Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4211
05.11.2019 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Катя Янева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 3699 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е конститутивен
иск от Т.С.П. срещу М.Д.Д. за отмяна на дарение по нотариален акт от
05.11.2009г. вписан в СВ с вх. рег. *****
Ищецът твърдят, че придобил собствеността върху ПИ с
идентификатор **** по КК на гр. П. по
давност, съгласно нотариален акт от 26.10.2009г. След това с нотариален акт № ****.
дарил имота на майка си- М.Д., която пък му продала 1/6 ид.ч. от него с
нотариален акт № *** от същата дата. Така собствеността върху имота се
разпределяла при квоти 1/6 ид.ч. за ищеца и 5/6 ид.ч. за ответницата. След като
трудовото му правоотношение било прекратено, ищецът все по-трудно покривал
разходите си. Поради това изпратил нотариална покана до ответницата, получена
от нея на 13.11.2018г., с която поскал изплащането на издръжка в размер на 100
лева на месец. Ответницата отказала поради липса на средства, тъй като
единственият й доход произтичал от пенсия в размер на 220 лева. Излага
твърдения за неистинност на това изявление, предвид участието на ответницата в
две дружества и продажбата на имоти през 2013г. Иска се отмяна на дарението до
обема на правата на ответницата от 5/6 ид.ч. от имота. Не се претендират
разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК от страна на ответницата не е постъпил отговор на
исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи,
намира за установено следното:
От представения по делото констативен нотариален акт от 2009г.
се установява, че ищецът е бил признат за собственик на поземлен имот с идентификатор
****по КК на гр. П. Имотът е бил дарен на ответницата на ***., а непосредствено
след това дарение тя е продала на ищеца 1/6 ид.ч. от него. Според възраженията
на ответницата тези сделки са били извършени, защото имотът бил собственост на
нея и съпруга й, като след неговата смърт правото на собственост принадлежало
на нея- 4/6 ид.ч., на ответника- 1/6 ид.ч. и на другия й син-1/6 ид.ч. При тези
права е била подадена и данъчна декларация за имота през 1998г., като следваща
промяна е настъпи след издаването на констативния нотариален акт.
Изводите
на ****а за принадлежността на правото на собственост по констативния
нотариален акт не се опровергават и за целите на настоящото производство следва
да
се зачете легитимиращото му действие, съгласно разясненията дадени в ТР №
11/2012г. от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС. Ето защо процесният договор за
дарение е действителен и е породил
транслативния си ефект.
Фактическият състав на отмяната изисква наличието на три
групи обстоятелства - изпадане на дарителя в нужда, отправено искане до
надареното лице и отказ на последното да даде исканата издръжка.
Първият
елемент, както бе посочено, е дарителят да е изпаднал в нужда и да няма
средства за своето съществуване. Същественото за този елемент от фактическия
състав е, че нуждата не следва да бъде инцидентна, а трябва да има траен
характер. В закона липсва легална дефиниция на понятието "трайна
нужда" като правна категория, но съдебната теория и критериите на
практиката приемат, че "трайната нужда" е налице, когато дарителят не
е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества (Решение №
275/26.03.2009 г., по гр. д. № 5837/2007 г., на IV г. о. ВКС).
Преценката
следва да се направи въз основа на конкретното здравословно и материално
състояние на дарителя, като се отчитат всичките му доходи (от заплати, пенсия,
добавки, други възнаграждения, получени суми от продажби, социални помощи - Решение №
238/20.03.2009 г., по гр. д. № 6464/2007 г., на I г. о. на ВКС,
реализирани печалби, спестявания и др.) и реалната
възможност, с оглед състоянието на пазара, да реализира допълнителни доходи (от труд, отдаване под наем или
аренда на недвижими имоти), които се съотнасят към размера на конкретно
необходимите разходи за покриване нуждите му от жилище, храна, ток, отопление,
медицинско обслужване, лекарства и др. Именно затова следва да се установи
какъв е размерът на средномесечната издръжка на едно лице за процесния период
според статистиката, като се съобрази от какви пера тя е формирана и да се
съотнесе към специфичните нужди на дарителя и се прецени кои от сумите могат да
отпаднат или да бъдат коригирани - повишени или намалени, трябва ли да се
прибавят нови пера, включително за лечение с оглед конкретното здравословно
състояние на дарителя (Решение № 293/14.07.2011 г., по гр. д. № 1302/2010 г., на IV
г. о.; Решение №
473/20.01.2012 г., по гр. д. № 263/2011 г., на IV г. о.
