№ 836
гр. София, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н.ай Младенов
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
в присъствието на прокурора А. Г. С.
като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20251100605048 по описа за 2025
година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по жалба, подадена от частния обвинител и граждански ищец Е. Р. Е., срещу
присъда на Софийски районен съд, НО, 108-ти състав от 04.06.2024г. по НОХД
№5053/2024г., с която подсъдимата Н. Н. Н. е призната за виновна за това, че в периода от
11.12.2021 г. до 12.09.2022 г., в условията на продължавано престъпление, в гр. Бреда,
Нидерландия и в гр.София, с цел да набави за себе си имотна облага, чрез използване на
профил в социалната мрежа „Фейсбук“ с персонална връзка facebook.com/Nicolee43
(Facebook ID 100015349995713) с потребителско име „Н. Н.“ и профил на потребител на
социалната мрежа „Фейсбук“ с персонална връзка facebook.com/Dml2222 (Facebook ID
100004159595688) с потребителско име „Д.. М.“, възбудила и поддържала заблуждение у Е.
Р. Е., че са необходими парични суми на братовчедка му Н. да заведе баба му в болница, да
закупи самолетен билет за пътуване до Нидерландия, да заплати наложена глоба, да погаси
дълг на стойност 3500 лева, за ремонт на лек автомобил, за транспорт до гр.София, с което й
била причинена имотна вреда общо в размер на 14957,86 лева - престъпление по чл.209,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, както следва:
На 11.12.2021г. в приложението за комуникация „Месинджър“, като се представила за
потребител на социалната мрежа „Фейсбук“ с персонална връзка facebook.com/Dml2222
(Facebook ID 100004159595688) с потребителско име „Д.. М.“, както и от ползвания от нея
профил в социалната мрежа „Фейсбук“ с персонална връзка facebook.com/Nicolee43
(Facebook ID 100015349995713) с потребителско име „Н. Н.“, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудила заблуждение у Е. Р. Е. - че братовчедка му Н. трябвало да заведе
баба му в болница, за което били нужни парични средства , като на 13.12.2021г. Е. превела
чрез „РИА-Нидерландия“ и „Изипей“ превод на сумата от 195,00 лева на името на Н. Н. Н.,
ЕГН **********, като с това й причинила имотна вреда в размер на посочената сума;
1
На 19.12.2021г. в приложението за комуникация „Месинджър“, като се представила за
потребител на социалната мрежа „Фейсбук“ с персонална връзка facebook. com/
Dml2222(FacebookID 100004159595688) с потребителско име „Д.. М.“, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудила заблуждение у Е. Р. Е. - че ще закупи самолетен билет за
пътуване до Нидерландия, е като поискала от Е. да й преведе парична сума , като на
20.12.2021г. Е. превела чрез „РИА- Нидерландия“ и „Изипей“ превод на сумата от 597,15
лева на името на Н. Н. Н., ЕГН **********; като с това и причинила имотна вреда в размер
на посочената сума;
На 22.12.2021г. в приложението за комуникация „Месинджър“, се представила за потребител
на социалната мрежа „Фейсбук“ с персонална връзка facebook.com/Dml2222
(FacebookID 100004159595688) с потребителско име „Д.. М.“, с цел да набави за себе си
имотна облага, поддържала заблуждение у Е. Р. Е., че има нужда от парични средства, за да
закупи самолетен билет до Нидерландия, като на 28.12.2021г. Е. превела чрез „РИА-
Нидерландия“ и „Изипей“ превод на сумата от 682,50 лева на името на Н. Н. Н., ЕГН
**********, като с това й причинила имотна вреда в размер на посочената сума;
На 12.02.2022г. в приложението за комуникация „Месинджър“, се представила за потребител
на социалната мрежа „Фейсбук“ с персонална връзка facebook.com/Dml2222 (Facebook ID
100004159595688) с потребителско име „Д.. М.“, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила заблуждение у Е. Р. Е. да й преведе парична сума за заплащане на транспорт до
гр.Бреда, Нидерландия, като на 15.02.2022г. Е. превела чрез „РИА-Нидерландия“ и „Изипей“
превод на сумата от 350,66 лева на името на Н. Н. Н., ЕГН **********, като с това й
причинила имотна вреда в размер на посочената сума;
На 27.05.2022г. в приложението за комуникация „Месинджър“, се представила за потребител
на социалната мрежа „Фейсбук“ с персонална връзка facebook.com/Dml2222 (Facebook ID
100004159595688) с потребителско име „Д.. М.“, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила заблуждение у Е. Р. Е. да й преведе парична сума за закупуване на самолетен
билет, като на 31.05.2022г. Е. превела чрез „Изипей“ сумата от 1190,60 лева на името на Н.
