Решение по КНАХД №283/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба на В. С. П. от [населено място], общ.Борован, обл.Враца, действащ чрез пълномощника си адв. А. от САК против Решение № 27 от 01.04.2025 г. на Районен съд – Мездра, постановено по АНД № 39 по описа на съда за 2025 г., с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФНГ) за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия „К“ № 9945732/02.02.2024 г. на ОД на МВР [населено място], с който на нарушителя касатора е наложено административно наказание - глоба в размер на 400,00 /четиристотин/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1, вр. с чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител адв. А., поддържа касационната жалба с всички изложени в нея доводи, а именно, че РС не се е произнесъл по твърденията за неистинност на декларацията по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и представените в тази връзка доказателства, установяващи, че касаторът на посочената дата и час се е намирал на друго място. От стана на РС не е отчетена нередовността на декларацията от външна страна, доколкото същата не изхожда от адресата на първоначално издаденият фиш.

Моли съда да уважи касационната жалба, като отмени изцяло обжалваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно и отмени издаденият електронен фиш, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът – ОД на МВР – Враца, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Враца дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и предлага, съдебното решение, като неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, да бъде отменено и постановено друго, с което издаденият ЕФ се отмени.

По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след извършване на служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК , приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Предмет на делото е Решение № 27 от 01.04.2025 г. на Районен съд – Мездра, постановено по АНД № 39 по описа на съда за 2025 г., с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФНГ) за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия „К“ № 9945732/02.02.2024 г. на ОД на МВР [населено място], с който на нарушителя касатора е наложено административно наказание - глоба в размер на 400,00 /четиристотин/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1, вр. с чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП.

За да постанови този резултат съдът е приел, че фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата – 02.02.2024 г. в 13.52 часа, с техническо средство радар № 515, било заснето движение на МПС „Пежо 5008“, вид лек автомобил, с рег. №.[рег. номер] със скорост от 85 км/ч над разрешената за движение в извън населено място 40 км/ч., каквото ограничение е било въведено с пътен знак В26 и е посочено отклонение от 45 км/ч. С Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП законният представител на дружеството ползвател на автомобила, посочен в талона на МПС е декларирал, че на дата 02.02.2024 г. процесното МПС е управляваното от касатора, като към декларацията е приложено свидетелство за управление на МПС.

Съдът не е коментирал доказателствената стойност на представените от касатора доказателства - служебна бележка под изх. № 8/18.02.2025 г. на управителя на посочената фирма, като към служебната бележка са приложени детайлна справка от автоматизираната система за контрол на достъпа на лицето на 02.02.2024 г. както и обобщена справка за отчитане на работното време на 02.02.2024 г. и извадка от Трудовата книжка на жалбоподател под серия К № 1108256.

Достигнал е до извода, че законосъобразно оспорения ЕФ е издаден именно на касатора.

Настоящият касационен състав не споделя правните изводи на въззивният съд, водещи до потвърждаване на оспореният пред него ЕФ за налагане на глоба. Съображенията за това са следните:

Няма спор в съдебната практика и теория, че с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е въведена оборима презумция за отговорност на собственика на МПС, с което е „установено и заснето“ нарушение по чл. 21 от ЗДвП. Съдебната практика „разшири“ кръга на субектите, допускайки това да са вписаните (в СРМПС) ползватели на МПС, което решение бе изцяло обусловено от необходимостта да се уредят и в този аспект обществените отношения, свързани с лизинговите договори.

Предвид редакцията на чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП само собственикът/законовия представител на ЮЛ (респ. и във връзка с посоченото в предното изречение - вписаният ползвател) има правото да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Това законодателно решение е ясно и категорично, тъй като предвиждането на тази възможност е във второто изречение на чл. 189, ал. 5 и съвсем тенденциозно е избегната връзката със субектите по изречение първо: „лицата по чл. 188, ал. 1 и 2 ЗДвП“, на които е предвидено да става връчването. Ако волята на законодателя е била тези лица (а те са - собственик/законов представител на ЮЛ-собственик и лицето на което той е предоставил управлението) да имат правото да подадат декларация, то съвсем директно би предвидил в систематиката на първото изречение правото на декларация по изр. 2-ро на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да имат „тези лица“ /“лицата по ал. 1“. Такава връзка и такова предвиждане няма.