Наличието
на тази предпоставка не се установява от събраните доказателства. Ищецът не
представя доказателства за някакви конкретни и специфични постоянни разходи,
поради което за определянето на необходимите средства за издръжка следва да се
вземат предвид статистическите данни. Така за 2018г. средният разход за лице на
месец е в размер на 481 лева, а за 2019г. е в размер на 467.33 лева.
Ищецът е в
трудоспособна възраст- на 55 години, без данни за намалена работоспособност или
заболявания, които да му пречат да полага труд и да реализира доходи от същия.
Представеният в тази насока амбулаторен лист не удостоверява състояние, което
да възпрепятстват ищеца при реализирането му на пазара на труда. В
действителност, към настоящия момент няма данни ищецът да работи и да разполага
с каквито и да било средства за издръжка. Липсата на трудовото правоотношение
обаче не е епизодично, а трайно установено състояние от 2008г., видно от
представеното в тази насока удостоверение от НАП. Същевременно няма
доказателства ищецът да се е вписал в бюрото по труда, нито данни за активност
при търсенето на работа и осигуряването на средства за издръжка. От показанията
на свидетелката Ч. се установява, че ищецът от около 10 години има трайно
местопребиваване извън пределите на Република България, а именно във Ф., където
е заминал заедно със своите деца, като до приключването на съдебното дирене не
се е завърнал, за да се установи в страната. Имал е едно прибиране за по-дълъг период
от около един месец през 2018г., след което отново заминал за Ф. Показанията на
свидетелката, преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК предвид
родствената връзка, следва да бъдат кредитирани. Същите са конкретни,
последователни и непротиворечиви, като се подкрепят от останалите събрани по
делото доказателства- удостоверението от НАП за прекратяването на последното
трудово правоотношение и фискалните бонове, които са издадени в рамките на 1
месец през 2018г.
Предвид
горното и като се вземе предвид размерът на минималната работна заплата- 560
лева, размерът на средната брутна работна заплата за гр. П.- 1069 лева и
липсата на данни за квалификация и опит, съдът намира, че ищецът като
трудоспособен гражданин има реалната възможност да реализира доходи в размер на
поне 600-650 лева на месец. Тези средства, са над установените по делото
разходи необходими за издръжката му, подари което не се установява реалното му изпадане
в трайна нужда от така.
Не се
установява и следващата предпоставка, а именно ответницата да има възможност да
предоставя издръжка на своя син. Точно обратното, за периода след получаването
на поканата на 15.02.2019г. се доказва, че самата тя е в нужда и трудно покрива
собствените си потребности. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно
решение № 1 от 21.10.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК обективна
невъзможност за изпълнение няма да
има, когато дареният е в състояние да задоволи собствените си нужди и тези на
лицата, към които е задължен по закон, с останалите си доходи и имущество, или
с тези, които би могъл да реализира, ако положи всички усилия, изисквани от дължимата
грижа и добросъвестността.
От
представеното удостоверени от НОИ е видно, че страната получава пенсия в размер
на 244.67 лева. Тези средства обаче не са достатъчни, предвид приетите
статистически данни, за удовлетворяване на собствените й нужди.
Други
реални и постоянни доходи или средства на ответницата не се установяват.
Представени са 3 годишни финансови отчета, за дружеството „****, за 2016г.,
2017г. и 2018г., но те не могат да бъдат възприети, защото установяват обстоятелства
реализирали се преди получаването на поканата, отправена от ищеца до
ответницата. Същата е връчена на 15.02.2019г. и едва след получаването
й моралното задължение придобива правно значение, като основание за отмяна на
дарението. Щом след получаването на поканата надареният не разполага със
средства, с които да покрива собствените си нужди, непредоставянето на издръжка
не може да се приеме като проява на непризнателност.
Ето защо
предявената претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т.С.П., ЕГН ********** срещу
М.Д.Д., ЕГН ********** иск за ОТМЕНЯ
на дарение от 05.11.2009 г., обективирано в нотариален акт № **** с което ищецът Т.С.П. е дарила на майка си ответнцата М.Д.Д.,
поземлен имот с идентификатор *****,
с площ от 383 кв.м., адрес: ***** по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед №
РД-18-48 от 03.06.2009г. на ИД на АГКК, при съседи: имоти с идентификатори: ****,
ДО размера на притежаваните от М.Д.Д.,
5/6 ид.ч. от имота.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.