Решение по дело №61/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на П. П. К. от [населено място], чрез адв. З. М. от АК – Русе срещу Решение № 4 от 10.01.2025 год., постановено по АНД № 611/2024 год. по описа на Районен съд – Разград. С него е потвърден електронен фиш серия „К”, № 9475618, издаден от ОДМВР – Разград, с което на жалбоподателя е наложена глоба от 200 лв. на основание чл.189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП за нарушение на В жалбата и по същество се сочи, че това решение е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и норми и в противоречие с материалния закон. Развиват се доводи, че въззивният съд не е обсъдил всички възражения на жалбоподателя, които са относими към правния спор касаещи съдържанието на електронния фиш, редовността на съставения протокол за използване на техническото средство, с което е установено нарушението, правната квалификация за нарушената материалноправна норма от ЗДвП, което е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение е наказан, както и за законосъобразното използване на техническото средство, което е довело до това, че нарушението за което е наказан касационния жалбоподател не е установено по безспорен и категоричен начин. От съда се иска да отмени въззивното решение и да постанови ново, с което да отмени обжалвания електронен фиш. Претендира присъждани на сторените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - ОДМВР – Разград, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт С. М. в писмени бележки и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на Разградския районен съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна, и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

За да постанови решението си районният съд е приел от фактическа страна, че на 30.07.2024 г. в 10:51 ч. в гр. Цар Калоян ул. Освобождение до бензиностанция Петрол с камера с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1 № 120c50f било установено и заснето движение в посока гр. Русе, със скорост от 72 км/ч - след приспадане на 3км/ч грешка на техническото средство, при разрешена 50 км/ч, като превишената стойност на скоростта е 22 км/ч, на МПС – л.а. БМВ 730Д Х Драйв с рег. № [рег. номер], собственост на П. П. К.. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/8881088 на 19.04.2024г. Към преписката били приложени и представени - снимка № 0243900, заснета от техническото средство, справка за регистрацията на МПС с ползвател касационния жалбоподател, протокол от проверка на мобилната система за видеоконтрол № 137-СГ-ИСИС/25.10.2023г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г., протокол за използване на АТСС за дата 30.07.2023 г., снимка на местоположението на камерата.

Въз основа събраните доказателства районният съд приел, че нарушението е установено със стационарно преносим уред за контрол на скоростта - АТСС ARH CAM S1 № 120c50f, което отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и на тези в специалната Наредба № 8121з- 532/12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи. Техническото средство е технически изправно и годно. Нарушението било установено по несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна, тъй като на инкриминираната дата жалбоподателят К. се е движил в населено място /гр. Цар Калоян по ул. Освобождение до бензиностанция Петрол/, където максимално разрешената скорост на движение е 50 км/ч, над тази скорост, а именно с 72 км/ч /отчитайки грешка – 3км/ч/, което е нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като превишаването е с 22 км/ч. Районният съд е посочил, че чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за тези случаи предвижда глоба от 100 лв. за превишаване от 21 до 30 km/h. Съгласно ал. 4 на същия член, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е двоен размер на предвидената за съответното нарушение глоба. Според районния съд нарушението е индивидуализирано точно, ясно и с всички необходими елементи от обективна страна, като е издаден и съответен ЕФ при спазване на предвидената процедура. В ЕФ мястото на извършване на нарушението е индивидуализирано точно и ясно с посочване на населеното място, улица и намиращата се бензиностанция. Посочено е превозното средство - марка, модел, регистрационен номер и посоката на движение – към гр. Русе, както и името на ползвателя- касационния жалбоподател. Посочено било, че нарушението е повторно, като е отразен номера и датата на влизане в сила на предходния ЕФК/8881088, влязъл в сила на 19.04.2024 г. Наложеното наказание е в размер на предвидения в закона абсолютен размер, а именно 200 лв.

Районният съд е отхвърлил възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като ги приел за неоснователни. Посочил е, че мястото на извършване на нарушението, както и техническото средство са посочени ясно и точно в ЕФ. Техническото средство е от одобрен тип и към момента на използването му е било технически годно и изправно. Същото е използвано и поставено на място от лице, което е провело обучение за използването му, настроено е за засичане съобразно изискванията, з а което е съставен и необходимия протокол на 30.07.2024 г., който е регистриран в съответствие на закона на 31.07.2024 г.

