Р
Е Ш Е
Н И Е № 159
гр.Хасково, 12.03.2019год.
В
и м е т о н а н а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание на двадесет и първи февруари
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1173 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „ДЕЛТА КРЕДИТ“
АДСИЦ против Д.К.П.,***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 17.11.2017г. ищецът подал
заявление пред Районен съд-Хасково по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника, по което било образувано Ч.гр.д. № 2891/2017г. Била
издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.1-5 от ГПК, което пораждало правния интерес на ищеца от предявяване
на настоящия иск. Твърди се още, че на 27.07.2005г. ответникът сключил Договор
за издаване на кредитна карта „EUROLINE” с „Българска пощенска банка” АД
/сегашно наименование „Юробанк България” АД/ Ответникът просрочил плащането на
вноски по кредита и остатъкът станал предсрочно изискуем. На 15.11.2007г.
банката цедирала вземането си на ищеца. Ответникът бил уведомен за извършената
цесия и на 24.03.2013г. сключил споразумение с ищеца, с което признал
задължението си и поел задължение да го изплати на вноски. Съгласно сключеното споразумение,
следвало да погасява задължението си ежемесечно на 16 броя равни вноски, всяка
от които по 40 лева, като първата вноска била с размер от 40 лева и дължима на
25.04.2013г., а всяка следваща – до 25-то число на месеца, за който се отнася.
Последната вноска следвало да бъде изплатена на 25.07.2014г. Ответникът обаче
не изпълнявал точно задълженията си за плащане по така сключеното споразумение.
Не била изплатена нито една вноска по същото, поради което дългът станал
предсрочно изискуем на 26.04.2013г. Съгласно т.6 от Споразумението, при неточно
изпълнение на която и да е от вноските цялата дължима сума ставала незабавно
предсрочно изискуема без допълнителна покана до дължника. След 26.04.2013г. до
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение длъжникът не бил
погасил никаква част от задължението си. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата от 623.08 лева – главница и 190.23 лева – мораторна лихва за
периода от 15.11.2014г. до 16.11.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.11.2017г. до изплащане на вземането, които суми са присъдени
в заповедното производство по Ч.гр.д. № 2891/2017г. по описа на Районен
съд-Хасково.
Претендира разноски по настоящото и по заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител
на ответника подава отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Оспорва
се истинността на подписа за длъжник в Споразумение от 24.03.2013г. Счита иска
и за погасен по давност, предвид датата на сключване на първоначалния договор
между ответника и банката – 27.07.2005г.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 27.07.2005
г. ответникът е сключил с „Българска
пощенска банка“ АД Договор
за издаване на EUROLINE кредитна карта, който е представен по делото и от него
е видно, че има посоченото
в исковата молба съдържание, поради което не следва отново същото да се
преповтаря.
Според
извлечение от „Българска пощенска банка“
АД към 15.11.2007г. задълженията на Д.К.П. по Договор
за кредитна карта от 27.07.2005г. възлизат общо на 623.08 лева.
От представеното
Споразумение от 24.03.2013г. се
установява, че страните са констатирали, че
съгласно сключен на 15.11.2007г. договор за продажба
на вземания, между „Юробанк И Еф Джи
България" АД /бивша „Българска Пощенска
Банка“ АД/ в качеството на цедент,
и „Алфа Кредит“ АДСИЦ /настоящо
наименование „Делта Кредит“ АДСИЦ/, в качеството на цесионер, ищецът
е придобил вземане срещу ответника,
представляващо неплатени суми по договор от 27.07.2005
г. за кредитна карта, чийто
размер е с левова равностойност от 623.08
лева. Постигнато е съгласие той да погаси това
си задължение като заплати 16 броя ежемесечни вноски, всяка в
размер на 40 лева, считано от месец април 2013г., дължими до 25 число на
месеца, за който се отнася вноската, при първа вноска в размер на 40 лева,
дължима до 25.04.2013г. При пълното и
точно изпълнение на задължението кредиторът
ще счита претенциите си към длъжника за напълно удовлетворени, а при
неизпълнение на което и да е от условията от страна на длъжника, кредиторът има
право без покана и без предизвестие да обяви за изискуема цялата неизплатена
сума, намалена с направените плащания и да претендира съдебно същата, заедно с
дължимите до окончателното й изплащане лихви за забава в размер на законната
лихва, съгласно чл.86 от ЗЗД.
От
материалите, съдържащи се в Ч. гр.
д. № 2891/2017
г. по описа на Районен съд-Хасково, приложено по
настоящото производство, се установява, че възоснова на Заявление,
вх. № 26173/17.11.2017г.
в полза на ищеца срещу ответника е
издадена Заповед № 2891/20.11.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от
623.08 лева – главница по представеното споразумение, 190.23 лева –
мораторна лихва за периода от 15.11.2014 г. до 16.11.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.11.2017 г. – до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в
размер на 25 лева за държавна такса и 120 лева за адвокатско възнаграждение.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответника
настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.
По
искане на ищеца по делото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението на която се установява, че длъжникът не е изплатил нито една
месечна вноска по Споразумението от 24.03.2013г., като крайният срок за пълно
погасяване на задължението е 25.07.2014г. В.л. сочи, че размерът на мораторната
лихва върху непогасената главница за периода от 15.11.2014г. до 16.11.2017г. е
190.20 лева, а за периода от първи непогасен изцяло и навреме падеж по
Споразумение от 24.03.2013г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /16.11.2017г./ е в размер на 288.73 лева.
Бе
назначена и съдебно-графологична експертиза по искане на особения представител
на ответника. Вещото лице по същата дава заключение, че в Споразумение от
24.03.2013г. между „Делта Кредит“ АДСИЦ – гр.София /кредитор/ и Д.К.П.
/длъжник/ подписът „За длъжника:“ е положен от Д.К.П., ЕГН **********.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Предявени са
при условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими,
доколкото изхождат от заявител по образувано
заповедно производство срещу длъжника, в
едномесечния срок от уведомяването му за връчване на заповедта на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледани
по същество, исковете се явяват
изцяло основателни, по следните съображения:
Най-напред следва да се посочи, че предмет на
предявения по реда на чл. 422, ал.1 ГПК специален положителен установителен
иск е вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение в развилото се
преди това заповедно производство.
В настоящия случай съдът
приема за безспорно, а и от приложеното Ч.гр.д. № 2891/2017г.
по описа на Районен съд–Хасково е видно,
че ищецът основава претенцията си именно
на гореописаното Споразумение от 24.03.2013г. Безспорно се
приема, че по своята правна същност споразумението
представлява договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД,
който, като всеки друг договор,
има силата на закон за страните, които са го сключили, съгласно
чл. 20а ЗЗД. Касае се за отделен, самостоятелен вид договор за разрешаване
на един съществуващ или възможен спор чрез взаимни отстъпки, като той се
характеризира с правноустановително /декларативно/
действие, изразяващо се във взаимното
съгласие на двете страни, че правното положение между тях е
такова, каквото го провъзгласява спогодбата; преобразуващо
/конститутивно/
действие, когато с нея те приемат изменения от
действителното правно положение; и правнорегулиращо действие с
оглед задължението им да се въздържат
от нейното оспорване занапред, като всяка една от тях може
да иска изпълнението на признатите или поети от другата страна задължения. Ето
защо, основателността на така предявения от
ищеца главен иск зависи от това дали ответникът е
изпълнил уговорките по споразумението и
естествено, от валидността на последното. В
този смисъл са Решение № 985 от 27.12.2004 г. по т. д. №
97/2004 г. на ВКС, II т. о., Определение № 117 от 24.02.2011 г. по т. д. №
324/2010 г. на ВКС, I т. о., Определение № 575 от 28.09.2011 г. по т. д.
№ 1135/2010 г. на ВКС, I
т. о., Определение № 586 от 23.08.2011 г. по т. д. № 962/2010 г.
на ВКС, II т. о. и др. Безспорно е, а и
от приетото Споразумение от 24.03.2013г. се
установява, че страните са обвързани от валиден договор
за спогодба. В него
е отразено ясно тяхното съгласие по въпросите, които урежда, а именно
претенцията - предмет на спора и по категоричен начин се установява, че чрез
взаимни отстъпки те са целели окончателното
уреждане на отношенията им. Следва
да се има предвид, че макар назначеният особен представител на ответника да
оспори автентичността на подписа за
длъжник, заключението на вещото лице е категорично, че
подписът „за длъжник“ в процесното споразумение е положен именно от ответника
по делото. От друга страна, нито се твърди, нито са ангажирани доказателства,
то да е нищожно и/или
с него да не е поето
валидно задължение. Ето защо, следва да се приеме, че сключеният
договор за спогодба е породил уговорените между
страните правни последици. При това положение съдът е
длъжен да реши делото съобразно сключената извънсъдебна
спогодба. В тежест на ответника бе да установи, че е изпълнил задълженията си по
нея, но по делото не са събрани доказателства за изплащането на процесната
главница, в каквато насока е и заключението на вещото лице. Главницата е дължима със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по
което е било образувано Ч.гр.д.
№ 2891/2017 г. по
описа на Районен съд–Хасково - 17.11.2017г., до окончателното й изплащане.
Възражението за погасяване
на претенцията за главницата по давност също
не може да бъде споделено. Това е така, защото не се касае за периодични
плащания по смисъла на чл.111, б.„в” от ЗЗД, поради което в случая е приложим
общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Доколкото
съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, а към тази дата – 17.11.2017г.
не е бил изтекъл петгодишен давностен срок, тъй
като падежът му е настъпил на 25.07.2014г., то и това възражение на особения
представител на ответника се явява неоснователно. Поради
изоженото, съдът счита, че предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД се
явява изцяло основателен и доказан.
Предвид
основателността на главния иск, следва да бъде
уважена и претенцията за заплащане на обезщетение за
забава. Тя има акцесорен характер по отношение на главното задължение и
присъждането й зависи от неговата съдба. С оглед установеното съществуване
на основно /главно/
парично задължение в размер на 623.08 лева,
настъпилата му изискуемост и неговото неизпълнение на падежа, на
ищеца се дължи обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Следва
да се има предвид и че страните са уговорили точен
момент, в който настъпва изискуемостта на задължението
– 25.07.2014г., поради което и по
арг. от чл.84, ал.1 от ЗЗД покана
не е необходима. Следователно, считано от следващия
ден – 26.07.2014г. ответникът е
изпаднал в забава и дължи на ищеца обезщетение за това до
датата, предшестваща подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 16.11.2017 г.
/доколкото от 17.11.2017г.
се дължи поисканата законна лихва като правоувеличаваща последица от
основателността на предявения главен
иск/. Безспорно е, че по отношение на това
вземане намира приложение тригодишната
погасителна давност по чл.111 от ЗЗД, като предвид периода, за който
се претендира вземането, а именно – от 15.11.2014г. до 16.11.2017г., то не е
погасено по давност. Размерът
на акцесорната претенция,
видно от заключението на вещото лице, възлиза ва сумата от 190.20 лева
върху процесната главница,
поради което и този иск следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Съгласно
т.12 на Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, съдът,
който разглежда специалния установителен
иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство.
В
случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ответникът е дал повод за образуване на
заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е
погасил процесните вземания.
Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността му
за сторените от ищеца разноски по Ч.гр.д.
№ 2891/2017г. по
описа на Районен съд–Хасково. От представените по него писмени
доказателства се установява, че те са действително направени и
следва да бъдат присъдени в пълен размер, а именно – сумата от 145 лева. Както вече бе посочено, тяхното
извършване е било необходимо с оглед поведението на ответника.
С оглед изхода на делото съдът
намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените
по настоящото дело разноски в пълен размер на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, а
именно – сумата 935 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, по отношение
на Д.К.П., ЕГН **********,***, че дължи на „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, Район „Искър“, бул. „Христофор Колумб” № 43, със
съдебен адрес:***, кантора 3, по сключеното между тях Споразумение от 24.03.2013г.
сумата от 813.31 лева, от които 623.08 лева - главница и 190.23 лева - мораторна
лихва за периода от 15.11.2014г. до 16.11.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по Ч. гр. д. № 2891/2017г. по описа на Районен съд–Хасково
- 17.11.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.К.П., ЕГН **********,***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.София, Район „Искър“, бул. „Христофор Колумб” № 43, със съдебен
адрес:***, кантора 3, сумата от 1080 лева, от която 935 лева, представляваща
направени разноски по настоящото дело и 145 лева, представляваща направени
разноски по Ч.гр.д. № 2891/2017г. по описа на Районен съд–Хасково, за която е
издадена Заповед № 1509/20.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се
чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.