№ 98634
гр. София, 11.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско
дело № 20241110141593 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК
Образувано е по заявление по чл.410 ГПК. Съгласно действащата към
момента редакция на чл.411, ал.1 ГПК (ДВ бр. 11 от 2023 г., в сила от
1.07.2024 г.), заявлението за издаване на заповед за изпълнение се разглежда
от районен съдия, определен съобразно чл. 9, ал. 3 от Закона за съдебната
власт.
Предишната редакцията на разпоредбата чл.411, ал.1 ГПК (Доп. - ДВ,
бр. 100 от 2019 г.) регламентираше местната подсъдност на заповедният съд -
постоянния адрес или по седалището на длъжника, като за потребителски
спорове компетентен да се произнесе беше съдът, в чийто район се намира
настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. В
настоящата редакцията на разпоредбата, законодателят използва думата
разглежда, която следва да се тълкува в смисъл, че определя местната
подсъдност на заявленията по чл.410 ГПК. В този смисъл компетентността на
съда по заповедното производство се определя не от трайна привръзка – адрес,
местонахождение, седалище, възникване на факт, а на принципа за случаен
избор между всички съдилища. Компетентен е този съд, на който делото му е
разпределено на случаен принцип, като в групата по натовареност са
включени всички съдии от районните съдилища в България, които разглеждат
1
съответната материя. Следователно компетентността е функция от принципа
за случайно разпределение на делото на съдебен състав.
Налице е специална компетентност на съда в заповедното производство,
която се определя от чл.411, ал.1 ГПК. В исковото производството
компетентността се определя по реда чл.105-117 ГПК.
Съгласно чл.9, ал.3 (Нова – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г.)
Заявленията за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на
заявленията по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 от Гражданския процесуален кодекс,
се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между
всички районни съдии в страната, които са определени да разглеждат такива
дела съгласно действащите в отделните съдилища правила за разпределение.
Към настоящия момент, както и към момента на образуване на делото,
принципът в чл.9, ал.3, изр.1 ГПК не се изпълнява, тъй като фактически няма
изграден такъв модул в ЕИСС за централизирано разпределение. Това създава
трудности за определяне на компетентния съд, тъй като съгласно редакцията
на чл.411, ал.1 ГПК, заявлението се разглежда от съда, определен от тази
система.
Разпоредбата на чл.411, ал.1 ГПК (ДВ бр. 11 от 2023 г., в сила от
1.07.2024 г.) не е отменена и все още е в сила и е действаща. Доколкото се
намира в процесуален закон, същата следва да се тълкува, че въвежда
императивна правна норма за компетентния съд в заповедното производство.
Но де факто делата не се разпределят централизирано съгласно чл.411, ал.1
ГПК вр. чл.9, ал.3 ЗСВ. В този смисъл образуваните след 01.07.2024 г. дела се
разпределят по отменения закон (чл.411, ал.1 ГПК, Доп. - ДВ, бр. 100 от 2019
г.), а не по сега действащия закон (чл.411, ал.1 ГПК, ДВ бр. 11 от 2023 г., в сила
от 1.07.2024 г.). При това положение образуваното дело се разпределя на съд,
който не е компетентен на съд по смисъла на закона. Всяко произнасяне на
съд, който не е компетентен, води до обосновано съмнение за липса на
независим и безпристрастен съд (чл.19 ДЕС и чл.47 ХОПЕС), както и до
незаконосъобразен акт, доколкото съдебният състав не е съставен, съгласно
действащия закон.
От друга страна, не е налице отмяна на чл.411, ал.1 ГПК от народното
събрание. Освен това, няма валидизационен закон (подобно на чл.11, ал.2 СК,
2
когато масови бракове са сключени от недлъжностно лице на територията на
град Русе), който да регламентира какви са актовете и дали е налице законен
съд, който е разгледал заявление по чл.410 ГПК в нарушение на чл.411, ал.1
ГПК, при действието на разпоредбата след 01.07.2024 г.
Председателите на съдилища са изправени в обективна невъзможност да
разпределят делата, съгласно чл.35 и чл.36 ПАС, поради липса на модул за
централизирано разпределение на заповедните дела по чл.411, ал.1 ГПК.
