Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 799
гр.
Хасково, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на трети
ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова,
като разгледа докладваното от
съдия А.Митрушева
адм.д. № 1258/2021 г. по описа на
Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Ш.А.А., ЕГН : **********, адрес: ***, подадена
чрез процесуален представител, против
Решение № 1012-26-500-1/02.12.2021 г. на Директор на Териториално поделение – Хасково на Национален осигурителен
институт.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон.
Неправилно било приложено материалното право относно зачитането като
продължителност на трудовия стаж на жалбоподателката като неработеща майка,
съгласно представените актове за раждане на децата.
Обжалваното решение било
постановено при нарушение на разпоредбите на чл. 37 и сл. от Наредба за
пенсиите и осигурителния стаж. Неправилно бил зачетен като продължителност
трудовия стаж по документи с необорена доказателствена стойност. При правилно
зачитане на наличния трудов стаж щяло да се удостовери наличието на повече от
15 години общ трудов стаж.
Предвид горното, жалбоподателката
моли за постановяване на съдебен акт, с който обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени, преписката да бъде върната
на ТП на НОИ - Хасково, с указание за правилно прилагане на материалното право
и отпускане на ЛПОСВ. Моли за присъждане на разноски по делото.
Ответникът
– Директор
на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково, чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание, моли за отхвърляне на жалбата
като неоснователна и недоказана. Пледира, че от доказателствата, събрани по
административната преписка, включително и заключението на вещото лице, се установило,
че жалбоподателката не отговаря на разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО за
действителен осигурителен стаж от 15 години, тъй като периодите, посочени в
обжалвания административен акт като неработеща майка, не били действителен осигурителен
стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Счита, че потвърждавайки
отказа на пенсионния орган да отпусне пенсия, Директорът на ТП на НОИ - Хасково
издал правилен и законосъобразен административен акт.
Съдът като взе предвид доводите
на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От данните, съдържащи се в
пенсионното досие на жалбоподателката Ш.А.А., се установява, че същата е подала
Заявление с вх. № 2113-26-1161/07.07.2021 г. по описа на ТП на НОИ - Хасково за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), ведно с
документи, установяващи осигурителен стаж и доход. В заявлението е декларирала,
че не получава друга българска пенсия или пенсия от друга държава, както и че
няма осигурителен стаж, придобит в друга държава. Декларирала е също, че
имената Ш. А. И. са нейни.
След извършена проверка и на база
представените документи с Разпореждане № **********/2140-26- 824/05.11.2021 г.
ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание
чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, е отказал на заявителката отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Мотивирал се е с факта, че към датата на
подаване на заявлението за пенсия - 07.07.2021 г. Ш.А.А. има навършена възраст
от 66 г. и 08 м. и осигурителен стаж, положен за периода от 01.05.1970 г. до
31.12.1991 г. с прекъсване, както следва: 13 г., 03 м. и 07 дни от трета
категория труд и общ осигурителен стаж, превърнат, съгласно чл. 104 от КСО към
трета категория труд - 13 г., 03 м. и 07 дни. В мотивите на постановения отказ
е посочено още, че не е зачетен осигурителен стаж за периода от 01.12.2019 г.
до 31.12.2020 г., тъй като след извършена проверка от контролните органи на ТП
на НОИ - Хасково е установено, че за този период жалбоподателката не е
отговаряла на условията на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ДР
на КСО, поради което не е възникнало основание за осигуряване.
Обсъдени са разпоредбите на чл. 68,
ал. 1 - 2 от КСО, според които, за да придобие право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст през 2021 г. лицето следва да има навършена възраст 61 години и
08 месеца и придобит осигурителен стаж 36 години за жените. Посочено е, че Ш.А.
не отговаря на условията на цитираната разпоредба и няма право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, тъй като има навършена изискуемата възраст, но
няма изискуемия осигурителен стаж от 36 години. Разгледана е и разпоредбата на
чл. 68. ал. 3 от КСО, според която, в случай че лицата нямат право на пенсия по
ал. 1 и ал. 2, през 2021 г. те придобиват право на пенсия при навършена възраст
от 66 години и 08 месеца и не по-малко от 15 години действителен осигурителен
стаж. Цитиран е текстът на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО по отношение на
понятието „Действителен стаж“ и съответно е посочено, че зачетеният стаж за
времето като неработеща майка от 22.04.1977 г. до 01.02.1978 г., с
продължителност 09 м. и 09 дни, и от 21.01.1979 г. до 21.03.1980 г. с
продължителност 01 г. и 02 м., общо 01 г., 11 м. и 09 дни не е действителен
осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. В тази връзка пенсионният
орган е преценил, че на А. не се следва пенсия при условията на чл. 68, ал. 3
от КСО, тъй като има навършена възраст от 66 г. и 08 м., но няма изискуемият се
действителен осигурителен стаж от 15 години, а има 11 г., 03 м. и 28 дни.
