№ 155
гр. Монтана, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Административно
наказателно дело № 20251630200433 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Д. /N. D./, роден на ********** г. в Р. Т.,
гражданин на Р. Т., постоянен адрес в Р. Т., чрез адв. К. А. от АК – М., срещу
наказателно постановление № 25-0999-000027/28.04.2025 г., издадено от
полицейски инспектор в ОДМВР - М., група ОДЧ М., с което на основание на
чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административни
наказания "глоба" в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Наказателното постановление се атакува като неправилно и
незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление са допуснати и съществени
процесуални нарушения, водещи до опорочаване на издаденото наказателно
постановление. Моли съда да отмени в цялост обжалваното НП. В съдебно
заседание жалбоподателят - редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна – редовно призована, не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
1
На 28.04.2025 г. в 15:00 часа, в обл. М. по РП III-112 км. 46+000, с посока
на движение от гр. В. към гр. М., водачът Н. Д. управлявал състав от ППС, с
влекач В., ФХ, с турски регистрационен Номер ХХХХХХ, с прикачено към
него полуремарке К., N/A, с турски регистрационен номер ХХХХХХ, като
при извършена проверка, водачът не представя СУМПС, валидно към датата и
часа на проверката, при извършеното нарушение, при въведена временна
организация за движението по РП |||-112, със заповед номер РД-11-
746/16.07.2024г. на прецедателя на управителния съвет на " АПИ ", и
сигнализирана с пътен знак " В4", навлиза след знака и продължава
движението си към град М..
След навлизане по забранения път, водачът Н. Д. бил спрян за проверка
от полицейските служители – св. Г. Т. и В. И., които му съобщили, че в
нарушение е навлязъл на пътя и му извършили проверка на документите, при
която водачът Н. Д. не представил СУМПС, тъй като същото било отнето от
румънските власти при участие на последния в ПТП. При тези констатации св.
Г. Т., съставил АУАН Серия GА АКТ № /28.04.2025г., за нарушение на чл.
150 от ЗДвП, в присъствие на В. И. и на водача Н. Д., който бил връчен на
последния.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено Наказателно
постановление № 25-0999-000027/28.04.2025 г. от полицейски инспектор в
ОДМВР - М., група ОДЧ М., с което на Н. Д., на основание на чл. 177, ал. 1, т.
2 от ЗДвП, е наложено административни наказания "глоба" в размер на 200 лв.,
за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетеля Г. Т. – актосъставител, както и от доказателствените
средства: НП № 25-0999-000027/28.04.2025г.; АУАН серия GA №
3308313/28.04.2025г.;Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР; както и
доказателство за иззето СУМПС серия ХХХХХХХ от 28.04.2025 г. издадено
от МВР Р., Полиция на окръг К. – превод от румънски на български език и
оригинал; разрешително за ремонт серия ХХХХХХ – превод от румънски и
оригинал; турска шофьорска книжка - превод от английски език на български
език от дата 02.05.2025 г. и оригинал, приобщените в хода на производството
по реда на чл. 283 от НПК.
2
Съдът кредитира свидетелските показания на св. Г. Т., тъй като същият е
пряк очевидец на нарушението, както и актосъставител и е възприел лично и
непосредствено релевантните по делото факти и обстоятелства подлежащи на
доказване, и кореспондиращи с останалите доказателства и доказателствени
средства.
Съдът кредитира в цялост приложените писмени доказателства и
доказателствени средства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята
съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото и кореспондират
изцяло с кредитираните свидетелски показания.
При така установената фактическа обстановка от правна страна,
съдът приема следното:
Съдът, в качеството на въззивна инстанция има правомощието, а именно
правото и задължените. да проверява изцяло правилността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 от НПК.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от надлежна
страна, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна като
съображенията на съда в тази насока са следните:
По делото не се установи жалбоподателят да е неправоспособен, както
се твърди в АУАН и атакуваното НП. Това е така, защото същият, видно от
събраните по делото писмени доказателства, притежава СУМПС, издадено от
Р. Т.. Това обстоятелство се установява по несъмнен начин от представеното
по делото официална информация от Турското посолства, съгласно която
жалбоподателят Н. Д. има издадено валидно СУМПС Турски ИД №
ХХХХХХХХХХ от Р. Т., включително в превод на български език. Видно от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно Доказателство
издадено от Министерство на вътрешните работи Р. издадено на 28.04.2025г.,
СУМПС на жалбоподателя Н. Д. е било отнето от органите на реда в Р.
поради участие на жалбоподателя Н. Д. в ПТП по национално шосе DN56
извън населено място Г., където навлязъл в пътното платно за насрещно
движение и се сблъскал с МПС. Видно от приобщените писмени
доказателства жалбоподателят притежава • Свидетелство за управление на
3
МПС категории В, В1, ВЕ, С, С1, СЕ номер ХХХХХ. Следователно
жалбоподателят има качеството правоспособен водач.
Съгласно чл. 161 ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно
средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Р. Б. за
категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е
издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и
свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към
конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна
по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор
относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а "
от него; 3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български
език; 4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията
на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5.
свидетелството е издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от
друга държавастрана по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария.
Предвид това и с оглед липсата на допълнително въведени изисквания,
следва да се приеме, че СУМПС, издадени от властите на Р. Т. до изтичане на
техния срок на валидност, са валидни за управление на МПС на територията
на Р. Б., без допълнителни ограничения или изисквания.
Следва да се отбележи и че не е посочено в АУАН и НП изобщо, че
водачът има свидетелство за управление на МПС, валидно ли е
чуждестранното свидетелство, което е процесуален пропуск, неотстраним
едва в съдебна фаза.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че деянието в
настоящия
случай е квалифицирано по чл. 150 от ЗДвП, което съдът намира за
неправилно, доколкото правоспособността на водача не се заличава с обратна
сила с изтичане на определения срок или с изтичане на валидността на
СУМПС. Напротив водачът остава правоспособен, но без валидно
свидетелство за управление, което е друго, самостоятелно нарушение.
При тези съображения, настоящия съдебен състав приема, че в хода на
административно-наказателното и съдебно производство се установи
4
безспорно, че липсва извършено административно нарушение по чл. 150 от
ЗДвП от страна на жалбоподателя.
Доколкото нарушителят е наказан за това, че е неправоспособен, което
обстоятелство по делото не се установи, то съдът приема, че от страна на
административнонаказващия орган е неправилно приложен материалният
закон, поради което и е неправилно ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за това
нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя - 500
лева адвокатски хонорар поддържано от пълномощника е основателно.
Според чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Като отчита
обстоятелствата по делото, процесуалните действия на страните и сложността
на делото, съдът намира че претендираната сума за хонорар на пълномощник,
съответства на положения труд и не следва да се редуцира, а да се уважи в
размера от 500 лв., която сума е съответна на критериите на закона за
заплащане на оказаната правна помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0999-000027/28.04.2025 г.,
издадено от полицейски инспектор в ОДМВР - М., група ОДЧ М., с което на
Н. Д. /N. D./, роден на ********** г. в Р. Т., гражданин на Р. Т., постоянен
адрес в Р. Т., на основание на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено
административни наказания "глоба" в размер на 200 лв., за нарушение на чл.
150 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР – М. да заплати на Н. Д. /N. D./, роден на
********** г. в Р. Т., А., гражданин на Р. Т., сумата от 500 лв. /петстотин лева/
разноски.
5
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – М. в 14-
дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6