№ 518
гр. гр.Несебър, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Г.
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Г. Гражданско дело №
20232150100574 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от
„*********“ ЕАД с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: гр.
*********, представлявано от инж. С.Ж., подадена чрез процесуалния им представител
юрк.Б. С. против С. Р. Ш. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *********. Моли се
съда да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че
ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 329,28 лева, представляваща
стойност на доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 25.11.2020г. до
27.09.2022г. по 33 броя фактури, сумата от 34,33 лева, представляваща лихва за забава
за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставка, до
05.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.01.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
Твърди се, че за тези суми била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 112/2023г. по описа на Районен съд - Русе.
Излага се, че ответникът е купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия в
имот в гр. **********, с аб. № **********. Ищецът сочи, че за периода от 25.11.2020г.
до 27.09.2022г. е доставил и разпределил топлинна енергия в имота на ответника на
обща стойност 329,28 лева по 33 броя фактури, която не била заплатена, поради което
се дължи и лихва за забава. Представят се писмени доказателства. Моли се да бъде
изискано и приложено ч.гр.д. № 112/2023г. по описа на РС-Русе. Прави се искане да
бъде допусната и назначена съдебно-техническа експертиза по поставени в исковата
молба въпроси. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.131 ГПК, по делото е постъпил отговор на исковата молба от
назначения на ответника Ш. особен представител - адв. Н. К. от АКБургас, с който се
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. На
първо място се излагат съображения, че липсва доказателство за това дали етажната
собственост, в която се намира процесния обект на ответника е сключила договор за
1
доставка на топлоенергия с ищеца. На следващо място се развиват доводи, че сумите,
посочени по фактурите извън издадените на 08.07.2022г., 08.09.2022г. и 08.10.2022г. са
дължими не само от ответника, а и от неговия брат О. Ш. предвид подадена от двамата
молба от 20.06.2017г. за откриване на партида на адреса. С тези доводи се моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.
Не се явява и назначеният на ответника особен представител, който представя
молба, с която заявява, че поддържа подадения писмен отговор. Претендира заплащане
на адвокатско възнаграждение.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От материалите на приобщеното ч.гр.д. № 69 по описа на Районен съд - Несебър
за 2023г. се установява, че е издадена Заповед № 32 от 02.02.2023г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено С. Р. Ш. да заплати на
„*********“ ЕАД, сумата от 329,28 лева - главница за доставена и разпределена
топлинна енергия за периода от 25.11.2020г. до 27.09.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 06.01.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 34,39 лева - лихва за забава върху
сумата за периода от 25.11.2020г. до 27.09.2022г., както и сумата от 77,20 лева -
разноски по делото, от които: 27,20 лева - заплатена държавна такса и 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Установява се, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47 от ГПК, с оглед на което съдът е указал на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението.
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената
заповед за изпълнение и установяване дължимостта на сумите по издадената заповед.
Ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните, по силата на което той продава, а ответникът купува топлинна
енергия; че ответникът е собственик или ползвател на обекта, който се топлоснабдява;
реалното доставяне и потребление на сочената топлинна енергия, начина на
изчисляване на претендираната сума и размера й. При доказването на тези факти
ответникът следва да докаже заплащане на сумите или недължимост на същите на
сочените от него основания.
По делото са представени заявление от ответника с вх. № АС-00400 от
20.06.2017г. и вх. № АС-00356 от 09.06.2022г. до Изпълнителния директор на
„*********“ АД, за откриване на партида за заплащане на топлинна енергия за адрес:
гр. **********, с аб. № **********, в които е цитирано удостоверение за наследници с
изх. № 429 от 17.10.2014г. Видно от същото, лицето М. С.а Ш.а е починала на
05.06.2014г., като е оставила за свои наследници В.Л.Т., С. Р. Ш. и О. Р. Ш.. От
издадено на 28.10.2014г. удостоверение по ч.гр.д. № 6149/2014г. по описа на Районен
съд - Русе се констатира, че В.Л.Т. е направила отказ от наследството на майка си.