Правото на декларация има само собственика (и вписаният ползвател), на когото, предвид презумпцията се издава първо задължително ЕФ за заснето и установено нарушение по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

В конкретиката на настоящият случай съдът намира следното:

На първо място, представената декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е с неустановено авторство и изхожда от лице - ЮЛ, различно от административно-отговорното - законов представител на ЮЛ/ползвател. На юридически лица не се налагат имуществени санкции за нарушенията, очертани в чл.189 ал. 4 от ЗДвП, отново по аргумент за личната административно наказателна отговорност на водачите на МПС, извършили нарушение на правилата за скорост – те я избират и контролират.

На следващо място, процесът на оборване на презумцията по чл. 189, ал. 4 от ЗДВП не е ограничен (в коментирания горе смисъл) в административното производство, развиващо се пред съответната администрация. Такива ограничения не търпи в още по-голяма степен и съдебния наказателен процес, основан на редица принципи, сред които и забраната по чл. 14, ал. 2 НПК – „Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила“.

Така, възможността в настоящия процес да се установи водача при процесното управление на МПС, при което е извършено санкционираното с обжалвания фиш нарушение, не е ограничена по начина, уреден с чл. 189, ал. 5, изречение 3-то и 4-то. Възможността обезпечава откриването на обективната истина, респ. установяване на водача, който следва да понесе санкцията за извършеното нарушение по чл. 21, с което се постига справедливото „наказание за нарушение“.

Такава е целта на закона, а тази на касатора е да докаже, че не той е бил водач при процесното нарушение. Твърденията му, че на датата на нарушението е упражнявал трудова дейност при работодател – трето лице, различно от ползвателя и собственика на автомобила са потвърдени от представените още с първоначалната жалба доказателства – служебна бележка под изх. № 8/18.02.2025 г. на управителя на посочената фирма, като към служебната бележка са приложени детайлна справка от автоматизираната система за контрол на достъпа на лицето на 02.02.2024 г. както и обобщена справка за отчитане на работното време на 02.02.2024 г. и извадка от Трудовата книжка на жалбоподател под серия К № 1108256.

Административнонаказателната отговорност не почива на предположения. Независимо, че е подадена декларация, АНО не е следвало да зачита същата, доколкото изхожда от юридическо лице, което не притежава качеството „водач“, а също така е следвало да провери представените към нея доказателства.

АНО е бил длъжен да извърши проверка за валидността на приложения документ - СУМПС, при която би установил, че представеното СУМПС е издадено на 26.07.2024 г. или половин година след извършване на нарушението на 02.02.2024 г. и няма и не може да има отношение към последното.

В случая липсва и връзка между дружеството ползвател и наказаното лице. Представянето на копие от СУМПС в
процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП служи за доказателство, че лицето, посочено като водач в декларацията, се е съгласило именно в тази връзка /трудово-правна; семейна; договорна и т. н./ да предаде
копие на своето СУМПС, за да понесе отговорност за нарушение, което сам е
извършил. В случай, че такава проверка бе извършена, наказващият орган сам би установил спорните обстоятелства, изискващи допълнително изясняване, дори и само от информационните масиви, с които разполага.

Като не е отчел тези обстоятелства и е приел ЕФ за правилен и законосъобразен, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

Касационната инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК.

При този изход на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 800,00 /осемстотин/ лева адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК Административен съд – Враца

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 27 от 01.04.2025 г. на Районен съд – Мездра, постановено по АНД № 39 по описа на съда за 2025 г. и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ ЕФ Серия „К“ № 9945732/02.02.2024 г., издаден от ОД на МВР – Враца.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на В. С. П. от [населено място], общ.Борован, обл.Враца, направените по делото разноски в размер на 800,00 /осемстотин/ лева адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.