Н. Н., ЕГН **********, като с това й причинила имотна вреда в размер на посочената сума;
На 01.06.2022г. в приложението за комуникация „Месинджър“, се представила за потребител
на социалната мрежа „Фейсбук“ с персонална връзка facebook.com/Dml2222 (Facebook ID
100004159595688) с потребителско име „Д.. М.“, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила заблуждение у Е. Р. Е. й преведе парична сума за заплащане на глоба, като на
04.06.2022г. Е. превела чрез „Изипей“ сумата от 100,00 лева на името на Н. Н. Н., ЕГН
**********, като с това й причинила имотна вреда в размер на посочената сума;
На 03.06.2022г. в приложението за комуникация „Месинджър“, се представила за потребител
на социалната мрежа „Фейсбук“ с персонална връзка facebook.com/Dml2222 (Facebook ID
100004159595688) с потребителско име „Д.. М.“, както и от ползвания от нея профил в
социалната мрежа „Фейсбук“ с персонална връзка facebook.com/Nicolee43 (Facebook ID
100015349995713) с потребителско име „Н. Н.“, с цел да набави за себе си имотна облага,
поддържала заблуждение у Е. Р. Е. да й преведе парична сума за заплащане на глоба, която
ще предаде на братовчед си Д., като на 04.06.2022г. Е. превела чрез „Изипей“ сумата от
100,00 лева на името на Н. Н. Н., ЕГН **********, като с това й причинила имотна вреда в
размер на посочената сума;
На 03.06.2022г. в приложението за комуникация „Месинджър“, от ползвания от нея профил в
социалната мрежа „Фейсбук“ с персонална връзка facebook.com/Nicolee43 (Facebook ID
100015349995713) с потребителско име „Н. Н.“ с цел да набави за себе си имотна облага,
поддържала заблуждение у Е. Р. Е., да изтегли „бърз кредит“, след което да й преведе
парична сума за заплащане на глоба на братовчед си Д., като на 07.06.2022г. Е. превела чрез
„Изипей“ сумата от 2000,00 лева на името на Н. Н. Н., ЕГН **********, като с това й
причинила имотна вреда в размер на посочената сума;
На 08.06.2022г. в приложението за комуникация „Месинджър“, се представила за потребител
на социалната мрежа „Фейсбук“ с персонална връзка facebook.com/Dml2222 (Facebook ID
2
100004159595688) с потребителско име „Д.. М.“, както и от ползвания от нея профил в
социалната мрежа „Фейсбук“ с персонална връзка facebook.com/Nicolee43 (Facebook ID
100015349995713) с потребителско име „Н. Н.“, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила заблуждение у Е. Р. Е. да й преведе парична сума за закупуване на самолетен
билет за братовчед й Д., като на 09.06.2022г. Е. превела чрез „Изипей“ сумата от 2600,00
лева на името на Н. Н. Н., ЕГН **********, като с това й причинила имотна вреда в размер
на посочената сума;
На 15.06.2022г. в приложението за комуникация „Месинджър“, се представила за потребител
на социалната мрежа „Фейсбук“ с персонална връзка facebook.com/Dml2222 (FacebookID
100004159595688) с потребителско име „Д.. М.“, с цел да набави за себе си имотна облага,
поддържала заблуждение у Е. Р. Е. да й преведе парична сума за доплащане на глоба, като на
16.06.2022г. Е. превела чрез „Изипей“ сумата от 274,45 лева на името на Н. Н. Н., ЕГН
**********, като с това й причинила имотна вреда в размер на посочената сума;
На 07.07.2022г. в приложението за комуникация „Месинджър“, се представила за потребител
на социалната мрежа „Фейсбук“ с персонална връзка facebook.com/Dml2222 (FacebookID
100004159595688) с потребителско име „Д.. М.“, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила заблуждение у Е. Р. Е. да й преведе парична сума за ремонт на лек автомобил, с
който братовчед й Д. да пътува до гр.София, като на 08.07.2022г. Е. превела чрез „Изипей“
сумата от 2500,00 лева на името на Н. Н. Н., ЕГН **********, като с това й причинила
имотна вреда в размер на посочената сума;
На 31.07.2022г. в приложението за комуникация „Месинджър“, се представила за потребител
на социалната мрежа „Фейсбук“ с персонална връзка facebook.com/Dml2222 (FacebookID
100004159595688) с потребителско име „Д.. М.“, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила заблуждение у Е. Р. Е. да й преведе парична сума за погасяване на дълг на
братовчед й Д. за сумата от 3500 лева, като на 03.08.2022г. Е. превелачрез „Изипей“ сумата