Така постановеното разпореждане е връчено
на Ш.А. на 08.11.2021 г. чрез упълномощено лице. Същото е обжалвано пред Директора
на ТП на НОИ - Хасково с жалба вх. № 1012-26-500/12.11.2021 г.
С Решение
№ 1012-26-500-1/02.12.2021 г. Директорът на ТП на НОИ - Хасково е
отхвърлил така депозираната жалба, като е приел, че правилно
пенсионният орган е зачел осигурителен стаж, положен за периода от 01.05.1970
г. до 31.12.1991 г. с прекъсване, както следва: 13 г., 03 м. и 07 дни от трета
категория труд; общ осигурителен стаж превърнат, съгласно чл. 104 от КСО към
трета категория труд - 13 г., 03 м. и 07 дни; действителен осигурителен стаж -
11 г., 03 м. и 28 дни. Отново е обсъдено наличието на предпоставките на чл. 68
от КСО и е прието, че жалбоподателката няма право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Направено е отграничение на понятията „осигурителен стаж“ и
„действителен стаж“ и в тази връзка е посочено, че зачетеният стаж за времето
като неработеща майка от 22.04.1977 г. до 01.02.1978 г., с продължителност 09
м. и 09 дни, и от 21.01.1979 г. до 21.03.1980 г., с продължителност 01 г. и 02
м., или общо 01 г., 11 м. и 09 дни не е действителен осигурителен стаж по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Така
постановеното решение е обжалвано с жалба пред Административен съд - Хасково,
подадена чрез Директора на ТП на НОИ – Хасково и заведена с вх.№
1012-26-500-2/10.12.2021 г. по описа на ТП на НОИ – Хасково.
С оглед
цялостното изясняване на делото от фактическа страна и по искане на
процесуалния представител на жалбоподателката, бе назначена съдебно-счетоводна
експертиза. В депозираното в тази връзка заключение, след
извършените корекции в резултат на проверката на разплащателните ведомости на
ТКЗС - с.Лясковец, намиращи се в ТП на НОИ - Хасково, вещото лице е установило,
че общият трудов стаж на жалбоподателката е с продължителност от 10 г., 4 м. и 3
дни. Заедно с положения трудов стаж при други работодатели от 3 г., 10 м. и 22
дни, общият трудов стаж възлизал на 14 г., 2 м. и 25 дни за периода от
01.05.1970 г. до 31.12.1991 г. При допълнителната проверка обаче вещото лице
установява, че за 1980 г. бил отразен стаж след изравнителната ведомост за
цялата година в размер на 200 дни. Като бъдел отчетен факта, че до 21.03.1980
г. жалбоподателката била в майчинство, останалото време до 31.12.1980 г. в
размер на 9 месеца и 10 дни следвало да се добави към изчисленията в
предходното заключение, при което общият трудов стаж на жалбоподателката възлизал
на 15 г. 0 м. и 5 дни.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Насочена е срещу индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат
неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в
срока по чл. 118, ал. 1 от КСО. В специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 от КСО, дерогираща общите - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 от АПК, се
посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно производство
– решението на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, като
това се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване по
административен ред на разпореждането по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а"
от КСО, на основание чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО, които предпоставки в случая
са налице.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви
за издаването си, но е постановено в противоречие с материалноправни норми.
Не е спорно по делото, че в случая
не са изпълнени условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката – към датата на
подаване на заявлението признатият от пенсионния орган осигурителен стаж не
съответства на изисквания от законодателя по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО.
Спорът между страните е по изпълнението на условията на
чл. 68, ал. 3 от КСО. Съгласно посоченото фактическо основание в оспореното
решение, жалбоподателката не отговаря на едно от кумулативните изисквания,
предвидени в разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно да има 15 години
действителен осигурителен стаж. Признатият от пенсионния орган осигурителен
стаж от 13 г., 03 м. и 07 дни, от които действителен 11 г., 03 м. и 28 дни, не
съответства на изисквания от законодателя за пенсиониране при условията на чл.
68, ал. 3 от КСО, като един от основните спорни между страните въпроси е следва
ли да се зачете за действителен осигурителен стаж периода, през който
жалбоподателката е била в майчинство, като неработеща майка. В случая, като е
взел предвид представените писмени документи, административният орган е зачел за
действителен стаж такъв от 11 г., 03 м. и 28 дни, като не е взет предвид период
от 01 г., 11 м. и 09 дни, през който Ш.А.А., като неработеща майка е отглеждала
деца.
Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември
1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен
стаж по този кодекс.
От приложените към административната
преписка писмени доказателства се установяват периодите, през които
жалбоподателката е била в майчинство. Това обстоятелство не е спорно по делото,
като е възприето и от административния орган в издадения административен акт.
В настоящия случай, както бе посочено, спорен е
въпросът относно признаване на действителен стаж за периодите от 22.04.1977 г.