Видно от удостоверение за наследници с изх. № 3-2142 от 07.04.2022г. О. Р. Ш. е
починал на 24.07.2020г., като за наследник е оставил А. О. Ш.а.
2
Видно от протокол от събрание на домсъвета на бл. „П.“, проведено на
04.11.1998г., домсъвета взел решение да бъде сключен договор между „*********“
ЕАД и живущите в бл. „П.“, за което последните били уведомени. Съобразно
решението е сключен Договор № 223 от 09.11.1998г. за доставка на топлинна енергия в
бл. „П.“, от който се установява, че в сградата е въведено дялово разпределение на
топлинна енергия. Съгласно Договор № 41 от 18.10.2001г., сключен между „******“
ООД и етажната собственост на бл. „П.“, дяловото разпределение се осъществява от
„******“ ООД. По силата на Договора, дружеството, в качеството на изпълнител, е
приело да извършва услугата „топлинно счетоводство“, състояща се в отчитане на
данните за количеството подадена топлинна енергия за отопление на топла вода за
определен отчетен период на всеки ползвател от договорения обект, както и да
извършва индивидуално отчитане на разходите за отопление за всеки ползвател по
показанията на индивидуалните топлинни разпределители и водомерите за топла вода,
а на тези, които нямат индивидуални топлинни разпределители по мощност на
отоплителните тела. Наред с това етажните собственици, в качеството на възложители,
са се задължили да заплащат получената и ползвана топлоенергия, отчетена по главния
топломер и разпределена по ползватели, в срок от 45 дни след края на отчетния период,
като незаплатилите в този срок ползватели заплащат сумата със законната лихва за
забава.
В разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ е предвидено, че разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действащите поднормативни актове, топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ). В конретния случай е
представен Договор от 26.10.2020г. за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, сключен между „*********“ ЕАД и „******“ ООД, съгласно
който „******“ ООД се задължило да извършва услугата дялово разпределение на
топлинна енергия между клиентите в сградата - етажна собственост в гр. Русе.
Безспорно се установи по делото, че след смъртта на своята майка, ответникът е
поискал да му бъде открита партида за заплащане на топлинна енергия в имота.
Обосновава се извод, че между страните е възникнала облигационна връзка,
обективирана при Общи условия за доставка на топлинна енергия, неоспорени по
делото, с оглед на което съдът намира, че ответникът е битов клиент по смисъла на § 1,
т. 2а от ДР на ЗЕ. Съгласно цитираната разпоредба битов клиент е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. В този смисъл, нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ предвижда, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3.
Според разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
3
предприятие и одобрени от комисията, като не е предвидена писмена форма на
договора.
С решение № ОУ-05 от 16.07.2012г. на ДКЕВР са одобрени Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на
„*********“ ЕАД. Видно от клаузата на чл. 3, ал. 1 от същите, купувач може да бъде
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си. Клаузата на чл. 47, ал. 1 от общите условия регламентира, че
купувачите, които ползват топлинна енергия за битови нужди са длъжни да заплащат в
срок от 15-то число на месеца, следващ доставката до 14-ти число на следващия месец,
задълженията си - ежемесечни и изравнителни, като за дължимите суми продавачът
издава и изпраща фактури на купувачите.
Установява се, че за периода от 25.11.2020г. до 27.09.2022г. ищцовото дружество
е доставило и разпределило на ответника топлинна енергия на обща стойност 329,28
лева, за което били издадени 33 броя фактури.
От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че процесният имот с абонатен № ********** е присъединен чрез сградна
инсталация към топлопреносната мрежа на „*********“ АД, като през процесния
период е ползвана топлоенергия за отопление и битово горещо водоснабдяване.