от 981,20 лева на името на Н. Н. Н., ЕГН **********, като с това й причинила имотна вреда
в размер на посочената сума;
На 31.07.2022г. в приложението за комуникация „Месинджър“, се представила за потребител
на социалната мрежа „Фейсбук“ с персонална връзка facebook.com/Dml2222 (Facebook
ID100004159595688) c потребителско име „Д.. М.“, с цел да набави за себе си имотна облага,
поддържала заблуждение у Е. Р. Е. да й преведе парична сума за погасяване на дълг на Д. за
сумата от 3500 лева, като на 11.08.2022г. Е. превела чрез „Изипей“ сумата от 2486,30 лева на
името на Н. Н. Н., ЕГН **********, като с това й причинила имотна вреда в размер на
посочената сума;
На 09.09.2022г. в приложението за комуникация „Месинджър“, се представила за потребител
на социалната мрежа „Фейсбук“ с персонална връзка facebook.com/Dml2222 (Facebook ID
100004159595688) с потребителско име „Д.. М.“, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила заблуждение у Е. Р. Е. да й преведе парична сума за транспорт до гр.София, с
който да пътува братовчед й Д., като на 12.09.2022г. Е. превела чрез „Изипей“ сумата от
900,00 лева на името на Н. Н. Н., ЕГН **********, като с това й причинила имотна вреда в
размер на посочената сума. Поради горното на основание чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1
НК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК съдът е наложил на подсъдимата Н. Н. Н. наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година и два месеца, чието изпълнение е отложено на осн. чл. 66,
ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. С присъдата изцяло е уважен предявения
граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като районният съд е осъдил подсъдимата
Н. да заплати на частния обвинител и граждански ищец Е. Е. сумата от 14 957, 86 лева,
представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди и е възложил на
подсъдимата заплащането на деловодните разноски. На основание чл. 189, ал. 3 НПК
първостепеният съд е осъдил подсъдимата Н. Н. Н. да заплати в полза на държавата и по
сметка на СДВР сумата от 982,80 /деветстотин осемдесет и два и 0,80/ лева, представляваща
разноски в хода на досъдебното производство, както и в полза на държавата и по сметка на
СРС сумата от 598,31 /петстотин деветдесет и осем и 0,31/ лева, представляваща държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск.
3
СРС се е произнесъл с присъдата и относно веществените доказателства като е върнал на
подсъдимата Н. Н. Н. приобщените по делото с протокол за претърсване и изземване
веществени доказателства - 1 брой мобилен телефон марка Redmi, модел М 2101K7BNY с
ИМЕИ 1: 865317056271507 и ИМЕИ 2865317056271515, 1 брой Xiaomi с ИМЕИ
869780033677144 и ИМЕИ 869780033677151, сим карта с номер 8935901353600302436 на
мобилен оператор „А1 България“ ЕАД и сим карта с номер 89359050000101189945 на
„Йеттел България“ ЕАД, както и преносим компютър марка „НР“, модел „Elite book 745“ със
сериен №5CG60745XV, ведно със зарядно устройство, предадени на съхранение в 07 РУ-
СДВР. По отношение на ВД -два броя компактдискове, приложени на л. 40 и л. 54 от том 3
от ДП съдът е постановил да се унищожат като вещи без стойност.
Във внесената пред настоящата инстанция жалба от ГИ и ЧО Е. Р. Е. се поддържа, че
присъдата е несправедлива и не отговаря на нанесените щети, с оглед понесената тежка
емоционална и психическа травма и отрицателния ефект върху здравето на пострадалата.
Иска се да се увеличи срока на наложеното наказание поне до три години лишаване от
свобода и присъдената сума по гражданския иск, ведно с лихвите, да бъде възстановена в
най-кратък срок. Не са направени доказателствени искания. Срещу жалбата не са постъпили
възражения.
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 319, ал. 1 от НПК 15- дневен срок от
процесуално легитимирано лице и отговаря на изискванията относно форма и съдържание,
поради което разглеждането и е допустимо. Настоящият съдебен състав в свое определение
от 16.09.2024 г. след проверка на въпросите по чл. 327 от НПК е счел, че не са налице
основания за допускане на доказателства, като такива искания не са постъпили от страните.
В производството пред въззивния съд се е явила подсъдимата Н. Н. Н. с адв. Х. К..
