№ 374
гр. Пазарджик, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20255220201274 по описа за 2025 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на два правни субекта : „Гриппа“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., представлявано от И.
М. - изп. директор, чрез адв. Н. С. С. и от И. Л. М.,ЕГН ********** , също
чрез упълномощения адв. С., против Електронен фиш серия К № 11193285 на
ОДМВР - Пазарджик, с който жалбоподателят е бил санкциониран за
извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал.2, т.3 от с.з. с глоба в размер на 100 лева.
Жалбата атакува фиша с искане за неговата отмяна, основано на критика
досежно процесуално-правната и материално-правната изправност на акта .
В съдебно заседание жалбоподателят , чрез писмено становище своя
процесуален представител , поддържа и допълва доводите в жалбата,
атакуващи законосъобразността на фиша. Иска неговата отмяна и претендира
сторените разноски ( л.31 и л. 39-40) .
Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозирала е писмено
становище, че жалбата е неоснователна и електронният фиш следва да бъде
потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на
чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
На 01.08.25г., 19.09 ч.. с АТСС за контрол на скоростта на МПС -
00209D32F68B било заснето движение на АМ Тракия, км 86+400, пред
бензиностанция ОМВ с посока на движение от гр. Пловдив към гр. София на
лек автомобил с рег. номер ***** със скорост 168 км/ч при действащо
ограничение за движение в населено място до 140 км/ч.
Установен ( л. 8) бил собственикът на автомобила – представляваното от
жалбоподателя юридическо лице и с обжалвания ЕФ последният е
санкциониран като негов законов представител за управлението на МПС с
превишена скорост - 162 км/ч ( редуцирана спрямо установената след зачетен
толеранс за грешка 3% спрямо отчетената скорост ) - нарушение по чл.21,ал.1
от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4 вр .чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 100 лв.
Въпреки възраженията в обратния смисъл, атакуваният ЕФ има
всички законовоустановени реквизити, като формата и съдържанието му са
изцяло съобразени с лимитативно определените с нормата на чл. 189, ал.4
изр.ІІ от ЗДвП реквизити.
По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно- информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
От друга страна, единственото определение за електронно изявление е
дадено с разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и
електронния подпис - „Електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и визуално представяне на информацията“ . Според чл. 4 - „Автор
на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи
като негов извършител”.
Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия
ЗЕДЕП и специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че
действително електронния фиш следва да има свой обявен и известен
издател.
2
От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е
предвидил автор на електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП,
която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му.
Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР1/14г. Предвид
дефинитивните норми относно коментираното понятие, задължителното
решение съдържа извода, че „електронният фиш е своеобразен властнически
акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в
електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов
подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението.
Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно
наличие на предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че
„електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство,
което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът
"в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП
се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш са силно
стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно
лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на
адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на
адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при
издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че
административно-наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от
Закона за нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са посочени изрично
условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш, а
именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
3
средство.„
Меродавна за преценката на законосъобразността на фиша е датата на
нарушението, посочена в процесния като един от задължителните по
смисъла на посочената горе норма реквизит. Други дати, нпр. посочената с
жалбата - 05.08.25 като такава на издаване на фиша, съгласно посочената също
с жалбата съдебна практика , не са обуславящи основания за изключване на
административно-наказателната отговорност (препращащият чл. 11 ЗАНН
досежно давността ).
Неоснователни са и претенциите в жалбата за произтичаща от фиша
неяснота досежно санкционирания с него правен субект. Фактическото
основание за това възражение е наличието във фиша на данни,
идентифициращи, както юридическото лице - собственик на МПС, с което е
извършено нарушението, така и идентифициращите законовия му
представител ( имена и ЕГН). Това е дало основание жалбата да бъде подадена
едновременно от тези два субекта, но това не я прави недопустима в частта
досежно единият. Но това решение е предпоставено от обсъждане на
възражението по същество: Като основание за реализиране на отговорността
във фиша е посочено конкретното качество на правия субект ,спрямо който се
реализира административно-наказателната отговорност - законов
представител на юридическото лице, собственик на МПС, което е
индивидуализирано с наименованието, адреса и ЕИК. Ясното посочване и
персонифициране на физическото лице, което следва да понесе отговорността
в посоченото си качество (основание за това) , чрез три имена и ЕГН води до
категорично ясно изразена воля на наказващия орган относно субекта на
отговорността . И този извод не е разколебан от посоченото ЕИК на
юридическото лице, собственик на МПС, тъй като неговото посочване
съставлява попълване на данни за субекта на правото на собственост върху
МПС - обстоятелство, рефлектиращо върху решението за субекта на
отговорността .
