№ 193
гр. С., 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20241800900262 по описа за 2024 година
С. В. М. с ЕГН ********** и В. Г. М. с ЕГН **********, и двамата от гр. К., кв. „Р.“
№ 15, са предявили срещу „З.Д.Е.” АД, ЕИК ******** субективно и обективно съединени
искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетения за
всеки от ищците в размер на по 151 410.20 лева за причинени им неимуществени вреди –
душевни болки и страдания вследствие смъртта на техния баща и съпруг В. С.в М. с ЕГН
**********, причинена при ПТП, настъпило на 28.03.2024 год. около 07.35 часа на път
SF01370, 4-ти км, около с. К., по вина на Е. Г. С. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил
марка „Фиат“, модел „Браво“ с ДК № СО 1588 СХ, със застрахователна полица №
BG/07/524000227299 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 17.01.2024 год. до 16.01.2025 год., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 13.05.2024 год. до окончателното им заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на осн. чл.38, ал.2 от
ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото, предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
С исковата молба се твърди, че на 28.03.2024 год. около 07.35 часа на път SF01370, 4-
ти км, около с. К. настъпило ПТП по вина на Е. Г. С. с ЕГН ********** – водач на лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“ с ДК № СО 1588 СХ, който самокатастрофирал, тъй
като не съобразил скоростта си на движение с пътните и атмосферните условия, изгубил
контрол над автомобила, излязъл от пътното платно и се блъснал в крайпътен скат.
Твърди се, че пътник в катастрофиралия автомобил, пътуващ на предна дясна
седалка, бил В. С.в М. – баща на ищеца С. В. М. и съпруг на ищцата В. Г. М., който
1
претърпял в резултат на ПТП множество телесни увреждания, несъвместими с живота,
довели до неговата смърт.
Сочи се, че във връзка с възникналото ПТП било образувано досъдебно производство
№ 16/2024 год. по описа на ОДМВР – С., разследването по което до момента все още не е
приключило.
Твърди се, че ищецът С. В. М. търпи изключително тежко загубата на своя баща.
Ищецът и баща му са били неразделни – живели са, работили са, излизали са заедно,
споделяли са всички празници, били са много сплотени и задружни. Ищецът е бил отгледан
от своя баща и са живеели в едно домакинство с него. Впоследствие, въпреки че е създал
собствено семейство, се е срещал ежеседмично с баща си до момента на трагичната му
смърт. Преди настъпилото събитие ищецът е бил изключително жизнен и контактен, радвал
се е на спокоен живот и постоянни срещи с близки и приятели. В момента се е затворил в
себе си и се е отчуждил, избягва срещи с други лица, чувства се много уплашен, ядосан,
виновен, безсилен относно случилото се, не може да се примири с факта, че завинаги е
загубил баща си.
Твърди се, че ищцата В. Г. М. страда от факта, че завинаги е лишена от пълноценното
и щастливо семейство, което са били с В. М. в продължение над 40 години, през които са
били неразделни; осъзнава и страда от факта, че завинаги е лишена от любовта и подкрепата
на съпруга си. В. губи съпруга си в момент, когато има най-голяма нужда от неговата
помощ, подкрепа и любов. От самото начало на съвместния им семеен живот, двамата с В.
са живеели в едно домакинство в гр. К., през 1987 год. се ражда единственият им син С.,
който двамата с В. са отгледали с много желание и любов. В. е бил грижовен и всеотдаен
към семейството. Заедно са се грижели за отглеждането, възпитанието и образованието на
детето си.
Твърди се, че случилото се с В. и неговата смърт са сложили траен отпечатък върху
живота на В.. Наблюдава се промяна в поведението й – напълно се е изолирала от света, при
нея е налице повишено ниво на раздразнителност, тревожност, което се изразява в обща
напрегнатост, безпокойство, повишена чувствителност, депресивни епизоди, свързани със
загуба на интерес от общуване, мисли за вина, спад в мотивацията, апатия, липса на апетит,
треперене, трудност в концентрацията на вниманието, нарушения на краткосрочната памет.
Тя изпитва сериозни проблеми със съня си – не може да спи за повече от 3-4 часа на
денонощие. Постоянно сънува кошмари, свързани с В. и с процесното събитие.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“ с ДК № СО 1588 СХ,
управляван при ПТП от деликвента Е. Г. С., е била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/07/524000227299 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна
от 17.01.2024 год. до 16.01.2025 год., т.е. към датата на ПТП, 28.03.2024 год.