Въззивният съд установява, че жалбоподателката Е. Р. Е. не е явила лично пред
въззивната инстанция и не е изпратила представител, въпреки редовните опити за
призоваване на посочения по делото адрес и по телефон. Съдът констатира, че
жалбоподателката е уведомена за насроченото въззивно производство, но е затворила
телефона и е блокирала номера на призовкаря, което е поведение, изключващо
възможността за надлежно призоваване. Според съдебната практика и принципите на
процесуалната дисциплина едно лице не може да се възползва от последствията от
собствените си действия или бездействия, които умишлено препятстват призоваването му.
Следователно въззивният съд преценява, че жалбоподателката сама се е поставила в
положение да не може да бъде призована и не може да черпи права или предимства от това
обстоятелство, като нейното отсъствие не засяга законността на разглеждането на
въззивното производство и не възпрепятства правото на съдебен контрол.
Пред въззивната инстанция прокурорът пледира присъдата на първостепенния съд
да бъде потвърдена.
Подсъдимата моли присъдата да бъде потвърдена, а адв. К. излага аргумент, че ЧО
и ГИ не е посочила аргументи за изменение на наказанието.
Съдът, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност и в пределите на проверката по чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
Производството пред СРС е било образувано срещу подсъдимата по внесен
4
обвинителен акт за извършено от престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
ПО ФАКТИТЕ:
Подсъдимата Н. Н. Н., родена на **** година в гр. Бургас, ЕГН **********, българка,
българска гражданка, неомъжена, безработна, със средно образование, неосъждана, живуща
в гр. **** и постоянен адрес гр. Камено, ул. ****.
Не се спори между страните досежно установената по делото фактическа обстановка от
първостепенния съд и досежно авторството на деянието от страна на подсъдимата Н. Н. Н..
В този смисъл настоящият съд приема за беспорно установени безспорните факти и
обстоятелства.
В края на ноември и началото на декември 2021г. пострадалата Е. Р. Е. се запознала във
„Фейсбук“ с лице, представило се като мъж на име „Д.“ с профил „Д.. М.“, с което започнала
активна комуникация, като по собствените данни се влюбила в него, въпреки че между тях
никога не бил провеждан видео- или гласов разговор. Лицето, представящо се за „Д.“,
твърдяло, че изпитва взаимни чувства и че възнамеряват да заживеят заедно, но изтъквало
различни претексти за необходимост от парични средства – за гледане на болен роднина,
закупуване на самолетни билети, връщане на дългове и други. След многобройни разговори
в „Месинджър“ това лице мотивирало Е. да му изпраща пари, като твърдяло, че поради
загубена лична карта сумите следвало да се превеждат на името на „братовчедка му“ –
подсъдимата Н. Н. Н.. В действителност за „Д.“ се представяла именно подсъдимата Н.. В
периода от края на ноември 2021 г. до 18.03.2022 г. Н. се намирала в гр. Бреда, Нидерландия,
а след тази дата се върнала в България. На 11.12.2021г. подсъдимата Н., представяйки се за
„Д.“,използвайки профилите facebook.com/Dml2222 („Д.. М.“) и facebook. com/ Nicolee43
(„Н. Н.“), уведомила Е., че „братовчедката Н.“ се нуждаела от средства, за да заведе бабата
на „Д.“ в болница, като на 13.12.2021г. Е. превела сумата от 195лв. На 19.12.2021г.
подсъдимата Н. , представяйки се отново като „Д.. М.“, поискала пари за самолетен билет до
Нидерландия и на 20.12.2021г., като Е. превела сумата от 597,15 лв. На 22.12.2021г. Н.