Липсата на такъв модул води и до невъзможност за определяне на
компетентен съд. От друга страна, председателитена съдилища не могат да
откажат образуване на дело и неговото разпределение, тъй като ще
представлява отказ от правосъдие. Не може и да се отложи разпределението
на дело.
В този смисъл следва да се отговори на въпроса, кой е компетентния съд
в заповедното производство, при липса на фактическа система (обективна
невъзможност) за централизирано разпределение на дела по чл.9, ал.3 ЗСВ вр.
чл.411, ал.1 ГПК.
Проблемът за определяне на компетентния съд при заявлението по
чл.410 и чл.417 ГПК възниква и в ракурса дали съдебният състав постановил
разпореждането или определението по чл.413, ал.2 ГПК е законен, доколкото
не е разгледан от компетентен съд. Въпрос възниква и дали въззивният съд по
чл.413, ал.2 ГПК е компетентен, ако първоинстанционният съд остави без
уважение искането за издаване на заповед за изпълнение в хипотезата, когато
делото не е образувано и не е разгледано от съд по действащия чл.411, ал.1
ГПК. Проблемът възниква и при производството по чл. 422 ГПК – кой е
компетентен да разгледа иска, както и при направено възражение, че
съдебният акт (заповед или решение) е издаден от некомпетентен съд.
Длъжникът в срока по чл.414 ГПК може да възрази срещу
незаконосъобразността на заповедта. Ето защо се поставя въпросът за
допустимост на производството по чл.422 ГПК за установяване на суми по
издадена заповед за изпълнение, издадена от некомпетентен съд и дело
образувано не по реда на закона. Проблем ще стане и със зачитането на силата
на пресъдено нещо, изпълнителната сила на актовете и последващо издаване
на изпълнителен лист, доколкото същият не може да бъде издаден в
електронна форма. Въпрос възникна и дали давността е прекъсната или
3
спряна с подаване на заявлението, което дело не е образувано съгласно
действащата редакцията по чл.411, ал.1 ГПК и актът не е издаден от
компетентен орган, съгласно действащата разпоредба.
В този смисъл районните съдилища са изправени пред въпроса кой е
компетентния съд и как се определя компетентността на заповедния съд по
заявлението по чл.410 ГПК и заявленията извън тези по чл.417, ал.1, т. 3, 6 и
10 ГПК (т.1,2,4,5,7,8,9), в условията на липсваща система за случайно
разпределение на делото по чл.411, ал.1 вр. чл.9, ал.3 ЗСВ.
Една част от съдебните състави приемат, че заявленията следва да се
оставят без разглеждане, делото да се прекрати, тъй като е образувано
незаконосъобразно. В този случай приемат, че не е налице отказ от
правосъдие, тъй като заявителят не е възпрепятстван да подаде искова молба,
която е алтернатива на заповедното производство и страната не е лишена от
правосъдие. Друг проблем е приложението на чл.408, ал.1 ГПК, тъй като на
този етап не е възможно да се издаде изпълнителен лист в електронна форма,
поради технически причини.
Друга част, приемат, че делото следва да се прекрати и да се изпрати на
ВСС за определяне на съд, съгласно новата редакция на чл.411, ал.1 ГПК.
Трета част, приемат, че заявленията трябва да бъдат разглеждани, по
реда преди новата редакция на чл.411, ал.1 ГПК (ДВ бр. 11 от 2023 г., в сила от
1.07.2024 г.), а именно по реда, определен по старата редакция (ДВ бр. 100 от
2019 г.). Тази теза има недостатъци, тъй като съдът ще се произнесе по дело,
което не е разгледано от компетентен съгласно закона съд, поради липса на
действаща разпоредба. В този случай се прилага отменения закон, без същият
да е продължен и който не съществува. Освен това, при възприемане на тази
теза, заявителят ще има възможността да избере пред кой съд да подаде
заявлението, тъй като разпоредбата на чл.411, ал.1 ГПК регламентира, че
компетентен е съдът на случаен избор. Това води до избор на съд от страна на
заявителя, което е недопустимо и създава повече права за него, отколкото за
длъжника. Същото нарушава и състезателното начало. Така заявителят може
да избере пред кой съд да подаде заявлението, като се възможността от
възможността за нееднаквото прилагане на чл.7, ал.3 ГПК за неравноправните
клаузи. При съдилища с двама съдии, един от които е в законоустановен
отпуск, делото ще бъде ясно на кого е разпределено още преди постъпване на
4
заявлението. Същевременно, съдът, получил заявлението няма основание да
прекрати делото, тъй като липсва разпоредба, която да установи, че
компетентен е съдът по адреса на длъжника. Следователно, съдът получил
заявлението, е задължен да го разгледа по същество. Освен това, изборът на
съд ще наруши и принципа за равномерно разпределение на делата (чл.9, ал.1
ЗСВ и §1, т.12 ДР на ЗСВ).
Четвърти състави приемат, че следва да се отведат, тъй като е нарушен
принципа за случайно разпределение на делата, което създава обосновано
предположение за липса на независим и безпристрастен съд по смисъла на
чл.19 ДЕС и чл.47 ХОПЕС. При тази теза единственият недостатък е че делото
следва да се докладва на председателя за разпределение на делото на ново, но
поради обективни причини, същото ще бъде разпределено по старите правила
в нарушение на новата редакция на чл.411, ал.1 ГПК вр. чл.9, ал.3 ЗСВ.
Следва да се допълни, че съгласно т.3а от ТР 4/18.06.2014 т. по тълк. д.
№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, заповедният съд разполага с възможността при
постъпване на заявлението служебно да провери дали е местно компетентен
да се произнесе по него - чрез справка за регистрирания постоянен адрес на
длъжника по реда на чл.385, ал.2 ЗСВ /Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и
начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до
Национална база данни „Население”/, респ. чрез справка в Търговския
регистър, като на това основание изпрати заявлението за произнасяне на
съответния местно компетентен съд. Това е така, тъй като уредбата на
местната подсъдност в заповедното производство е императивна, а
същевременно промяната на избраната от заявителя подсъдност не е
обусловена от възражение на длъжника, който не участва в производството
преди връчване на издадената срещу него заповед. Ако такава служебна
проверка не е направена и заявлението е уважено чрез издаване на заповед за
изпълнение, местната подсъдност в заповедното производство е
стабилизирана и не може да се променя, тъй като законът не е предвидил
правомощие на съда в тази хипотеза нито за обезсилване на издадената
заповед, нито за изпращане на заповедното производство по подсъдност.
Обстоятелството, че длъжникът има постоянен адрес или седалище в района
на друг съд, ще следва да бъде съобразено в евентуалния последващ исков
процес за установяване на вземането по общите правила за определяне на
местната подсъдност.
5
За съда не е ясно дали ТР в тази част не е загубило сила с оглед
промяната на разпоредбата на чл.411, ал.1 ГПК и промяна на подсъдността.
Следва ли т.3а от ТР 4/18.06.2014 т. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС
да се тълкува в смисъл, че решението в тази част е запазило действие и при
новата редакцията на чл.411, ал.1 ГПК (ДВ бр. 11 от 2023 г., в сила от
1.07.2024 г.).
На този етап единственият процесуален инструмент на заявителят е да
поиска определяне на компетентен съд от ВКС по реда на чл.123 ГПК. В това
производство ВКС следва да отговори на въпроса дали заявителят в
заповедното производство може да се позове на чл.123 ГПК и да иска
определяне на компетентен съд по чл.411, ал.1 ГПК (ДВ бр. 11 от 2023 г., в
сила от 1.07.2024 г.). При положителен отговор, следва да се отговори на
въпроса дали правилата на общата подсъдност по ГПК в исковото
производство е приложима и в заповедното производство, т.е. компетентен да
разгледа заявлението по чл.410 и чл.417 (всички хипотези) ГПК е съдът по
постоянния адрес или седалище на длъжника (чл.105 ГПК), а при потребител
– при настоящия му адрес (чл.113 ГПК), както и как се определя
компететността на съда по заявлението по чл.410, ал.1, т.2 ГПК (предаване на
движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е
обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да
предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд).
Ето защо следва да се укаже на заявителя да подаде молба до ВКС за
определяне на компетентен съд по реда на чл.123 ГПК чрез настоящия съд, с
оглед изложеното в мотивите, в тридневен срок.
Воден от горното, Съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на заявителя да подаде молба по чл.123 ГПК до ВКС, чрез
настоящия съд, за определяне на компетентен съд по делото, с оглед
изложеното в мотивите, в тридневен срок, считано от получаване на
настоящото разпореждане.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на писма.
6
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7