№ 204
гр. Сливен, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20252200500184 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Р., пълномощник на
Община К., гр.К., против решение № 25/25.03.2025г. по гр.д. № 52/2025г. на
РС – К., в частта с която по предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК
е било признато за установено, че Х. П. Д., ЕГН **********, с адрес с. Б.,
общ. Т., ул. „К.“ № 4, Р. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Т., кв. „З.“
********, В. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Т., ул. „Г.С.Р.“****** и П.
С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Т., ул. „П.“ ******* са собственици по
наследство на недвижими имоти, находящи се в с. Т., общ. К.,
представляващи както следва: поземлени имоти с идентификатор №
72480.502.4, 72480.502.6, 72480.7 и 72480.8;
е било признато за установено, че Р. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Т.,
кв. „З.“ ********, В. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Т., ул.
„Г.С.Р.“****** и П. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Т., ул. „П.“
******* са собственици по наследство на недвижим имот с
идентификатор 72480.502.5;
1
Въззивинкът е бил осъден да заплати 807.50лв. – разноски по делото.
Въззивникът твърди, че в обжалваните части решението на РС – К. е
процесуално и материално необосновано и незаконосъобразно. Всички
фактически и правни изводи на съда били базирани на зачеркнато записване в
разписната книга към частичен кадастрално регулационен план одобрен със
заповед № 925/31.05.1963г., въз основа на което записване съдът бил приел, че
процесните имоти не са били държавна собственост (не са били
безстопанствени за да бъдат придобити от държавата на основание чл.6 (отм.)
ЗС). Без това „неслучило се събитие“ (направено отбелязване), никакви други
доказателства не подкрепяли изводите на съда. За да придобият имота по
наследство ищците е следвало да докажат, че техните праводатели са ги
притежавали. В случая били представени два нотариални акта. От НА от
1976г. се установявало, че П. С. Д. е бил признат за собственик по наследство
и давностно владение на имоти, които според СТЕ са идентични с процесните.
По това време обаче социалистическата, в частност държавната собственост е
била изключена като обект, който може да се придобие по давностно
владение. Пред РС – К., който е установил придобивната давност е следвало
да се представят доказателства, че процесните имоти не са държавна
собственост. В случая обаче бил съставен акт за държавна собственост още
през 1971г. по този начин актът за собственост от 1976г. бил
незаконосъобразно съставен. Същите съображения се отнасяли и за НА
243/1976г.
Жалбоподателят твърди, че съдът неправилно е приел, че направеното
отбелязване (което е зачеркнато) в разписната книга е свидетелство, че П. С.
Д. е бил собственик на имота. Това негово съждение опорочавало целите
правни изводи и решението. Всъщност ищците не били доказали, че техните
наследодатели са били собственици на процесните имоти.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено. Няма направени
доказателствени или процесуални искания. Претендират се деловодни
разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адв.Х. – пълномощник на Х. П. Д., ЕГН **********, с адрес с. Б., общ. Т., ул.
„К.“ № 4, Р. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Т., кв. „З.“ ********, В. С. Т.,
2
ЕГН **********, с адрес гр. Т., ул. „Г.С.Р.“****** и П. С. Д., ЕГН **********,
с адрес гр. Т., ул. „П.“ *******, с който въззивната жалба е оспорена като
неоснователна.
В отговора на ВЖ е посочено, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Изтъква се, че ищците черпят правата си от своите
наследодатели – П. С. Д. и С. С. Д.. За П. Д. е бил съставен акт за собственост
от извършена обстоятелствена проверка, в който изрично било отразено, че
имотът е придобит „по наследяване“. По делото липсвали данни съставеният
през 1966г. акт за държавна собственост да е бил сведен до знанието на
съдията извършил обстоятелствената проверка през 1976г. Според ТР №
11/21.03.2013г. на ОСГК на ВКС, нотариалният акт с който се признава право
на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 от ГПК не се ползва с
материална доказателствена сила по чл.179 от ГПК относно констатациите на
нотариуса и принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване
на признато с акта право на собственост тежестта на доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложени редът на чл.193 от ГПК.
Община К. не била извършила това пълно обратно доказване. АДС само
констатирали факта на собственост, но не го пораждат. При липса на
доказателства, че имотите са били придобити на конкретно основание, не
можело да се приеме, че те са били придобити от държавата. По делото не
били представени доказателства, на какво основание е бил съставен първият
АДС. В АДС било отразено, че петте имота са държавни защото са образувани
от държавна земя. Това твърдение било опровергано, от отразеното в
разписния лист обстоятелство, че П. Д. е собственик на имота. В този смисъл,
имотите не били безстопанствени за да са придобити от държавата на
основание чл.6 от ЗС (1951г.).