Твърди се, че ищците депозирали по пощата обща писмена застрахователна
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до „ЗД Е.” АД, получена от ответника на 13.05.2024 год., по
2
която същият отказал да заплати обезщетения по образуваните щети с писмо рег. №
4659/2/13.08.2024 год.
Сочи се, че доколкото процесното ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на
В. С.в М., представлява трудова злополука и тъй като между работодателя му ЕТ „Д.-И.В.“ и
ЗД „Е.” АД е била сключена застрахователна полица № 04400100039483 по застраховка
„Трудова злополука“, то от страна на ЗД „Е.” АД са били изплатени суми в размер на по
48 589.80 лева за всеки от ищците. Поради изложеното и тъй като ищците намират, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди за всеки от тях възлиза на
200 000 лева, то с исковата молба претендират разликата между този размер на
обезщетението и изплатените суми или 151 410.20 лева за всеки от тях.
Преписи от исковата молба и приложенията към същата са връчени на ответника с
указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал
писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се сочи, че не се оспорва твърдяното от ищците застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия
автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“ с ДК № СО 1588 СХ, със застрахователна полица №
BG/07/524000227299, сключена с ответника, валидна от 17.01.2024 год. до 16.01.2025 год.,
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за механизма на настъпване на ПТП,
както и причинно-следствената връзка между поведението на застрахования при ответника
водач и възникналите вреди.
Прави се възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване от вредоносния резултат
от страна на пострадалия, като се сочи, че в нарушение на чл.137а от ЗДвП е пътувал в
автомобила без поставен предпазен колан и по този начин е допринесъл значително за
настъпването на вредоносния резултат, тъй при поставен обезопасителен колан
травматичните му увреждания биха били значително по-леки и вредите, чието обезщетение
се търси, не биха възникнали.
С отговора се сочи, че исковите претенции са прекомерни и не отговарят на
икономическата конюнктура и вредата – сумите, които се претендират като обезщетения за
неимуществени вреди от ищците, са прекомерно завишени, като не отговорят на
установеното от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен
род вреди.
Предвид оспорването на главната претенция се оспорва и претенцията за присъждане
на лихва върху вземането, предмет на иска. В условията на евентуалност се твърди, че лихва
се дължи съгласно чл.497 от КЗ и то само ако увреденото лице е представило доказателства,
поискани му от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ, което в случая не е сторено.
С отговора ответникът твърди, че Община К. в качеството си на собственик на пътя,
както и на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната,
енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната
3
система, обслужващи територията на общината, не била изпълнила задължението си по
поддръжка на общински път SFO 1370 и съответната инфраструктура в района на
произшествието и с това свое бездействие обусловила възникването на вредите, чието
обезщетение се претендира в настоящото производство. Излага, че управляваният от
застрахования водач автомобил излязъл частично извън обхвата на пътя, вследствие на което
попаднал в необозначена и необезопасена ревизионна шахта, което довело до пълна загуба
на контрол върху управляваното от Е. С. превозно средство, поради което се сочи, че
Община К. заедно с ответника по делото е солидарно отговорна за възникването на
вредоносния резултат.
Поради изложеното ответникът е направил искане по чл.219, ал.1 от ГПК за
конституиране на Община К. като трето лице – помагач на негова страна. Правният интерес
от привличането се аргументира с обстоятелството, че ако в производството се установи
неспазването на нормативните изисквания по изграждането и поддържането на съответната
инфраструктура от страна на Община К., то за застрахователя ще възникне правото да
поиска от солидарно отговорния съизвършител да му бъде възстановена онази част от
платеното обезщетение, която съответства на приноса на последния за възникването на
вредите.
С определение от 28.02.2025 год. съдът е конституирал на осн. чл.219, ал.1 от ГПК
Община К. като трето лице – помагач на ответника „З.Д.Е.” АД по т.д. № 262/2024 год. на
СОС.
Третото лице – помагач на ответника чрез пълномощника си адв. Д. Х. от АК – В.Т.
оспорва предявените искове по основание и размер, като поддържа, че причината за ПТП в
случая е само субективното поведение на водача на лекия автомобил марка „Фиат“, модел
„Браво“ с ДК № СО 1588 СХ; при условията на евентуалност се поддържа, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
От представеното с и.м. удостоверение за наследници изх. № 124/01.04.2024 год. на
община К. се установява, че ищците С. В. М. и В. Г. М. са съотв. син и съпруга на починалия
на 28.03.2024 год. В. С.в М. с ЕГН **********.
