№ 171
гр. Ловеч, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20244310200626 по описа за 2024
година
Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш №**********/23.07.2021 год. на Агенция „Пътна инфраструктура“, е
наложена на основание чл.187а, ал.2, т.3 във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП имуществена санкция в
размер на 2 500,00 лева на ЕТ“Механизатор-С. К.“, със законен представител С. Д. К., с постоянен
адрес : **, за това, че на 23.07.2021 год., в 18:26 часа, е установено нарушение
№С7Е24ВЕС2СF651D9Е053021F160АFА30, с ППС ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ ВОЛВО ФМ 7,
регистрационен номер **, с технически допустима максимална маса 20100, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 2, в състав с ремарке с общ брой оси 4, с обща технически допустима максимална
маса на състава 44000, в Община Угърчин, за движение по път I-4, км 40+670, с посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е
заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото
ПТП има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.
Нарушението е установено с устройство №40252, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-4,
км 40+670. Посочено е, че независимо от налагането на това административно наказание, ЕТ“С.
К.“ дължи и заплащане на съответната такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата съобразно
категорията на притежаваното от ЕТ“Механизатор-С. К.“ пътно превозно средство в размер на
242.00 лева, като е посочено, че може да се освободи от административно наказателна
отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на настоящия електронен фиш, бъде заплатена
компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата в размер на 750.00 лева при спазване на
чл.189е, ал.3 и 4 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш е останал жалбоподателят С. Д. К. от **, който чрез
пълномощника си адв.К. У. от АК-гр.Пазарджик го обжалва в срока по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП, тъй
1
като не е доволен от него. Твърди, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила и го намира за неправилен и незаконосъобразен по подробно изложени в
жалбата съображения. Твърди, че наложената санкция в размер на 2 500 лева е несъразмерна,
доколкото в случая разпоредбите на чл.179, ал.3б във връзка с чл.102, ал.2 от ЗДвП се намират в
противоречие с общностното право, регламентиращо съответния тип обществени отношения и по-
конкретно с разпоредбите на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември
2019 год. относно подробните задължения на доставчиците на европейската услуга за електронно
пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за таксуване, електронните интерфейси,
изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО /Регламента/, които е следвало да намерят пряко приложение.
Моли съда, предвид релевираните в жалбата му оплаквания, да приеме същата за допустима
и основателна и на основание чл.63 от ЗАНН да постанови решение, с което да отмени изцяло
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция №********** на Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/ - МРРБ София, за нарушение установено на 23.07.2021 год., като
неправител и незаконосъобразен.
Моли съда, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, да му се присъдят и съдебно-деловодните
разноски, за които прилага адвокатско пълномощно и Договор за правна защита.
Пред настоящата инстанция жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Не се
явява и процесуалният му представител адв.У.. Последният обаче сезира съда с писмено становище
вх.№7445/19.06.2025 год., в който моли съда да даде ход на делото, в случай, че страните са
редовно призовани. Намира делото за изяснено от фактическа страна, като няма основание за
други искания по доказателствата. Изразява отношение по съществото на делото и моли за
присъждане на разноските по делото, на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН.
Издателят на обжалвания електронен фиш – Агенция «Пътна инфраструктура», редовно
призован, не изпраща представител, но сезира съда с молба вх.№7290/16.06.2025 год., в която чрез
пълномощника си юрисконсулт Д. М. моли съда да даде ход на делото в отсъствие на техен
представител, тъй като поради служебна ангажираност е в невъзможност да се яви в открито
съдебно заседание. Оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Няма да представя нови
доказателства и няма доказателствени искания. Изразява становище по съществото на делото, като
счита, че електронният фиш е издаден в съответствие с процесуалните правила и материалния
закон. От представените по делото материали счита, че е безпорно установено, че за процесното
ППС частично не е заплатена пътна такса към момента на извършване на нарушението. Моли съда
да постанови решение, с което да приеме атакувания електронен фиш за правител и
законосъобразен и да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, като присъди и
разноските по делото – възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН във
връзка с чл.143, ал.3 от АПК.
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, като към
материалите по преписката се съдържат доказателства за връчване на електронния фиш на
жалбоподателя на 08.07.2024 год по пощата с известие за доставане /стр.20 на делото/, а жалбата е
подадена чрез Агенция „Пътна инфраструктура“ Национално ТОЛ Управление до РС-гр.Ловеч с
вх.№8319/24.07.2024 год., пощенско клеймо с дата 23.07.2024 год., като по същество е основателна.
Съдът намира, че съдържанието на електронния фиш е по утвърден образец, като в същия е
отразено, че на 23.07.2021 год., в 18:26 часа, е установено нарушение
2
№С7Е24ФЕЪ2ЪF651D9Е053021F160АFА30, с ППС ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ ВОЛВО ФМ 7,
регистрационен номер **, с технически допустима максимална маса 20100, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 2, в състав с ремарке с общ брой оси 4, с обща технически допустима максимална
маса на състава 44000, в Община Угърчин, за движение по път I-4, км 40+670, с посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е
заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото
ПТП има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.
Нарушението е установено с устройство №40252, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-4,
км 40+670. Съдът счита преценява, че е направено точно и ясно описание на нарушението по
време и място на извършване, но при описание на нарушението липсва яснота и категоричност
относно приетото от наказващия орган, а именно в какво се изразява нарушението – в липсата на
валидна маршрутна карта или в липсата на валидна тол декларация за преминаването, което води
до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, да разбере в извършването на какво
нарушение е обвинено, съответно за какво нарушение следва да понесе отговорност, за да
организира в пълен обем защитата си. Съгласно текста на чл.102, ал.2 от ЗДвП, собственикът е
длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка
с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата
според категорията на пътното превозно средство.
В текста на чл.39, ал.4 от ЗАНН е предвидено, че за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби
в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Видно от
цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на
чл.179, ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. В текста на чл.189ж, ал.1, изр. първо от
ЗДвП, действащ към датата на нарушението /ДВ, бр.105 от 2018 год., в сила от 01.01.2019 год./, е
предвидено, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната
система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. В този текст не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш
за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази
възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде
издадено НП, а не да се съставя електронен фиш. Този извод на съда не се променя и от текста на
чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179,
ал.3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10 от ЗДвП, тъй като това би означавало по
тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо
при ангажиране на административно наказателната отговорност на едно лице. Така изложеното се
отнася и до текста на чл.167а, ал.4 от ЗДвП, в който също не е изрично предвидена възможността
да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и
поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по
ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл.179, ал.3 – 3в от ЗДвП, като в информационната
система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за
установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни
3
нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл.179, ал.3–3в от ЗДвП, ако същите
отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен
подпис. На следващо място, тази възможност не се извежда и от текста на чл.187а, ал.4 от ЗДвП,
съгласно който вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административно
наказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл.179, ал.3–3б,
ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или
електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението и копие от свидетелството му за управление на МПС. Тази норма, освен че не
предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП,
разглежда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност за
нарушения по чл.179, ал.3-3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН,
без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази
норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по
чл.179, ал.3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Така
изложеното се отнася и до нормите на чл.167а, ал.2, т.8 от ЗДвП и чл.167а, ал.4 от ЗДвП. В първата
норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от
председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват
електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3–3в. Съответно във втората норма е предвидено,
че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите
по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл.179, ал.3 – 3в, като в информационната система
могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на
административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и
наказателни постановления за нарушения по чл.179, ал.3–3в, ако същите отговарят на изискванията
за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми
отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от
ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Поради
изложеното, настоящата инстанция приема, че в случая липсва изрична законова разпоредба
предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от
ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП, в
който смисъл съдът се позовава на Решение №921/10.05.2024 год. по к.а.н.д.№172/2024 год. на
Административен съд-гр.Ловеч/.
С Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 год. на ВАС, постановено по т.д.№1/2013 год., е
прието, че съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване
на електронен фиш, въведено в чл.189, ал.4 от ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН,
поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е
приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване, т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. В съответствие с цитираното ТР е и възприетото в съдебната
практика, че за законосъобразността на електронния фиш е достатъчно да е изготвен чрез въведени
по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията
за тяхното използване.
На следващо място съдът установи, че в електронния фиш е посочено, че изцяло не е
4
заплатена дължимата пътна такса, а не че няма никакво плащане, като не е посочено какъв е
размера на дължимата, но неплатена пътна такса, за да се съпостави неплатеният размер на
дължимото с размера на санкцията. В същото време в санкционната норма законодателят е
предвидил само абсолютен размер на санкцията, което прави невъзможна индивидуализацията й по
смисъла на чл.12 от ЗАНН и преценка с оглед рамките на конкретните обстоятелства по
нарушението, например размера на неплатената такса, който е основен фактор при отмерване.
Служебно известно на настоящия съдебен състав е, че Хасковският административен съд е сезирал
Съда на ЕС с искане за тълкуване на разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО и към
настоящия момент СЕС има произнасяне по преюдициалното запитване. С решение на съда от
21.11.2024 год. по дело С-61/23 е прието, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17.06.1999 год. относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011 год., трябва да се тълкува в смисъл, че
посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда
налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез
заплащане на «компенсаторна такса» с фиксиран размер. Безспорно тълкуването на разпоредбата
на чл.9а от Директивата е от значение за правилното приложение на закона, като според настоящия
съдебен състав Съдът на ЕС освен с цитираното решение вече се е произнесъл по подобни казуси
Решение от 22 март 2017 год. по съединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С 497/15 и 498/15,
EU:C:2017:229, и дадените в така постановените решения насоки на националните юрисдикции, са
достатъчно конкретни и ясни, за да бъдат приложени и в настоящия случай. Отделно, отговорът,
който СЕС ще даде на зададения от Административен съд-гр.Хасково въпрос, само частично ще
допринесе за правилното решаване на настоящия спор, тъй като в контекста, в който е формулиран
въпроса от преюдициалното запитване, се иска тълкуване само на изискванията за съразмерност и
пропорционалност, въведени с чл.9а от Директивата, но не и какво следва като последица от
евентуалното констатиране на несъответствие на националното законодателство. Този въпрос обаче
е изследван от СЕС в постановеното от него Решение от 4 октомври 2018 год. С-384/2017 год.
Въпросът относно спазването на принципа на пропорционалност/съразмерност вече е разглеждан
от СЕС, което предопределя като недопустимо аналогично преюдициално запитване Решение на
СЕС (пети състав) от 4 октомври 2018 г. /Дело C-384/17. Последното е постановено по
преюдициалното запитване, касаещо тълкуването за директно приложение на член 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на
такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури – разпоредбата,
установяваща съразмерност на санкциите при неплащане на тези такси. В решението е посочено,
че „принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които са в
основата на общите конституционни традиции на държавите членки и трябва да бъдат спазвани в
национална правна уредба, навлизаща в приложното поле на правото на Съюза или приета в
изпълнение на това право. Принципът на пропорционалност задължава държавите членки да
приемат мерки, които са подходящи за постигането на преследваните цели и не надхвърлят
необходимото за постигането им (в този смисъл е решение от 17 април 2018 год., Egenberger, C-
414/16, EU:C:2018:257, т.68 ). Този принцип, който е гарантиран и в член 49, параграф 3 от Хартата
на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и който предвижда, че тежестта на
5
наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението, е задължителен за държавите
членки, когато прилагат правото на Съюза в съответствие с член 51, параграф 1 от Хартата.
Следователно тежестта на санкцията трябва да съответства на тежестта на съответното
престъпление, като това изискване произтича не само от член 52, параграф 1 от Хартата, но и от
принципа на пропорционалност на наказанията, установен в 5 член 49, параграф 3 от Хартата (в
този смисъл решение от 20 март 2018 год., Garlsson Real Estate и др., C-537/16, EU:C:2018:193,
т.56). 10 ECLI:EU:C:2018:810 РЕШЕНИЕ ОТ 4.10.2018 г. ДЕЛО C-384/17 LINK LOGISTIK N&N.
Доколкото правото по член 49, е гарантирано от Европейската конвенция за защита на правата на
човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 год. (наричана по 8 нататък
„ЕКПЧ“), неговият смисъл и обхват са същите като предвидените в ЕКПЧ. Следователно
изискванията на Европейския съд по правата на човека по отношение на съразмерността на
наказанията са приложими в случай като разглеждания в главното производство на основание член
17, параграф 1, член 51, параграф 1 и член 52, параграфи 1 и 3 от Хартата във връзка едни с други.
Принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства на
тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето на наказанието и на размера на
имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая“. По-нататък в
решението е разгледан въпросът дали предвиденото в член 9а от Директива 1999/62 изискване за
пропорционалност с оглед на съдържанието му е безусловно и достатъчно точно, за да може
частноправен субект да се позове на него срещу държава членка пред националните органи на
въпросната държава – „държавите членки определят приложимия санкционен режим при
нарушение на националните разпоредби, приети съгласно тази директива, като предвидените
наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи; … за да се приложи принципа на
пропорционалност в рамките на Директивата, те са длъжни да приемат необходимите правни
актове съгласно вътрешното си право, като самата Директива не съдържа по-точни правила, що се
отнася до определянето на посочените санкции на национално равнище, и по-специално не
предвижда изрично какъвто и да било критерий за преценка на пропорционалността на подобни
санкции (решение от 22 март 2017 год., Euro-Team и Spirál-Gép, C497/15 и C-498/15,
EU:C:2017:229, т. 38). Следователно, тъй като тази разпоредба изисква намесата на държавите
членки и им предоставя значителна свобода на преценка, член 9а от Директива 1999/62 с оглед на
съдържанието му не може да се разглежда като безусловен и достатъчно точен, а това изключва
директния му ефект. Обратното тълкуване би довело на практика до премахване на правото на
преценка, предоставено единствено на националните законодатели, които следва да разработят
подходящ санкционен режим в рамките, определени от член 9а от Директива 1999/62. Така
изискването за съразмерност на наказанията, предвидено в член 9а от Директива 1999/62, не може
да се тълкува в смисъл, че задължава националния съд да замести националния законодател. Ето
защо член 9а от 9 Директива 1999/62 няма директен ефект и не предоставя на правните субекти,
при положение като разглежданото в главното производство, правото да се позовават на него пред
националните органи. Въпреки това, съгласно постоянната съдебна практика произтичащото от
дадена директива задължение за държавите членки да постигнат предвидения в нея резултат, както
и задължението им по член 4, параграф 3 ДЕС и на член 288 ДФЕС да предприемат всички
необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на това задължение, тежи
върху всички органи на държавите членки, включително в рамките на тяхната компетентност -
върху съдебните органи (така и решения от 14 септември 2016 год., Martínez Andrés и Castrejana
López, C-184/15 и C-197/15, EU:C:2016:680, т. 50 ; от 24 януари 2018 год., Pantuso и др., C-616/16 и
6
C-617/16, EU:C:2018:32, т. 42). За да изпълни това задължение, принципът за съответстващо
тълкуване изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат
предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от последното методи за
тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на правото на Съюза и да стигнат до разрешение,
което съответства на преследваната от него цел (решения от 13 юли 2016 год., Pöpperl, C-187/15,
EU:C:2016:550, т.43 и от 28 юни 2018 год., Crespo Rey, C-2/17, EU:C:2018:511, т.70)“. Следващите
мотиви касаят конкретно поставения казус и според тях тълкуването на националното право в
съответствие с член 9а от Директива 1999/62 би могло да доведе до тълкуване contra legem,
доколкото посочената юрисдикция следва да намали размера на глобата, наложена на
жалбоподателя в главното производство, въпреки че унгарската правна уредба относно
пътнотранспортните нарушения установява точно размера на глобите, без да предвижда
възможност за тяхното намаляване или изискване те да са в съответствие с принципа на
пропорционалност. Въпреки това, от постоянната съдебна практика следва също, че ако не е
възможно такова съответстващо тълкуване, националната юрисдикция е длъжна да приложи
правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти,
като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена,
предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат
(решение от 13 юли 2016 год., Pöpperl, C-187/15, EU:C:2016:550, т.45 и цитираната съдебна
практика)“. Заключението по решението, постановено по цитираното дело на СЕС е, че „от една
страна, че не може да се приеме, че изискването за съразмерност, предвидено в член 9а от
Директива 1999/62, има директен ефект, и от друга страна, че с оглед на задължението си да
предприеме всички необходими общи или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази
разпоредба, националният съд трябва да тълкува националното право в съответствие с посочената
разпоредба или, ако такова съответстващо тълкуване е невъзможно, да остави без приложение
всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до
несъответстващ на правото на Съюза резултат. В съответствие с последното, наложената процесна
санкция за извършеното нарушение е категорично несъответна. Нарушението се изразява в
неплащане на дължимата пътна такса само за преминаване през сегмента/рамката, отчела
нарушението. Това е конкретното място, посочено във фиша като такова на извършване на
нарушението главен път І-4, км.40+670 (като обозначението +670 се отнася до метрите на
посочения км). Това е мястото, на което е разположена стационарната контролна точка
устройството 40252. Тъй като разпоредбите на чл.179, ал.3б от ЗДвП и 187а, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от
ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които
могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени
санкции в абсолютен размер, и доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва
определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от
законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на
Директивата, поради което и единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото
на Съюза да защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната
национална санкционна уредба - чл.179, ал.3б от ЗДвП, вр. чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, да бъде
оставена без приложение, тъй като в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото
на Съюза резултат. В подобни случаи следва да се извърши проверка дали съществува обща
административно наказателна разпоредба, която предвижда налагането на имуществени санкции за
нарушения на ЗДвП, за които не е предвидена друга санкция. В случая такава обща санкционна
разпоредба липсва. Единствената обща санкционна норма е тази на чл.185 от ЗДвП, но същата
7
предвижда единствено налагането на глоба и по аргумент от разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗАНН -
която изисква случаите, в които на ЮЛ и ЕТ се налагат санкции да са изрично уредени в закон, не
може да се отнесе към нарушения, извършени от юридически лица и еднолични търговци.
Действително, чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата урежда (чрез фикция) невъзможността да се
установи действително изминатото разстояние извън причини на Електронната система за
събиране като предвижда в този случай какво разстояние да се приема за изминато. Това
законодателно решение предоставя възможност на АПИ да възприема изчислено по този начин
разстояние като местоизвършване на нарушението, вместо да го фиксира в една точка на пътя, за
която е дължима нищожна такса. Такъв подход, с оглед възприетото местоизвършване на
нарушението - път І-4, км 40+670, не е възприет, което е довело и до издаване на обжалвания
електронен фиш, с който е наложена имуществена санкция 2 500,00 лева - категорично несъответна
на нарушението. Тези съображения сочат на непропорционалност на наказанието. Принципът за
пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е
основен сред принципите на правото на Европейския съюз (Решение на този съд от 9 февруари
2012 год. по дело M. U., C 210/10, т.23 ) В т.24 от Решението (както и редица други) е посочено, че
когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на националните
санкции, тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни
санкции, „санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите
на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това
законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки,
трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са
несъразмерни по отношение на преследваните цели”. (Решение на Общия съд, VІІІ, 17 март 2016
година по дело T-817/14, в т.50; член 5, параграф 4 ДЕС;EU:T:2013:451, т.98 и 99). Така, при
приложение на принципа на пропорционалност (което приложение следва не пряко от чл. 9а на
Директивата, а от споделените мотиви в решение на СЕС, V състав) от 4.Х.2018 год. /Дело C-
384/17/ и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза - следва да се има предвид
преследваната с реализиране на създадените с електронния фиш неблагоприятни за нарушителя
последици цел, която неблагоприятните последици надхвърлят. Преценката за несъразмерност
обосновава незаконосъобразността на електронния фиш, с който е засегнат основния принцип.
Действително, националният законодател е създал достатъчно гъвкав законов механизъм, залегнал
както в ЗДвП, така и в ЗП за освобождаване от следващата за процесното нарушение
административно наказателна отговорност. Предвидена е в чл.10, ал.2 от ЗП възможност за
нарушителят да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от
административно наказателна отговорност. Доколкото в случая е издаден електоринн фиш (акт, с
който се установява и едновременно с това санкционира нарушението) и съгласно чл.189ж, ал.2 от
ЗДвП заплащането на компенсаторната такса може да стане в посочения 14-дневен срок от
получаване на фиша, тоест при всички случаи след неговото издаване. А преценката за
съразмерност, както е прието в решение по дело C-384/17 се дължи от всички органи и предхожда
издаването на фиша, тъй като се отнася до санкцията, която следва да се наложи с него. Затова в
процесният случай факта, че жалбоподателят не се е възползвал от правото по чл.10, ал.2 от ЗП, с
реализиране на което може да предпостави анулиране на фиша по чл.189ж, ал.3, т.1 от ЗДвП, не
засяга решението за отмяна на електронния фиш поради незаконосъобразността му, резултат от
несъразмерността на наложеното с него административно наказание за извършено нарушение.
По изложените съображения настоящата инстанция приема, че обжалвания електронен фиш
8
е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен изцяло.
При този изход на процеса е основателна заявената претенция от страна на жалбоподателя
за присъждане на адвокатско възнаграждение, в претендирания размер от 550,00 лева за
процесуално представителство, тъй като съответства на предвидения в чл.18, ал.2, във връзка с
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер, като за заплащането на същия са представени доказателства – пълномощно
и договор за правна защита и съдействие, като от последния е видно, че сумата е заплатена в брой,
поради което административно наказващият орган следва да бъде осъден да заплати посочената
сума на жалбоподателя.наказаното дружество жалбоподател. Възражението за прекомерност от
страна на пълномощника на въззиваеманата страна не е направено в хода на делото.
При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение искането на процесуалният
представител на административно наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №**********,
издаден на 23.07.2021 год. от Агенция «Пътна инфраструктура», с който на ЕТ“МЕХАНИЗАТОР-
С. К.“, със законен представител С. Д. К., с постоянен адрес : **, за извършеното нарушение на
чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във връзка с
чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата, е наложена имуществена санкция в размер на
2 500,00 лева, както и заплащане на съответната такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата
съобразно категорията на притежаваното от ЕТ“МЕХАНИЗАТОР-С. К.“ пътно превозно средство
в размер на 242,00 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Агенция «Пътна инфраструктура» София да заплати на С. Д. К., ЕГН-**********
от ** сумата 550,00 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски -
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалният представител на административно
наказващият орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Ловеч в 14-
дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9