поискало нова сума за самолетен билет и на 28.12.2021г. Е. превела 682,50лв., които
подсъдимата Н. получила. На 12.02.2022 г. подсъдимата Н. поискала пари за транспорт до
гр. Бреда, като на 15.02.2022г. Е. и превела 350,66 лв. На 27.05.2022г. подсъдимата Н. отново
поискала пари за самолетен билет, като на 31.05.2022 г. Е. и превела 1190,60 лв. На
01.06.2022г. подсъдимата Н. поискала пари за „глоба“ и на 04.06.2022г. Е. и превела сумата
от 100 лв. На 03.06.2022 г., чрез двата си профила, подсъдимата повторно поискала сума за
плащане на глоба, като на 04.06.2022 г. Е. превела още 100 лв. На същата дата подсъдимата
убедила Е. да изтегли бърз кредит и на 07.06.2022 г. Е. и превела сума от 2000 лв. На
08.06.2022г. подсъдимата поискала нова сума за самолетен билет, вследствие на което на
09.06.2022 г. Е. превела 2600 лв. На 15.06.2022 г. подсъдимата поискала от пострадалата да
преведе пари за „доплащане на глоба“ и на 16.06.2022 г. били преведени 274,45 лв. На
07.07.2022г. подсъдимата Н. поискала средства за „ремонт на автомобил“, като на 08.07.2022
5
г. били преведени 2500 лв. На 31.07.2022г. подсъдимата Н. поискала средства за „погасяване
на дълг“ на „Д.“, като на 03.08.2022 г. Е. и превела 981,20 лв. На същата дата подсъдимата
Н. поискала допълнително 3500 лв. за „погасяване на дълг“, вследствие на което на
11.08.2022 г. Е. и превела още 2486,30 лв. На 09.09.2022г. подсъдимата Н. поискала средства
за транспорт до София за „Д.“ и на 12.09.2022г. Е. и превела 900 лв. В резултат на
погрешната представа, че подсъдимата е лице от мъжки пол на име „Д.“, влюбено в Е., Е.
превела в периода 11.12.2021 г. – 12.09.2022 г. общо 14 957,86 лв. на подсъдимата Н. Н. Н..
Въззивният съд споделя изводите на СРС по фактите, обосновани в атакуваната
присъда. Те са подкрепени от показанията на свидетелите Е. Р. Е., С.П. Е., Е.М. Е., А.Н.К.-С.,
Й.Д.Й., М.С.С., Г.С. Г., Е.С.С., заключенията на СППЕ на пострадалата и компютърно-
техническа експертиза, както и от приложените писмени доказателства и доказателствени
средства - протоколи за претърсване и изземване с разрешение на съдия, протокол за оглед
на веществени доказателства, епикризи на пострадалата Е. Е., разписки от „Изипей“ и
справка от „Изипей“ АД досежно парични преводи, наредени от Е. Е. и справка от „Изипей“
АД относно парични преводи, получени от Н. Н. Н., справка от мобилните оператори
относно титулярите на телефонни номера **** и ****, справка за съдимост на подсъдимата.
Въззивният съд се солидаризира с изводите на пръвостепенния досежно оценката
на доказателстваната съвкупност и нейната правилна правна и фактическа интерпретация.
Контролиращата инстанция намира, че СРС правилно е приел, че събраните по делото
доказателства са последователни, обективни и достоверни, като между тях и направеното от
подсъдимата признание не се установяват съществени противоречия. Показанията на
свидетелката Е. Е. коректно са били ценени като потвърждаващи фактите относно
запознанството с лице, представящо се като „Д.“, продължителността на комуникацията,
исканите и превеждани парични суми, както и обстоятелството, че преводите са извършвани
на името на подсъдимата Н. Н. Н.. Тези обстоятелства се подкрепят от свидетелските
показания на Е. Е., М.С. и Г. Г., които също са превеждали парични средства на подсъдимата
по молба на пострадалата, което се потвърждава и от справката на „Изипей“ АД. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че признанието на подсъдимата намира потвърждение и
във веществените доказателства – иззетите мобилни телефони, на които е установен
директен достъп до профила „Д..М.“ без необходимост от въвеждане на парола. Вярно е
отчетено и заключението на компютърно-техническата експертиза, установяващо проведена
комуникация между профила „Д..М.“ и профила на Е. Е., впоследствие блокиран от първия.
Справката от „Изипей“ АД обосновано е приета като доказателство за многобройните
парични преводи, извършвани от пострадалата към подсъдимата, включително чрез „РИА
Нидерландия“. Правилно е отчетено и заключението от КСППЕ, според което макар
пострадалата да страда от биполярно афективно разстройство в ремисия, тя притежава пълна
свидетелска годност. От справката за съдимост е установено, че подсъдимата е неосъждана и
не е освобождавана от наказателна отговорност по чл. 78а НК. С оглед на всичко изложено,
контролиращата инстанция споделя извода на СРС, че признанието на подсъдимата е
подкрепено от всички относими доказателства и обвинението срещу Н. Н. Н. е безспорно
6
доказано.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед установената по делото фактическа обстановка правилно първостепенният съд е
приел, че подсъдимата Н. Н. Н. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението измама по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК. Деянието съдържа
съставомерните признаци престъплението, визирано в чл. 209, ал.1 НК - т. нар. класическа
измама. Изпълнителното деяние на измамата е реализирано под две от формите му-
възбуждане и поддържане на заблуждение. Тези форми се осъществяват винаги и само с
действие. При възбуждането на заблуждение – чрез активно поведение извършителя на
измамата осъществява въздействие върху съзнанието на измамения, което формира у него
неверните представи. При поддържането на заблуждение невярната представа относно
условията или основанието за разпореждане е възникнала у измаменото лице без
съдействието на измамника, но извъшителя на измамата проявява активност с цел
утвърждаване на невярната представа и има определен принос за заблуждението”. Правната
теория и съдебната практика дефинират заблуждението като формирана неправилна
представа у измаменото лице относно определени факти от действителността. Мотивиран от
тази неправилна представа адресата на измамата извършва акт на имуществено
разпореждане. В конкретния случай, подсъдимата Н. е формирала у пострадалата
неправилна представа, че същата контактува лице от мъжки пол – „Д.“, и е твърдяла, че са
необходими парични средства за болнично лечение, закупуване на самолетни билети,
транспорт, глоби, ремонт на автомобил или погасяване на дългове. Тези твърдения не
отговаряли на действителността, но са били използвани за мотивиране на пострадалата Е.
