Р Е Ш Е Н И Е
260009/19.4.2023г.
гр.Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на двадесет и първи март през
две хиляди и двадесет и трета година, в следния състав:
Районен съдия: Мирослав Марков
при секретаря А.Пушевска, като разгледа докладваното от съдията, гражданско
дело №3474 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от искова молба
от В.В.Х. против Областна дирекция на МВР гр. Шумен, в която, в условията на
първоначално, обективно, кумулативно съединение, са предявени осъдителни
искове, както следва: 1/ иск, с правно основание 187, ал. 5, т. 2 вр. чл. 178,
ал. 1, т. 3 вр. ЗМВР вр. чл. 140, вр. чл. 128, т. 2 КТ, за присъждане на допълнително трудово
възнаграждение в размер на 1008 лева,
изменен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, на 827.08 лв., за
извънреден труд в размер на 128 часа, положен през периода от 01.10.2016 г. до
22.06.2018 г., ведно с искане за законна лихва върху главницата, считано от
датата на исковата молба до окончателно плащане, както и 2/ иск, с правно
основание чл. 86 ЗЗД, за присъждане на мораторна лихва върху главницата, в
размер на 120 лева, изменен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, на 167.13 лв., за периода от
01.10.2016 г. до 22.06.2018 г.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че бил
със статут на държавен служител от МВР и през периода 01.10.2016 г. до 22.06.2018
г. полагал труд на длъжността „Старши полицай“ при РУ на МВР – Шумен, с нормална
продължителност на работното време: 8 часа - дневно, 40 часа - седмично, при
5-дневна работна седмица, което за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - се
изчислявало сумирано за тримесечен период. Брутното му трудово възнаграждение
се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,
като работата извън редовното работно време трябвало да се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период,
по ред определен с Наредба на Министъра на вътрешните работи. Твърди, че през
процесния период действали последователно четири такива Наредби, всяка от които
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, с
идентични правила, съгласно които при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22:00 ч. и 6:00 ч., като работните часове не следвало
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В първата Наредба изрично
било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22:00 ч. и 6:00 ч. за отчетния период е следвало да
се умножава по коефициент 0.143 и полученото число е следвало да се сумира с
обшия брой отработени часове за отчетния период. В следващите три Наредби
изрична регламентация за преизчисляване липсвало, което счита, че не следва да
се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлявало празнота в
уредбата, поради което следвало субсидиарно да се приложат общите правила от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007 г.), в която било предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Счита, че основание за преобразуването на часовете нощен труд в
дневен в периода 12.07.2016 г. до 01.08.2016 г. с коефициент 1.143 е Наредба №
8121.3-407/11.08.2014 г., а през останалия процесен период - Наредба за
структурата и организацията на работната заплата.
В тази връзка, с оглед характера на заеманата длъжност, за
периода от 01.10.2016 г. до 22.06.2018 г., ищецът счита че е положил 1176 часа
нощен труд, който преизчислен е коефициент 1.143 възлизал на 1344 часа.
Преизчисляването на нощен към дневен труд водело до извънреден труд от 168
часа, които работодателят - ответник не му бил платил. Намира, че ответникът
дължи и лихва за забава върху дължимите суми от момента, в който са станали изискуеми
в общ размер на 120 лева. Моли съдът да постанови решение, с което ответникът
да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 1008 лева - допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 168 часа, за периода от
01.10.2016 г. до 22.06.2018 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, ведно с искане за присъждане на законна лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 21.11.2019 г. до
окончателно плащане, както и сумата 120 лева - сумарна мораторна лихва за
забава върху главницата от 1008 лева, за периода от 01.01.2017 г. до подаване на
исковата молба – 21.11.2019 г.
В предоставения по чл. 131 ГПК срок, ответникът подава отговор на исковата
молба. Не оспорва, че за процесния период ищецът е работил на 12 часови смени,
при сумарно изчисляване на работното време и е полагал нощен труд, за който
твърди, че му е изплатено допълнително възнаграждение. Оспорва предявените
искове като неоснователни. Прави възражение за погасяване по давност.
Претендира разноски и възражение за прекомерност на изплатеното от ищеца
възнаграждение за процесуално представителство.
В хода на проведените по делото съдебни заседание, както и в представените
по делото писмени защити, страните, чрез процесуалните си представители,
поддържат изразените становища.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, а и от Кадрова справка
на ищеца, неоспорена от ищеца, се установява, наличие
на валидно правоотношение между страните; че ищецът е полагал труд при
ответника, по служебно правоотношение, като държавен служител със статут по чл.
