Решение по НАХД №2998/2020 на Районен съд - Пловдив

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 260433

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

22.10.2020 г.                                                               гр. Пловдив

                 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД          VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

На петнадесети юли две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МЕТОДИ  АНТОНОВ

 

Секретар: Милена Георгиева

Като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 2998 по описа за 2020 година

                                    

Р      Е      Ш      И :

 

                ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 117 от 27.04.2020 г. на д-р К. А. Я. -Директор на ОДБХ - Пловдив, с което на жалбоподателя ЕТ „А.–И.А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П.,  ул. „****, представлявано от управителя И.Х.А., за нарушение на чл.131, ал.2, т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, и на основание чл. 469, ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000/хиляда/ лева.

ОСЪЖДА БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ, БУЛСТАТ:*********, да заплати на ЕТ „А. –И. А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П.,  ул. „*****, представлявано от управителя И. Х. А., разноските по делото в размер на 300  /триста/ лв.

         Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

М    О    Т    И    В    И:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

                Обжалвано е Наказателно постановление № 117 от 27.04.2020 г. на д-р К.А. Я. -Директор на ОДБХ - Пловдив, с което на жалбоподателя ЕТ „А.-И.А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П.****, представлявано от управителя И. Х. А., за нарушение на чл.131, ал.2, т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, и на основание                   чл. 469, ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000/хиляда/ лева.  

Жалбоподателят, ЕТ „А. –И.А.“, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъбразно. Претендира и разсноските по делото.  Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. Я., която поддържа жалбата и прави същото искане.

Въззиваемата страна ОДБХ ПЛОВДИВ, се представлява от                   гл. юрк. Б., която иска потвърждаване на процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноските по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Пловдивският районен съд - VІI н.с., като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е, но разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

На 04.02.2020 г. в гр. Стамболийски от актосъставителя С.Ж.Ж., на длъжност „*****“ в отдел ЗЖ при ОДБХ гр. Пловдив, е съставен акт за установяване на административно нарушение против ЕТ „А. –И.А.“, ЕИК *********, за това, че на 30.01.2020г. при извършена проверка на животновъден обект с рег. № 1BG16001, находящ се на адрес: с. Цалапица, стопанисван от жалбоподателя ЕТ „А. –И.А.н“, ЕИК *********, във връзка  с проверка по изпълнение и спазване на Предписание № 21 от 16.10.2019г. се констатира, че горепосоченият търговец не е спазил Заповед № РД11-2204/30.10.2018г., т.II, aл.2 на Изпълнителния директор  на Българската агенция по безопаност на храните и не са изпратени проби за серологично изследване за Инфлуенца по птиците.

С оглед направените констатации, било прието, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по                чл.131, ал.2, т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Актът бил съставен в присъствието на представляващия тъговеца, който се запознал със съдържанието му и го подписал без възражения. Получил и препис от акта.

         Въз основа на съставения АУАН, било издадено и обалжваното наказателно постановление.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, пoследователни, съответстващи на писмените доказателства по делото и дотолкова, доколкото служат за обективната истина.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обжалваното  наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи пълно, точно и ясно описание на на вмененото административно нарушение, визирани реквизити по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при следните съображения:

Жалбоподателят е ангажиран за нарушение на чл. 131, ал.2, т.1 от  Закон за ветеринарномедицинската дейност. Според ал.2 на цитираната разпоредба мерките по ал. 1 и по-конкретно тези в т.1 се прилагат с предписание. Нормата препраща към същата разпоредба ал.1, т.1, според която когато при извършване на проверки в обектите по чл. 129, ал. 1 контролните органи установят нарушения, в зависимост от вида и тежестта им те предприемат една или няколко от следните мерки: дават указания, в които определят срокове за отстраняване на нарушенията.

В случая лаконично е посочено, че нарушението се състои в „неспазване на Заповед  № РД II-2204/30.10.2018г. на Изпълнителния директор  на Българската агенця по безопасност на храните, във връзка с Предписание № 21/30.10.2018г. и че не са изпратени пробите за серологично изследване за инфлуенца на птиците“, без да е описано в конкретика в неизпълнението на какви точно задължения се състои нарушението, респ. какви са точно дадените указания. Видно от приложеното по преписката предписание от т.1 до т.9 са описaни най-разноoобразни указания, във връзка с отглежданите птици,  които, обаче, не се съдържат в описанието на нарушението. Освен това, в описателната част на АУАН и НП не е отразено в какво се изразява неспазеното  в II, aл.2 на Заповед  № РД II-2204/30.10.2018г., нито  посоченото в описанието – изпращане на проби от изследването се съдържа като мярка, с която следва да се съобрази жалбоподателят  в II, aл.2 от нея. На следващо място, нито в акта, нито в постановлението става ясно в какъв срок е следвало да се изпълнят указанията и от кога се счита жалбоподателят да е в нарушение, поради неизпълнението им. В този смисъл липсата в описанието на нарушението в АУАН и НП на срока и самите указания, като обективни елементи от състава му, представлява  съществено нарушение на процесуалните правила. При това положение от една страна не може да се заключи категорично, че предписанието не е изпълнено и съответно е реализиран състава на нарушението и от друга - препятства възможността на жалбоподателя да разбере за какво точно нарушение е санкциониран и съответно да реализира правото си на защита в производството, а и съдът да осъществи правомощията си на контрол.

Ето защо съдът намира, че наведените в тази посока възражения от страна на жалбоподателя са основателни.

С оглед изхода на спора и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, жалбоподателят има право на разноски. Същият е доказал заплащането на 500 лева адвокатски хонорар и е направено искане в този смисъл. Предвид направеното от страна на въззиваемата страна възражение за прекомерност на разноските и след като се отчете фактическата и правна сложност на делото и това, че същото е протекло в едно съдебно заседание, съдът намира,че разноските за адвокатското възнаграждение следва да се намалят до минимума според Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а именно – 300 лева. Ето защо, съдът следва да присъди разноските по делото в полза на жалбоподателя, като уважи претенцията на последния до размера от 300 лв.

 Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

МГ