Вярно е ( както твърди жалбоподателят) , че последните изменения в чл.
189, ал.4 от ЗДвП предвиждат като наказание и имуществена санкция, каквато
се налага на юридически лица ( чл. 83 ЗАНН), но тези промени, на които се
позовава жалбоподателят не само не са били в сила към датата на
нарушението 01.08.25г. и към настоящия момент, но дори влизат в сила на
4
07.05.2026г. ( ДВ 64/25 ).
Предвид горните разсъждения и санкционираното с фиша физическо
лице, основание за което санкциониране е качеството му на законов
представител на юридическото лице, собственик на процесното МПС, жалбата
в частта, в която е подадена от това ЮЛ е недопустима и следва да се остави
без разглеждане ( тъй като то няма правен интерес от обжалване) .
Напълно ясно и с достатъчна конкретика във фиша е посочено мястото
на нарушението , като упоменатата посока на движение дешифрира с точност
от коя страна на АМ Тракия е било движението респ. „ пред коя точно от двете
бензиностанции ОМВ на пътя„ и това разрешава несъществуващите ,
всъщност, затруднения на жалбоподателя да разбере мястото на
нарушението.
Съвсем правилно наличната скорост на движение , измерена, както става
ясно от фотоса на л. 12 на 168 км/ч, е била редуцирана с допустимата при
това измерване и посочена на фотоса грешка от 3% ( посоченото отклонение
е налично и в протокола за периодична проверка на измервателния уред - л.
43). Затова възприетата санкционируема скорост е 162 км/ч , респ. отчетено
спрямо нея е недопустимото превишение спрямо ( също посочената)
разрешена скорост за движение по автомагистрала, което има значение за
размера на наложеното административно наказание.
Във фиша е разяснено правото на заплащане на наложената с него глоба в
намален размер 70 %, както и условията, при които нарушителят може да се
възползва от редуцирания размер - те са съответни на законоустановените с
чл. 189, ал.9 от ЗДвП ( редакцията към датата на нарушението).
Атакуваният ЕФ не страда от претендираните недостатъци, тъй като
формата и съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно
определените реквизити с нормата на чл. 189, ал.4 изр.ІІ от ЗДвП и с
утвърдения със заповед на министъра на вътрешните работи образец(
достъпна сайта на МВР - 8121з-931/30.08.16, като разминаването, за което се
настоява със становище 26909/06.10.25 - л. 32 - 33: „превишена/разрешена
/установена скорост - превишена/разрешена /установена стойност“ не
съставлява такова в семантичен аспект, доколкото и двата израза са с еднакво
значение ) . Между връченото на жалбоподателя и приложеното по делото
копие на електронния фиш няма разлики в словесното и цифрово съдържание,
5
за да се засяга правото на защита ; налични са само разлики в ситуирането на
определени текстове , но всички те се съдържат във фактическите копия на ел.
документ - този, представен по делото от Дирекцията и този, връчен на
жалбоподатгеля.
Фишът е законосъобразен и относно основанието за понасяне на
процесната административно-наказателна отговорност, с която е извършено
санкционираното с него нарушение. Последното е установено по нормативно-
установената за това процедура .
С цитираното горе ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне
на технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, но изрично е указал необходимостта да се извършва по
„определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг.
чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически
средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и
гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези
технически средства могат да създадат висока степен на достоверност
(изключващо намесата на субективен фактор).“.