142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като е заемал длъжност
„Старши полицай“ при РУ на МВР - Шумен, както и че за този период е
работил на 12 часови смени, при сумарно изчисляване на работното време като е
полагал и нощен труд. Установено е,
че за процесния период, изплащането
на месечните трудови възнаграждения в ОДМВР Шумен е осъществявано текущо, по
банков път.
От приетото и неоспорено от страните Заключение по
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът
на основното месечно възнаграждение на ищеца за процесния период е, както
следва: от 01.10.2016 г. до 31.12.2017 г. - 673.00 лева; от 01.01.2018 г. до
28.02.2018 г. - 728.00 лева; от 01.03.2018 г. до 22.06.2018 г. - 809.00 лева.
За целия процесен период от 01.10.2016 г. до 22.06.2018 г. от ищеца е положил
нощен труд в размер на 896 часа, които преизчислен с коефициент 1.143 възлиза
на 1024 часа. В резултат на направеното преизчисляване размера стойността на
разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв в размер на 128 часа
в резултат на преобразуването и съобразено с разпоредбите на чл. 187, ал. 5 и
ал. 6 ЗМВР за целия процесен период е в размер на 827.08 лева, който не е
платен. Размерът на мораторната лихва за забава върху допълнителното
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 22.06.2018 г. в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 от момента, когато
сумите са станали изискуеми до датата на образуване на делото, е в размер на
167,13лева.
При преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Основателността на исковата претенция, за присъждане на допълнително трудово възнаграждение за извънреден
труд, е предпоставено от установяване от ищцовата страна, при условията на
пълно и главно доказване: наличие на валидно правоотношение между страните; че
през процесния период ищецът е полагал труд по договор при ответника; размерите
на получаваното брутно трудово възнаграждение и на претендираното допълнително трудово
възнаграждение за извънреден труд, както и че същите са изискуеми, било поради настъпил падеж, било след
покана за плащане.
По делото е налице валидно служебно правоотношение между страните по силата на което ищецът е полагал
труд при ответника, като държавен служител със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, както и че за процесния период е работил на 12 часови смени, при сумарно
тримесечно изчисляване на работното време като е полагал труд и през тъмната
част на денонощието. От доказателствата по делото са установени размерите на
получаваното брутно трудово възнаграждение през
процесния период, както и на претендираното допълнително трудово
възнаграждение за извънреден труд положен през тъмната част на денонощието
преизчисляване към дневен с коефициент 1.143.
Спорният между страните въпрос е налице ли е през процесния период
непълнота във вътрешноведомствената нормативна уредба в МВР относно реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители и при наличие на такава приложима ли е субсидиарно Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /обнародвана в ДВ бр.
9/26.01.2007 г./, в чийто чл. 9 е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Отговорът на този въпрос е предпоставен от установяване дали
положеният от ищеца труд през тъмната част на денонощието, когато е бил на
смяна от 22,00 ч. до 06,00 ч., следва да се приеме за „извънреден”, преизчислен
с коефициент 1.143 и дължимо ли е за него претендираното допълнително трудово
възнаграждение. В този смисъл следва да се отговори на въпроса какво е било
установеното за ищеца работно време положен от него през тъмната част на
денонощието - „извънреден” или „нощен”, което налага съпоставка между
нормативната уредба по КТ и тази по ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 140 КТ, нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа.
Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа. „Нощен” е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч.,
а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до
06,00 ч.. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 КТ „извънреден” е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време, а съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 КТ, извънредният труд е забранен, като е допустимо полагането на такъв само в
изрично предвидените в разпоредбата на чл. 144 КТ изключения.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР – полицейски
органи е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а
съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на работещите на
8-, 12- или 24-часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период, като
съгласно изр. последно „При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период”. Последното е съобразено с чл. 8 от
Директива № 2003/88/ ЕО на Европейския парламенти и Съвета от 4 ноември 2003
г., където е предвидено: „Държавите-членки, предприемат необходимите мерки, за
да гарантират, че нормалната продължителност на работното време на работниците,
които полагат нощен труд, не надвишават средно осем часа за всеки 24-часов
период”. Следователно само трудът, който се полага от работещите на смени и то
положен между 22,00 и 6,00 ч. е „нощен”. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.
