Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.04.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.ч.гр.д. № 12779 по описа на съда за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Т.С. ЕАД срещу
постановление от 24.09.2020 г. на ЧСИ М.П.с рег. № 851 и район на действие СГС,
с което е отказано да бъдат намалени разноските за адвокатското възнаграждение на
взискателя по изп. дело № 1589/2020 г. до размер на 200 лева.
В жалбата се твърди, че претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност
на изпълнението и липсата на необходимост от предприемане на действия по
принудително изпълнение от представителя на взискателя за удовлетворяване на
вземането на последния, тъй като длъжникът е сигурен платец и е изпълнил задължението.
Иска се отмяна на обжалваното действие на съдебния изпълнител. Претендира разноски.
Взискателят Б.С.М.ЕООД е подал възражения по жалбата, с които
оспорва същата, като в мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК - съдебният
изпълнител също заявява становище за нейната неоснователност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата
пороци на обжалваното действие, възраженията на насрещната страна и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното:
Производството по изп. дело № 1589/2020 г. по описа на ЧСИ
М.П.и с район на действие СГС е образувано по молба от 27.08.2020 г. на
взискателя Б.С.М.ЕООД по изпълнителен лист от 01.06.2020 г., издаден въз основа
на влязъл в сила осъдителен съдебен акт по гр. дело № 43856/2018 г. на СРС, за
заплащане от длъжника Т.С. ЕАД на адв. К.И.Б.на сумата от 50 лева – разноски по
заповедното производство, вземането за която е прехвърлено на заявителя с
договор за цесия от 31.07.2020 г.
Молбата на взискателя Б.С.М.ЕООД е подадена чрез процесуален
представител – адв. М.Л.от упълномощеното адвокатско съдружие Б.и Партньори,
като с нея е поискано налагане на запор върху движими вещи и дружествени дялове
и възбрана върху недвижими имоти на длъжника. Според представения към молбата
договор за правна защита и съдействие от 24.08.2020 г. и платежно нареждане уговореното
и заплатено от взискателя на съдружието адвокатско възнаграждение за
образуването на изпълнителното производство и защитата при провеждането на
принудителното изпълнение е размер на 400 лева, възложено в тежест на длъжника в
сумата 408.91 лева заедно със сумата 139.07 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ,
с обективираното в поканата на съдебния изпълнител разпореждане за разноските.
На 27.08.2020 г. съдебният изпълнител е изпратил покана
за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на последния на 31.08.2020 г. На 28.08.2020
г., непосредствено след изпращане и преди връчването на поканата за доброволно
изпълнение, взискателят е подал молба за налагане на запор върху вземания на
длъжника от търговски банки, а не за предприемане на посочените в молбата от 27.08.2020
г. изпълнителни способи. Последните не са предприемани и наложени от съдебния
изпълнител с изпращането на поканата за доброволно изпълнение до длъжника, а и
изобщо изпълнителни действия не са осъществявани от него до произнасянето му по
разноските в процесното изпълнително производство (така представеното копие от
изпълнителното дело).
На 10.09.2020 г. длъжникът е направил възражение за
прекомерност на възложеното му адвокатско възнаграждение и е поискал от
съдебния изпълнител същото да бъде намалено в минималния размер от 200 лева по
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а съобразно него пропорционално да бъде намален и размерът на
таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ. Изложил е също съображения и за
недължимост на сумата 8.91 лева.
С постановление от 24.09.2020 г. във връзка с така
направеното от длъжника възражение съдебният изпълнител е отказал да намали
възложеното му по изпълнителното производство адвокатско възнаграждение от 400
лева, което е съобщено на длъжника на 28.09.2020 г. и обжалвано от последния.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата от 06.10.2020 г. е подадена в срока по чл. 436,
ал. 1 от ГПК, видно от съобщението за връчване на обжалваното постановление.
Същата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435,
ал. 2, т. 7 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – разноски по изпълнението.
Разгледана по същество жалбата е също и основателна.
Отговорността за разноските по изпълнителното
производство се урежда по правилата на чл. 79 от ГПК, чл. 78 – 84 от ЗЧСИ и
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ). Съгласно чл. 78 от ЗЧСИ
такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и за
извършването на други действия, като размерът и видът на разноските по
изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на министъра на
правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по изпълнението
се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния
съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице – арг. от
чл. 79 от ЗЧСИ. Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени
в Тарифата, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния
интерес - чл. 82 и 83 от ЗЧСИ.