Видно от представените с и.м. констативен протокол за ПТП за пострадали лица рег.
№ 4084р-2935/01.04.2024 год. на РУ – К. и с молба от 16.06.2025 год. на пълномощника на
ищците протокол от 28.03.2024 год. за оглед на местопроизшествие, изготвени по ДП №
16/2024 год. по описа на ОДМВР – С., пр.пр. № 985/2024 год. по описа на СОП, в същите е
отразено настъпило ПТП на 28.03.2024 год. около 07.35 часа на път SF01370, 4-ти км, около
с. К., със самокатастрофирал лек автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“ с ДК № СО 1588
СХ, с водач Е. Г. С. с ЕГН ********** и починал пътник в автомобила В. С.в М. с ЕГН
**********. В констативния протокол е отразено, че автомобилът самокатастрофира в
4
крайпътен скат.
От показанията на свидетеля Е. Г. С., участник в ПТП, се установява следното :
Свидетелят управлявал служебен л.а. „Фиат Браво“ по пътя преди с. К., заедно с него
били колегите му във фирма „Метал продукт“ А. М. и В. М. – първият бил с поставен колан
до него на предна дясна седалка, а М. – на задна, но свидетелят не се спомня дали
последният е бил с колан. С. карал по този маршрут вече девета година, като возил колеги до
местоработата си и познавал много добре пътя; в този ден също пътували към фабриката.
Свидетелят знаел, че преди с. К. в района на „Пей мост“ всяка сутрин се разминавали с
колоездач, който карал от селото в обратната на тяхната посока, като този ден се засекли с
него на пътя в ниското. Било пиков час, а зад колоездача имало колона от няколко коли и
точно когато се изравнили, едновременно три коли зад колоездача започнали да го
изпреварват, като първата навлязла в лентата за движение на С.; свидетелят сочи, че това се
случвало и друг път, но изпреварващите колоездача коли са били една, най-много две.
Всичко се случило много бързо – свидетелят управлявал автомобила със скорост от 80-90
км/ч, участъкът бил прав и когато първият от насрещнодвижещите се автомобили навлязъл в
неговата лента, С., без да задейства спирачка, навил волана надясно за да избегне челен удар
и излетял от пътя преди моста. На това място край пътя имало 50 см затревена площ и след
това изкоп за отводняване, трева, камъни, дървета и рекичка, която колата прескочила и се
призЕ.а на гумите си – поне 3 метра по-надолу от пътя, от който излязла. Свидетелят няма
спомен дали колата се е преобръщала, нямало мантинела край пътя, която да го спре. След
катастрофата видял, че от неговата страна колата нямала повреди, стъклото там било здраво.
Колегата му М. отворил предната дясна врата и изпаднал от купето по гръб, имал кръв по
лицето; колегата му М. бил забил главата си в лоста за скоростите. Свидетелят сочи, че
управлявал автомобила с поставен колан, а при катастрофата се отворила и въздушната му
възглавница, като получил редица наранявания – счупена гръдна кост и счупени от второ до
девето ребро.
От показанията на свидетеля А. Б. М., пътникът на предна дясна седалка в
автомобила, участвал в ПТП, се потвърждава описаната от свидетеля С. фактическа
обстановка с малки разлики – М. сочи, че в момента, в който се разминавали с колоездача на
пътя между гр. К. и с. К. преди една река и едно мостче, три коли започнали да изпреварват
колоездача, но първите две го подминали безпрепятствено, а третата, джип, пресякъл
разделителната линия на платното и навлязъл в тяхната лента. Когато С. навил волана и
излетели от пътя, там отстрани имало нещо – впоследствие разбрал, че е шахта на
„Виваком“ и в колата усетили много силно друсване. След като се установили на място след
като прескочили реката, свидетелят имал наранявания – бил със счупен крак, челото му било
сцепено, кръвта му влизала в окото и не виждал нищо. Успял да излезе от автомобила от
предна дясна врата, но забелязал, че В. М., който пътувал на задна седалка, бил попаднал
между двете предни седалки; М. не знае дали си бил поставил колан докато пътували.
Свидетелят Е. Н. К. работи като младши автоконтрольор в РУ – гр. К.. Бил дневна
смяна, когато ги изпратил дежурният за ПТП, настъпило на общински път СФО1370, около
5
4-ти км, в посока от гр. К. към с. К.. Пътят бил равен, прав, с много лек хоризонтален наклон
по посока на движението, имало възвишение и спускане – горе-долу километър преди
мястото, но отсечката била права и имало видимост. Пътната маркировка била прекъсната
линия, а отстрани на пътя нямало мантинели. Ограничението на скоростта в участъка било
70 км/ч, за което имало знак на излизане от гр. К..
На място установил, че автомобилът, участвал в ПТП, излязъл вдясно от пътното
платно и самокатастрофирал в крайпътен скат, където имало река, която прехвърлил.
Денивелацията между пътното платно и участъкът, където автомобилът паднал, била около
1 – 2 метра. Установили, че след удара в ската автомобилът се бил превъртял и падайки, пак
застанал на гумите си, където го намерили. Установили, че в района на
местопроизшествието има изградена шахта за някакви кабели, точно там, където
автомобилът излязъл от пътното платно. Шахтата имала циментиран нов капак, който бил
отчупен отгоре, където автомобилът минал през нея; самата шахта не стърчала над банкета,
била на едно ниво с него.
Свидетелят си спомня, че в автомобила били трима – водачът Е. С., пътник на
дясната седалка и пътник между двете предни седалки, който бил починал на място – когато
пристигнали, не бил ваден от купето и го заварили там.
Свидетелите И.С.К. и Ц.Х. Х., сочени от ищците за установяване на твърдените
търпени неимуществени вреди, установяват, че приживе ищците и техният баща и съпруг В.
С.в М. били много близки. К. познавала съпрузите от 40 години, когато заживяла в техния
квартал в гр. К., живеели през три къщи. Имало период, в който съпрузите М.и работели в
чужбина, свидетелката също, но от около две години се виждали много често. След смъртта
на В. М. свидетелката е всяка вечер около ищцата. Знае колко тежко тя и синът й приели
новината за смъртта на техния близък, на погребението В. я водили от двете страни за ръце,
защото не можела да ходи сама. В началото посещавала гроба на съпруга си всеки ден, сега
– всяка събота. Винаги, когато свидетелката я види, започвала да плаче. Понастоящем синът
С. живее в гр. Б., но идва много често при майка си в гр. К.; след смъртта на баща му
отслабнал много, мислили да го водят на психолог.
Свидетелят Ц.Х. се познавал с починалия В. М. още от деца, израснали били заедно, а
после станал кум на сватбата му с В. М.; синът им С. се родил през 1987 год. Помни, че В.
М. се грижил много за семейството, отворил заведение, готвел. Когато починал, съпругата
му не била на себе си, не можели да я успокоят. И сега не може да превъзмогне болката,
често ходи на гроба му и много плаче. Синът му С. отишъл да живее в гр. Б., не искал повече
да стои в гр. К., не може да възприеме станалото с баща му.
От заключението по назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, оспорено в една част единствено от пълномощника на ищците, се установява
следният механизъм на ПТП :
На 28.03.2024 год. л.а. „Фиат Браво“ с ДК № СО 1588 СХ се е движил по път SF01370
с посока на движението от гр. К. към с. К.. Автомобилът е бил управляван от Е. Г. С., на
6
предната дясна седалка се е возел А. Б. М., а на задната седалка е пътувал В. С.в М..
Движението се е осъществявало в светлата част на денонощието, при условията на добра
видимост, ясно време и суха асфалтова настилка. Пътният участък е бил прав, предназначен
за двупосочно движение, с по една пътна лента за всяка посока, разделени една от друга с
единична прекъсната линия – маркировка М3 от ЗДвП.
Около 07.35 часа в района на км 4 преди „Пей мост“ при движение по ежедневен
маршрут в посока към месторабота, водачът забелязал насрещнодвижещ се колоездач, зад
който се движили няколко автомобила. При приближаване за разминаване между л.а. „Фиат
Браво“ и насрещнодвижещите се автомобили един от тях предприел навлизане в платното за
движение на л.а. „Фиат Браво“ с цел заобикаляне на колоездача. В опит да избегне
настъпването на ПТП, водачът на л.а. „Фиат Браво“, действайки с кормилната уредба,
предприел отклоняване на автомобила в посока от ляво на дясно, при което автомобилът
напуснал пътното платно, преминал през затревената малка банкетна част, попаднал в
денивелационна зона при река, като реализирал удар в ската, приоритетно вдясно и след
ротация и транслация се прехвърлил над реката, спирайки се от другата й страна, като се
установил на четирите си колела, както е описано в огледния протокол.