до 01.02.1978 г. и от 21.01.1979 г. до 21.03.1980 г., поради което и на
основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени
съобразно действалите разпоредби до 31.12.1999 г. Приложимата материалноправна
разпоредба за процесния период е нормата на чл. 80 от Правилник за прилагане на
Закона за пенсиите (отм.), която през целия период на действието си не е
изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.)
се зачита и времето, прекарано законно в установения платен и неплатен отпуск,
който се признава по Кодекса на труда. Към процесния период е действала и
Инструкция № 2492 от 29.12.1967 г. за реда и начина за издаване на документи за
трудов стаж (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест,
поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов
стаж по ЗП (отм.). С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за
насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния
период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане
на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или
осиновителки, се признава за трудов стаж. По делото не съществува спор, че през
процесните два периода жалбоподателката не е работеща майка.
При сега действащата уредба,
съгласно нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж, без
да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен
отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж ( НПОС), която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява
времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите,
определени от КТ – изцяло, независимо от продължителността на работното време.
Очевидно е, че при общественото осигуряване при майчинство и преди и сега
законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки
на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск,
включително и в хипотезите на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. Ето защо и в § 9, ал. 1
от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита
за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999
г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж
по този кодекс. Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по
сега действащия КСО отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за
трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж
при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка
е била работеща или неработеща. Това право е признато към процесния период и за
"неработещата майка", поради което липсва правно основание за
позоваване от страна на административния орган на нормата на § 1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО. Законодателят не е имал за цел отпадане правото на зачитане на
отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и
незаконосъобразно пенсионният орган отказва на основание § 1, т. 12 от ДР на
КСО да признае процесните периоди за действителен осигурителен стаж.
Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж
противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на
майчинството и равенството на майките относно трудови и осигурителни права,
като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение
№ 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд
на Република България.
След като времето на майчинство за
процесните периоди се зачита за трудов стаж и е положен до 31.12.1999 г. при
действието на нормата на чл. 80 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9,
ал. 1 от КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж
по смисъла на § 1, т. 12 от ДРКСО.
В обжалвания административен акт е установено, че действителният
осигурителен стаж на Ш.А.А. е 11 г., 03 м. и 28 дни, в който не е включен
периодът на майчинство от общо 01 г., 11 м. и 09 дни за двете деца. При
прибавяне на този период от 01 г., 11 м. и 09 дни към признатия стаж от 11 г.,
03 м. и 28 дни, се получава действителен стаж от 13 г., 03 м. и 07 дни. В същото
време от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено и което е прието без оспорване от страните, се
установява, че пенсионният орган е зачел осигурителен стаж на оспорващата в
ТКЗС – с.Лясковец за периода от
01.05.1970 – 31.12.1991 г. в размер на 09 г., 04 м. и 15 дни, докато за същия
период вещото лице установява стаж от 10 г., 04 м. и 03 дни, както и че
пенсионният орган не е зачел установен от експертизата трудов стаж за периода от
21.03.1980 г. до 31.12.1980 г. от 9 месеца и 10 дни. При прибавянето на
периодите на майчинство и на разликата, установена от вещото лице, към
признатия от пенсионния орган стаж, се получава действителен стаж от 15 г., 0
м. и 5 дни.
Следователно, към датата на подаване на заявлението за
отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО жалбоподателката е отговаряла на
изискванията за навършена възраст и действителен осигурителен стаж, поради
което отпускането на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО е било отказано неправилно.
От изложеното следва, че жалбата е основателна и следва да се уважи, като се
отмени оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с
него разпореждане на Ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Хасково.
При този изход на делото и предвид
надлежно заявеното искане за присъждане на разноски, то на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени деловодни
разноски за настоящето производство, произтичащи от заплатено възнаграждение за
адвокат, внесен депозит за вещо лице и държавна такса. В тази връзка по делото
са налични доказателства за внесена държавна такса в размер на 10 лева, внесен
депозит за вещо лице в размер на 500 лева и заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 600 лв., което възнаграждение видно от представения по делото
Договор за правна защита и съдействие № 84/11.11.2022 г. е заплатено в брой от
жалбоподателката, като договорът служи като разписка за платената сума.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба
на Ш.А.А., ЕГН : **********,***,
Решение № 1012-26-500-1/02.12.2021 г. на Директор на Териториално поделение –
Хасково на Национален осигурителен институт.
ИЗПРАЩА преписката
на Ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Хасково за ново
произнасяне по Заявление с вх. № 2113-26-1161/07.07.2021 г. по описа на ТП на
НОИ - Хасково, при спазване на дадените с настоящето решение указания по
прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на
НОИ – Хасково да заплати на Ш.А.А., ЕГН : **********,***, деловодни разноски в
размер на 1 110 лв. (хиляда сто и десет лева).
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба,
подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, до Върховен
административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.
Препис от решението да се изпрати на страните на
основание чл. 138, ал. 3, във връзка с чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ: