№ 76
гр. Елин Пелин, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Т.а
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Т.а Административно наказателно
дело № 20251820200129 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Ц. С. Т., ЕГН ********** със съдебен адрес:
гр.София, ул. „....“ № 11А, ет.3, ап.8 против наказателно постановление №
9152/04.03.2025 г. на и.д. началник отдел „Оперативен контрол и контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на основание
чл.53, ал.1, т.2 предл.2 от Закона за пътищата му е наложена глоба в размер на
2500.00 лева за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, предл.2 от
Закона за пътищата във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б. „в“, чл.9, ал.1 и чл.37, ал.1,
т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон, поради което се моли съдът изцяло да го
отмени.
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят редовно призован за датата на съдебното заседание, не
се явява и не се представлява. Депозира писмено становище, с което поддържа
1
жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Административно-наказващият орган – и.д. началник отдел „Оперативен
контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София
с писмено становище оспорва жалбата и моли наказателното постановление
да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена.
РП Елин Пелин редовно призовани не вземат становище по жалбата.
Съдът, като провери законосъобразността на атакувания административен
акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, намери за установено следното:
Видно от обжалваното Наказателно постановление № 9152/04.03.2025 г.
на и.д. началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската
пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, същото е издадено срещу Ц. С.
Т., като на основание чл.53, ал.1, т.2 предл.2 от Закона за пътищата му е
наложена глоба в размер на 2500.00 лева за извършено нарушение на чл.26,
ал.2, т.1, б. „а“, предл.2 от Закона за пътищата във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.
„в“, чл.9, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движене на извънгабаритни и/или тежки ППС, за това че: „На
12.02.2025 г. в 16.43 ч., на път АМ Тракия, км.14 на отбивна площадка в
посока гр. Ихтиман – гр.София Ц. С. Т. е управлявал и извършвал превоз на
товари с ППС с четири оси с две управляеми оси, марка .... модел ФМ с рег. №
..... като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът
извършва превоз на товар фракция /0-150/, видно от кантарна бележка №
97097/12.02.2025 г. без разрешение за дейности в рамките на специалното
ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл.8, ал.1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС. Необходимостта от разрешително е доказана от направеното
измерване с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово
натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118845 и ролетка 1311/18 /5 м./, при
което е констатирано следното: 1. При измерено разстояние между осите 1,38
м. сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 27.125
т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т. съгласно чл.7, ал.1, т.5
буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 8.125 т. Съгласно чл.3 т.2 от
2
Наредбата при превишаване на максимално допустимите норми по чл.7, ППС
е тежко.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН №
10557/12.02.2025 г. по описа на АПИ.
От представения по делото АУАН № 10557/12.02.2025 г. по описа на
АПИ е видно, че е съставен от Р. Й. Г. на длъжност инспектор дирекция АРОК
АПИ в присъствието на свидетеля Л. М. Е. срещу Ц. С. Т. и връчен на
нарушителя на 12.02.2025 г., който го е подписал без възражения. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен за нарушение
разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“, предл.2 от Закона за пътищата във
вр. с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ и чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11
от 2001 г.
От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:
Свидетелите Р. Й. Г. – актосъставител и Л. М. Е. свидетел по съставянето на
АУАН на 12.02.2025 г. в 16.43 ч. на АМ Тракия, км. 14 с посока на движение
гр.Ихтиман – гр.София извършили съвместно проверка на ППС с четири оси,
превозващо фракция. МПС било марка „....“. В процеса на проверката
свидетелите чрез измерване с електронна мобилна везна и с техническо
средство ролетка с дължина 5 м., установили че товара на МПС има драстично
надвишаване на максималното допустимо натоварване и е в отклонение от
допустимите норми по Наредба № 11. Натоварването, което установили било
27,125 тона, при максимално допустими 19 тона. За констатираното
нарушение на мястото на проверката на водача бил съставен АУАН в негово
присъствие. Акта бил прочетен и връчен на място на нарушителя, като към
момента на съставянето на АУАН водача не направил възражения спрямо
констатациите, измервателните уреди и мястото на проверката.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства:НП № 9152 от 045.03.2025 г. по описа на МРРБ Агенция «Пътна
инфраструктора» АУАН № 0010557 от 12.02.2025 г. по описа на РУ Елин
Пелин, разписка от 12.02.2025 г. свидетелстгвно за регистрация част 2 на т.а.
.... с рег. № ..... кантарна бележка по описа на «Ейч Би Минералс» ООД, пътен
лист серия ВА № 590615 на т.а. .... с рег. № ..... заповед № РД-11-96 от
29.01.2025 г. по описа на МРРБ Агенция «Пътна инфраструктура», заповед №
3
РД-11-97 от 29.01.2025 г. по описа на МРРБ Агенция «Пътна
инфраструктура»,, както и от гласните доказателства, които съдът кредитира
изцяло, като безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства
по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
активнолегитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна по следните
съображения
При съставянето на АУАН и на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до опорочаване на административно-наказателното производство и
нарушаване правата на наказаното лице.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и
чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя. По ясен и несъмнен начин са
посочени датата на извършване на нарушението, мястото на извършване и
обстоятелствата при които е извършено вмененото деяние, нарушените
правни норми относими към него.
Атакуваното наказателно постановление също съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и не се констатираха пороци, които да са от категорията на
съществените такива, водещи до накърняване правото на защита на дееца,
поради което доводи в обратен смисъл съдът намира за неоснователни.