Вещото лице е констатирало, че дружеството е подавало ежемесечно на фирмата за
дялово разпределение нетната топлинна енергия с приспаднати технологични разходи
в абонатната станция, която за процесния период е идентична с отразената в
изравнителните сметки. Установено е, че определянето на технологичните разходи в
абонатната станция е на основание чл. 58, ал. 2, т. 1 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването. Начисляването на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация се извършва съгласно Методика за дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост. Според експерта сумите от
изравнителните сметки за процесния период от 25.11.2020г. до 27.09.2022г. на обща
стойност 14,16 лева за реално консумираната топлинна енергия са въведени в
счетоводството на ищеца и са отразени в месечните фактури на абоната. Експертизата
установява, че през процесния период отчитането е извършвано през преносим
терминал ежемесечно от абонатчици на ищеца, като в имота на ответника е въведено
дялово разпределение и са монтирани уреди за същото, осъществявано от дружеството
„******“ ООД при използвана методика съгласно чл. 140, ал. 5, т. 3 от ЗЕ. Експерта
заявява, че правилата за дялово разпределение са спазени съобразно Закона за
енергетиката (ЗЕ), Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването и
Методиката за дялово разпределение. От експертизата се констатира, че ищцовото
дружество, в качеството си на продавач е доставило топлинна енергия на ответника, а
търговецът за дялово разпределение „******“ ООД е разпределило топлинна енергия
3,068 мвтч за отопление и БГВ на стойност 363,67 лева, включваща главница в размер
на 329,28 лева, представляваща стойността на доставената и ползваната топлинна
енергия за периода от 25.11.2020г. до 27.09.2022г., ведно с обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 25.11.2020г. до 27.09.2022г. в размер на 34,39
лева.
Ето защо съдът приема, че за процесния период по отношение на имота, на
който ответникът е собственик, е начислена топлинна енергия, чиято стойност е
отразена във фактурите. Така за него е възникнало задължението за заплащане на
стойността на консумираната в имота топлинна енергия.
4
С оглед на изложеното съдът намира, че искът в частта за претендираната
главница се явява основателен и доказан в претендирания размер 329,28 лева.
Основателността на главния иск за установяване съществуването на начислените суми
за топлинна енертгия за главницата, налага извод и за основателността и на
акцесорното вземане за лихвите за забава върху тях за периода от 25.11.2020г. до
27.09.2022г. в размер на 34,39 лева.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
размер на 1042,20 лева, от които държавна такса - 77,20 лева, възнаграждение за
особен представител - 300 лева, възнаграждентие за съдебно-техническа експертиза -
585 лева и юрисконсултско възнаграждение - 80 лева, съобразно чл. 13, т. 2 от Наредба
за заплащането на правната помощ.
При този изход на спора и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4 на ОСГКТ на ВКС,
настоящата инстанция дължи произнасяне и относно разноските, направени от
заявителя в заповедното производство. С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се
присъдят направени в хода на заповедното производство разноски общо в размер на
77,20 лева, от които 27,20 лева - държавна такса и 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение. В тази част решението следва да бъде с осъдителен диспозитив.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Р. Ш. с ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. ********* дължи на „*********“ ЕАД с ЕИК *************, със седалище
и адрес на управление: гр. *********, представлявано от инж. С.Ж., подадена чрез
процесуалния им представител юрк.Б. С., сумата в размер на 329,28 лева /триста
двадесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща главница за
доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 25.11.2020г. до 27.09.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 06.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 34,39 лева /тридесет и четири лева и тридесет и девет стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата, за периода от 25.11.2020г. до
27.09.2022г.
ОСЪЖДА С. Р. Ш. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ********* да
заплати на „*********“ ЕАД с ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление: гр. *********, представлявано от инж. С.Ж., подадена чрез процесуалния
им представител юрк.Б. С., сумата общо в размер на 1042,20 лева /хиляда четириседет
и два лева и двадесет стотинки/, представляваща заплатени по делото разноски в
исковото производство и сумата общо в размер на 77,20 лева /седемдесет и седем лева
и двадесет стотинки/, представляваща заплатени по делото разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5