№ 2421
гр. Варна, 27.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. П.
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20253100501020 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е след постановяване на решение № 50006/30.04.2025г. по
гр.д. № 1268/2022г. по описа на ВКС, III г.о., с което е отменено решение №
1850/09.12.2021г. по в.гр.д. № 2028/2021г. по описа на ВОС и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на ВОС.
В.гр.д. № 2028/2021г. по описа на ВОС е било образувано по въззивна
жалба вх.№ 2565/01.07.2021г., подадена от Д. А. П. с ЕГН ********** срещу
решение № 103 от 16.06.2021 г. постановено по гр. д. № 1331 по опис на ПРС
за 2020 г., с което е прието за установено на основание чл.422 вр. чл.415 от
ГПК съществуването на вземането на Н. Н. М., ЕГН ********** към Д. А. П. с
ЕГН **********, за което е издадена Заповед № 40 от 10.01.2018 г. за
изпълнение на парично вземане по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 1673 по описа
на ПРС за 2017 г., за сума в размер на 5000 евро в левовата равностойност към
05.12.2017 г. от 9779.15 лева, представляваща просрочена главница по договор
за заем с рег. № 1308/14.06.2010 г. на нотариус № 574 с район на действие РС-
Казанлък, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 05.12.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на решението. Въззивницата поддържа твърденията си, изложени в писмения
отговор пред първоинстанционния съд. Поддържа и и становището си, че по
силата на делегация е възникнало правоотношение между нея и Вярка М.а.
Сичта, че съдът неправилно е намесил в отношенията им трето лице, а именно
„Банка ДСК“ ЕАД. Поддържа се и възражението за нищожност на клаузата за
лихва, на основание чл. 26, ал.1 предложение трето от ЗЗД като накърняваща
добрите нрави, както и възражението за нищожност на целия договор. Счита,
че изводите на съда, в които той приема, че възраженията за нищожност са
преклудирани, са неправилни. Сочи още, че активно легитимирана да
1
претендира връщане на сумите по договора за банков кредит е майката на
ищеца, а той няма активна материално правна легитимация, защото за нищо
не се е задължил и нищо не е престирал. Поддържа и възражението за изтекла
погасителна давност. Сичта, че съдът неправилно е приложил материално
правна норма, като е приел, че при договори за заем с анюентни вноски,
изискуемостта настъпва след падежа на последната вноска и от този момент
започва да тече погасителна давност за целия дълг. Моли решението да бъде
отменено и предявения иск да бъде отхвърлен, както и да й бъдат присъдени
направените по делото разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна Н. Н. М., с който жалбата се оспорва като
неоснователна. Счита решението за правилно и обосновано, постановено при
спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния
закон. Излага подробни съображения, според които съдът е изяснил правилно
фактическата обстановка по делото и е достигнал до правилни правни изводи.
Моли решението да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 от ГПК.
С оглед наведените в исковата молба твърдения и отправения петитум
настоящият съдебен състав намира, че правната квалификация на предявените
искове е по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД. Същата следва да бъде изрично
обявена на страните. РазпредЕ.та с доклада на делото от първоинстанционния
съд доказателствена тежест е правилна и относима именно към тази правна
квалификация, поради което не е необходимо да бъде разпределяна отново.
Съгласно мотивите на решението на ВКС и в изпълнение на
задълженията си, посочени в ТР № 1 от 27.04.2022г. по тълк.д. № 1/2020г. на
ОСГТК, настоящата инстанция следва да даде указания на страните, че
служебно ще изследва въпроса за евентуалната нищожност на клаузата за
лихви в процесния договор за кредит и да им даде възможност за изразяване
на становище и представяне на доказателства в тази насока.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
24.06.2025г. от 13:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно ще изследва въпроса за
евентуалната нищожност на клаузата за лихви в процесния договор за кредит.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок най-късно в насроченото
съдебно заседание да изразяват въпроса за евентуалната нищожност на
клаузата за лихви в процесния договор за кредит, както и да представят
2
доказателства в тази насока.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез
медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на
Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра
към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3