Разградският административен съд намира решението на районния съд за валидно, допустимо, но неправилно.

Съдът намира за неоснователни възраженията на касатора, че районният съд не е обсъдил възраженията му относно годността на използваното техническо средство, с което е установено нарушението, както и тези касаещи съдържанието на електронния фиш. И двете възражения са обсъдени от въззивната инстанция, като са изложени подробни мотиви, защо се отхвърлят от съда, които мотиви се споделят от касационната инстанция.

Независимо от горното касационната инстанция счита, че при постановяване на решението си районният съд в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 1 и ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН - не е изяснил всички обстоятелства по делото, взел е решението си по вътрешно убеждение, което не е основано на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, не е събрал по свой почин, служебно доказателства, за да се разкрие обективната истина, като е направил фактически установявания и правни изводи, които не почиват на събрани по делото доказателства, което се явява съществено нарушение на процесуалните правила.

Районният съд приел за безспорно установено, че наказаното лице е извършило нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП в условията на повторност и правилно му е наложено наказанието, предвидено в чл. 182, ал. 4 от същия закон, като се е позовал на отбелязаното в обжалвания ЕФ, че описаното в него нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ сер. К № 8881088 на 19.04.2024 год. По делото обаче не е събрано нито едно доказателство, което да установява безспорно, че в правния мир съществува такъв електронен фиш, че той е издаден срещу касационния жалбоподател, че този ЕФ му е връчен, че не е обжалван, че е влязъл в сила на 19.04.2024 год., и че с него касационният жалбоподател е наказан за същото по вид нарушение, като описаното в процесния ЕФ, с оглед легалното определение за повторно нарушение, дадено в разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП. Следва да се има предвид, че само редовно съставените АУАН по ЗДвП имат доказателствена сила за установените с тях факти до доказване на противното, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, но не и електронните фишове.

На следващо място съдът е приел, че техническото средство, с което е установено нарушението е използвано и поставено на място от лице, което е провело обучение за използването му. По делото е представен протокол рег. № 330р – 22607 от 31.07.2024 год. за използване на 30.07.2024 год. на техническо средство № 120c50f в гр. Цар Калоян, ул. „Освобождение” до бензиностанция „Петрол” от 09 30 до 13 45 часа, но в него не е отбелязано името на служителя, който е монтирал и използвал техническото средство, нито е поставен някакъв подпис. По делото няма други доказателства, които да установяват кой е служителят на МВР, който е разположил и настроил автоматизираното техническо средство на процесното място и дали същият е от състава на службите, определени от министъра на вътрешните работи по реда на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, да осъществяват контрол по спазването на правилата за движене по пътищата.

Също така районният съд не е обсъдил възраженията на жалбоподателя относно посочените в ЕФ, като нарушени материалноправни норми – чл. 21 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, доколкото първата разпоредба касае нарушение на ограничение на скоростта, въведено с пътен знак, а втората разпоредба касае т.н. общо ограничение на скоростта, както и възраженията му относно нередности при попълване на протокола приложение към чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Районният съд е следвало да посочи, дали тези възражения са относими към правния спор и дали твърдените пороци са от значение за законосъобразността на издадения електронен фиш.

По изложените съображения съдът намира, че решението на районния съд е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което същото следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се изяснят всички обстоятелства от значението за правния спор в т.ч. кой е служителят, използвал техническото средство , с което е установено нарушението, дали същият е от състава на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол на движението по пътищата, има ли издаден ЕФ сер. К № 8881088, срещу кого е издаден, за какво нарушение, влязъл ли е в сила и кога, както и да се обсъдят всички възражения на жалбоподателя, които са относими към правния спор.

Предвид връщането на делото за ново разглеждане от Разградския районен съд, по отношение направеното искане за разноски е приложим чл. 226, ал. 3 от АПК, съгласно който при новото разглеждане на делото въззивният съд се произнася и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция, съобразно изхода на спора.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН,Разградският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 4 от 10.01.2025 год., постановено по АНД № 611/2024 год. по описа на Районен съд – Разград.

ВРЪЩА дело за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Разград при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.