В процесния случай скоростта на движение е отчетена от стационарна
система за видеонаблюдение. Нейното функциониране е напълно
автоматично и независимо от човешка намеса. Такава има едва след като са
интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се материализира
информацията. В резултат на този процес е изведен и приложен съдържащия
и съответните данни фотос ( л.12). Освен визуализация на момента на
заснемането, който съвпада с момента на отчитане на скоростта, фотосът в
каре над него съдържа и данни за конкретно отчетената скорост , която в
случая е 168 км/ч ( при предвидена и от производителя на измервателния
уред като компонент в системата възможна грешка до 3% е редуцирана до
162км/ч с издадения ЕФ, датата и часа на отчитането, местоположението и
посоката и дори лентата на плътното, към която е насочен измервателния
уред.
В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй като
данните в ЕФ са възпроизведени от приложеното като веществено
доказателствено средство - фотос , отразяващ конкретните визирани горе
параметри. Самото изображение визира ясно процесния автомобил,
6
разположението му на пътното платно и конкретно в лентата, в която е
станало измерването, дори рег. номер и марка, модел. Несъмнено е, че
заснемането е станало със стационарно устройство, което е трайно фиксирано
на определено обозначено място. Годността му за достоверно отмерване е
гарантирана от удостоверението за одобрен тип средство за измерване, дадено
при първоначалното сертифициране ( л. 15) и последващата периодична
проверка - ( л. 43). Така, че спазена е нормативноустановеното процедура по
отчитане и несъмнено установени са всички , релевантни за нарушението
обстоятелства, свързани с времето, мястото, начина на извършване и основно -
начина на установяване. Част от същата не е попълването на протокол по чл.
10 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (в сила от 16.01.2018 г.)
Установен е бил и собственика в лицето на представляваното от
жалбоподателя като управител - законов представител юридическо лице на
„Гриппа“ АД, с ЕИК ********* (СР МПС л.8), който не е подал декларация в
хипотезата на ал. 5 на чл. 189 и в срока по тази норма, стартиращ от
връчването на ЕФ - на 19.08.25г. ( виж на л. 9). С връчването на фиша законът
не предвижда запознаване ( или връчване на екземпляри) от цялата
административно- наказателна преписка, поради което неоснователни са
възраженията са засегнато право на защита и на такова основание.
Представителят, както вече се обсъди горе, е понесъл на предвиденото
основание отговорността за процесното, правилно квалифицирано нарушение
, с налагане на предвидената и съобразена с размера на превишението на
скоростта глоба.
При това обстойно изследване Съдът не отри порочност на оспорения
акт по нито едно от зададените с жалбата направления, нито по незаявените,
но проверени служебно.
Събраните по делото доказателства обуславят извода за съставомерност
на нарушението по възприетата от административния орган правна
квалификация - първо и второ - основателността на ангажираната
административно -наказателна отговорност чрез налагане на предвидената в
твърд размер ( съобразно стойностите на превишението) глоба - по чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП.
7
Изводите за законосъобразност на ЕФ обосновават решението за
потвърждаването му, поради което неоснователна е претенцията за разноски
на жалбоподателя, но основателна е тази на ОД МВР Пазарджик. Следва на
основание чл. 63, ал.5 вр. Ал.3 вр. Чл. 144 от АПК вр. Чл. 78 ГПК и чл. 32, ал.3
, пр.2 ГПК присъждане на юрисконсулско възнаграждение, което предвид чл.
27е от Наредбата за заплащане на правна помощ , вр. чл. 37 ЗПП и предвид
проведеното само едно съдебно заседание и обема на доказателствения
материал, възнаграждение за юрисконсулт - 120 лева, в тежест на
жалбоподателя.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата в частта, в която е подадена от
„Гриппа“ АД - Ботевград, с ЕИК ********* и прекратява производството в
тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 11193285 на ОДМВР -
Пазарджик, с който И. Л. М., ЕГН **********, е санкциониран на осн. чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП с глоба в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА И. Л. М., ЕГН **********, да заплати на ОД МВР Пазарджик
сума в размер на 120 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8