5 ЗМВР работата извън редовното работно време, което съгласно разпоредбата на
чл. 187, ал. 6 ЗМВР е „извънреден” труд, за служителите, работещи на смени се
компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на тримесечен период и до
280 часа годишно и се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 187а ЗМВР /в сила от 14.10.2016
г./ разрешава се полагането на „извънреден” труд до 25 часа на тримесечен
период и до 100 часа годишно, над ограниченията по чл. 187, ал. 7 ЗМВР, при
бедствия и други извънредни ситуации, както и по изключение само след изрично
писмено съгласие на държавния служител за всеки конкретен случай и при спазване
на чл. 187, ал. 8 ЗМВР, като недаване на съгласие не е основание за търсене на
дисциплинарна отговорност спрямо държавния служител. В случая нито ответникът,
нито ищецът твърдят през процесния период да е имало бедствия и други
извънредни ситуации или даване на изрично писмено съгласие или отказ от даване
на такова за полагането на извънреден труд от ищеца. В този смисъл се налага
извода, че уредбата на труда полаган от държавните служители в МВР - полицейски
органи, в сравнение с уредбата по КТ, е регламентиран по различен начин: по
ЗМВР „8 часа дневно” означава осем астрономически часа независимо от частта на
денонощието, през която се полага, както през деня така и през нощта, докато по
КТ трудът, който се полага от 22,00 до 6,00 ч. е „нощен” и неговата
продължителност е 7 часа – арг. чл. 140, ал. 2 КТ, като се дължи възнаграждение
за 8 часа, а трудът, който се полага през останалата част от денонощието е
„дневен” с продължителност 8 часа. Ако се приеме обратното то трудът на
държавни служители в МВР - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и
защита на населението, би се приравнил към труда на лицата от МВР, работещи по
трудово правоотношение. Тази разлика произтича от статута на държавните
служители – полицейски органи. Съгласно разпоредбата на чл. 142 ЗМВР
служителите на МВР са: 1/държавни служители – полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението, както и приравнените на тях
държавните служители по чл. 142, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗМВР; 2/държавни
служители и 3/лица, работещи по трудово правоотношение. Статутът на държавните
служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението, както и приравнените на тях държавните служители по чл. 142, ал.
3, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗМВР, се урежда със ЗМВР, докато статутът на другите
държавни служители в МВР се урежда със Закона за държавния служител, а статутът
на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по
реда на Кодекса на труда. Следователно статутът на държавните служители в МВР –
полицейски органи, какъвто през процесния период е бил и ищецът, се урежда от
ЗМВР като субсидиарно приложение е възможно само, когато този закон изрично
предвижда такова чрез препращане, било към разпоредбите на КТ - чл. 188, ал. 2 ЗМВР, чл. 190, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и др. ЗМВР, било към гражданския
закон – чл. 216 и др. ЗМВР. Този особен статут на държавните служители в МВР –
полицейски органи е предпоставен от специфичните особености на функциите, които
те изпълняват, което от своя страна се отразява, както върху начина на
формиране на трудовото възнаграждение така и за получаване на допълнителни
материални блага /увеличен размер на допълнително възнаграждение за прослужено
време, увеличен размер на платен годишен отпуск, увеличен размер на обезщетение
при прекратяване на служебното правоотношение, придобиване на право на пенсия
при условията на първа категория труд и др./, както и върху реда за
организацията и разпределянето на работното време, режимът на дежурство и
извънредния труд. В този смисъл е и разпоредбата на член 187, ал. 9 ЗМВР
съгласно която редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
След влизане в сила на действалия през процесния период и в момента ЗМВР /ДВ,
бр. 53/27.06.2014 г./ от Министъра на вътрешните работи са издадени: Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г.; Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. /ДВ, бр.
40/02.06.2015 г./; Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. /ДВ, бр. 60/02.08.2016
г./; Наредба № 8121з-908/02.08.2016 г. /ДВ, бр. 60/02.08.2018 г./, които
предвиждат работа на смени с полагане на труд през нощта между 22 часа и 6
часа, максимално 8 часа за всеки 24-часов период. В разпоредбата на чл. 31, ал.
