Определение по адм. дело №915/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Делото е образувано по искова молба /ИМ/ от л.св. Д. Й. А., понастоящем в затвора [община], срещу Главна дирекция охрана за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, ведно със законна лихва до окончателното изплащане на сумата, като в исковата молба /ИМ/ се твърди, че при конвоирането му, основно от затвора Белене за ареста в [населено място] и обратно, включително конвои през [населено място] през цялото време ищецът е бил без обезопасителен колан, а стените и седалките са метални, в резултат на което е получил стрес, уплаха, безсъние, защото шофьорите като натиснат спирачка ищецът се блъска в металните стени, включително решетката, освен това преминаването с МПС през метално- понтонния мост в затвора Белене е с поставен знак-надпис „превозването на хора с МПС е забранено“, а ищецът е и с белезници, като по този начин е претърпял неимуществени вреди, причинени от конвоя, подчинен на Главна дирекция охрана. С исковата молба е направено е искане за освобождаване от внасяне на държавна такса.

С молба уточнение вх. №6970/08.12.2025г. е посочено, че вредите се претендират с начална дата 19.08.2024г., като продължават и към момента, поради което ищецът не може да уточни крайна дата.

С оглед уточнението на исковата молба, че неимуществените вреди се претендират с начална дата 19.08.2024г., като крайна дата не може да бъде уточнена, тъй като е посочено, че ищецът все още продължава да търпи вреди, като периода след 28.11.2025г. вкл. се явява бъдещ, с оглед датата на подаване на исковата молба, а именно 27.11.2025г. /съгласно пощенското клеймо на подаванe на ИМ/, поради което претенцията за обезщетение за периода след 28.11.2025г. вкл. касае бъдещи вреди, а основната функция на ЗОДОВ е обезщетителна, като целта е да бъдат репарирани вече претърпени вреди, а не евентуални бъдещи такива.

Настоящият съдебен състав приема, че претенцията за обезщетяване на вреди за период, след завеждането на исковата молба, е недопустим. Към момента на предявяване на исковата молба не е налице правен интерес от търсената искова защита, тъй като претендираните вреди за този бъдещ период не са настъпили. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск и след като той не е налице, то исковата претенция се явява недопустима. Предвидената в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ отговорност е обезщетителна, което изключва ангажирането й за бъдещи вреди, които обективно не са могли да бъдат претерпени към датата на предявяване на иска.

Поради горното исковата молба за неимуществените вреди за периода след 28.11.2025г. вкл., явяващ се бъдещ период са недопустими и следва исковата молба в тази част да бъде върната, а производството прекратено.

Исковата претенция за времето от 19.08.2024г. до 27.11.2025г. /датата на пощенското клеймо, с което е изпратена исковата молба до Адм. съд- Плевен/ е редовна, поради което съдът намира, че на основание чл.153, ал.1 от АПК следва да бъдат конституирани страните в процеса и на основание чл.157, ал.1 от АПК делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.

На основание чл.163q ал.1 от АПК на ответника следва да се изпрати препис от исковата молба и последващо уточнение.

На основание чл.131 от ГПК вр. чл.204, ал. 5 от АПК, следва да се укаже на ответника, че в 1-месечен срок от получаване на съобщението, може да представи писмен отговор по жалбата, и да сочи доказателства, като представи писмените, с които разполага.

Предвид горепосоченото и на основание чл. 154 вр. чл.157, ал. 1 от АПК, Административен съд –Плевен, осми състав

ОПРЕДЕЛИ:

Връща искова молба на л.св. Д. Й. А., понастоящем в затвора [община], срещу Главна дирекция охрана [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, ведно със законна лихва до окончателното изплащане на сумата, като в исковата молба /ИМ/ се твърди, че при конвоирането му, основно от затвора Белене за ареста в [населено място] и обратно, включително конвои през [населено място] през цялото време ищецът е бил без обезопасителен колан, а стените и седалките са метални, в резултат на което е получил стрес, уплаха, безсъние, защото шофьорите като натиснат спирачка ищецът се блъска в металните стени, включително решетката, освен това преминаването с МПС през метално- понтонния мост в затвора Белене е с поставен знак-надпис „превозването на хора с МПС е забранено“, а ищецът е и с белезници, като по този начин е претърпял неимуществени вреди, причинени от конвоя, подчинен на Главна дирекция охрана, с която се претендират неимуществени вреди за периода след 28.11.2025г. вкл., явяващ се бъдещ период и прекратява и. адм. дело № 915 по описа за 2025 година на Административен съд – Плевен, в тази част.

Определението в тази част, подлежи на обжалване с частна жалба, пред тричленен състав на Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Конституира като ищец - л.св. Д. Й. А., понастоящем в затвора [община], ответник - Главна дирекция „Охрана“, [населено място] и контролираща страна Окръжна прокуратура Плевен.

Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26 януари 2026 г. от 14.00 часа, за която дата да се призоват страните.

Да се изпрати препис от исковата молба и от уточняващата молба на ответника за писмен отговор и представяне на доказателства в 1- месечен срок от съобщението и на Окръжна прокуратура –Плевен.

Указва на страните, че са длъжни да установят фактите на които основават своите искания или възражения.

Указва на страните, че съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, като настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Дава възможност на страните в производството да представят и други доказателства в подкрепа на техните твърдения.

Определението в тази част, не подлежи на обжалване.

Определението да се съобщи на страните.