Длъжникът съгласно чл. 79 от ГПК не отговаря за разноските
в изпълнителното производство само в три случая. Когато не е дал повод за
предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това, респ.
при прекратяване на изпълнението на друго основание по чл. 433 от ГПК, когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или
когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не
са приложени.
В разглеждания случай единствените действия, извършени от
процесуалния представител на взискателя, са свързани с образуването на
изпълнителното производство по чл. 426 от ГПК. В молбата по чл. 426 от ГПК са
посочени изпълнителни способи от представителя на взискателя, представляващи
налагане на запор върху движими вещи и дружествени дялове и възбрана върху
недвижими имоти на длъжника, но посочването им е част от законовите изискванията
за редовност на молбата за образуването на изпълнително производство, поради
което то не представлява самостоятелно искане за извършване на изпълнително
действие, предприето от представителя на взискателя. Такова самостоятелно
искане не представлява и посоченият на следващия ден след образуването на
изпълнителното производство способ за принудително реализиране на паричните
вземания по изпълнителния лист – запор върху вземания на длъжника от търговски
банки, доколкото с него взискателят е извършил замяна (изоставяне) на
поисканите с молбата изпълнителни способи, които не само не са приложени, но и
въз основа на които съдебният изпълнител не е предприел никакви действия за пристъпване
към принудително изпълнение до жалбата, поради което и посочването му от взискателя
е било обуславящо за допустимостта на изпълнителното производство съгласно чл.
426 от ГПК. Действие по изпълнение, включително и за конкретното изпълнително
производство, не представлява и искането му по чл. 405 от ГПК за издаване на изпълнителния
лист (така и разяснения по Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Възнагражденията по чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) не се
кумулативни, а самостоятелни по своето основание и ред за определяне на техния
размер и са обусловени от спецификата на изпълнителното производство и дадената
от закона изрична възможност на длъжника да погаси дълга си в срока за
доброволно изпълнение, което изпълнение в този срок прави ненужна защитата на
взискателя с предприемане на други (нови) изпълнителни действия по
производството. По тези съображения законодателят е изключил и възможността за
възлагане върху длъжника и на разноските за изпълнителните способи, които са
изоставени или не са приложени, респ. са ненужни за принудителното изпълнение
на дълга – чл. 79, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК (повелята на закона, а не на съдебна
практика). Следователно при наличието само на подадени от взискателя молби за
образуването на изпълнителното производство и за конкретизиране на
изпълнителния способ за принудителното реализиране на вземанията по
изпълнителния лист, посочването на който предпоставя допустимост на процесното
изпълнително производство и за който липсват данни да е приложен дори към
момента на произнасянето по разноските от съдебния изпълнител, заплащането на
адвокатско възнаграждение към този момент в по-голям размер от 200 лева за
процесното изпълнение се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В случай, че след изпращане на съда на настоящата жалба ,
процесуалният представител на взискателя е предприел други необходими действия за
принудителното реализиране на вземането по процесното изпълнителното
производство, няма пречка да бъде поискано от съдебния изпълнител приемането на
допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение.
Ето защо, обжалваното постановление на съдебния изпълнител следва
да бъде отменено относно отказа му да намали възложените на длъжника разноски
за адвокатско възнаграждение до размера от 200 лева, в който смисъл е и направеното
от жалбоподателя искане.
Изводът за прекомерност на адвокатското възнаграждение води
до основателност и на искането на жалбоподателя за размера на пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, която следва да бъде намалена със сумата 24
лева с включен ДДС, определена върху възложеното от съдебния изпълнител адвокатско
възнаграждение от 200 лева – разликата над 200 лева до 400 лева.
С оглед константната практика на ВКС за недължимост на
разноски при разглеждане на спор за разноските по производството, какъвто е
разглежданият, такива не следва да бъдат присъждани на жалбоподателя.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на Т.С. ЕАД, ЕИК *****, постановление от 24.09.2020 г. по изп. дело № 1589/2020
г. по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 и с район на действие Софийски градски съд,
с което е отказано намаляване на разноските по принудителното изпълнение за адвокатско
възнаграждение за сумата от 200 лева – разликата над сумата от 200 лева до
възложения размер от 400 лева, и за сумата от 24 лева - пропорционалната такса
по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители с включен ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.