да извърши многократни парични преводи към подсъдимата Н. чрез системите „РИА
Нидерландия“ и „Изипей“. Налице е ясна и пряка причинна връзка между създадените у
пострадалата неверни представи и настъпилата имуществена вреда, изразяваща се в
преведените парични средства. По безспорен начин по делото се установява,че подсъдимата
е осъществила четиринадесет деяния, като чрез използване на два профила в социалната
мрежа „Фейсбук“, системно е формирала и поддържала неверни представи у пострадалата
Е. Е., в резултат на което последната е извършвала имуществено разпореждане.
Формирането на тези погрешни представи за действителността и за реалните факти е
ставало чрез комуникации в приложението „Месинджър“ Вследствие на формираните чрез
възбуждане и поддържане на заблуждение от подсъдимата Н. неверни представи за
действителността, пострадалата извършила имуществено разпореждане, в резултат на което
в патримониума на пострадалата се реализирала имотна вреда, а в патримониума на
подсъдимата- имотна облага. При формите на изпълнителното деяние „измама“- възбуждане
или поддържане на заблуждение, от обективна страна, следва да е установено, че деецът
създава, респ. поддържа/ създадена вече/ невярна, неправилна представа за конкретни факти
от действителността у заблуденото лице, а то чрез своите действия може да окаже
въздействие върху разпореждането с имущество, непосредствено да осъществи
7
разпореждането с такова, или да създаде предпоставките за това. Измамливите действия, в
частност въвеждането в заблуждение, респ. поддържането на заблуждението следва да са от
такъв характер, че да мотивират адресата на измамата да извърши акт на имуществено
разпореждане, чрез който се причинява на него, или на друго лице имотна вреда. При
измамата деецът въздейства пряко и непосредствено върху друго физическо лице, в чиято
фактическа власт се намира определено имущество, което пък съставлява имущественият
предмет на престъплението, т. е, въвеждането в заблуждение, респ. поддържането на
заблуждение, водещо до формиране на неправилна представа у измаменото лице е пряка и
непосредствена причина то да вземе решението за разпореждане с имуществения предмет. В
множество свои решения / решение № 48 от 27.03.1996 г. по н. д. № 7/95 г., І н. о./ и по-
обширно в решение № 1170/20.02.2006 г. по н. д. № 568/2005 г. на ІІ н. о. ВКС изяснява, че
при измамата съставомерните последици настъпват от действията на заблуденото лице, като
измамникът не въздейства пряко върху предмета на посегателство, а увреждащото
разпоредително действие се извършва от пострадалия в полза на измамника, който чрез
действия, насочени към възбуждане или поддържане на заблуждение, мотивира измамения
да извърши тези разпоредителни увреждащи го действия, които му причиняват имотна
вреда. Като резултатно престъпление, измамата се счита за довършена с настъпването на
вредата за измамения, като не е задължително да е налице и реализиране на облагата за
измамника. При измамата се очертават три причинни връзки. Първо-вследствие
заблуждаването на нейния адресат у него се формират или затвърждават неверни представи
за гражданскоправно релевантни обстоятелства – от значение за осъществяване на
имуществено разпореждане; Второ- вследствие на тези свои неверни представи адресатът на
измамата предприема имуществено разпореждане – за своя или чужда сметка; и трето-
вследствие на това негово разпореждане се стига до имотна вреда за него самия или за трето
ощетено лице. Налице е резултатно, увреждащо престъпление, защото законът изисква да е
настъпила имотна вреда .