На следващо място в отговора на въззивната жалба е посочено, че
възражението на въззивника за придобиване на имотите по давност от Община
К. не било доказано. Съставянето на АДС не било достатъчно за да се
установи наличието на двата елемента за придобиване по давност – намерение
и фактически действия. Всички разпитани по делото свидетели били
посочили, че ищците / техните наследодатели са упражнявали фактическа
власт върху процесните имоти.
3
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено, няма направени
доказателствени искания. Претендират се деловодни разноски.
В с.з.въззивната страна не се представлява. Процесуалният и
представител адв.Р. в писмено становище до съдазаявява, че поддържа
въззивната жалба, оспорва отговора на въззивната жалба и моли дасе уважи
ВЖ. Претендира деловодни разноски.
В с.з. въззиваемите В. Т., Р. Д., Х. Д. и П. Д. се представляват от
процесуален представител по пълномощие – адв.Х., която оспорва въззивната
жалба, поддържа депозирания отговор по нея и моли да се потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от въззивната
страна.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивницата на 27.03.2025г.
и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 10.04.2025г.
(п.к.) е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – К. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
По делото е бил предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на имоти с
идентификационни номера 72480.502.4, 72480.502.6, 72480.7, 72480.8 и
2480.5, находящи се в с.Т., общ.К.. Правата си ищците черпят от НА за
обстоятелствена проверка № 148/30.03.1976г. на съдията при Котленския
4
районен съд, НА за дарение № 92/30.10.1976г. и удостоверение за наследници
на П. С. Д..
Ответната страна – Община К. основава своите претенции за
собственост върху имотите на АДС № 2457/30.06.1966г. ( където е отразено,
че актът е съставен на основание чл.6 от ЗС (редакция от 1951г.), т.е. имотът
няма друг собственик), АДС 4717/01.02.1978г., 4718/01.02.1978г.,
4719/01.02.1978г., 4720/01.02.1978г. и 4721/01.02.1978г., АЧОбС № - 917, 918,
919, 920 и 921/16.06.2008г.
От изготвената по делото СТЕ (неоспорена) е видно, че имотите описани
в исковата молба, за които се отнасят НА 148/1976г. и тези описани в АДС №
2457/30.06.1966г. и АЧОбС са идентични. Вещото лице е установило при
изследването си, че процесните имоти са били заснети и включени в
кадастралната карта на с.Т. през 1963г. ВЛ е установило също, че в Разписната
книга към кадастрално – регулационния план на с.Т. одобрена през 1963г. е
било направено записване „Поземлен имот пл.№ 471 – нива; собственик - П.
С. Д., кв.50, отредени парцели VI, VII, VIII, IX и Х, саморъчен подпис,
съсобствен. Допълнително е било направено още едно отбелязване като
парцел Х е бил зачеркнат и записан на ЗДС.
При решаване на правния спор следва да се има предвид, че актовете за
държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие. Те само
констатират правото на собственост. В случая при съставянето на първия АДС
№ 2457/30.06.1966г., който служи за основание за съставяне и на
последващите АЧОбС е посочено, че актът е съставен на основание чл.6 от ЗС
(редакция от 1951г.), т.е. имотът няма друг собственик. Това твърдение е
опровергано от останалите събрани в хода на делото доказателства. На първо
място още преди съставянето на АДС № 2457/30.06.1966г. в разписния лист
към кадастралната карта на с.Т. е било направено отбелязване касаещо
правото на собственост на имота и като такъв е бил посочен наследодателят
на ищците – П. Д.. По този начин не е било налице основание за съставяне на
АДС (на основание чл.6 от ЗС, 1951г.), а в последствие и на другите АЧОбС.
Разпитаните по делото свидетели единодушно потвърждават, че процесните
имоти са известни като собственост на Д.и. Имотите са били стопанисвани
било лично от тях, било чрез други лица през всички години (св.А., св.Б.). Св.
А. изрично посочва, че е ползвал имота, който му е бил предоставен около 10
5
г. (садил боб, картофи) до 2015г. – 2016г. Предвид тези свидетелски показания
и при липса на други данни по делото, се оспорва твърдението на ответната
страна за придобиване на имотите по давност.
Тъй като правните изводи съвпадат с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на процеса деловодни разноски се следват на
въззиваемите. За настоящата инстанция такива са доказани в размер на
800.00лв. адвокатско възнаграждение и следва да се присъдят в пълен размер.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 25/25.03.2025г. по гр.д. № 52/2025г. на РС
– К..
ОСЪЖДА Община К., гр.К. да заплати на Х. П. Д., ЕГН **********, с
адрес с. Б., общ. Т., ул.„К.“, № 4, Р. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Т., кв.
„З.“ ********, В. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Т., ул. „Г.С.Р.“****** и П.
С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Т., ул.„П.“ ******* деловодни разноски за
въззивна инстанция в размер на 800.00 (осемстотин) лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7