. №564/2010г. на ВКС, II т.о., Определение
№496/10.07.2013г. по ч.т.д. №2492/2013г. на ВКС, II т.о. и други, постановени по реда на
чл.274 ал.3 ГПК, е прието, че съдът във всеки конкретен случай следва да извърши преценка
налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса и
разноски въз основа на представените от него доказателства за имущественото му състояние,
семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички
обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното
задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След
изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими
обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и размера на
дължимата държавна такса и разноски и въз основа на това да прецени дали към момента на
искането страната разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса
или част от нея и разноските по делото. Същото разрешение е залегнало и в мотивите към
т.12 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, където изрично е посочено, че дори когато
искането по чл.83 ал.2 ГПК е направено при обжалване на съдебен акт, съдът преценява
доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите
и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че
страната е материално затруднена по начин, че да не може да упражни предоставените й
процесуални права, я освобождава от заплащането на такси и разноски, като това
разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички съдебни
инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.
Въпреки че по характера си декларацията по чл.83 ал.2 т.2 ГПК представлява
частен свидетелстващ документ, законодателят й е придал обвързваща доказателствена сила
за отразените в нея обстоятелства, като в случай на невярно деклариране деклараторът носи
наказателна отговорност по чл.313 ал.1 НК. Основание за освобождаване от такси и
разноски по делото е липсата на достатъчно средства за заплащането им. Такава е налице,
когато заплащането им ще затрудни или ще направи невъзможно посрещането на най–
належащите и неотменими нужди на страната за храна, лекарства, дрехи, режийни разходи.
От материалите по делото, а именно от представените към молбата декларация и
удостоверение за изплатени трудови възнаграждения, е видно, че месечните доходи на
ищеца, служещи за осигуряване издръжката на трима души, са в размер на 215.05 лева,
които са далеч под границата на бедността и не биха му позволили заплащането на разноски
по делото, в това число и депозит за вещо лице в размер на 250 лева. Действително, ищецът
декларира, че притежава недвижим имот- жилище с площ от 113 кв.м., но същевременно
посочва, че същият е ипотекиран в полза на БДСК АД, обстоятелство, което се потвърждава
и от представените към исковата молба писмени доказателства. От последните се
установява, че ищецът в качеството си на кредитополучател по Договор за ипотечен кредит
от 28.08.2007г. /и Допълнителни споразумения към него от 23.09.2010г., 23.10.2012г. и
07.11.2013г./ дължи заплащане на месечна вноска по кредита в размер на 465.73 лева, при
крайна падежна дата за окончателно издължаване на задължението до 05.10.2042г.. Най-
3
сетне, от страна на ищеца е декларирано и притежавано от него МПС- микробус,
произведен преди двадесет години, а именно през 2002г..
Принципно положение е, че при преценка имущественото състояние на ищеца е
без значение, че той разполага със собствено жилище и моторно превозно средство, тъй
като не може да се изисква от него да се разпореди с тях, за да осигури разходите си за
съдебното производство. От значение е и обстоятелството, че ищецът, макар и да е
упълномощил адвокат за процесуалното си представителство по делото, няма данни да е
заплатили адвокатското възнаграждение. Това се установява от представеното по делото
пълномощно, което не съдържа разписка за заплатен адвокатски хонорар. Това също е
индиция, че ищецът не разполага с достатъчно средства, за да заплати възнаграждение на
адвоката, а следователно и да поеме заплащането на разноските по делото.
Към отговора на частната жалба ответникът е представил заверено копие от
Решение №260061/02.02.2021г., постановено от РС- Хасково по гр.д.№3182/2019г., с което
БДСК ЕАД е осъдена да заплати на Е.С. Х. сумата от 12 659 лева, представляваща получена
без основание разлика между действително дължимата възнаградителна лихва по сключения
с ищеца Договор за ипотечен кредит от 28.08.2007г. и заплатената такава за периода от
22.10.2014г. до 22.10.2019г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
предявяване на иска- 22.10.2019г. до окончателното й изплащане. Отделно от това, от страна
на ответника по гражданското дело- БДСК ЕАД са представени и заверени копия от
операционни бележки за извършени на 18.02.2021г. парични преводи по банковата сметка
на молителя в БДСК ЕАД на сумата от 12 659 лева с основание „Разлика лихви гр.д.
№3182/2019г., Решение 260061/02.02.2021г.“ и на сумата от 1701.93 лева с основание
„Законна лихва върху 12 659 лева за периода 23.10.2019г.-18.02.2021г., гр.д.№3182/2019г.,
Решение 260061/02.02.2021г.“. Съгласно утвърдената съдебна практика на вложената от
законодателя логика при приложението на чл.83 ал.2 ГПК, обстоятелствата по т.1-т.7 ГПК от
посочената правна норма подлежат на преценка от съда съобразно декларацията и
доказателствата, посочени от молителя, към момента на депозиране на молбата за
освобождаване от разноски. По делото не е било представено от страна ответника
извлечение от банковата сметка на ищеца в БДСК ЕАД, от което да може да бъде направен
извод, че към посочения процесуално значим момент за преценка имущественото състояние
на молителя същият разполага със сумите, преведени му на 18.02.2021г..
Ето защо с оглед декларираните от молителя данни и представените доказателства
за материалното и имущественото му състояние, настоящият състав намира, че той не
разполага с достатъчно средства, с които да заплати разноските за първоинстанционното
производство. Поради това искането му с правно основание чл.83 ал.2 ГПК се явява
основателно и следва да бъде уважено. Като е разсъждавал в противоположен смисъл, РС-
Хасково е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ Определение № 337/01.03.2022г. на РС- Хасково, постановено по гр.д.
№1707/2021г. по описа на същия съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Е.С.Х. ЕГН ********** от заплащане на разноски по гр.д. №1707/
2021г. на РС– Хасково.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5