Въззивният съд се солидаризира с извода на първостепенния, че е налице продължавано
престъпление по чл. 26 НК., като са налице четиринадесет отделни деяния, осъществяващи
поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Съгласно ТР № 2/18.06.1999г.на ОСНК продължаваното престъпление е особена форма на
усложнено престъпление. То се състои от еднородни деяния, които осъществяват поотделно
един или различни състави на едно и също по вид престъпление и се намират в органическа
обективна и субективна връзка помежду си, поради което се разглеждат от закона и
съдебната практика като единна престъпна дейност с общи правнозначими последици,
наказуема като едно престъпление. В Раздел 1.1. на Тълкувателно решение № 3 по н.д. №
32/70г., ОСНК “ По някои въпроси на продължаваното престъпление - чл. 26 НК " е прието,
че едно от основните качества на продължаваното престъпление е неразривната връзка
между отделните деяния, която осигурява тяхната приемственост във времето и дава
възможност те да не се оценяват като самостоятелни престъпления, а като едно
престъпление със съвкупен общественоопасен резултат. Но само при проявите по чл. 26, ал.
1 НК съществува неизменност, трайност на повода или начина на въздействие на субекта
върху елементите на общественото отношение, подчинени на една предварително
определена или възобновяваща се в хода на престъпната дейност цел. Продължавано
8
престъпление няма да е налице, ако отсъства един от фактическите или юридическите му
компоненти - обективните или субективни признаци, каквито са: “две или повече деяния,
които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление“,
“непродължителни периоди от време” на осъществяване на еднородните деяния, “една и
съща обстановка” на извършването им, ”еднородност на вината” и диалектическата връзка
на приемственост между деянията. Ето защо, нормативните изисквания за единството на
еднородните прояви, обединяващи всяка отделна последваща престъпна такава с
предходната, пораждат обособяването им в едно престъпление, за разлика от еднородната
реална съвкупност, която съществува без всички тези особености. В конкретния случай са
налице всички характеристики на продължаваното престъпление- периода на извършване на
отделните деяния е с малък диапазон- 11.12.2021-12.09.2022г. ,налице са четиринадесет
деяния,осъществяващи един и същи състав на едно и също престъпление, а именно
класическа измама по смисъла на чл.209, ал. НК, отделните деяния са осъществени при
една и съща обстановка, еднородност на вината и е налице от обективна и субективна
страна взаимосвързаност на отделните деяния.
Правилно СРС е ценил и субективната страна на деянието по чл.209, ал. НК, като
извършено при пряк умисъл и с користна цел. Подсъдимата Н. Н. е предвиждала, че
вследствие на въздействието си върху пострадалата ще възбуди и поддържа у нея
неправилни представи за действителността, което ще доведе до мотивиране на последната
да се разпореди с имуществото си. Подсъдимата предвиждала, че измаменото лице ще
извърши акт на имуществено разпореждане. Налице е специалната цел за получаване на
имотна облага, при наличие на ясно съзнание, че в резултат на това за другиго настъпва
имотна вреда. Подсъдимата съзнавала настъпването на общественоопасните последици и
пряко ги целела.
Въззивният съд провери индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимата Н. Н. Н. и наложеното наказание по вид и размер. Това е единственият
аргумент в жалба ,въз основа на която е инициирано настоящето производство, като ЧО и
ГИ Е. претендира за увеличаване на наказанието, което да кореспондира с причинените
финансови щети, емоционална и психическа травма, която влошила здравословното
състояние на пострадалата.
Първоинстанционният съд правилно е приложил чл. 58а, ал. 1 НК, като след редукцията
на първоначално определеното наказание от една година и девет месеца е наложил
окончателно наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца. Като е
отчел липсата на предходни осъждания и размера на наказанието, съдът законосъобразно е
приложил чл. 66, ал. 1 НК и е отложил изтърпяването му с тригодишен изпитателен срок.
Прието е, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати без ефективно лишаване от
свобода, тъй като самата възможност за реално изтърпяване при евентуално ново
престъпление е достатъчна да окаже възспиращо и поправително въздействие върху
подсъдимата.