2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22 часа и
6 часа за отчетния период се умножава по 0,143. Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. е отменена с приемането на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., /ДВ, бр. 40/02.06.2015
г./, в сила от 01.04.2015 г., която е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г.,
по Адм. Д № 5450/2016 г. по описа на ВАС, влязло в сила от датата на
обнародвано му. В периода от отмяната на Наредба № 8121з-407/11.07.2016 г. до
обнародване на Наредба № 8121з-779/02.08.2016 г., отново е имало изрично
предвидено в подзаконовия нормативен акт основание за преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143, тъй като е била приложима Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г.. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и в Наредба №
8121з-779/02.08.2016 г. липсва изрична норма, аналогична на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент. Такава изрична разпоредба липсва и в действащата Наредба № 8121з-908/02.08.2016
г. /ДВ, бр. 60/02.08.2018 г./. Следователно през процесния период от 01.10.2016
г. до 12.02.2019 г., само в периода от влизане в сила на Решение №
8585/11.07.2016 г., по Адм. Д № 5450/2016 г., по описа на ВАС, с което е
отменена Наредба № 8121з-407/11.07.2016 г., до влизане в сила на Наредба №
8121з-779/02.08.2016 г., е действала изричната разпоредба на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., за преобразуване на часове положен нощен
труд с коефициент 1,143.
Въпреки установената непоследователност във
вътрешноведомствената нормативна уредба в МВР относно реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители настоящият състав намира,
че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ бр.
9/26.01.2007 г./, по отношение държавните служители в МВР – полицейски органи
не следва да намери субсидиарно приложение, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 9 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата /обн. ДВ бр. 9/26.01.2007 г./, при работа на
смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на
дневното, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време. При сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, като
заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението
между часовете, получени след превръщането на нощните часове в дневни, и
действително отработените часове през месеца или установения друг период. В
този смисъл предпоставките за прилагане на тази подзаконова нормативна уредба
предполага освен полагане на труд на смени, при подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, така и по – малка продължителност на
нощното в сравнение на дневното работното време, както и трудово възнаграждение
заработено по трудови норми. В настоящия случай, както бе посочено по – горе,
работното време за държавните служители в МВР - полицейски органи е
регламентирано в ЗМВР с еднаква продължителността през тъмната и светлата част
на денонощието, а ноторно известно е, че трудовото възнаграждение на тази
категория лица не зависи от заработеното по трудови норми по смисъла на чл. 247
и чл. 250 КТ. Налага се извода, че отношенията във връзка със заплащането и
компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния закон – ЗМВР, поради
което общите разпоредби на КТ и издадените в тази връзка подзаконови нормативни
актове, за пълно овъзмездяване на положения извънреден труд, са неприложими.
При работата на смени (дежурства) работното време на държавните служители в МВР
следва да се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното
приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства и
лицата работещи по трудови правоотношения, включително конвертиране на часовете
труд, положен през нощта, в дневни часове.
Предвид изложеното исковата претенция, с правно основание
чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. ЗМВР вр. чл. 140, вр. чл.
128, т. 2 КТ, за присъждане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, се явява неоснователна, а от там и
претенцията, с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съдът няма основания да не се съобрази с Решение от
24.02.2022г. по дело № С-262/2020г. на СЕС, както и с тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 по ТД
№ 1/2020г. на ОСГК на ВКС, както се твърди от ищеца, независимо, че същите са
постановени след образуване на настоящото производство.
В посочените решения по същество се посочва, че за
служителите от ЗМВР, има други форми на компенсация за особената тежест на
полагания труд, както и при отчитане и заплащане на положените часове нощен
труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата
наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
Относно разноските по делото: На основание чл. 78, ал. 8,
във вр. с чл. 78, ал. 3
от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 100.00 лева, представляващи дължимо
юрисконсултско възнаграждение, чието присъждане е поискано своевременно.
Възнаграждението е определено съгласно чл. 78, ал. 8
от ГПК, като не може да надвишава максималния размер за съответния
вид дело с оглед нормата на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 23, т.1
от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по трудови
дела с определен материален интерес, възнаграждението е от 100 до 300 лв.
Предвид цената на материалния интерес, съдът
определи минималния размер на сума от 100.00 лева.
Р Е Ш И:
Отхвърля
предявения от В.В.Х., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Областна дирекция на
МВР – Шумен, иск с правно основание чл.187, ал. 5, т. 2 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. ЗМВР вр. чл. 140, вр. чл.
128, т. 2 КТ за присъждане на допълнително трудово възнаграждение в размер на 827,08
лв., за извънреден труд в размер на 128
часа, положен през периода от 01.10.2016 г. до 22.06.2018 г., ведно с искане за
законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до
окончателно плащане, като неоснователен.
Отхвърля предявения от В.В.Х., с ЕГН ********** и адрес: ***,
срещу Областна дирекция на МВР – Шумен, иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, за присъждане на мораторна лихва върху главницата, в размер на
167.13 лв., за периода от 01.10.2016 г. до 22.06.2018 г., като неоснователен.
Осъжда В.В.Х., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати
на Областна дирекция на МВР – Шумен, сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: