№ 19943
гр. С., 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:г. СТ. т.
при участието на секретаря г. Н. б.
като разгледа докладваното от г. СТ. т. Гражданско дело № 20221110141013
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу С. И. И., с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва: сума за
консумирана топлинна енергия в общ размер на 1677,01лв., от които 1351,71
лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. и 308,47 лв. - законна лихва за
забава от 15.09.2019 г. до 11.07.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на настоящия иск до
окончателното изплащане на паричните задължения, както и сумата в размер
на 13,63 лв., представляваща цена за извършване на услугата дялово
разпределение за периода от 01.06.2019г. до 30.04.2020г., и 3,20 лв. - законна
лихва за забава от 31.07.2019 г. до 11.07.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящия иск до
окончателното изплащане на паричните задължения. Твърди се, че сумите са
дължими за доставка на топлинна енергия и за извършване на услугата дялово
разпределение за процесния топлоснабден имот с адрес гр. С., район О. К.,
ж.к. „О. К.“, бл. 19, вх. „Г“, ап. ** и за процесния период.
Ищецът подържа твърдения, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, защото
ответниците имат качеството на потребители на ТЕ, тъй като са собственици
на топлоснабден имот и са подали заявление за открИ.е на партида. Поддържа,
че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
1
дължимата цена изцяло. Сочи, че след образуване на производството по
делото е извършено частично плащане, с което са погасени част от
вземанията, но остатъкът се дължи. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като по
ОУ, приложими към процесния период, изпада в забава и без покана след
публикуване на фактурата за отоплителния сезон. Прави искане предявените
искове да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от
ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава исковете и
изцяло е изплатил задълженията си, предмет на делото. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, по които в
тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че
ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му
e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че
дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна
енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на
извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните
компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, както и
размера на търсената главница.
При доказване на сочените предпоставки, в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил задължението си чрез плащане.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед посочената правна рамка, в настоящия случай, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 4 от ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
всички обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право,
поради което спорен по делото е единствено въпросът погасил ли е
ответникът процесните задължения.
От ответника е представено и по делото е прието споразумение за разсрочване
на процесните задължения от 27.01.2023 г., както и доказателства за
извършени плащания по споразумението.
Спорен е въпросът каква част от задълженията са действително платени от
ответната страна.
От заключението по изслушаната и приета по делото допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза, на която съдът дава вяра като обективно изготвена, се
установява, че на 31.03.2023 г. ответникът е заплатил на ищцовото дружество
сумата от 212,60 лева.
2
Видно от заключението на експерта, това плащане неправилно е отнесено от
ищеца за погасяване на задължения на друг потребител.
В случай че това плащане бъде отнесено към задълженията на ответника, то
остава непогасена главница в размер на 17,38 лева.
Тъй като по делото не се установява фактът на погасяване на възникналите в
тежест на ответника задължения за главница изцяло, същевременно не е
спорно, че ответникът отговаря за задължението, предявеният иск за
главницата, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 17,38 лева, ведно със
законната лихва от датата на иска – 29.07.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането, е основателен и следва да бъде уважен до този размер.
Претенциите за разликата над 17,38 лева до 1351,71 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г., както за и 308,47 лв. - законна лихва за забава от
15.09.2019 г. до 11.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното
изплащане на паричните задължения, както и за сумата в размер на 13,63 лв.,
представляваща цена за извършване на услугата дялово разпределение за
периода от 01.06.2019г. до 30.04.2020г., и за 3,20 лв. - законна лихва за забава
от 31.07.2019 г. до 11.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното
изплащане на паричните задължения, следва да се отхвърлят като погасени в
хода на процеса.
По отношение на разноските:
Предвид обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане,
извършено в хода на процеса, право на разноски има ищецът, на който следва
да се присъди, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, сумата 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото, както и разясненията на
определение № 518 от 03.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4461/2019 г. по описа на
ВКС, IV г. о. На ищеца следва да се присъдят и разноски за заплатена ДТ в
размер на 67,08 лева.
Ответникът няма право на разноски.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. И., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 17,38 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот с адрес гр. С., район О. К., ж.к. „О. К.“, бл. 19, вх. „Г“, ап.
**, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на настоящия иск /29.07.2022 г./ до окончателното изплащане
3
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание по чл. 153, ал. 1
ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот с адрес гр. С., район О. К., ж.к. „О. К.“, бл. 19, вх. „Г“, ап.
**, за разликата над 17,38 лв. до 1351,71 лв. ; иска по чл. 86 ЗЗД за сумата от
308,47 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 11.07.2022 г; иска по чл.
153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 13,63 лв.,
представляваща цена за извършване на услугата дялово разпределение за
периода от 01.06.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба
/29.07.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението; и иска по чл.
86 ЗЗД за сумата от 3,20 лв. - законна лихва за забава от 31.07.2019 г. до
11.07.2022 г, като погасени от ответника в хода на процеса.
ОСЪЖДА С. И. И., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 117,08 лева –
разноски в производството пред СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4