Въззивният съд намира, че изложените в жалбата доводи на пострадалата Е. Е. относно
необходимостта от увеличаване на наложеното наказание са неоснователни. На първо място,
наказателната отговорност се определя въз основа на закона, а не според субективното
възприятие на пострадалия за тежестта на преживяното. Макар безспорно да са настъпили
значителни финансови вреди и психическо страдание, тези обстоятелства са били отчетени
от първоинстанционния съд като елементи от обществената опасност на деянието и като
част от причинените вреди, но те не могат да доведат до автоматично увеличаване на
9
наказанието извън принципите на чл. 54 НК. Второ, първоинстанционният съд правилно е
преценил, че въпреки високия размер на щетите и множеството деяния, в конкретния случай
превес имат смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства, сред които младата
възраст, липсата на предходни осъждания и изразеното разкаяние. Тези обстоятелства
закономерно водят до определяне на наказание близко до минималния размер. Въззивната
инстанция намира, че този баланс е правилно постигнат и е в съответствие с практиката на
ВКС, според която индивидуализацията на наказанието трябва да отчита личността на дееца
и всички релевантни факти, а не само размера на причинената вреда. Трето, доводът, че
наказанието следва да бъде увеличено поради „емоционална и психическа травма“, е
несъстоятелен. Психическото състояние на пострадалата, включително констатираното
биполярно разстройство в ремисия, е било предмет на експертна оценка. Експертизата
установява, че макар деянието да е предизвикало стрес, пострадалата е свидетелски годна и
в състояние да възприема и възпроизвежда факти. Вредите, включително нематериалните,
могат да бъдат предмет на граждански иск, но не могат да обуславят завишаване на
наказанието извън рамките на принципите за индивидуализация, още повече при наличие на
процедура по чл. 371, т. 2 НПК, която налага редукция по чл. 58а НК.Четвърто, настоящият
съдебен състав счита, че целите на наказанието по чл. 36 НК се постигат с наложения размер
и неговото условно отлагане. Увеличаване на наказанието, както и претендираната от
пострадалата ефективност, биха били в разрез с принципа за съразмерност и с отчетените
множество смекчаващи обстоятелства. По тези съображения въззивният съд намира
искането на жалбоподателката за увеличаване на наложеното наказание за необосновано и
незаконосъобразно, като намира, че първоинстанционният съд е приложил закона правилно
и е определил наказание, което е справедливо, съразмерно и съответства на степента на
обществена опасност както на деянието, така и на подсъдимата.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е уважил предявения
граждански иск и изцяло споделя направените правни изводи. Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а престъплението, за което
подсъдимата е призната за виновна, представлява и деликт по смисъла на гражданското
право. По делото по несъмнен начин е установено, че в резултат на измамливите действия на
подсъдимата пострадалата Е. Е. е извършила многобройни парични преводи чрез „РИА
Нидерландия“ и „Изипей“ АД, общият размер на които възлиза на 14 957,86 лева. Този
размер е доказан по категоричен начин чрез платежни разписки, справки от доставчиците на
платежни услуги и свидетелски показания, поради което въззивният съд приема, че той
точно отразява реално претърпената имуществена вреда. Налице е и изискуемата пряка
причинно-следствена връзка между престъпното поведение на подсъдимата и настъпилите
за пострадалата имуществени вреди – преводите са извършени единствено под
въздействието на заблуждението, формирано и поддържано от подсъдимата, и средствата са
постъпили лично в патримониума и. Липсват каквито и да било основания за намаляване на
претендирания размер, тъй като вредите са действителни, непосредствени и доказани.
Поради това въззивният съд приема, че уважаването на иска в пълен размер е
10
законосъобразно, справедливо и в съответствие с установената съдебна практика по сходни
случаи. Наложеното на подсъдимата задължение да възстанови сумата от 14 957,86 лева е
напълно обосновано, тъй като отговаря както на особеностите на престъплението, така и на
обхвата на причинените вреди.
По отношение на разноските въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно
е възложил на подсъдимата, като призната за виновна, направените по делото разноски. На
основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимата дължи сумата от 982,80 лв., представляваща
изплатени възнаграждения на вещи лица в досъдебното производство, както и сумата от
598,31 лв., дължима като държавна такса върху уважения граждански иск. Размерът и
основанието на тези разноски са доказани и правилно определени. Относно веществените
доказателства въззивният съд споделя извода на първата инстанция, че мобилните телефони,
двете SIM карти и преносимият компютър, иззети при претърсване в жилището на
подсъдимата и съхранявани в 07 РУ – СДВР, следва да бъдат върнати на подсъдимата като
правоимащо лице, от което са били иззети. Доколкото същите не подлежат на отнемане и не
са вещи, чиято забрана за притежание следва от закона, правилно е постановено връщането
им. Правилно е произнасянето на съда и по отношение на двата компактдиска, за които е
прието, че представляват вещи без стойност и следва да бъдат унищожени, тъй като не
съществува необходимост от по-нататъшното им съхранение.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.
314 от НПК цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради което прие, че следва да
бъде потвърдена. Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА №354 от 04.06.2024г. по НОХД №5053/2024г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 108-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Да се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11