При настъпилото произшествие са пострадали водачът и пътникът на предна дясна
седалка. Пътникът на задната седалка – В. М., е починал на мястото на настъпилото ПТП.
При аутопсионното изследване на трупа на В. С.в М. са констатирани следните
травматични увреждания : тежка съчетана шийна и гръдна травма, изразяваща се в счупване
на 5-ти и 6-ти шийни прешлени и на 3-ти и 4-ти гръдни с обособен сегмент, изместен
напред и прекъсване на гръбначния мозък, счупване на ребрата двустранно от първо до
шесто, както и счупване на гръдната кост, контузия и разкъсване на белия дроб, контузия на
сърцето и двустранен пневмоторакс. КСМАТЕ сочи, че смъртта на В. С.в М. се дължи на
тежката съчетана шийна и гръдна травма, като с оглед тежестта на уврежданията е била
неизбежна.
КСМАТЕ сочи, че видно от вписаната в констативния протокол за ПТП с пострадали
лица рама № ZFA182000040895 83 на л.а. „Фиат Браво“ с ДК № CO 1588 СХ и направена
справка по посочения VIN номер, автомобилът е бил произведен през 1995 год.
Автомобилите от марката „Фиат“ и конкретно моделът „Браво“, произведени през тази
година, са фабрично оборудвани с предпазни (обезопасителни) триточкови колани на
предните и на задните си седалки.
В.л. сочат, че по делото няма данни, свидетелстващи дали В. С.в М. е бил с поставен
предпазен колан в автомобила към момента на ПТП, но видно от отразеното в огледния
протокол и от показанията на полицейския служител, съставил констативния протокол за
ПТП с пострадали лица, починалият, пътувал на задна седалка, е намерен установен с
краката към задните седалки и торса между предните седалки, с глава под арматурното
табло.
КСМАТЕ сочи, че констатираните при починалия травматични увреждания
7
представляват високоенергийна травма и са причинени в резултат на удари върху твърди
тъпи предмети, каквито са и облегалките на предните седалки на автомобила. Експертизата
е категорична, че ако М. е бил с поставен обезопасителен колан, не би получил увреждания с
подобна тежест и локализация и със сигурност би останал жив.
В отговор на поставени от пълномощника на ищците въпроси в о.с.з. на 05.12.20255
год. в.л. д-р Т. в състава на КСМАТЕ сочи, че видно от конкретните увреждания и начина, по
който са констатирани, същите са били причинени единствено от удар в предните седалки.
Налице е цял сегмент от гръбначния стълб, който е бил изнесен напред, което означава, че
горната и долната част от тялото са спрели рязко, а другата е продължила; горната част на
тялото спира, долната част на тялото спира, то се огъва и продължава напред, като се
оформя този сегмент от гръбнака, който е счупен – това се получава, когато пострадалият е
попаднал между седалките. Ако пострадалият е бил с колан, е нямало да изхвърчи напред и
да се осъществи този механизъм.
Между страните не се спори за твърдяното с и.м. обстоятелство, че доколкото
процесното ПТП, в резултат на което е била причинена смъртта на В. С.в М., представлява
трудова злополука и между работодателят на починалия ЕТ „Д.“ – И.В. и ЗД „Е.” АД е била
сключена застрахователна полица № 04400100039483 по застраховка „Трудова злополука“,
то ЗД „Е.” АД е изплатил суми в размер на по 48 589.80 лева на всеки от ищците в
качеството им на законни наследници на починалия.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от
ГПК за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване твърдяното от ищците
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лекия автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“ с ДК № СО 1588 СХ, със
застрахователна полица № BG/07/524000227299, сключена със „ЗД Е.” АД, валидна от
17.01.2024 год. до 16.01.2025 год.
Видно от представената с и.м. обща застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ
на ищците, подадена по пощата и получена от „ЗД Е.” АД на 13.05.2024 год., по същата е
била образувана ликвидационна преписка по щета **********/28.05.2024 год., като с писмо
рег. № 4659/2/13.08.2024 год. на „ЗД Е.” АД ответникът е отказал да заплати обезщетения на
ищците за претендираните неимуществени вреди.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
8
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената с и.м. обща застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на ищците,
подадена по пощата и получена от „ЗД Е.” АД на 13.05.2024 год., по която е била образувана
ликвидационна преписка по щета **********/28.05.2024 год. и по която с писмо рег. №
4659/2/13.08.2024 год. на „ЗД Е.” АД ответникът е отказал да заплати застрахователни
обезщетения на ищците за претендираните неимуществени вреди.
9
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В конкретния случай ищците
следва да установят и че са съпруга и син на починалия В. С.в М., т.е. от кръга на лицата,
легитимирани да получат застрахователно обезщетение съгл. ППВС № 4/25.05.1961 год. с
оглед смъртта на техния съпруг и баща.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението
по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че причината за настъпването на
описаното с и.м. ПТП са единствено субективните действия от страна на Е. Г. С. – водач на
лек автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“ с ДК № СО 1588 СХ – застраховано МПС при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Установено бе, че
С. се е движил със скорост от порядъка на 80-90 км/ч, при ограничение на скоростта в
участъка от 70 км/ч. Самият пътен участък е бил прав, с нормална видимост, водачът
познавал много добре пътя, по който шофирал служебен автомобил девета година, возейки
служители на фирмата до местоработата им. С. от опита си, шофирайки в този участък,
знаел, че в час пик на едно и също място се разминавали с колоездач, тръгнал за работа в
обратната посока, а колоната коли зад него го изпреварвали, създавайки предпоставки за
конфликт с насрещнодвижещите се автомобили. Така и станало в деня на ПТП, но въпреки,
че видял същата ситуация, С. не намалил скоростта – превишена за участъка, а едва след
като третият автомобил, изпреварващ колоездача, навлязъл в неговата лента, извил волана
надясно, напуснал пътното платно и самокатастрофирал в крайпътен скат.
В конкретния случай ПТП е било причинено поради незаконосъобразните действия
на водача на л.а. „Фиат“, извършени в нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП –
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват … с характера и интензивността на движението …за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за
движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост – да
предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя
живот или здраве, живота или здравето на други лица …“..
По делото не бе установено самостоятелна причина или една от причините за ПТП да
е било соченото от ответника обстоятелство – наличието на необезопасена шахта встрани на
пътя, през която автомобилът е преминал при излизането си от платното. Действително, от
показанията на свидетеля К., служител на РУ – К., бе установено, че при огледа на
10
местопроизшествието е констатирана такава шахта за кабели, през която автомобилът
преминал, но същата не е бил необезопасена, тъй като имала циментиран нов капак, самата
шахта не стърчала над банкета, а била на едно ниво с него. Възможността преминаването
през шахтата да е станало причина за ПТП категорично се изключва и от в.л. в състава на
КСМАТЕ С. С., видно от отговорите му в о.с.з. на 05.12.2025 год. на въпроси на
пълномощника на ответника. Поради изложеното съдът намира за недоказани твърденията
по отговора на и.м. за независимо съпричиняване на вредоносния резултат и от действията
или бездействията на длъжностни лица, служители на третото лице – помагач Община К. в
качеството му на собственик на пътя, мрежите и съоръженията на техническата
инфраструктура, обслужващи територията на общината
Установено бе, че вследствие на ПТП на В. С.в М. са били причинени тежки
травматични увреждания, незабавно довели до леталния изход.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявените преки искове по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“ с ДК № СО 1588 СХ,
управляван при ПТП от деликвента Е. Г. С., е била сключена със „ЗД Е.” АД застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/07/524000227299, валидна от 17.01.2024 год. до 16.01.2025 год., т.е. към датата на ПТП,
28.03.2024 год.
При определяне на размера на дължимите обезщетения за търпени неимуществени
вреди от всеки от ищците съдът намери, че е налице основание за редуциране на размера на
същите поради установеното по делото съществено съпричиняване на вредоносния резултат
от действията на пострадалия. Установено бе, че смъртта на В. С.в М. е пряк резултат от
участието му в ПТП, причинено от водача на лекия автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“
с ДК № СО 1588 СХ, но и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от действията
на пострадалия. За да е налице последното, необходимо е конкретното поведение на
пострадалия пряко да е предпоставило или улеснило настъпването на вредоносните
последици – обективно да съществува причинна връзка между действията на пострадалия и
настъпилия резултат, а такава причинна връзка бе установена по категоричен начин от
заключението на КСМАТЕ. Пострадалият е пътувал на задна седалка на автомобила без
поставен предпазен колан в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, доколкото при
установяването на автомобила в покой след удара му в крайпътния скат, преобръщането му
и ударът в земята след рекичката, тялото му е било намерено с глава при арматурното табло
и между предните седалки, като смъртта му е настъпила внезапно. При горният механизъм
на ПТП в.л. са категорични, че при поставен предпазен колан М. не би контактувал с
предните седалки и не би получил описаните тежки увреждания, като категорично не би
настъпил летален изход.
Преценявайки горните обстоятелства, при които е настъпило ПТП, съдът приема, че
както водачът на МПС С., така и пътникът на задна седалка М., с действията и
бездействията си са допринесли в еднаква степен за настъпването на вредоносния резултат –
11
ПТП е било изцяло предотвратимо от водача на автомобила, но леталният изход е могъл да
бъде предотвратен от пасажера, ако е пътувал с поставен обезопасителен колан. Предвид
изложеното настоящият състав приема, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия
в размер на 50 %, съставляващо основание за намаляване отговорността на прекия
причинител, респ. на застрахователя по предявения срещу него пряк иск, което съгласно
чл.51, ал.2 от ЗЗД следва да бъде съобразено при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди и неговото редуциране наполовина.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите
от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, поради което за
това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок размер на
обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни повреди. В случая
неимуществените вреди са във формата на психически болки и душевни страдания на
законните наследници на починалия вследствие смъртта на техния съпруг и баща.
Характерът и тежестта на същите бяха установени от показанията на свидетелите И.К. и
Ц.Х. – ищците са преживели тежко загубата на своя близък, с когото са поддържали
непрекъснати контакти и са имали близки човешки взаимоотношения. Съдът отчита както
вида на родствената връзка между починалия и ищците, негови най-близки роднини, така и
обстоятелството, че са живели заедно и са поддържали силна връзка, основана на обич и
взаимно уважение. В заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата
разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени по
повод смърт на близък, съдът намери, че за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие съобразно възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта,
необходимата сума, която ответникът следва да заплати на всеки от ищците, би била в
размер на 160 000 лева. Същата, съобразно изложеното по-горе за съществено
съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия – 50 %, на осн. чл.51,
ал.2 от ЗЗД следва да бъде редуцирана наполовина – в размер на 80 000 лева, но от същата
следва да се приспадне и изплатеното от същия застраховател на настоящите ищци в
качеството им на наследници на починалия при трудова злополука М., обезщетение в размер
на по 48 589.80 лева на всеки от ищците по застрахователна полица № 04400100039483 по
застраховка „Трудова злополука“. Поради изложеното съдът следва да осъди ответника да
заплати на всеки от ищците на осн. чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 31 410.20 лева, ведно със
законната лихва, считано от деня на завеждане на претенцията по чл.380, ал.1 от КЗ,
13.05.2024 год., до окончателното й заплащане. За разликата от присъдения размер от 31
410.20 лева до пълния предявен размер на исковете от 151 410.20 лева същите следва да се
отхвърлят като неоснователни.
12
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 634/26.11.2024 год. ищците са освободени на осн. чл.83,
ал.2 от ГПК от заплащане на държавни такси и разноски в настоящото производство, то с
оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати
по сметка на съда дължимата държавна такса от 2 512.82 лева върху уважения размер на
исковете, както и направените разноски от бюджета на съда в размер на 400 лева –
изплатени възнаграждения на в.л. по КСМАТЕ.
В хода на производството по делото ищците не са направили разноски и не са искали
присъждане на такива.
Тъй като, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
30.05.2025 год. сключен между ищците и адв. Н. Д. от АК – Ш. /л.103 от делото/, същият е за
оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по настоящото дело, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи
размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца и осъди ответника да
заплати така определената сума на адвоката.
Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на
ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК /приложимо по аналогия и при
определянето на възнаграждението на осн. чл.38, ал.2 от ЗА/ се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното
възнаграждение.
В настоящия случай делото е с невисока фактическа и правна сложност, обусловено и
от извършването на по-малко процесуални действия по събиране на доказателства,
приключили в три о.с.з. – разпити на петима свидетели и изслушано заключение на една
експертиза.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /сега – Наредба № 1/09.07.2004 год. за
възнаграждения за адвокатска работа/. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение
подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния
интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и
правна сложност на делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год.
на ВКС, II т.о./. Съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата с
оглед уважения размер на исковете възнаграждението би възлизало на 2 х 3 132.82 или
6 265.64 лева, което е съответно на фактическата и правна сложност на делото, поради което
ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника горната сума с ДДС – 7 518.77
лева; върху така определеното възнаграждение се дължи ДДС, доколкото пълномощникът е
13
регистриран по ЗДДС. Така определеното от съда възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от
ЗА не подлежи на редукция съразмерно на отхвърлената част на исковете с оглед
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК /определение № 7/17.01.2022 год. по т.д. № 339/2021 год.
на ВКС, ТК, I т.о./.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 1
000 лева – внесен депозит за възнаграждение на в.л. по КСМАТЕ в размер на 800 лева и за
разпит на двама свидетели с призоваване /К. и М./ в размер на 200 лева. Тъй като
ответникът е представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от
ГПК възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ /от 100 до 360 лева/, се определя от съда в
размер на 200 лева – с оглед изложените горе съображения за невисоката фактическа и
правна сложност на делото и извършените процесуални действия с участието на страните. С
оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на
ответника сумата от 951.06 лева, съставляваща разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от
ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ „З.Д.Е.” АД, ЕИК ******** да
заплати на С. В. М. от гр. К., кв. „Р.“ № 15, с ЕГН **********, сумата от 31 410.20 лева
/тридесет и една хиляди четиристотин и десет лв. и двадесет ст./, съставляваща обезщетение
за причинени му неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие смъртта на
неговия баща В. С.в М. с ЕГН **********, причинена при ПТП, настъпило на 28.03.2024
год. около 07.35 часа на път SF01370, 4-ти км, около с. К., по вина на Е. Г. С. с ЕГН
********** – водач на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“ с ДК № СО 1588 СХ, със
застрахователна полица № BG/07/524000227299 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 17.01.2024 год. до 16.01.2025 год., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 13.05.2024 год. до окончателното й заплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявен
размер от 151 410.20 лева /сто петдесет и една хиляди четиристотин и десет лв. и двадесет
ст./.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ „З.Д.Е.” АД, ЕИК ******** да
заплати на В. Г. М. от гр. К., кв. „Р.“ № 15, с ЕГН **********, сумата от 31 410.20 лева
/тридесет и една хиляди четиристотин и десет лв. и двадесет ст./, съставляваща обезщетение
за причинени й неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие смъртта на
нейния съпруг В. С.в М. с ЕГН **********, причинена при ПТП, настъпило на 28.03.2024
год. около 07.35 часа на път SF01370, 4-ти км, около с. К., по вина на Е. Г. С. с ЕГН
********** – водач на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“ с ДК № СО 1588 СХ, със
застрахователна полица № BG/07/524000227299 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
14
автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 17.01.2024 год. до 16.01.2025 год., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 13.05.2024 год. до окончателното й заплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявен
размер от 151 410.20 лева /сто петдесет и една хиляди четиристотин и десет лв. и двадесет
ст./.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „З.Д.Е.” АД, ЕИК ******** да заплати по
сметка на Софийски окръжен съд сумата от 2 912.82 лева /две хиляди деветстотин и
дванадесет лв. и осемдесет и две ст./, съставляваща дължима за производството по делото
държавна такса и направени разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА „З.Д.Е.” АД, ЕИК ******** да заплати на
адвокат Н. Н. Д. от АК – Ш., с ЛН **********, с ЕГН **********, със служебен адрес гр. С.,
пл. „П.“ № 2, сграда „Перформ бизнес център“, ет.3, сумата от 7 518.77 лева /седем хиляди
петстотин и осемнадесет лв. и седемдесет и седем ст./ с начислен ДДС, съставляваща
определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК С. В. М. с ЕГН ********** и В. Г. М. с
ЕГН **********, и двамата от гр. К., кв. „Р.“ № 15, да заплатят на „З.Д.Е.” АД, ЕИК
******** сумата от 951.06 лева /деветстотин петдесет и един лв. и шест ст./, съставляваща
направени по делото разноски и определено от съда възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на Община К. като трето лице – помагач на
ответника „З.Д.Е.” АД, ЕИК ********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
15