В хода на съдебното производство при преценка правилността на
наказателното постановление, съдът като взе предвид всички представени по
делото доказателства намира, че се установяват достатъчно данни, които
сочат, че на посочената дата и място, жалбоподателят Ц. С. Т. виновно е
нарушил разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата във вр. с
чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ и чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от
2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като
без необходимото разрешение, в обхвата на пътя е осъществявал движение на
ППС с натоварване от 27.125 т. при максимално допустимо натоварване на
4
оста 19 т. съгласно чл.7, ал.1, т.5 буква „в“ от Наредбата, като констатираното
превишаване е с 8.125 т.. Съгласно чл.3, т.2 от Наредбата при превишаване на
максимално допустимите норми по чл.7 на Наредбата ППС е тежко.
В случая от показанията на разпитаните по делото свидетели Г. и Е.
участвали при измерването на параметрите на превозното средство и
констатиране на деянието се установява, че са използвали технически
средства – ел.везна DFW-KR № 118845 и ролетка 1311/18 /5 м./.
Измерените параметри на управляваното от нарушителя - водач
превозно средство показват, че същото е тежко по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл.3,
т.2 на Наредбата.
Според разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от Закона за пътищата,
движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява
само със специално разрешение, което се удостоверява с разрешително или
квитанция за заплатени пътни такси за дейност от специалното ползване на
пътищата на администрацията управляваща пътя - в случая АПИ.
В хода на проведеното производство, административно наказващият
орган е приел, че жалбоподателят е нарушил правната норма на чл.26, ал.2,
т.1, б. "а" от Закона за пътищата, забраняваща дейности от специалното
ползване на пътищата, движението на извънгабаритни и тежки ППС, без
разрешение. Така установената забрана не е абсолютна. Предпоставките за
нейното преодоляване са посочени в Наредба № 11 за движението на
извънгабаритни и/или тежки ППС от 03.07.2001 на МРРБ. Условията се
отнасят до движението на такива ППС след издаване на съответното
разрешение от администрацията, която управлява пътя. Лицата които могат да
искат такова разрешение са изчерпателно изброени в чл.15, ал.3 от Наредба №
11 и това са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата,
които извършват превозите. При неизпълнение на това задължение чл.53, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата предвижда административно наказание - глоба или
имуществена санкция, именно за тези два субекта на нарушение по чл.26, ал.2,
т.1 от същия закон.
В този смисъл доводите на жалбоподателя, че не е надлежно лице, което
следва да отговаря за вмененото му нарушение са неоснователни, тъй като
5
същия несъмнено попада в хипотезата на лицата, които извършват превозите.
Водачът е следвало да провери, че параметрите на ППС не надвишават
максимално допустимите норми по Наредбата, но не го е сторил, поради което
виновно е извършил административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а”
от Закона за пътищата.
Нормата на чл.53, ал.1 от Закона за пътищата предвижда наказание с
глоба от 1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление, за
физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви "в"
и "г", т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 от Закона за пътищата. В случая водачът на
процесното пътно превозно средство, което има характеристики на тежко по
смисъла на чл.3, т.2 от Наредба № 11/2001 г. е физическо лице. В чл.53 от
Закона за пътищата са посочени няколко групи субекти, които могат да носят
административно наказателна отговорност при нарушаване на общата забрана
за движение на извънгабаритни и тежки ППС без необходимото разрешение:
а) физически лица, които непосредствено извършват движението, т.е. водачите
които управляват ППС; б) лицата, които наредят извършване на такова
движение; в) ЮЛ или ЕТ, които се наказват с имуществена санкция съгласно
чл.54 от Закона за пътищата за извършени нарушения по чл.53 от Закона за
пътищата. В случая жалбоподателят е физическо лице, което изрично е
посочено в чл.53 от Закона за пътищата, като административно-наказателно
отговорно лице.
За неоснователни съдът намира доводите на жалбоподателя, че в случая
ако съдът приеме, че са налице основанията посочени в наказателното
постановление за ангажиране на административно-наказателната отговорност,
то в случая се касае за явно маловажен случай по следните съображения: По
делото не се констатират основания, въз основа на които процесното деяние да
бъде определено като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй
като не може да се приеме, че деянието е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други подобни случаи. Това е така, тъй като са
накърнени обществените отношения с особена важност засягащи нормите,
които целят да предотвратяват рисковете от претоварване на пътните
превозни средства, които могат да доведат до технически неизправности на
превозните средства, с което да създадат предпоставки за възникване на
пътно-транспортни произшествия или до повреждане и преждевременно
6
износване на пътната инфраструктура, което също създава опасности по
пътната мрежа. От значение е и размера на констатираното претоварване.
Доколкото по делото не се установява, жалбоподателят да е
санкциониран и за други нарушения по Закона за пътищата, не се констатират
вредни последици и деянието не се отличава с по-висока степен на
обществена опасност спрямо други нарушения от същия вид, поради което
настоящият състав счита, че следва да се измени обжалваното наказателно
постановление в частта му относно размера на наложеното наказание.
С оглед изложеното и за постигане целите на административното
наказание, които са посочени в чл.12 от ЗАНН, на нарушителя следва да бъде
наложено наказание в минималния размер, предвиден в закона за този вид
нарушение, а именно - глоба в размер на 1000.00 лева.
Воден от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателното постановление № 9152/04.03.2025 г. на и.д.
началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна
мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция
„Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на основание чл.53, ал.1, т.2
предл.2 от Закона за пътищата на Ц. С. Т., ЕГН ********** със съдебен адрес:
гр.София, ул. „....“ № 11А, ет.3, ап.8 е наложена глоба в размер на 2500.00 лева
/две хиляди лева/ за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, предл.2
от Закона за пътищата във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б. „в“, чл.9, ал.1 и чл.37,
ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, като
НАМАЛЯВА размера на санкцията на 1 000.00 лева /хиляда лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
7